На море в Гърция 2022 - III

Ние бяхме на Санторини от 13.06. до 16.06. Времето беше супер. Водата - леко хладна, но ставаше. Вечер захлаждаше малко, но изкарахме без връхни дрехи. На 17.06. прекарахме деня на Наксос - беше ветровито, но горещо. Плажът Агиос Прокопиос ме грабна с уникалния цвят на водата, която обаче беше студена, предполагам малко над 20 градуса. От 18 до 20.06. бяхме на Фолегандрос - имаше доста силен вятър, но не беше студено. Само едната вечер заради вятъра сложихме дълъг ръкав (дълги панталони не носехме изобщо). Водата обаче си беше хладна. На 18-ти бяхме на разходка с лодка - разгледахме западната страна на острова заради силния вятър и плувахме на 5 различни места в студената вода - е, такова треперене друг път не ми е ставало, направо ми се тресяха краката. Не се разболях обаче. От 21.06. до 23.06. прекарахме на Иос - там беше значително по-топло, вкл. и вечер, а водата - с приятна температура. Последната вечер даже спахме на климатик. Точно по това време бяха и първите големи горещини в Атика.

Deviant Art,
същото и при нас - повече от 10 години луд късмет, вятър не бях виждала дето се вика, с изключение на 1-2 пъти в открито море, макар че що порои сме отнасяли през септември на по-зелените острови... но не и вятър. Е, в следващите години като ме почна... няма спирка.

Но и на тези северните Циклади - Андрос, Тинос, Миконос, си духа повечко и толкоз. Макар че както показва и постът на Миленка, водата може да е най-изненадващо студена и на другите.

Миналата година водата на Наксос също ми се видя студена, но на слънце беше адска жега, а вечер се разхождахме без връхни дрехи. На Серифос и Сифнос беше осезаемо по-топла морската вода в сравнение с Наксос. Децата ми по принцип не излизат от морето, дори на 20 градусова вода се мятат  със засилка. Сега обаче дори големият едва се намокря и бърза да излезе, защото вятърът вее нон-стоп, а ходим на възможно най-защитените плажове.

На Тинос на плаж не съм ходила, но най-студената вода, в която съм влизала през живота си (може би Атлантическият океан я бие само), беше на Андрос в края на юли.


Situ11,
ще се опитам да сглобя нещо с надеждата да харесаш Гърция, колкото и ние тук, и да се връщаш В Комотини няма нищо. Ксанти е малко по-интересно градче за разглеждане, но ако искаш да добиеш представа от красивата Гърция в най-близката до България част, добре е да се спуснете до Кавала и да разгледате стария град и крепостта. Хотели има всякакви и в Кавала, и в Ксанти, но аз ви препоръчвам отсядане в Ставруполи до Ксанти.

За плаж, има хубави пясъчни плажове в района, но могат да бъдат доста пренаселени и шумни през лятото. За повече спокойствие огледайте Ароги, Меси, от другата страна - Еразмиу. Плажът на Керамоти също е хубав, но селото изобщо не го препоръчвам за щастливо запознанство с Гърция. В лагуната над Фанари може да разгледате манастирчето във водата Агиос Николаос.
Разстоянията не са големи, спокойно можете да разгледате всичко това за един уикенд. Не съм сигурна обаче през кой ГКПП да ви препоръчам да минете, никога не съм минавала Златоград.

П.П. За талона забравих - носи се големият в оригинал, ако нямате новия формат на малкия талон, който се издава вече от 4-5 години и съдържа цялата информация от големия. Ако го имате, той е достатъчен.

През Златоград има много завои, ако на някой му става лошо, да го има предвид. Може би зависи откъде тръгвате, но през Маказа е доста по-приятно и се пътува по-бързо.

Така както съм тръгнала, да продължавам с впечатленията от Цикладската ни почивка. Вече ви написах няколко пъти кои острови посетихме.
Първият беше Санторини. Не знам дали за него мога да напиша нещо ново. Хубаво е да го види човек с очи. И един път стига. Затова се опитахме да извлечем максимума от трите дни и половина, с които разполагахме. Първата половинка я поизядоха разни закъснения – първото беше на самолета от Атина, който лети точно 20 мин. до световноизвестния остров, после ни закъсня колата под наем и стигнахме късно в Иа, като едвам намерихме къде да паркираме, и то извън града. Тези закъснения провалиха плановете ми за Амуди Бей и се разминахме без слизане долу, скачане във водата и хапване. Успяхме обаче, да се поразходим из уличките (които бяха пълни с народ) и да видим прословутия залез, макар и в доста голяма компания. Накрая си взехме по един гирос за 4,70 евро и се прибрахме бая изморени в Месариа, където спахме в Emmantina Studios.
На следващия ден продължихме по план и сутринта, след прекрасната закуска, приготвена от нашите домакини, отидохме до Влихада. Поразгледахме малко пристанището и прекарахме 2-3 часа на плажа, който беше почти празен. После продължихме към Емпорио с автентичните му тесни улички и красиви пейзажи. След това се отправихме към Периса и се изкачихме пеша до Древна Фира, където разгледахме останките от селището и се насладихме на красивите гледки отвисоко. След леко уморителната разходка отпочинахме на плажа на Периса. Преди да се приберем се качихме до Пророк Илия (най-високата точка на острова) за 360-градусова панорама. Вторият залез наблюдавахме от фара Акротири.
Следващият ден започна отново с вкусна домашна закуска и плаж на Red beach. Определено си заслужава да се посети – уникален плаж с червени, сиви и черни камъчета. Започна да става пренаселен към обяд, но ние си тръгнахме и разгледахме археологическия обект Акротири. Оказа се много добре представен и доста по-интересен от очакванията ми. След това направихме разходка и кафе-пауза в Пиргос – отново автентичен чар и завладяващи гледки. Посетихме и пивоварната на Санторини за крафт бира. В късния следобед върнахме колата и останахме на пешеходен транспорт. Вечерта беше 20-тата ни годишнина от сватбата и хапнахме в Месариа – Ресторант Пентоцали. Не беше лошо, уж автентичен гръцки ресторант, домашна кухня, добро обслужване, но не успя да ме впечатли. Хареса ми само боба черно око със спанак. Ядохме още печени ребра и свинско на тиган, не бяха лоши, но и нищо особено. Порциите бяха малки, но цените – нормални. След вечеря отидохме до Фира пеша да видим как е по тъмно, но тъй като е далече, не можахме да я обиколим, а по-скоро да хвърлим око на близката част на града.
На следващата сутрин имахме платена екскурзия с лодка до вулкана и Тирасия. Уж беше за 11.30 ч., а два дни по-рано ми пуснаха мейл, че щяла да бъде от 10.45 ч. Преди нея успяхме да разгледаме Археологическия музей във Фира. Оказа се доста интересен, макар да не съм голям фен на историята. До старото пристанище слязохме пеша, въпреки не особено приятната миризлива компания на магарешките орди, които бяха груби и на моменти неуправляеми и дори бутаха хората към стената. Екскурзията ни уж беше платена, но чаках доста време на гишето на Dakoutros Travel, тъй като служителят не можеше да намери резервацията. Накрая ми връчи един разпечатан лист с някакви странни имена (не нашите) и с него се качихме на корабчето. Първата спирка беше Неа Камени и направихме обиколка пеша на вулкана. Съпругът ми остана малко разочарован, тъй като не видя следи от активна вулканична дейност. Последва къпане в калната и ръждива, но топла вода на изворите до вулкана и след това спряхме на Тирасия. Определено това беше най-приятната част от разходката. Ние, като ентусиасти, на които никой гръцки баир не може да се опре, се качихме до селцето Манолас, където за награда хапнахме доматени кюфтенца и бриам. Панорамата отгоре е невероятна, но и качването те оставя без дъх! След разходката по вода остана малко време за разглеждане на Фира, доколкото ни стигнаха силите (не успяхме да я разгледаме обстойно и за мое съжаление не стигнахме до Имеровигли и Фиростефани). Прибрахме се в Месариа с автобуса. Централната автогара на Фира се оказа интересно място, на което цареше организиран хаос – преди тръгването на някой автобус отпред заставаше човек и се провикваше мощно за дестинацията – Иа, летище, Камари и т.н., за да ориентира лутащите се пътници. Трудно е да се опише накратко, но наистина беше странно. Явно малкото разполагаемо място предполагаше и по-гъвкава организация. Последният ни залез на Санторини наблюдавахме от непосредствена близост до Месариа.
На следващата сутрин рано хванахме ферибота до Наксос. От колата видяхме прекрасния изгрев над източния бряг на острова.
Следва продължение за острова, който ми легна на сърцето още преди кракът ми да е стъпил там.

На Маказа обаче, става ужас от от румънци, особено почивните дни. Вижте си завоите при Златоград и си преценете дали няма да е по-добре.

И ние ще пътуваме от Варна през Маказа и за района на Ксанти.
Планирам да сме там преди 8ч и пътуването в петък влизане в Гърция. Дали е достатъчно ранен час?

На Златоград не се чака, никога не сме виждали повече от 5 коли накуп.
Пътят от гръцка страна е хубав, но тесен (поне беше преди Ковид, след седмица ще го видим как е сега), нищо особено не са завоите за хора, които са свикнали да карат в планински райони.

Кой остров ще препоръчате да посетим - Хиос или Лесбос? Ще пътуваме до Егейска Турция и ще имаме време само за един от двата.

Веднъж сме минавали през Златоград и то по грешка. Бяхме тръгнали за Маказа, но нещо се обърка и се озовахме в Златоград.
Пътят е малко тесен, но е толкова ненатоварен, че това не е проблем.
Завои не е като да няма, но не повече отколкото на който и да е планински път.
От гръцка страна може да се види нещо, което е нетипично за стандартните ни възприятия за Гърция и всичко гръцко - мюсюлмански села. Много различни.

Хиос, но с кола.

Опашките започват преди 6 сутринта. Щом е и петък, не бих разчитала да чакам по-малко от 2-3 часа, а може и повече. В петък, ако пътуваме, минаваме Маказа само късно вечерта /след 20ч./ или през деня, ако трябва да е, по завоите на Златоград - особено, щом сте към Ксанти после е по-добрият вариант.

Vivi, така е, а да видиш по тъмно осветените джамии в бяло, зелено и всякакво - все едно са ракети
Ние много харесваме Комотини точно заради странната смесица гръцко-турско. Много е приятна чаршията с дюкянчетата, храната е супер. Май амо веднъж сме спали в Комотини, но винаги спираме за последно ядене преди прибиране

Хм, това силно ми наподобява сицилианска кухня, особено по показателите артишок и марципанови сладки

Ние се върнахме в събота от Ираклица, времето беше супер, водата също, плажът разкошен. В събота почна да става навалицата, преди това беше доста спокойно. На връщане минахме през Гоце Делчев, заради навалицата на Маказа. Нямаше никой, но пътя доста се удължи и то със завои.
Много беше хубаво, до нас беше Масутис, имаха готвена храна, колко гърцка мусака изядох Но мислим за следващия път да отскочим до Миродато, да разгледаме и там...

 Поздрави от Кефалония и прословутия Миртос. На мен много повече ми хареса Петани, но въпрос на вкус.
Много добре сме се позиционирали като за първи път на острова, наехме вила в Ласи, но не на главната, а в една горичка. Имаме два плажа на по 5 минути пешеходно, Палеостафида и Макри гиалос бийч. Чудно е, още няма много туристи, придвижването по острова е леко и спокойно, доста приятни места за хапване намерихме в Аргостоли.
Ще повторим този остров със сигурност.
Фериботите обаче са по два на ден и без резервация е много рисково да се отиде, после ще са по 4 на ден, но като се има предвид, че и ще е активен сезон, пак ми се виждат малко.