За вечно заетите офисни натегачи

Имах колежка на предна работа. Идваше в 8, тръгваше в 20 вечерта, при работно време от 9 до 18. В началото бях впечатлена колко е отдадена, после стана ясно, че по цял ден говори с майка си по телефона и си чати с мъже в мрежите. Абсолютен театър и симулиране на дейност. Уволниха я.

Имам си работно време, спазвам го, работата ми е свършена. Нямам желание да демонстрирам свръхработност, нито да се доказвам.

А някои хора просто наистина работят много. Ама МНОГО. Но щом всички са натегачи, дискутирайте си. То понеже половината по цял ден пият кафета и лепят етикети на колегите се налага други да бачкат за трима.

Много ученически ми звучи това "натегачи". Каква е дефиницията за натегач? Човек, който работи много? Причините, поради които го прави могат да са хиляди и не знам защо трябва да бъдат анализирани, все едно това е някаква болест или някакъв проблем за останалите хора. Гледането в чуждата паница е занимание за хора с много свободно време.

Взе ми го от клавиатурата.

Отделно е абсурдният факт, че в заглавието се говори за натегачи, а половината първи пост описва работохолици, които незнайно защо в другата половина са наречени със споменатите неприятни етикети.

Това тука или е кликбейт някакъв, или...

Точно.Аз съм била такъв служител,просто си обичах работата,нямах семейство и ми беше кеф да я върша почти нон стоп. Това е на едно работно място,не на всичките ми.Сега правя нещо малко свое и пак през цялото ми свободно време се занимавам с него.Критериите за натегач ми звучат направо злобно.

Тъй, тъй. Аз под натегачи разбирам съвсем друг типаж хора - които постоянно се самоизтъкват колко са заети (а се вижда, че не са), подмазват се на шефовете и се бутат навсякъде. И за капак често имат нулеви умения, пречат на работата на другите с глупави идеи и не успяват да свършат всичките задачи, които поемат.

Описаните в първият пост и самата статия са работохолици, които наистина си харесват работата и я вършат с хъс.

Ами явно съм офисен натегач Всъщност просто имам енергията и знанията да работя по много проекти едновременно и то с висока ефективност. Хората са различни.

Темата не е за мен, просто казвам, и като гледам, не съм единствена, че описанието в напъните за статия отговаря повече на работохолик, отколкото на натегач. Всеки с дефицитите си. Между другото, шефът ми отговаря 100% на описанието, как не се сетих, че е натегач.

И аз за моя шеф се замислих

Не работя в офис, но има и административна работа - имам колеги, които при липса на натовареност (пълна) се захващат с абсолютно безсмислени "упражнения" и отчитане на дейност. Не ми пречат до момента, в който това не е свързано с негативна промяна на моя начин на работа или ако идва от по-висши - ангажирането ми с безсмислената дейност, докато истински продуктивната трябва да бъде оставена и свършена по-късно.

Просто вид no lifer-и. Човек, който има живот, ще си увеличава ли сам работното време с по 2-3-4 часа всеки ден?

Да, ако му трябват повече пари за life-нужди.

Аз не бих плащала допълнително на някой, който сам си е решил, че ще виси още 2 часа днес, и утре, и на следващият ден... Тези неща се случват с предварителни уговорки от двете страни, а не едностранно.

Но дори да има финансова изгода, кога остава време за life, от толкова "покриване на life нужди"? Работохолизмът е бягство от живота и реалността.

Да, затова им казваме работохолици. Работя с трима такива - високопоставени директори, със семейства и се скъсват от работа, защото им харесва. Живота им извън работата също е доста интересен. Аз не бих си го причинила, но това тях ги удовлетворява.

И алкохолиците ги удовлетворява всяка вечер да има нещо за пиене, тяхното удовлетворение, обаче, обикновено не влияе добре на отношенията им с околните. С всички зависимости е така, просто някои не изглеждат толкова разрушаващи. Но след достатъчно време, и бавно разрушаващите зависимости си взимат своето.

Ти може и да не плащаш, други пък не плащат само за пребиваване в офиса, а за резултат. Явно зависи от сферата.
Не правя личните бюджети на хората, нито любопитствам за личния им живот, затова и не им държа сметка за какво си харчат парите.
Сещам се за мой колега, който си беше поставил за цел да си изплати жилищната ипотека за 5 години. Направи го и мина в "бавната лента".

Аз се сещам за моя позната.С две малки деца работи много,също и извънредно.Казва,че това я прави щастлива,може и да греши,но децата й заслужават щастлива майка .Така че

Между другото, не знам какъв е тоя зор да се осмива работата в офис. Работила съм и в училище, е там бъкаше от натегачи, вечно бързат, вечно с папките под мишница, ако ги слушаш, само те могат да научат децата, скъсваха се да доносничат и да тормозят младите колеги, а си бяха абсолютен въздух под налягане. Вдигат много шум и дотам. И в здравеопазването ги има такива, и навсякъде. Мързеливи, некомпетентни, неетични - това са личностни качества, нямат нищо общо с професията или мястото, където се полага труд.
Голям зор някои хора да разберат, че и да седиш на бюро и да мислиш, също може да е работа. Не, то ако не е производство, да има резултат, дето да го пипнеш и норма да си я изпълнил, не е работа. И голям зор да се гледа в чуждата паничка и да се лепят етикети на хора, които живеят различно от нас. Стига да не ви бъркат пряката работа, какво точно ви интересува кой кога ходи в офиса, има ли личен живот и т.н. Вече писах, всеки с дефицитите (и целите) си.

Според мен офисни натегачи е общо понятие. Защо така се засягаш Хора, дето демонстрират колко работят, пък нищо не правят, има навсякъде, във всяка сфера.

Иначе почти всичките ми познати, дето си умират да висят на работа, имат проблеми у дома и бягат от реалността.

Еми явно и аз спадам към натегачите. Работя в сферата на вноса на хранителни продукти и при нас работното време е супер разтегливо понятие. Аз работя от 8 до 5, обаче чужденците, с които комуникирам работят и до по-късно. Да не говорим онези, които са в доста различни часови зони от нас- Нова Зеландия, Китай, САЩ. Еми никога за последните 12 години не съм приключила работа в 5. Винаги работя и до по късно, особено докато товаря камиони и т.н. И събота и неделя работя. Какво да се прави. Но не го правя за тиквени медали, а просто защото си обичам работата, нито щото вкъщи не ми е хубаво. Просто това, което върша, ми доставя удоволствие.
Но го има и нещо друго - има една такава позиция на многоръката Шива, и освен ако ти не си свършиш работата, няма колега или колежка, на който да разчиташ, за да ти помогне. Това не ги прави натегачи, а просто служители, работещи в такава среда. И касиерката, която е в съседния офис и по цял ден говори за манджи и после обяснява колко много работа има, примерно да ми каже, че съм натегачка, някак си не ми звучи ок. И не е истина.

То и аз съм натегачка, и до десет съм стояла в офиса, ама не е до кеф, имам доста по-интересни работи да правя в свободното си време, а до отговорност. Щом като съм поела ангажимент за нещо и други хора разчитат на мен, ами ако трябва и до 12 ще стоя. Вярно е, има и позиции, които позволяват в 6 часа да си вземеш чантата и да тръгнеш, но най много ме дразнят клюкарстващите  по цял ден, дето докарват от приказки и хвалби-често срещан офис планктон. Но ако наистина работиш, нямаш време за такова нещо.....

Двама такива колеги имах, свършиха в психиатрия. Да, и аз бачкам след работно време , но са срещи основно, това не ме товари. Не се и плаща. Работи ми се много, но се ограничавам, защото други вземат да скатават и да прехвърлят. Затова понякога дори японска стачка правя! Важна е ефективността, не продължителността! За работа говорим!

Има и друг тип от висящите часове след работа:
1. Мудни и неспособни да се организират във времето - ми ще висиш да си довършваш.
2. Нощните птици - от 7 до 12 само дреме пие кафе и се мъчи да се събуди. От 13 до 17 си свършва работата и виси, когато има още.
3. Борците за тиквени медали, които не допускат възможност да са некомпетентни в някоя област. Ама като се опиташ да помогнеш - хем нямат време да обяснят точно какво искат,хем са недоволни, че са ти гласували "доверие", а ти не си го оправдал.
5. Тия на които нищо друго не им е останало, освен да висят в офиса. Дори и да не правят нищо, просто да са сред хора.

И още има...

Има и такива, които наистина работят много... Не го отричам. Особено хората, които истински притежават и упражняват бизнес. Не тия с марковия анцунг и квадратния черен джип....

Някои хора наистина работят много и не го симулират.
Но в някои фирми се насърчава и толерира от самото управление симулирането на голяма заетост. В такава фирма ми е правен проблем, че си тръгвам навреме от работа след приключване на всички задачи за деня при фиксирано работно време от 8 до 17ч, защото имало една група хора ( приближените на шефа с най-големи заплати), които дремят и зяпат в монитора докъм 17 ч и едва след това започват да вършат задачи, които им се спускат след оперативка, проведена след края на работното време.
Всичко това беше много умело дирижирано от страна на шефа, за да се покаже на всички нови кадри, че са некадърници и нямат никакви права. Оперативките обикновено бяха за начукване на канчето на определени хора. Който се оказваше с дебели нерви и издържеше на първоначалния натиск, оставаше, останалите напускаха доста скоропостижно. Наистина, даваха се привлекателни бонуси след като преминеш през цедката на 1-2 години стаж, но за тях се плащаше с разбита психика и никакво лично време. Работата иначе щеше да е много интересна, ако не бяха постоянните интриги от страна на шефове и най-близките му мениджъри. Аз издържах цели 3 години там и след един опит за летен отпуск, който ми беше провален с постоянни обаждания да се свърши това онова, последван от начукване на канчето още на първия работен ден след приключване на т.нар отпуск, така "бърнаутнах", че ми падна пердето и си подадох молбата за напускане.

Тема с подобно заглавие може да се пусне само от скатавка за който колегите му които бачкат много са - натегачи. По този начин оправдава пред себе си и себеподобни, собствената си некомпетентност, мързел и нежелание за работа.

За съжаление това е масово при българина, да работи колкото да не заспи и в 17.30 като удари звънеца да е пръв на вратата. После да се оплаква колко е несправедлив живота, как парите не стигат и да завижда на гадните натегачи/айтита и млади меринджей.

Човек докато е млад трябва да блъска здраво, да се развива, да гради!

Ех, обожавам си работата, върша си я с кеф, оставам понякога и повече, ако се налага. Но и аз съм от тези, които в 18 часа гасят, защото не живея, за да работя, защото две малки очички ме чакат да си играем или да се разходим. И, защото не във всички случаи бачкането като луд ще донесе по-добри резултати. Как го правите, възхищавам ви се. Аз след 5-6 часа усилена умствена работа съм парцал и да искам, ми е трудно да бачкам още. Ставам неадекватна и неползотворна.

Съгласна съм. Никой шеф, дори и най-свестния няма да спре някой служител ако иска да работи допълнително, но и много шефове няма да ги приканват да работят допълнително освен ако не е извънредно и предварително уговорено. Всеки трябва да може да поставя здравословни граници на работата си. Работа винаги ще има. Но действително вглъбяването в работата и извън нея пречи на общуването и на околните. Накратко - ако Петя смята, че си върши работата добре, старае се от 9 до 18, както й е работното време, но има още задачи за довършване, Петя не е длъжна да остава след работа, да загърби близките си и хобитата си, защото задачите не могат да бъдат разпределени.
Между другото, за оставането си в извън работно време, някои служители сами са си виновни, поради лоша организация на времето. Излизат през половин час да пушат, говорят много по телефона, излизат през работно време и затова не могат да си свършат нещата навреме.

Има и една порода хора, които така модерният опън спейс ги побърква. Обичат да работят на тихо и спокойно и като ги сложат на някое бюро насред още 20 колеги стават непродуктивни. Те обикновено идват преди работа и остават след работа, защото това е единственото им добре оползотворено време. През останалата част от деня се дразнят на всички, които си обсъждат почивките или дъвчат манджи по бюрата.
Имах такива служители, много готини и интелигентни хора, но имаха нужда от уединение, за да си вършат работата. Наложи се да сменя офиса, за да имат собствено пространство за работа.

Мислех, че сега е актуално да се работи от вкъщи, не от офис.

Мисля, че на хората им писна вкъщи. Колегите ми споделят, че се чувстват повече във форма в офиса и че си е друго да си сред хора, а не с пижама в кухнята или хола. Все тая ми е откъде работят, важното е да се свърши. Един приятел казва "Вкъщи перат и готвят, в офиса по ги виждам, че работят"

Доказа се, че ефективността от хоум офиса е значително по-ниска от офиса, където служителя може да е под контрол да не жули тубата и фейса.

То пък щото тубата и фейса са недостъпни в офиса, особено при наличието на неограничени мобилни планове. 😀

Не е това начинът за стимулиране на служителите да си вършат работата.

Много по-продуктивна съм в хоум офис. То пък е голям келепир за работодателя да те държи на въже в офиса, сакън да си починеш във ФБ за 5 минути, например. То, на който не му се бачка, ще си намери начини и в офиса да не бачка. Който е съвестен и без зоркото на Брадъра пак си работи у дома.

Офисният натегач е нещо доста по-различно от описаното в заглавния постинг.
Аз ги разпознавам по следните белези:
- затрупват се с бумащина, която малко по малко прехвърлят на други;
- в кореспонденцията много държат да изтъкнат, че дадената задача е изпълнена именно от тях, но не пропускат да сложат в копие поне още 15 души, като задължително поне 3ма от тях да са на важни ръководни позиции, макар и текущият въпрос да не ги интересува в този момент;
- не пропускат да се похвалят/ оплачат пред колегите колко са затрупани с работа и колко други колеги заместват;
- ако си проличи, че изобщо не са в час със дадена тема, веднага следва оправдание от типа " ама ти знаеш ли днес колко неща имам да свърша, а сега ме занимаваш с тия дреболии?!?"
- обикновено се ангажират със проблем, който е почти приключен с положителен резултат, за да могат да ожънат лаврите или пък с такъв, който да се види от когото трябва, когато трябва;
- разрешение на казус от колектива си го приписват като собствена заслуга, макар и над него да са се потили други колеги. Не казват примерно - доволен съм, че днес решихме този въпрос. А по-скоро : добре, че бях аз, за да решим този въпрос;
- ако пък стане някакъв гаф, винаги се търси някой друг, който да е виновен и да му се прехвърли отговорността, като виновният изнася цялата работа на гърба си, а натегачът заема позицията на ментор, колкото да е наясно докъде се е стигнало с решението и да снесе на някой по-нагоре в йерархията информацията. Така обикновено винаги му се губи по някоя важна подробност и ако се е намесил в даден момент с предложение или идея, се налага след него да се бърше. И така отново се завърта една безумна бумащина- точно онази, с която парадира ангажираност.

Последният пост точно описва колежката, с която работя пряко. Постоянно се изтъква, некомпетентна е по много въпроси, но когато види,че нещата потръгват,свършени от мен, става НИЕ, но когато е тя,  е АЗ. И постоянно обвинява напусналия преди нея човек.

Офисен натегач? Възможно е  работодателя да е експлоататор, който затрупва служителя с толкова много  работа, че служителя да няма избор и да се чувства притиснат да я свърши.

Кой го е доказал? И какво означава "под контрол"? Нашата фирма дръпна доста откакто всички сме от вкъщи, нямаме нужда от пъдари и определено работим по-добре когато никой не ни виси на главите, радвам се, че и висшия управленски персонал го разбира.

Аз също,сядам си на лаптопа от 10 до 17 и си работя без проблем.Правя си кафе,сядам и си пиша нещата,нищо че никой не ми дава срок и не ме гони.Разцъквам фейса и мамата за кратка почивка,но съм продуктивна.

Ние като производствена фирма, видяхме, че администрация вкъщи не работи правилно. А и полудявам като видя определени да кажем подчинени как имат 20 справки да ми направят, поръчки да се правят, а зяпат туба и си пишат по фейса. И после идват да ми мрънкат че в събота овъртайм трябвало , не можели да смогнат. Та с хубав контрол нещата си дойдоха на мястото. Пари се изработват, не се дават.

Абсурд да работя овъртайм защото някой не си е свършил работата заради зяпане на клипчета. Ако се опитат да ме накарат ще последва луд скандал. Не бих и издържала в такъв колектив.

Кой го е доказал това? В нашата фирма, и не само, отдавна се е доказало точно обратното - повечето хора са по-продуктивни и по-щастливи работейки от вкъщи. Има си начин за контрол на скатавките без да се наказват добрите служители.

....които перат в работно време, ама успяват и с отчета

Ако човек е продуктивен и успява да съвместява нещата, това си е изцяло в негов плюс. Щом работата ти е свършена и ти е останало време, не виждам проблем да си пуснеш пералнята.

Честно казано, пушачите в офиса с перманентното си излизане на терасата и правене на безброй кафета реално губят повече време, отколкото аз да си пусна пералнята. От друга страна, има хора, които просто работят много бързо и смогват, като е свършена работата, да им броя минутите до 8-е часа ли? Че други само ги изседяват, чудо голямо, че са стриктни по часовника, като не са свършили за 5 ст. работа. При нас хоум офисът затвърди впечатленията, че който е съвестен и  работи, си работи и от вкъщи, който скатава, скатаваше и присъствено в офиса, няма изненади.

Хоум офиса си е до човека.
Мъжът ми вече година и нещо е хоум офис и е пълно зомби. В 7 - 8 часа вечерта го вдигам със скандали от компютъра. Което за мен не е също ок. Много ти се размива работното време с личното.
Докато имам и такива познати, които уж са хоум офис, а не са спрели да обикалят в делнични дни на ляво и на дясно, или са нон-стоп по кафетата. Така, че е трудно да се каже дали хората са по-продуктивни или не. Но определено има индустрии, в които няма как да се работи хоум офис.

На едната ми работа пушачите злоупотребяваха безобразно с паузите...

Иначе във фирмата на мъжа ми има конфликт между производство и администрация. Производството мрънкат от началото на пандемията как тия от администрацията само си клатят краката. Което е абсолютно невярно. Все пак администрацията се грижи за продажбата и покупката на продукцията и суровините. Ако си клатеха краката, завода щеше да фалира. И, ако си клатеха краката, производството нямаше да си получава заплатите на точната дата всеки месец и т.н. Но у нас има вкоренено разбиране, че работа е само тежката физическа работа, на бичиш като луд по 20 часа. Аз уважавам всички професии, няма маловажна работа. И най-важен е резултата, но май има още време да мине докато повече работодатели, че и служители го осъзнаят.

Имам такива колеги, и мен също са ме вдигали със скандал семейството. Казва "имам ангажимент, не мога да остана", стисва зъби и тръгва. Първите пъти е малко трудно, после постепенно свикват колегите.

В последните години виждам, че се увеличават драматично лешперите, които се скатават и заради тях се налага други техни колеги да се натоварват, а често и в извънработно време.

И аз под натегач разбирам съвсем друго и определението и заглавието ми се струват некоректни!

Това е черта на характера според мен. Някои хора просто умеят да се представят като вечно "жертващите" се, най-заслужилите, както на работа (в частност офиса), така и по принцип. При някои шефове минава номера, при по-прозорливите - не. А оставането извън работно време е строго индивидуално като причини. Другото описано е /както вече казах/ по-скоро характерова черта...

Аз имах период, в който ходех в офиса от 4-5 сутринта, работното време е от 8 (това преди около 3 години и траеше мисля около месец). Имахме много работа тогава, бяхме малко хора и така, обичам си работата. Не знам дали шефа ми е разбрал, ако е проверявал системата за вход, е видял, но не е повдигал въпроса. Аз също не съм, просто си обичам работата и исках да съм там. В тези часове, не пишех имейли, за да не притеснявам колеги. Години преди това, имах пък други периоди, в които вечер си работех допълнително, примерно от 9 до към 1 -2 през нощта. Сега вече нямам сили за подобни изпълнения, но пък гледам когато работя, да съм максимално фокусирана и ефективна, за да си свърша нещата правилно и в срок. Работя от вкъщи, никой не ме следи изкъсо за работното време, но задачите като си ги има и работното време се уплътнява доволно. За мен е важен крайния резултат, а не да съм присъствала на бюрото си в определен времеви интервал.

Всичко си е до човека!!!!!!!!!!!!!!!!!

Един ако се скатава в офиса, то  и в  къщи  ще се мотае....

Друг ако се товари от шума и празните проказки на колежките,
то тогава ще е много по-ефективен на тихо и спокойно място у дома!!!!!!!!!!

Натегач аз разбирам човек, който всячески се опитва да се хареса на шефовете и се умилква около тях. Обикновено това въобще не включва изпълняването на работните задължения и качеството им. Често може да означава и че цака голяма част от колегите си. Раздава го като шефче и гледа да пързулне другите да му свършат задълженията.

За работата от вкъщи съм с 3 ръце за по много причини. Но ако има и проблеми с колегите също. Така повече се документират писменно нещата и е по-вероятно да се види реално кой колко работа наистина върши и кой лентяйства и завлачва нещата.

Имала съм колеги, които са оставали след работно време само, за да се натягат.  Даже си подмятаха и се обвиняваха една, друга, че го правят с тази цел. Това беше на първата ми работа, не можех да повярвам на очите си, честно. Чак пък толкова прости да са... Такива простовати елементи има и на последната ми работа. Естеството не предполага оставане след работно време, но изкуствено демонстриране на заетост, когато няма грам нужда - бол. Ах, ох, счупвам се от работа. Направо се чудя някой връзва ли се изобщо... На предната ми работа всички в офиса оставахме, просто се налагаше, нямаше как. Никой нищо не демонстрираше, всеки гледаше да си свърши нещата.
Моята политика е - изпълнила ли съм си задълженията, всичко ОК ли е в края на работния ден, не оставам и за секунда повече. Навън ме чака истинския живот.