Екопътеки и всякакви приятни разходки-тема 4

Белинташ - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%88


https://pochivka.bg/krastova-gora-zabelezhitelnosti-g577

Към Белинташ сме били...за Белица не остана време, щото се емнахме към Караджов камък, та едва минах нагорнищата но! Гората е прекрасна!

Ние направихме уикенда в Родопите. Прави бяхте за времето - нямаше да стигне и за язовирите и връщане през Широка поляна и Беглика. Или щеше всичко да е претупано...Та ден едно - Струилица с двата водопада, снимахме Слона от пътя, не разбрах дали се стига до него, защото имаше нещо като кариера. Струилица успяхме да хванем преди тълпите народ, даже видяхме дива коза. Беше приказно! После тръгнахме по Триградкото ждрело - все пак влязохме в Дяволската пещера. Не съм фен на пещерите, но ме привлече въпросната река (никаква я няма вътре, само се чува), както и стъпалата. Хареса ми, де. После продължихме към Триград. Ждрелото е много красиво, селото нищо особено. Навръщане се качихме до Гьоврен - много красиви гледки, добродушни хора. Доста голямо село. Нямахме никакво желание за Вълчи камък, а само да се доберем до хотела, защото предната вечер бяхме на кръчма и се прибрахме по никое време. Та оптадна и идеята за Орлово око по залез.
Ден втори - тръгнахме по изгрев към Орлово око. Много бързо се качихме, горе нямаше никой в осем часа, приказно! Някъде около 40 минути ни отне по пътеката над Мурсал, но без да спираме (освен за снимки). Затова пък горе откарахме почти час. Наистина беше прикзано. Препоръчвам да го направите по залез или изгрев, без джипове и без хора. Наистина е магично. Слязохме за същото време, защото са малки ситни камъчета, които се пързалят. Добре е да имате щеки. И ако не ходите постоянно по планини, си предвите и повече време от нашето.
Опитахме се да закусим в хотел Мурсал, но бяха толкова нелюбезни, че си тръгнахме. Ние бяхме отседнали в хотел Ягодина. Няма спа, лукс, нищо. Мебели от чам, непретенциозно местенце. Но ужасно, ужасно чисто. Май за първи път виждам толкова чист хотел. Много любезни хора, хубава храна. Цени нормални - нито ниски, нито високи. Препоръчвам на хора, които не търсят лукс, но имат мания за чистото.
Та загубихме доста време там да закусваме и се отказахме от Ягодинската пещера. Отидохме направо към Дяволската пътека от Буновското ждрело, за да не заобикаляме. Много спорно е дали е страшно...На отиване ме беше  шубе, даже имаше три минути време размисъл  пред Скрития водопад дали да поема нагоре. Качването лесно, но ме беше страх дали ще мога да сляза. Еми, накрая се навих - не беше страшно по стълбите. Явно всичко е в главата. Навръщане никакъв проблем. Само преди другия водопад има едни 2-3 много гадни метри в една изронена кална пътека - няма къде да се хванеш, ако се подхлъзнеш, а знаете, че по кал тръгнеш ли, няма спиране. Долу пропаст и падаш в реката, даже не се вижда къде точно. Там наистина се напрегнах. Много повече от стълбите и останалите стръмни местенца. Хората масово бяха с градски маратонки, луда работа. В дерето всичко е влажно, мокро и пързалящо се. Съжалявам даже, че си оставих щеките в колата. На места по пътеката има въжета, които са доста полезни. Отидохме до Дяволския мост и се върнахме. Натам не знам какво има за гледане, но нямахме време. Доста по-бързо се върнахме, но точно време не мога да кажа. Примерно общо около два часа. На паркинга вече решихме, че отпадат язовирите. Чудехме се да се връщаме ли за Ягодинската пещера, но трябваше да чакаме близо час и се отказхаме. Потеглихме в съвсем различна посока и нищо от планираните места - с. Гела и параклис Свети Илия. Чудно място. Приказно направо, особено в този сезон. Хванахме го в късния следобед и цветовете на поляните и горите бяха призказни.

Споделям за много приятна екопътека, в София, северозападния дял на Витоша.
А именно: пътеката до връх Церова поляна (по-рано: местност Церова поляна, днес вече - връх, точно 1 168 м). Маршрутът започва от края на ул. Черешова градина в с. Мърчаево. Има къде да се паркират колите и отнема не повече от час в посока. От върха се разкриват чудесни панорамни гледки, такива има и от заслон Каменоделец, преди върха. Пътеката е маркирана с червено и бяло, води се нова, от 2016 г.
Самият път до с. Мърчаево също е живописен.

Връх Марагидик.
Хижа Тъжа.

Може ли малко повече информация за Тъжа? Не мога да разбера до къде може да се стигне с нормална лека кола. И колко време ориентировъчно е до хижата и после до върха?

Има черен път както от север, така и от юг от село Тъжа. Но не знам в какво състояние са. Преди мнооого години с трабант стигнахме от село Тъжа до хижата. За съжаление май в последните години лифтвани джипове и атв-та масово изровиха пътищата и са недостъпни за нормални коли.

От север искам да се качим, но от всичко прочетено в нета, не се ориентирам къде да оставя колата.

Единственото, което ми идва на ум, е да се обадите по телефона на хижите наоколо (имало още две освен Тъжа) и да попитате за състоянието на пътя. Само че прогнозата за края на седмицата не е много добра, а да края на следващата е много вероятно горе да вали сняг. Но и разкаян черен път си е рисков, особено на слизане. Също така има значение доколко шофьорът има опит при каране по такива пътища.

Здравейте. В крайна сметка единия ден ходихме до хижа Плевен, а на другия до пръскалото. Да, вода нямаше, но се получи хубава разходка. По принцип мислех като опция връх Мусала, но времето ме притесняваше. На уеб камерите изглеждаше добре, но все пак не ми се рискуваше.

Идеята ми съвсем не е да стигна с кола до самата хижа. Просто, ако има скучен черен път, да го пропусна. Притеснява ме да не е тесен пътя и да няма къде да обърнем, ако видим, че напред не става. Иначе на Тъжа май няма обхват, резервират през месинджър - Събин май беше хижар там.

Защо не резервирате на х.Мандрата - за същите пари като на х.Тъжа, условията са в пъти по-добри? На 5мин е от х. Тъжа.
На Тъжа съм била веднъж и май няма да повторя - бая мръсничко беше, вкл. и тоалетните, а не беше пълна хижата.
На следващото ходене спахме в Мандрата.

Споделям за още една много приятна пътека, в близост до София - а именно, изкачване на връх Манастирище, първенецът на Плана планина.

Петеката започва от параклис в една от махалите на с. Плана, където има и място за паркиране на колите. Самото село се намира след Бистрица и Железница. Моментът за разходка сега е идеален, тъй като пътеката е изцяло открита, почти няма сянка. Преходът е ок. 40-50 мин. в посока, може и по-бързо. Единственото по-стръмно място са последните 100 метра.

Подходящ се както за малки, така и за големи и по-големи. Гледките малко преди върха си заслужават, виждат се ясно Рила и Пирин, а също и Витоша (Черни връх и Копитото). Чудните червени шипкови храсти само допълват красотата на природата.

От там минава и веломаршрута Витоша 100,нали?

Днес времето беше супер та решихме да се метнем до Трънското ждрело и параклиса. Препоръчвам, много магично място.