Да, и ти са права, че може би не ни чувстват като част от семейството и затова не “помнят” рождените ни дни.

Не ми го предава той, казва ми го лично. Сядаме на маса. Аз съм подготвила хапване. Тя не харесва моя начин, защото тя готви без никаква сол, никаква мазнина и никакви подправки. Аз си готвя нормална българска кухня, не съм топ кулинар, ама тя с готвенето е много скарана. А и все се оплаква това солено, онова мазно. Обаче бащата на ММ той е голямо слънце, страхотен човек е, той обожава да хапва у нас. И аз честно казано за него се старая, защото наистина е уникално добър и готин човек. И той като дойде кеф ми е на душата да направя нещо и да го зарадвам. Ама на свека как да ѝ хареса манджа с мазнина и сол? И хапва там колкото "да не те обидя" и казва "охх, аз не мога да ям, аз наистина колкото да не те обидя".
Един път нещо мм беше взел някакви банички, бързахме много, някъде трбяваше да ходим с тях и първо пихме кафе и тръгнахме. И той я кани да си вземе баничка. При което тя си взима, изяжда я и казва: " Е, аз я взех да не те обидя, иначе не искам да ям."
И това на нейното дете, не на мен. Катето_св, поне не се налага да се срещаш с нея често, щом сте извън странта. Иначе е абсурдно да обича повече едните деца, другите по-малко. Ама човешката простотия е безкрайна, вече нищо не може да ме учуди. И друг път съм писала как собствената ми майка такива глупости е правила със снахите, че ми е ставало неудобно.
Признавам, че и аз бих се чувствала зле, ако някой не оцени кулинарните ми умения (случвало ми се е