С какво ви дразнят свекървите? - 138

  • 38 746
  • 761
# 420
Някога си мислех, че съм тънкообидна и злопаметна, но четейки темата виждам, че съм доста по-дзен отколкото си мисля, и някои реплики никога не биха ми направили впечатление. Grinning Може би затова се разбирам със свекърва ми, въпреки нещата, в които сме коренно различни, и които (предполагам) не харесваме една в друга.
Виж целия пост
# 421
Ако търсите някой злопаметен - веднага се кандидатирам за шампионската титла. Нямам способността да забравям, нито добро, нито лошо, каквото е влязло в хард диска, там си остава за вечни времена.
Което не помага много за благата ми нагласа към моята лична свекървещица.
Виж целия пост
# 422
Аз също съм злопаметна! Но съм и на мнение, а и животът ми го е доказал, че няма нужда и смисъл да прощавам и забравям. Някои думи и постъпки трудно се преглъщат и забравят! И то не за друго, а защото се повтарят, и повтарят...
Виж целия пост
# 423
Много харесвам позицията на този съпруг: лошото да не излиза от нас, ние да правим каквото трябва, а другите да решават за себе си.
Много дзен позиция.
Само че и аз, ако става дума за злата ми свекърва, някак все не успявам да съм дзен... Wink

На ММ му е лесно да е дзен, все пак не му е свекърва, а майка, лесно му е да сипе мъдрости imp:
Виж целия пост
# 424
На ММ му е лесно да е дзен, все пак не му е свекърва, а майка, лесно му е да сипе мъдрости imp:
Сипвай и ти мъдрости от рода на: 1. Око за две, зъб за чене   2. Прости на враговете, но не забравяй имената им
и т.н.
Виж целия пост
# 425
Интересна ми е темата за прошката, в контекста на отношениията снаха-свекърва. "Прошка искам - прошка давам", добре, но ако другият човек за себе си е прав, а и според себе си изобщо е прав нон стоп 365 дни в годината, то как да му дадеш прошка!

Даже папата не опрощава греховете на непокаялите се грешници.
Виж целия пост
# 426
Всъщност това с прошката е за прощаващия, да не си трови душата и да страда.
Виж целия пост
# 427
Интересна ми е темата за прошката, в контекста на отношениията снаха-свекърва. "Прошка искам - прошка давам", добре, но ако другият човек за себе си е прав, а и според себе си изобщо е прав нон стоп 365 дни в годината, то как да му дадеш прошка!

Даже папата не опрощава греховете на непокаялите се грешници.

То и моята е безгрешна. Толкова пъти ММ ѝ е обяснявал, че не трябва да се държи така кофти с мен, тя заявява, че не е верно, според нея, тя си е прекрасна Stuck Out Tongue Winking Eye

Аз и затова спрях да им говоря, щото нито веднъж не признаха идиотизмите си. Казват, не е било нарочно. Да бе, не е нарочно 1-2-5 пъти, ама те до безкрай.
Дори ММ се видя принуден да признае, че очевидно е нарочно, ама не от лошотия, а от простотия. Баш от лошотия е.

Боряна, на теория е така, ама на практика е трудно това с прошката.
То и затова човечеството върви към самоунищожение, щото сме лоши и отмъстителни.


ПП. За четвърта поредна година децата получиха пакет моливи.
Оправданието на ММ: “ ама аз пак ги предупредих да не правят така, те не отговориха нищо и помсилих, че ще пратят и за тримата”. Ми ти си виновен , бе, като ги знаеш кви са, провери и щом няма и за трите деца, хвърли проклетите моливи някъде из летището!
Да му се не види и чудните моливи, децата почват да се бият за тях, сякаш на света няма други!
ММ не разбира драмата, това били имали из шкафовете, това пращали. Ми да де, точно това е обидното, че дори не си правят труда да излезнат и да купят нещо лично за децата. Откъде-накъде, какво ще си помислият любимите внуци, ако видят, че се купува нещо за друг…
Виж целия пост
# 428
Да ви имам мъжете, честно....
Ама пък тая тема нямаше да я има сигурно.
Виж целия пост
# 429
Кате, от години е така при вас, защо не проверяваш (след като на ТМ не може да се разчита) преди да им дадеш. Чак мен ми става криво заради децата ти
Виж целия пост
# 430
Да ви имам мъжете, честно....
Ама пък тая тема нямаше да я има сигурно.
Като ме впечатли някой казус в темата и го изкоментирам с мъжа ми, (все пак мъжката гледна точка точно по темата, както се оказва в повечето случаи е решаваща), неговия коментар обикновено е: тази жена мъж няма ли
Виж целия пост
# 431
Моята свекърва е ужасен ужасон,мъжът ми ни пази и си я знае,но в някакъв порив на надежда все се опитва да и дава втори шанс.Следва пак разочарование и така до следващия път.А е на 33 вече.
Ние стоим настрана,въпреки че понякога се опитва да ни включва и нас,но аз не се давам.Оставям го да си чупи главата сам,с майка му.
Казвам това,защото според мен и тези мъже от темата това си мислят..надежда.За да е същият резултат накрая.
Виж целия пост
# 432
Кате, от години е така при вас, защо не проверяваш (след като на ТМ не може да се разчита) преди да им дадеш. Чак мен ми става криво заради децата ти

Той трябва да се научи да проверява, докато пътува. Влезне ли у дома, вече е късно да се предприеме, каквото и да е. Децата атакуват куфара на минутата, как пък и  те не се научиха, че няма за тях и да си седят мирно. Преди поне само двамата се биеха, вече и  малкият разбира, дърпа моливите, реве, бие големите.
Сега ми хрумна идеята да направя клипче на свеки и да ѝ пратя, ама като я знам каква е дебелокожа, представям си как ще привика любимите си внуци до нея да гледат клипа и да се забавляват с боя за моливите…
Нищо и никакви моливи, а в очите на децата несметно съкровище!


Да ви имам мъжете, честно....
Ама пък тая тема нямаше да я има сигурно.
Като ме впечатли някой казус в темата и го изкоментирам с мъжа ми, (все пак мъжката гледна точка точно по темата, както се оказва в повечето случаи е решаваща), неговия коментар обикновено е: тази жена мъж няма ли
Мъжете не обичат да се натоварват. Често и не разбират къде е драмата. Не знаят и как да постъпят- между чука и наковалнята. Или пък си мислят, че всичко ще отмине от само себе си без никаква намеса.
Всеобщото форумско мнение- жената трябва да направи така, че мъжът да прекъсне връзка с майка си и тогава настава такава семейна хармония, че останалите съфорумки само могат да завиждат и да дерзаят, докато и те постигнат същия успех.
Виж целия пост
# 433
Да вметна по въпроса с "..., колкото да не те обидя!"
Изразът съм го чувала достатъчно пъти, че да не ми прави впечатление. По спомени - казвали са ми като дете "Вземи си, че да не го/я обидиш!" и "Бива ли така - толкова се е старала жената, ми ще хапнеш малко, колкото да не я обидиш." това от майка и и баба. Приравнявам го на демонстративното плюене, че да не се урочаса бебе. Любим израз ми е "Пу-Пу! Да го насерат кокошките!" Всеки път оставам безмълвна, въпреки че разбирам защо го казват.
Виж целия пост
# 434
Ооо, има голяма разлика между това да хапна, за да не обидя домакинята и да ѝ изтърся тази фраза в лицето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия