Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

Нарциса, явно го приемаш лично, а то не е....


Никога няма две еднакви работни места.
Нищо не пречи да кандидатстваш на второто място и да искаш максимума. Дали ще ти го дадат, е нещо съвсем различно.
Обикновено заплатите дори не се обявяват, което е голям минус и за двете страни. Ако видя заплата, която не ме устройва, няма да кандидатствам и да си губим времето взаимно.


Това не го разбрах, но за всеки има място, както и за всяка работа се намира служител.


Никой не твърди нищо подобно. Да съм казала нещо такова!?!?!?!? Извърташ думите ми, тъй като се засягаш от истината.


Това е абсолютно навсякъде. Инфлацията е огромна, несигурността също. Това обаче не променя нищо от към заплащане. Може и да стане, когато хлябът отиде към 10 лв.


Точно!
Плюс това, не е казано, че на всяка цена трябва да работите някъде. Като не ви изнася заплатата, просто си тръгвате и това е.

На едно единствено интервю съм споменавала лични разходи. Тогава цяла година бях на борсата без работа и кандидатствах вече къде ли не. Споменах си разходите не като аргумент за пазарене, а в момента, в който чух заплатата и се отказах - репликата ми беше, че с тази заплата няма да мога дори парното да си платя. И си тръгнах. Иначе наистина е унизително на интервю за по-квалифицирана работа да се пазариш въз основа на лични разходи. Унизително според мен е и за хората, които имат очи да експлоатират качества и жизнено време. Какво значи да пишеш изискване за език/умение, ама всъщност понеже не щеш да плащаш за него казваш, ма то само малко ми трябва език… Или го има умението, или го няма, не е котка на Шрьодингер… Пазаренето трябва да е на база какви умения и опит добавяме като стойност в съпоставка с пазара и търсенето. И също така да бъде двустранно - както кандидатът да се хареса, така и работодателят да се рекламира. Вече сме 21 век и не сме да просим работа и да благоволят да ни наемат, трябва да се учим от скандинавците малко, те от векове са еманципирани в това отношение. Темата се извъртя заради нечии твърдения как в София можело да живееш спокойно с 1200лв. И че това била нормална заплата за висшист с език. Може, както казаха, при мама и тати без разход за наем, битови сметки или храна. Наскоро една позната избра да остане вкъщи да си гледа децата, вместо да плаща за две градини и една ясла, дефакто биха стрували повече от нейната заплата. Доходите, засега от мъжа и колкото надбавки й се полагат.

Почти във всяка сфера ги има т.нар. начални позиции, за млади, неопитни кандидати, като е ясно, че част от тях ще се окажат неподходящи, а в други, ако се докажат, фирмата ще инвестира и бързо ще им подскочат заплатите. Абсолютно ясно е, че много  учащи или току-що завършили имат финансова подкрепа, не са особено претенциозни и могат да живеят със съквариранти,  много още живеят с родителите си. В същото време, самите те са готови да започнат някъде с ниско заплащане, ако фирмата е перспективна и могат там да се квалифицират и пълнят CVто. На 23-24 г. може да е доста по-доходоносно да си сервитьорка, отколкото технически сътрудник в голяма фирма, но първото не предполага никакво развитие. Затова и има много  млади хора, които даже започват със символично платени стажове в хубави фирми, а се избира примерно по 1  от 10 кандидати с нелошо образование. От страната на работодателя неопитните кадри са си доста рискова инвестиция, по-често се оказват неподходящи, отделя се много време в обучението им (не само специфичното за позицията, но и все още липсва чисто житейският опит и навици, които се съ,дават само в работна среда). Да,,заплатите за подобни позиции съвсем не са достатъчни за приличен стандарт, когато вече си на 30 и имаш семейство. Затова и за тях е по-лесно да те наемат, ако си тъкмо завършил и будиш подозрение, ако си готов да приемеш на 35 г.. Ще дам пример със себе си, вярно преди доста години, като вече нещата са много по-добре.  На първата ми работа на пълен работен ден през 2002 г. взимах 280 лв. Два месеца, след като започнах, с тогавашния ми приятел (ИТ със заплата 350 лв.) се преместихме да живеем заедно на един необзаведен таван с наем 120 лв. , в който занесохме в началото матрак, печка Раховец, стар хладилник, двукрилен гардероб и се топлехме само вечер на духалка. Три години по-късно заплатата ми беше 650 лв. (на съвсем стандартна изпълнителска позиция) и 1200 лв. след пет години (пак на изпълнителска позиция, но с по-тясна специализация в по-хубава фирма). Тогава съм била на 28 г. Всичките гореспоменати заплати са бруто. Не помня точното нето, тогава така съм ги договаряла, а и данъкът до един момент не беше 10%, а все още прогресивен и нетото е било по-малко отсега.  Естествено, че на 30 г.  с трудов опит, с (планове за) деца живот на таван е недопустим, но на 23 аз лично много държах да не живея с родителите ми, а ако ми пречеше , просто щях да си живея при тях още няколко години. Сега всъщност 1200 лв. чисто могат определено да осигурят по-добър стандарт от моите 280 бруто тогава. И има много хора, които са готови да стартират така. Способните, постоянно образоващите се за 2-3 години ще са стигнали двойна заплата и то без да са пораснали в йерархията. Истината е, че първите години трудов опит, когато прохождаш в някаква сфера, всъщност инвестираш време в практическото си обучение. Малко са сферите, в които да почнеш директно с летящ старт.

Нарциса, очевидно е, че дискусията отдавна излезе от твоя частен случай. Конкретно за теб, тази позиция наистина не изглежда подходящо.
Поне от няколко страници се дискутира защо се предлагат заплати нестигащи за нормален стандарт на живот, а се намират достатъчно хора и то не в крайно отчаяние, които да се съгласят на тези условия.

Ирене, не искам да те обидя, но ми прави впечатление, че винаги се оплакваш как в провинцията не предлагат високи заплати, но  си категорично против да се преместиш там, където ги предлагат. Хората сменят държави по няколко пъти в търсене на по-добри условия. Това не е времето, когато във всяко село имаше завод, че да има всеки какво да работи. То и затова после толкова места се обезлюдиха. Да не говорим, че вече с дистанционна работа не е нужно дори да си в държавата, за която работиш. И да, не всеки може дистанционно - ами какво остава тогава? Преквалифицираш се, преместваш се или си натискаш парцалите и спираш да чакаш някой да почука на вратата ти да ти предложи голяма заплата. Тая работа с голямата заплата изобщо не е лесна, въпреки представите на хората, че всичко е само с връзки и познати. И да започнеш така пак трябва да издържиш на тази позиция, което хич не е толкова лесно. Приказката за тревата я знаем всички. А и тия неща се правят овреме, защото, като минем 40 и почват да ни се назландисват. Т.е до 40 - 45 е добре да си намерил “голямата заплата”, защото от там насетне шансовете рязко вървят надолу.

Аз ако се преместя в София, ще съм по-зле финансово от сега, според простата ми сметка.

Въпроса е принципен - трябва ли да направим от България град-държава.

Ама каква провинция, какво село! Ирене-то е в Бургас, при това работи в сектор, в който компании, които плащат заплати над 5000, бол. И да, тези компании и на хората си в Бургас плащат над 5000. Не само на тези в София.

Аз мисля, че Ирене е споменавала как заплатите са ниски. Не, че Бургас е дълбока провинция, а че доходите са ниски. Не знам дали големите ИТ компании имат офиси в Бургас, но все някои предполагам имат. По спомен, Ирене е в този сектор.

ТафТаф, за мене също е очевидно, че дискусията не е за моята невероятна личност, само че все ще се намери някой да ме адресира персонално и така да засуче, още малко ще ме пита защо участвам в тази дискусия. Бачкам, търся работа, виждала съм и съм била участник в случки - сега пиша. И, колкото и да е странно, чета и другите какво пишат, даже и го разбирам.

На мен ми се струва, че в малките градчета също има добре живеещи хора. Имат си бизнеси, къщи. Кофти е за обикновения човек, който работи за едната заплата. Затова хората отиват в София, Варна, Пловдив и другите големи градове - повече избор, повече възможности. Няма начин - държавата ни е такава. Закриха се и се докараха до фалити огромни заводи, които изхранваха много семейства.
Но нека не обръщаме темата на София-провинция.

Това болднатото не е така. От няколко месеца "ходя" по интервюта. В кавички е, защото са онлайн. До сега най-високата заплата преко сили беше 2000лв. чисто и на интервюто ме разкатаха от технически въпроси. Ама такива въпроси като за доста години опит.

Да кажа само, че в нашата фирма толкова е най-високата заплата. Взима я човек със 17г стаж като програмист.

Стандартът на живот има много повече от чисто финансово измерение. Имам приятелка от детските години, живееща в средноголям областен град. Живее в
наследствена къща в центъра на града, която ремонтираха с много желание и труд. Учителка в ДГ е, групите не са големи като софийските, има въздух и свободно време. Работата й е на 10 мин. пеша, следобяд си взима детето от училище и му помага, не ходи на занималня (2 клас). Градският парк и главната също са на 200-300 м разстояние.Често пътуват из страната през уикендите. В същото време ми изниква бивша колежка на доста стресова позиция с чиста заплата около 2800 лв. Но тя живее в квартал Витоша, едното дете е в частна ДГ (друга наоколо няма), второто е в държавно училище в Лозенец, като им е ужасно трудно с логистиката да ги взимат с мъжа й, апартаментът е от тристайните кутийки със спални по 10 кв.м. с кредит за поне 20 г. Еми, честно казано, според мен приятелката ми в провинцията определено има по-добър стандарт на живот, въпреки, че доходите на семейството са сигурно наполовина, от тези на колежката и мъжа й.

Имам следният въпрос!
Намерих си нова работа която ще започна от 01.09. В сегашната дължа стандартното месец предизвестие. Тъй като има голяма вероятност да ме освободят веднага поради липса на работа, как точно да си формулирам предизвестието че да не ме освободят по-рано?
Благодаря !

Малко да сменя темата 😀

Как според вас се тълкува, ако си пуснал СВ в дадена фирма и няколко дни след това ХР от същата ти праща кънекшън в Линкдин 🤷♀
Нямаше последващо обаждане от тяхна страна де, но още тогава ми се стори странно и се каня да попитам какво мислите 😀 Профила ми не е скрит и се вижда всичко и акомпросто го прегледаш ☺

Според мен никак не се тълкува. Мен са ми пращали покани в LinkedIn и след като съм им отказал оферта, а също и без да се е стигало до интервю, когато съм им казал, че не се интересувам от позицията. Някои просто така си разрастват мрежата. Ако искат да ти пратят съобщение могат и без да сте свързани.

Пишеш, че искаш прекратяване на трудовото си правоотношение считано от дата XX.YY. Ако искат да те освободят по-рано по някаква причина би трябвало да ти платят заплатата до края на предизвестието.

Добре дошла в България. Масово тук фирмите не искат човек, който да им върши добра работа, а човек който да върши приемлива работа за минимални пари. Бая такива са ми губили времето по интервюта и са се опитвали да ми пробутат допълнителни задължения освен описаните в обявата, защото така и така съм имал опит и съм можел да се справя, без да отразяват това в заплатата.
Даже масово предпочитат да наемат двама некадърни, които не могат да вършат работа, вместо за същите пари един опитен, който да им върши повече работа. Просто така шефа се чувства като по-голям шеф, че на повече хора заповядва. Не случайно освен най-бедните в ЕС сме и с най-ниска производителност на труда, а това дори не се занижава умишлено за разлика от доходите.