11 клас - годината приключваме и в лятото се впускаме

Успокоих се! Мислех си, че само моят мъж вика когато аз шофирам, а то си било нещо нормално . Това мъжете големи разбирачи бе . Девойката кара курса в момента, взе си изпита за ниво по английски и го кара лежерно сега

А моят не вика. Надявам се, че и девойката ще научи той. Много е търпелив. Само да стигнем до там.
Тя за жалост днес вдигна температура. Пост Ковид суперпонирана бактериална инфекция прави. Започваме антибиотик при нея. 16 ден от позитиевн тест и 4-ти от негавтивен. Много здрава и активна. Никога от нищо не е боледувала, освен една скарлатина на 2 годинки (само за нея е пила Аб в живота си).

Ааа, той не вика, само тихичко нарежда. "Леко, дупка" /понеже аз съм сляпа, нали /, "Много бързо караш, ще излетим"... ей такива работи. Но откакто го изгоних от колата, рядко се обажда.

ММ е самото спокойствие! Ама от оня тип спокойствие, дето  Уекинко ме напряга. Когато пътуваме заедно аз не карам. Отговарям за навигацията, музиката, бърборенето, че той не е от приказливите.
   Аз съм сваляла майка ми от колата,по-скоро отбих и я помолих да слезе.Но наборът , епични истории имаме с него.
   Тръгвам с двете деца от Монтана за Плевен. Заредени с любима музика, хрупанки, вода , сокче, супер. Качвме се на околовръстното, още не сме подминали табелата и тоя дребен почва - мамо, ако спукаме гуа, ти знаеш ли каксе сменя?Мамо, ако завали дъжд,ти можеш ли да кааш в локви, да не се обърнем!Мамо,този тир идва точно срещу нас, ще се ударим.Мамо, мамо.....Абе черна станция.Айде десен мигач на отбивката, дето стоят проститутките, слязох и го извлякох от колата.И му казвам - Сега, обръщаш се наобратно , вървиш по банкета , ще повървиш доста, но няма къде да се загубиш.Само направо,ще влезеш в града и пак направо и стигаш до работата на баща ти. Качих се в колата и тръгнах.Бавно естествено, и го гледам в огледалото. Чак двете мамби спряха да си показват голотиите и застинаха в ступор. Каката се разрева, аз бях минала не повече от 15 м , дадох аварийки и назад да си го взема.Качи се в колата и до Плевен не проговори.Аз пък се изплаших ,че му стана нещо от стрес.Нищо му нямаше,като си стигнахме на село,дядо ми седеше на пейката с комшиите, нашият скокна и хукна да се оплаква от мен.
    Между другото, аз на никой друг шофьор нямам вяра,освен на ММ.Ако ще се ходи някъде с компанията, а той не иска , никога не се комбинирам с друг. Тръгвам си сама с колата, рядко се навивам да возя някой,особено по разни дефилета и тегави пътища.

Пак със същата приятелка, тя вече омъжена за гаЖето и с едно дете. Пътуваме двете, с моето и с нейното дете, до Банско. От София малката започва да плаче къде е баща й, защо не пътува с нас. През цялото време пита какво ще се случи, ако колата се счупи? Ние се смеем и обясняваме, че това няма да се случи, а и да стане, ние сме там и няма страшно. Пътуваме по тъмно, петък вечер след работа.
На Предела на малката й се повръща, ходи й се до тоалетна... Спираме на една отбивка на завой, обслужваме я, качваме се в колата и .... нъцки, колата не пали. Часът вече минава 22, децата гладни, кисели, става много студено, ние насред гората и без акумулатор. Излизаме двете на пътя и се опитваме да спрем някой, който да помогне. Подминават ни колите, свиркат ни, радват ни се...
Накрая решихме, че ако не го изиграем закъсали майки с деца, каквито бяхме, няма да стане. Извадихме децата от колата, изтипосахме ги пред нас и първите коли, които минаха ни спряха. Добър човечец ни даде ток и ни изпроводи до хотела.

Слънце , викаш , децата колкото пречат, толкова и помагат.

Хахахаха, даа.
От тогава ни остана лафа, че като тръгнеш на път, може да нямаш инструменти в колата, но поне едно малко дете е задължително да е в наличност. Може би по тази причина те вече са с 3 деца, щото те си растат - не са все малки.

Като беше малка щерката много пътувахме. Всяка седмица на някъде,  ако няа къде ,Монтана -Русе. Свекърите и девера живееха там. И тя се страхуваше от полицаи,не знам защо.Всеки път като ни спираха,тя почваше да реве. И ни пускаха.

Ее, много забавни истории

Сетих се за най-ужасния ужас, който извижях преди години. Значи, родила малката, кърмила, абе - 2 години не бях близвала алкохол. И тъкмо спряла кърменето, отиваме на гости. Аз ще карам, щото нали не пия. Ама решавам да изпия една чаша вино, даже половин. Обаче, от 3 глътки и направо си ми се замота главата. Тръгваме, то една люта зима, навън гъста мъгла, ние в квартал Левски - най-ниската точка в София, мъглата непрогледна. Изпитвам аз съмнения - нищо не въждам, чувствам се пияна, ще возя домочадието, ама всички ме убеждават, как си внушавам. Ми добре, тръгваме. Влачим се в 10км/час, сериозно нищо не се вижда току-пред стъклото на колата. По едно време на някакво уширение (оказа се спирка на ГТ) ми проблясква полицейска палка и аз спирам. Идва полицай - пак казвам, нищо не виждам, навън минус много, то след 12 през нощта. Аз открехвам стъклото и гледам глуповато.
- Добър вечер, проблем ли има? - пита полицаят
Аз още повече не знам какво се случва.
- Проблем? Ами, не знам, Вие ме спирате, Вие кажете дали има проблем. И без това едвам Ви виждам...
- Не съм Ви спирал, Вие сама спряхте насред пътя.
- Ъъъъ, спрях, защото ми размахвате палка. Насред пътя, защото нямам идея къде е бордюра. И очаквам всеки момент някой да се натресе в мен отзад, защото не ме вижда и не допуска, че съм спряла насред пътя.
Полицаят огледа колата с един фенер - ММ на задната седалка с щерката в ръце, тя блаженно спи. Наборът на достолепната възраст от 5 години, гледа изплашено. Въздъхна човекът и само попита:
-Далече ли сте?
Аз, обаче, нахална:
- По интонацията Ви разбирам, че е в мой интерес да кажа, че сме ей там, зад завоя. И да се надявам, че там някъде има завой.
Тоя ме поогледа, почуди се какво да каже, пък взе, че ме пусна. А ММ после не ми разреши да седна зад волана едно 5-6 месеца, докато почна да се стъмва късно, а и бях потренирала "пиене" отново

Голям смях се смях с шофьорските ни неволи!
Моето "постижение" е, че само спрях и казаха на ММ да слиза с достатъчно категоричен тон. За съжаление доброто поведение не го държа достатъчно дълго

mtz, как е девойката? Ти оправи ли се? Мисля ви с този постковид…Дано АБ да си е свършил работата, но доста се проточи тази гадост при вас.

Аз не се оправям за жалост. Девойката се пдобрява бавно, все още с умора и отпадналост. Благодаря ти за вниманието!

Е, стига де!  Колко време вече?
Ние се оказа, че сме го изкарали. ММ беше няколко дни с кашлица, запушен нос и еднодневно неразположение през юни, аз веднага след в малко по-лек вариант, а след мен - наборката за два дни. Тестът беше отрицателен, но преди няколко дни си тества антителата и счупи тавана - над 2500 /това е максимума на теста/. А след ваксината бяха 680, та стана ясно какво е било. За първи път ни е на всички.

Наборката днес ще пътува за Гърция с гаджето. Ще кара тя и ще има да я мисля... Сестра й се връща утре, а ние заминаваме за Белгия в понеделник. Абе, път да има.

Още ли поддържаш температура? Или те тормози отпадналостта?
В Гърция изгубихме навика да носим маска, а ми прави впечатление, че само българите сме се разпасали. Гърците не влизат в магазин, без маска.
Сигурно ни спасява това, че сме постоянно навън. Смених и датата за пътуване с ферибота, за да не пътуваме през нощта вътре на климатик. Ще се поизпържим на палубата, ама се надявам да е по-безопасно.