Рим - 25 тема

След шест години отново сме в Рим. Пътуваме семейно с две вече пораснали деца, които не разчитат на мен за всичко, а определят в някаква степен маршрутите, обектите за посещение, поемат част от разходите. Затова ми беше малко трудно да сглобя някаква що годе приемлива програма за всички. За тях е второ, за мен трето, а за баща им четвърто посещение и всички дружно направихме компромиси с желанията си. Но всички бяха категорични, че искат да посетят нови места, да се наслаждаваме на разходките без да гоним график и без задължителности.
Летяхме с Уиз еър с късния полет в сряда. Заради това се отказахме да наемаме апартамент и резервирахме през Букинг стаи в хотел с денонощна рецепция. Хотелът е Флавия, на Via Flavia. Местоположението ни устройва, заради близостта с Термини, улицата е сравнително тиха, има доста ресторанти а и познаваме района от предишни посещения.
На Чампино кацнахме навреме и минахме бързо граничен контрол с международните паспорти. Имахме чекиран багаж и там се позабавихме съвсем малко, така че успяхме да се качим на трансфер на Теравижън тръгващ след по-малко от пет минути. Билетът купен от гишето на летището е шест евро. Ако се закупи онлайн е по-евтин, но нямаше време за това.
И в автобуса продават билети. Общо взето като се напълни автобуса потеглихме. Заради чекирания багаж, а и заради късния час и чуденето откъде да купуваме билети  не се насочихме към по-евтиния вариант с автобуси 520 и 720. Трансферът с Теравижън ни устройваше напълно и затова го ползвахме и на връщане, но вече си купихме билети предварително онлайн. Но с всички тези онлайн дейности като купуване на самолетни билети, билети за забележителности , трансфери, черинане в хотела  се занимаваха децата ми. Гледайки ги как се оправят за всичко само с един телефон в ръка се почувствах малко стара и старомодна.
Пристигайки в хотела оставяме мъжката част по стаите и двете с дъщеря ми тръгваме веднага към джелатерия Ла Романа, която е в края на улицата. Минава двадесет и два часа, но  градът е толкова жив, осветен и топъл, че едно джелато медио си е точно на място. Джелатерията работи до полунощ и аз наивно си мислех, че като преди шест години ще е полупразно. Нищо подобно. Опашката се вие извън заведението и въпреки това всичко става сравнително бързо. И двете с дъщеря ми обичаме сладолед, а тя в допълнение всичко сладко с пистакио. Така че не е чудно, че решаваме да се разпишем с още по едно джелато този път в другата джелатерия Коме ил лате. Тя е на гърба на нашия хотел и също работи до полунощ. Този път имах сили само за едно пиколо. С чиста съвест мога да кажа, че в Коме ил лате е най-доброто пистакио, което съм опитвала. С този сладоледен тур приключи първата ни вечер в Рим.
По прогнози на другия ден 13.10.22 четвъртък щеше да вали и то много. Нас и друг път ни е  валял дъжд в Рим и знам че нищо не е в състояние да ми развали разходката. Още преди месец и половина с купуването на самолетните билети резервирахме и билети за посещение на Галерия Боргезе. При предишни престои в Рим все не успявах да наглася програмата така че да ми е удобно посещението. С тези задължителни резервации още преди пандемията ме отказваха. А и не мисля че на онази възраст децата щяха да оценят всички тези шедьоври така както ги оцениха сега. Галерията е на петнадесетина минути пеш от хотела и пристигнахме няколко минути по- рано. Оставихме чадърите на входа, чантите на гардероб взехме с нас само фотоапарати. Обикновено избирам десет часа сутрин, при предварително запазване на час и всеки път установявам че това са предпочитани часове за посещения от организирани екскурзии и все ми се налага да изчаквам някоя група и техния екскурзовод, докато разказва.
Галерията е много интересна и добре че не е толкова голяма та се вместихме в отредените два часа. Даже свършихме половин час по-рано. Навън дъждът се беше усилил, но какво от това. Не съм отишла в Рим да стоя някъде на закрито. Тръгваме през парка към Казина Валадиер. По пътя се отбихме за малко под темпиетото на Диана., колкото да направя някоя снимка на сушина. По същото време към нас се запътиха младоженци тръгнали с фотографа на фотосесия. Младоженката събрала полите на мократа рокля шляпа по джапанки, момчето държи чадър и той мокър. Мисля че бяха азиатци, но ме досмеша като ги гледах, защото и те самите някак гледаха весело на ситуацията. Отстъпихме сушината и продължихме напред. Пред казина Валадиер   има една тераса, от която гледката към покривите на Рим е прекрасна. Една от най-хубавите гледки за мен. Много исках пак да и се насладя. Снимките този път  станаха някак дъждовно тъжни, но аз пак си ги харесвам. Слязохме от терасата и се отправихме към Вила Медичи. Не знам защо, но тази сграда винаги ми привлича погледа и имам чувството, че откъдето и да погледна все я виждам. Може би защото историята на семейство Медичи ми е интересна исках да я разгледам и отвътре, както и градината и. Знам че сега там се помещава френска академия на изкуствата. Влизаме вътре, но изненада. Посещенията са организирани с екскурзовод и на английски са в 11,00/ 15,00 и 17,00 часа.
Е до три часа след обяд няма как да чакаме и тръгваме. Посещението се отлага за неопределено време, някак ентусиазмът у останалите за посещение в друг ден се изпари.
Все още валеше и решихме да се отбием във френската църква на върха Тринита дей Монти.
Аз съм влизала и друг път, а децата не. Не зная защо, но половината беше преградена и на децата им се стори някак „бледа „ на база на това, което вече са виждали.
Слизаме по стълбите. Дъждът намаля, даже слънчицето срамежливо се показа. При предното ни посещение Испанските стълби бяха в ремонт, така че децата се възползваха да се разходят по тях. Уважихме и площадът долу. Там по някое време мъжът ми установи, че якето му е пропуснало и рамото му е мокро. Решаваме да се върнем в хотела.
По пътя минаваме близо до църквата Сан Андрея дела Фрате , но по обед е затворено. Продължаваме напред и наслаждавайки се на времето, което става все по-хубаво излизаме на Пиаца ди Сан Силвестро. Решаваме да влезем в Базиликата с мощите на Сан Силвестро. Много интересен вътрешен двор има.
Както се казва всяко зло за добро. Мъжът ми беше се измокрил и трябваше да се преоблече в хотела. И така ни се отвори възможност да обядваме в Пинсере. Чела съм много за това колко са необичайни, но вкусни пиците им и исках да ги опитам. От една страна хотела ни е на същата улица, на една крачка, но от друга Пинсере работи от 11,00 до 15,00 часа, а в събота и неделя почива и хич не можех да реша как да накарам всички да се върнем, за да обядваме там. Но ето че ни се получи. Пиците ми харесаха. Взехме четири различни,  та да опитаме повече вкусове. Тестото не е типично хрупкаво, а по меко и с много шупли. Десертът беше в Коме ил лате отново.
Решаваме, че е време да посетим близката Галерия Барберини. За мен е много хубава и освен на галерията човек може да се наслади и на архитектурата на самия дворец. За нещастие имаше някакво журналистическо събитие и на втория етаж, в зала 7 където е таванът с творбата на Пиетро да Кортона  „Триумфът на божието провидение“ беше отделен един коридор покрай стената в дясно. От тази зала видяхме само таванът. То това е и най важното, но някак го гледаш отстрани и не можах да му се насладя както трябва. Много е впечатляващ.
Пак заради това мероприятие не можахме за влезем в градините на двореца. Ами късмет, какво да се направи.
След галерията тръгнахме на разходка . Първата ни спирка беше фонтана Треви. Знаех че в града има много туристи, ама стълпотворението там беше невероятно. На всичкото отгоре и заради първия работен ден на парламента всички по големи и известни фонтани бяха оградени с прегради. Това са мои предположения, защото на следващия ден ги нямаше.
Никаква наслада не изпитах пред фонтана. Добре че не ми е за първи път.
Съвсем близо до фонтана Треви е Галерия Шара, закрит пасаж изрисувам с стил арт нуво.
Не че много ги разбирам стиловете, просто се наслаждавам. Чела съм че рисунките са в прослава на жената и е факт че са красиви. Продължаваме към Пантеона.
На Пиаца Ротонда има ужасно много хора. Опашката за посещение се вие през целия площад. Решихме да седнем в заведението срещу него, хем да му се полюбуваме, хем да си починем. Пихме кафета, лемоншприц за тридесетина евро. Гледката се заплаща подходящо, но пък си заслужава. Като сме тръгнали покрай Пантеона, ми да се отбием и църквата Санта Мария сопра Минерва. , за да видим статуята на Микеланджело вътре. Само че главния вход е затворен. Вътре тече ремонт . И за да влезем да разгледаме трябва да обиколим цялата църква и да влезем през страничния вход от другата страна. Има схема залепена на вратата.
Още една църква посетихме Сан Луиджи дей франчези, за доза Караваджо.
Излизаме на Пиаца Навона. Казах ли че има много туристи в Рим. Ами много са. И от тук се изнесохме набързо в посока джелатерия Гром. Нова порция сладолед, но в личната ми класация е след Коме ил лате и Ла Романа.
От там поемаме но Виа дей коронари. Много фотогенична улица. Разходката по нея е удоволствие. Имам чувството, че до всяка врата има засаден жасмин. Представям си каква красота ще е напролет. От пиаца на пиаца стигнахме до моста на ангелите. Вече беше  станало тъмно. Малко снимки на моста, на Сант Анджело и на корабчето по Тибър .
Тръгваме обратно към хотела. Вечеряме в ресторанта точно до входа на му. Като за първи ден се получи доста добра разходка.
Вторият ден от престоя ни започва с разкошно време. За днес е предвидено посещение на Вила Фарнезина и всичко което ни се изпречи по пътя. Предварително бях набелязала в гугъл мапса някои обекти по маршрута и основно дъщеря ми беше ангажирана да ги следи. Но да си призная  натоварващо е вместо да се наслаждаваш на разходката да гледаш непрекъснато в телефона. Тя не се оплаквала де. Първата ни цел е Кампо дей фиоре. По пътя минаваме покрай църквата Сан Андрея дела Вале. Исках да я разгледам, че някъде бях чела да я наричат малкия Свети Петър, но още не беше отворила. На никой от нас обаче не му се чакаше, така че продължихме. На Кампо дей фиори вече бяха отворили сергиите, не знам дали така е правилно да кажа. Има изобилие от зеленчуци и плодове. Интересно ми беше да видя, че продават готова нарязана салата , от която да си купиш, колкото искаш на килограм.
Много зелении се предлагат, манатарки-но не сушени и куп други любопитни за мен зеленчуци и плодове. Има и щандове за сирена и други традиционни за тях неща , както и  сергии с „туристически“ подаръци. Пъстър, цветен, слънчев пазар. Внякои заведения наоколо вече започваха да приготвят пастата за деня. Явно при друго посещение на града ще я опитам тази паста. На няколко крачки от пазара се намира Палацо дела канчелерия, чийто вътрешен двор е със свободен достъп. А там има музей на изобретения на Леонардо. Усещам някакво желание за посещение у някой в групата, но пресичам мераците. Връщаме се обратно и пресичаме отново пиацата в посока пиаца Фарнезе. Порасъждавахме по въпроса, колко са привилегировани французите в Рим, макар Наполеон да е опоскал града така да се каже. Излизаме на Виа Джулия точно зад Палацо Фарнезе. Беше ми мечта да видя зелен Рим. Досега все март месец съм ходила и зеленината много ми липсваше. Точно пред нас е фонтанът дел Маскероне, а вдясно се вижда обвита в зеленина арката на Фарнезе, която е трябвало да осигури достъп до мост през Тибър, който пък да свързва Палацо Фарнезе с Вила Фарнезина.
Преминаваме през понте Систо и влизаме в Трастевере. Отиваме на Виа Лунгара, където е входа за Вила Фарнезина. За нея информация в интернет има много, така че няма да разказвам историята и. Доволна съм, че в този живот имах възможност да видя такава красота. В лоджията има интерактивен пътеводител на фреските/ ако изобщо мога да се изразя така/ и не е проблем да се информира човек какво е изобразено. Имаше и столове където да поседне човек и удобно да погледа тавана. На втория етаж тече ремонт на тавана и това малко разваля впечатлението, защото там на стените и на камината има интересни фрески, на  които обаче не успях да се насладя.
Посещението във Вила Фарнезе завършва с посещение в градината. Като казвам градина не се очаква море от цъфтящи видове. Градините в Рим са по скоро малки или по-големи паркове с алеи, интересни дървесни видове, партери с вечнозелени храсти, портокалови и лимонови дръвчета и основно зеленина.
Точно срещу Вила Фарнезина на отсрещната страна на улицата е входа за Галерия Корсини. Посещението в палацо Барберини дава възможност да се разгледа и Галерия Корсини със същия билет. Предварително не се бях запознала какво да очаквам от колекцията картини там, но мога да кажа че и там има какво да се види. Самият дворец е много красив, а градините му днес са част от Ботаническата градина на Университета Сапиенца. Докато го разглеждахме изведнъж се чу гръм и тогава се усетих че намираме точно под хълма Джаниколо и вече е дванадесет часа наобяд.
В ляво от Палацо Корсини е входът за Ботаническата градина . Посещението струва четири евро. Това е зелен оазис. Толкова много и огромни палми, зона с всякакви иглолистни, стара водна каскада - малко позанемарена  в интерес на истината и много папагали. ВРим има навсякъде папагали, но тук са страшно много и крясъците, които издават на моменти са напрягащи. Розариумът по това време на годината не си заслужава внимание. Беше приятно бягстово от шума и тълпите туристи в Рим.
По едно време ни осени идеята дали да не проверим за  изход от градината в посока Джаниколо и така да посетим обект, който все остава встрани от маршрутите ни. Гугъл мапс каза, че трябва доста да обиколим. Видяхме че паметникът на Гарибалди е в скеле целия и единодушно решихме, че това ще се гледа някой друг път. Макар че сега виждам че изход има и той е в непосредствена близост д о фонтана Акуа Паола, както и че там има плоча в памет на българите гарибалдейци. Това вече го броя за пропуск в организацията.
Поехме към сърцето на Трастевере. Вече беше време за обяд и тръгнахме впо Виа дела скала. Потокът от туристи стана отново огромен и разхождайки се по уличките най накрая успяхме да седнем в Ла каноника. Обядът ми хареса, но и аз обичам карбонара и никак не експериментирам.
След това решаваме да пресечем Трастевере и да се прехвърлим на Авентин. Минаваме през Пиаца Санта Мария, църквата сме я разглеждали и продължаваме напред. Оставих дъщеря ми да ни води към църквата Сан Франческо а Рипа. Но и тук проблем. Църквата е затворена и ще отвори отново в 16,30 часа. Подминаваме и през Порта Портезе излизаме на моста Субличо, чрез който да преминем реката.  Много се бяхме отдалечили от входа за Авентин и трябваше да се върнем . Влязохме по Кливо ди Рока Савела. Ето ни най-после в Портокаловата градина. Направихме порядъчен брой снимки. Много ми са интересни куполите на Рим и като съм на такива панорамни площадки ми е забавно да разпознавам някои от тях. Понякога когато си близо до дадена църква изобщо не предполагаш, че има впечатляващ купол, защото не го виждаш.
Влязох и църквата Санта Сабина. Хареса ми, стара църква с атмосфера и много интересна резбована врата. Там е и Фонтана на Маската на Санта Сабина. Харесвам фонтаните и чешмите на Рим.
След това се отправихме към ключалката на Малтийския орден. Мога да кажа, че за трето посещение в Рим, това е втората безсмислена опашка на която вися. Другата такава е за устата на истината. Нямам претенциите  изобщо да ставам за фотограф и не се опитвам, но заради такива на някой друг се чака порядъчно много. Ама така като ви говоря и аз надниквах, ама за секунди и не съм снимала. Дъщеря ми се пробва, но не мисля че и се получи. Тук с ръка на сърцето мога да кажа, че просто отметнах нещо от списъка без да ми е дало някаква особена емоция.
Слизаме от хълма и покрай Чирко Масимо, Форо Боарио се отправяме към Театъра на Марсел. От там влизаме в еврейското гето. Отиваме направо към пиаца Матеи , за да вида Фонтана на костенурките. Един от най красивите фонтани в Рим за мен. След това тръгваме по уличките из квартала. Търсех да покажа златните павета на децата и да им разкажа какво точно означават. Такива има не само в Еврейското гето и в Монти видях. В памет на депортираните и загинали евреи от Рим през Втората световна война пред домовете, където са живяли са поставени такива павенца. На тях са изписани имената, годините на раждане, депортация и гибел на хората  и бройката на паметните павенца съответства на броя хора живяли в този дом.
Не беше време за ядене, така че решихме да потърсим малко пастичерии. Тук избора беше изцяло на дъщеря ми. Тя ни води . Посетихме две. Едната помпя че беше I Dolci di Nonna Vincenza. Предлагат сицилиански сладки . Пихме и кафе. Другата беше Roscioli Caffè Pasticceria.
От уличка на уличка  се озовахме около Киеза нуова или казано по друг начин Църквата Санта Мария ин Ваничела. Вътре цялата е в скелета, не беше добре осветена и в този и вид не усетих красотата и. От там в чудене накъде да поемем пак се озовахме до Моста на Ангелите. Беше по залез и някои се отдадоха на фотография. Тук е мястото да кажа, че няколко пъти предлагах за отидем да разгледаме Сант Анджело, но никой не прояви желание.
Виж за Домус Аурея има такова, но до края на годината нямаше свободни дати за резервации.
После незнайно защо вместо по Виа говерно Векио, отново се озовахме на Виа дей Коронари. И като сме така и така сме тук да изядем по един сладолед от Джелатерия дел театро. Много хвален е. Хубав е, но аз си имам друг фаворит. Решавам да се прибираме към хотела, а пътя ни минава отново през Пиаца Навона, пиаца Пиетра , Фонтана Треви, абе през най- голямата лудница. След пиаца Барберини потокът от хора намаля и стана по приятно за разходка. Но бяхме изминали доста километри и бяхме страшно уморени. От толкова сладости и джелато прецакахме вечерята. Към девет вечерта поразмислих и реших че мога за се поразходя из квартала и да е довърша с още едно джелато от Ла романа. Направи ми впечатление една малка пицария в другия край на нашата улица, пред която имаше много чакащи. Порових в нета и се оказа, че е новооткрита пицария с неаполитански пици.
Ето за тази става въпрос 50 Kalò di Ciro Salvo. Италианците вечерят късно и за тях в девет вечерта да чакаш за маса може да е нормално, но отвън имаше двойно повече хора отколкото е капацитета на заведението...
Така премина нашия втори ден в Рим. Прекрасно, топло време и много умора от направените над 35000 крачки .

Трети ден от поредното посещение на Рим. Събота е. За днес си бяхме поставили два акцента в програмата: Палацо Колонна и Вила Д есте в Тиволи. Искахме да сме пред входа на палацото преди 10,00 часа сутринта, за да има достатъчно време за разглеждане и после да хванем влака за Тиволи от гара Термини, който тръгва около 13,00 часа.
Тръгнахме по рано по обичайния маршрут от хотел през пиаца Куиринале. Преди да стигнем до обелиска пресякохме, за да влезем в любимата на Бернини базилиса Сант Андреа ал Куиринале. Тя отваря рано, оше от 9,00 часа. Малка, но много пищна църква. Често я сравняват с тази на Боромини - Сан Карло але куатро фонтане, която е на същата улица. Не мога да реша, коя ми харесва повече и дали изобщо трябва да ги сравнявам. Ако трябва да посоча църква, която ме впечатлява бих избрала Санта Мария дели Анджели е деи Мартири. Може би защото е първата, в която изобщо съм влизала в Рим и защото има много простор и светлина. Не се чувствах притисната от толкова много пищност и разкош в божия храм.
След като разгледахме базиликата, минахме през площада и се отправихме към Виа дела Пилота, където е входа за Галерията. По пътя до там минахме покрай една фонтанела от типа треканеле, която е в края на едно стъблище – всъщност Виа дела кордоната. Такава чешма има и на пица Ротонда. Много фотогенично място и аз не пропуснах да я снимам. Много харесвам чешмите в Рим и направих цял албум със снимки на интересни чешми и фонтанели.
Пред входа на Галерията ни заговориха едни австралийци , които бяха си купили два комплекта билети. Децата ми купиха техните билети и влязоха заедно с тях в Галерията, а ние с мъжа ми отидохме на касата да си купим. Решихме да не вземаме за Апартамента на Изабела, а само такъв за галерията и градините от 15 евро. Мъжът ми, след предните два дни изкарани в Галерии и без да предполага какво точно ще разглеждаме днес, категорично отказа да дава 30 евро за апартамента на някаква принцеса. Проявих разбиране и се съгласих.
Влязохме в Галерията. Предварително не се бях подготвила много и разчитах да има нещо като табелка с автора и името на творбата. Да , ама не. Имаше само номерчета. Тук е момента да кажа, че в този музей  уредниците, или както там се казват служителите във всеки един от салоните, наистина не само следят за реда, но и във всеки един момент са готови с нещо да услужат. Докато се оглеждах и се чудех какво точно виждам към нас се приближи служителка и ни подаде книжка- списък и срещу всеки номер автор и име на творба. Е така стана по лесно. В следващ салон служителка идва с въпрос дали може да помогне, ама пусто като английския ми на елементарно ниво какво да питам. Не зная дали имат рускоговорящи служители, пък нали сега руския хич не е на мода. Досмеша ме като гледах на един младеж италианец каква беседа му дръпна  един от уредниците. На лицето му се четеше истинско съжаление, че е попитал. Чак го заведе в съседния салон да му показва нещо. И не изглеждаше като да си плащал за персонален екскурзовод. В друг салон ми предложиха лупа.   
Почудих се за какво ми е и отказах, но после видях, че я използваха  за разглеждане на обект с малки кръгли картини. По едно време децата ни се обадиха да се върнем в началото на галерията и да излезем да разгледаме градините. На тяхната група служителка е дала съвет първо да разгледат тях, а после да влязат вътре. И ние се ги послушахме. В началото преди да  навлезем в малкия бих го нарекла парк има оставени брошурки на доста езици описващи обекта. Много ми хареса и градината, и начина на планиране, и каскадата. А най- добре се почувствах на терасата на върха. Каква разкошна гледка има към Рим. Една от най-хубавите да мен. Учудващо е какъв тих оазиз от тишина, зеленина и спокойствие има в сърцето на града.
После се върнахме в голямата зала и продължихме с разглеждането. Безсмислено е да изброявам всички прекрасни произведения, които има вътре. Чудиш се на тавана ли да се дивиш, на масите или на картините по стените. Хубаво е малко по-подробно да се запознае човек с акцентите на Галерията, ако не кеползва екскурзовод, за да няма после, ама това защо не го видях. Ей така сега аз се чудях видях ли го Ядящия боб на Карачи, или го подминах...Омагьосах се вътре какво по напред да гледам.
Накрая се събрахме с децата. Всички в един глас бяхме категорични, че това беше най-хубавия обект, който след разгледали до този момент. И аз мислено се поздравих, че се падна посещение на третия ден, че иначе другите галерии, в които влязохме щяха да им се сторят „постна гозба“. За пръв път децата поискаха да си купят нещо за спомен от там. Може да е малко смешно, но и тоалетните в Палацото са един път.
След като приключихме с разглеждането продължихме към пиаца Венеция, за да убием малко време до влака. Минавайки покрай Палацо Бонапарте видяхме опашка за изложба на Ван Гог. Изложбата започна на 8.10.2022 и е била отлагане дълго заради пандемията. Навалицата отпред беше голяма. Дъщеря ми много искаше да я посети и след малко ровене он лайн  намери един билет за неделя от 14,00 часа. Останалите бяхме пас, ние с мъжът ми защото не искахме , а синът е посещавал такава в Лондон. Това пренареди програмата за последния ден, но се съобразихме с желанието и.
Минавайки зад форумите на Траян и Август навлязохме в квартал Монти. Аз настоях да посетим Базиликата Санта Праседе, но преди това дъщеря ми ни замъкна до Пастичерия Реголи, за да си купи маритоцо. Голяма навалица има там. Очевидно е много известна. Е маритоцото свършило, но тя излезе от вътре с цял пакет сладости надлежно пакетирани с брандирана хартия и панделка. И сега тоя пакет трябваше да го мъкнем в Тиволи, ама какво да кажа... От там отидохме до Базиликата. Влязохме от страничния вход. Вътре подготвяха за сватба. Много красива църква с прекрасни мозайки. Гледайки ги се замислих сериозно за едно посещение в Равена. Да не пропуснем и камъка, на който се твърди, че е бичуван Христос. Да си кажа пак, че харесвам ранно християнските църкви. Санта Праседе се намира точно до Санта Мария Маджоре, в ляво.
Дъщеря ми днес е с малко неподходящо облекло за църкви, в смисъл с дреха без ръкави и не влизаше вътре. И докато ни чакаше пред входа, точно отсреща видяла на една витрина изложена Веспата от филма „Римска ваканция“.  Тя е голяма почитателка на Обри Хепбърн и беше голяма радост, то снимки, то чудо. И аз снимах, ама през стъклото не се справих много добре.
Отиваме на гарата. Мъжете се отбиха да купят пица за обяд, а ние отидохме да купим билети за влака до Тиволи. На машинките се забавихме много, заради едни американци и малко поизнервихме положението. На всичкото отгоре дъщеря ми в бързината купила билети, заедно с билет за автобус до вилата в Тиволи и оттам допълнително настана суматоха. Един служител ни отвори вратите за перона и се опита да ни преиздаде билетите. Качихме се във влака и чак там от кондукторката разбрахме, къде е проблема. Та тя ни обясни , че за влака няма пробем с билетите, но след валидирането не може да използваме билета за автобус до Вилата. Даже любезно ни покани да седнем от другата страна на влака, че там гледките са по-хубави. Изобщо навсякъде служителите бяха много отзивчиви и любезни.
Слязохме от влака и поехме към вилата. Тиволи е много симпатично и спокойно градче. Предварително бяхме решили от всички вили да отидем само до вила Д есте. След около половин час ходене бяхме пред нея. Имаше малка опашка, но вървеше бързо. Взехме билети и влязохме в самата вила- бивш манастир. Съвсем в стила на всички бивши дворци, настоящи галерии, които досега разгледахме цялата е изписана във фрески. Красива е. Но водната каскада е нашата цел. Не съм била във Версай, но в Петерхоф да. И досега си мислех, че водната каскада и фонтаните там са най-хубавите, които съм виждала. Сега рабрирам кой е първообраза на такъв тип водни красоти. Според дъщеря ми тук по-хубаво от Версай... Разхождахме се дълго и разглеждахме всички водни чудесии обстойно. Беше много приятна разходка в горещия есенен ден. Към четири след обяд се върнахме на гарата и понеже след пет минути идваше влак за Рим до гара Тибуртина решихме да хванем него. Пристигнахме и веднага направихме връзка с метрото до гара Термини. За всичките четири дни това ни е единственото качване на метро и  изобщо ползване на градски транспорт. Искахме да се разхождаме и да се наслаждаваме на всяка уличка, на всеки ъгъл, на всяка сграда .
На термини се разделихме, мъжете в хотела, а ни е по женски на малка разходка отново в квартал Монти. Не съм в състояние да кажа по кои точно улици минахме, но видях страхотни улици с висящи зелени завеси, малки ресторантчета, винтидж магазини на всяка крачка. Стигнахме и до пиаца дела Мадона дей Монти с малък фонтан. В единия край на пиацата е джелатерия и пастичерия „Дон Нино“. Влизаме вътре за нова порция сладости. И о чудо, има маритоцо. Дъщеря ми е доволна. Остатъкът сладки от Реголи отиде в хотела, ние с кутия в ръка със заветното маритоцо и куп други сладкиши с пистакио се отправяме към Колизеума. Ей така да го видим по залез. Около него е пълно къде с туристи, къде с местни. Всички се наслаждават на приятната съботна вечер. Има една градинка- Джардинето дел Монте Опио, от която има хубав изглед към Колизеума. Там присъствахме на предложение за брак. Момичето се уби да плаче от щастие, чак аз се развълнувах. Седнахме да си хапнем сладките, после още малко снимки и от пешеходния мост, и от градинката там. Решихме да се прибираме. Минахме на връщане покрай църквата Сан Пиетро ин Винколи и от там през Скалината дей Борджа и по Виа Кавур към пиаца Република. Вечеряхме на ресторант на улицата на хотела и завършихме с подобаващ сладолед в Ла Романа.
По мнение на всички от семейството този ден е бил с най-хубави обекти и е било най- интересно. За сетен път се убедих колко е важно да си наредиш обектите за посещение в градация и колко е трудно това да стане, когато сте с разнородни интереси, обектите са с работно време и дни за посещение, които не ви устройват ... Най голям зор видях с църквите. Всяка отваря по различно време, обедните почивки са различни и доста от църквите, които исках да разгледам останаха непосетени. Да не говорим, че да се влиза в църкви е моя желание, с кеито всички се съгласяват, за да ми угодят и затова не настоявам по друго време да се връщаме. Все пак в най-големи, най-важните сме влизали при предни посещения и сега ще се задоволим с каквото видим отворено по пътя.
Четвърти последен ден. Нямаме нищо предвидено за днес, освен изложбата, на която ще ходи дъщеря ми. Решаваме преди обяд да отидем до квартал Копеде. Аз в началото малко се противях, защото трябваше да освобождаваме стаите в хотела, но се оказа, че сме на петнадесет минути пеша до там и се съгласих. Пътят до там в неделната сутрин беше една много приятна разходка. Почти нямаше хора по улиците, а и това не е чак толкова натоварен с туристи квартал. Излязохме на Пиаца Минчо. Една от сградите там е цялата в скеле. Явно предстои ремонт или реставрация, не зная как да се изкажа, и не успяхме да я огледаме. Останалите обаче са в пълния си блясък. Интересна архитектура, нетипична за Рим, но очарователна. Направиха ми впечатление и какви големи дървета фикус бенджамина има и какви са моите отглеждани в саксия. Минахме по Виа Дора и се озовахме на кварталния пазар. От зеленчуци до антикварни стоки. Малък, но симпатичен пазар. Минахме и покрай отворена църква с интересни мозайки отвън. Естествено влязохме. Най ме впечатли една мозайка, която беше съвременна като изработка, но много красива. Наблизо е Пиаца Буенос Айрес и през нея завиваме по Виале Реджина Маргерита. Минаваме покрай Пастичерия Грюе, ако така се чете. Видът на сладките, пастите, кореното, миризмата на кафе директно ни вкараха вътре. Изчакахме да се освободи маса. Масите се обслужват от сервитьор, а при консумация на бара се редиш първо на касата да платиш и после на бара. Дъщеря ми не пропусна да изяде поредното маритоцо, корнетите са за из път. Останалите пихме на кафе. С две ръце препоръчвам тази пастичерия. Докато си чакахме поръчката ми направи впечатление, колко толерантни към животните са италианците. Страшно много хора влизат с кучетата си до бара, даже   сядат с тях и на маса и това е нормално. Да не говорим, це не чух ни една животинка да се разлае през това време. Е кучетата не бяха с размер на малко теленце, но изглеждаха много обгрижвани и спокойни. Ако питате мъжа ми присъствието на животните в заведението не е нормално, но за тях очевидно е.
Поразходихме се още малко и през Порта Пиа се върнахме в хотела. Освободихме стаите и оставихме багажа долу на съхранение. Полетът ни е късно вечерта и имаме още половин ден на разположение. Първо се отбихме да хапнем едно последно джелато от Коме ил лате и после тръгнахме към Куиринале. По пътя реших да влезем този път в църквата Сан Карло але куатро фонтане. При предишното ни посещение преди шест години сме влизали, но изобщо не ми направи впечатление, защото белия таван беше много опушен и аз дълго опонирах на мъжа ми, че не сме я посещавали. Сега изглежда прекрасно. Влязохме и във вътрешния двор.
На Пиаца дей Куринале случайно присъствахме на смяна на караула пред президенския дворец. Много интересен марш, да не кажа че повече ми приличаше на танц. Не видях обаче колко е часа, а иние не хванахме началото, но това ми е много приятен спомен. Продължихме към Пиаца Венеция    за да сме близо до Палацо Бонапарте, където   трябваше да оставим дъщеря ми. Мъжете решиха да останат на сянка в градинката до Виториано. Ние с дъщеря ми обаче решихме да се поразходим и се качихме до църквата Санта Мария ин  Ара коели. Това последното не знам точно как се чете. Та горе исках да посетя отново капелата на бебето Исус и да си напиша едно желание. Вътре в базиликата чух края на службата и малко от органа. Досега не ми се беше случвало да попадам на изпълнение на орган в храм. Вечерни служби съм улучвала, но не и на изпълнение на орган. Вътре има много полилеи и осветление ми даде възможност да я видя по нов начин. В тази църква винаги внимавам къде стъпвам, защото имам чувството, че в пода има гробове на важни личности и аз нали съм леко суеверна все гледам в краката си. Може и да не съм права, но така и не съм проверявала какво точно има там. После се изкачихме и по Кордоната до Кампидолио и отидохме до терасата да погледнем към Форума.
Минаваше един часа и оставихме дъщеря ми да си чака часа за Ван Гог, а ние тримата се отбихме във вътрешния двор на Палацо Венеция. Много ми харесва така от шумотевицата на улицата ,изведнъж да се потопиш във зеленината на някой вътрешен двор. Чуваха се само крясъците на папагалите.
Синът ми реши, че днес иска да угоди на баща си и заедно да влязат в музея на Леонардо на Пиаца дел Пополо. Тръгваме по Виа дел Корсо. По някое време се отклонихме към Ара пачис и мавзолея на Август да ги погледнем денем. От там по Виа Рипета излизаме на площада. Докато те са в музея, аз реших за енти път да вляза в Санта Мария дел Пополо. Да, ама входа отпред пред фасадата е затворен и даже няма работно време. От опит тръгнах да обиколя и видях, че сега се влиза през страничния вход, но пак проблем. Църквата отваря чак в 16.00
 часа. Е няма да се видим с Караваджо. По време на престоя ни в Рим се провеждаше филмовия фестивал и навсякъде имаше големи реклами за новия филм“ Сянката на Караваджо“ на Микеле Плачидо. Сега чета ,че ще идва в София на 19.11. в Зала 1 на НДК в рамките на Киномания, за да представи същия този филм.
Рещих да не се отдалечавам много и седнах на стълбите под обелиска в сянката на един фонтаните да чакам. Всъщност е много приятно просто да поседиш и да наблюдаваш как тече живота наоколо.
Събрахме се тримата отново и трябваше да се върнем обратно. Някъде там се озовахме пред Помпи и си взех два броя тирамису за из път. Все пак исках да го опитам и аз най накрая . Някъде там решихме нещо да хапнем и много чудене какво точно, стигнахме чак до пиаца Пиетра, където хапнахме сандвичи в едно от двете заведения. Какво по-приятно от това да хапваш, докато съзерцаваш колоните от Храма на Адриан. Преди това седнахме на едно ресторанче с кухня от Сардиния, но сервитьора беше толкова зле, че не го дочакахме.
Последно отидохме на Пиаца ди Сант Игнацио да изчакаме дъщеря ни. Мъжете влязоха в църквата да поседнат, а аз останах на стълбите да я изчакам. По едно време получавам съобщение да вляза, че вътре има концерт. Е днес ми върви на изпълнения на орган. Освен  орган, слушахме и изпълнения на флейта и беще много впечатляващо как си хем в една от най-красивите църкви, хем слушаш Албинони, а между временно туристите обикалят наоколо.
Не можехме да останем докрая на концерта, защото трябваше да се върнем в хотела, да вземе багажа и до се отправяме към Термини.
С това завърщи поредното посещение на този вълшебен за мен град. Останаха ми доста непосетени места от списъка- Така и не наместих в програмата Президетския дворец, макар че минах сто пъти от там. На Замъка Сант Андежло пак му се размина, хълмовете Челио, Джаниколо, Вила Медичи, а най големия ми „грях“ към мъжете е че отказах да ходим в последния ден до Базиликата Свети Павел извън градските стени. Следващия път ще започна с нея, само да има такъв.