Боже, молим ти се ние от сърце, да имаме в тумбачетата бебе, а защо не и две ! ~бебеправене 407~

Здравейте! До няколко дни при мен трябва да настъпи овулация и много се изкушавам да направим някой и друг опит. Днес стават точно два месеца от миседа (от процедурата; 10 г. с.), съответно са минали два цикъла. Та въпросът ми е - рано ли е, според вас, за подновяване на опитите, да изчакаме ли да мине още един цикъл, или да си действаме, щом се чувстваме готови?

Не спирам да ви чета, макар че рядко пиша. Сега ще използвам да кажа добре дошли на новите, късмет и скорошен успех на всички, пишещи тук, и че страшно много ви се възхищавам, силни момичета!

Bell, какво ти беше казал доктора? Колко време да се пазите? При мен едната лекарка ми каза 2-3 цикъла, другата колкото е бил срока на бременността. Случаите ни са различни, защото аз бях в началото на 22 г.с. Лично аз, бих пробвала.
Прави ли някакви допълнителни изследвания?
Караджова, не така! Без такива мисли. Лоша комбинация - стара апаратура и доктор, на който нямаш доверие (поне такъв извод си направих аз). Забрави за този преглед. Кога ще ходиш при твоя лекар? Продължавам да имам добро усещане за теб. Не ме разочаровай.
No name, съжалявам за всичко през което си преминала. Пожелавам ти скорошно забременяване и без перипетии занапред.
Малката лисичка, Дрийм, Кактусче, Jupiter sea, Parusheva... изобщо всички дами тук, прегръщам ви и дано скоро всички се ометете оттук и накрая аз да закрия темата
Като споменах "темата", Rave, огромни благодарности за труда и най-вече отделеното време

Момичета, искам да ви попитам, аз като човек с ниско кръвно 90/60,напоследък покрай стреса с бебеправето, загубата и всички процедури вече се усещам че го вдигам 130/80 аз съм свикнала с ниско и когато го вдигна ми става лошо, повръща ми се, главата ме боли... Започвам да се притеснявам,... 😥

Говори с лекар. Това ще е солидна предпоставка за висок риск от прееклампсия в последствие, ако се задържи така.
Имаш отчайваща нужда от психическа почивка и лекуване на нервите. Ще си скапеш хормоните от толкова стрес, което ще доведе до още стрес... Успех с психолога, дано има желания ефект. Намери си начина за справяне Не можеш да си по средата на буря и са се опитваш да се навигираш

Може да правиш паник атаки. При мен точно така започват, с рязко качване на кръвното, което и без това е леко високо. Става ми лошо, гади ми се, а и ти щом имаш ниско кръвно и сега изведнъж високо, тялото ти реагира бурно защото не е свикнало на такова налягане в съдовете. Посети лекар за коригиране на кръвното, а когато се вдигне може да си разтвориш 2-3 ванилии (от тези, дето се продават в магазините и се слагат в десертите) в кисело мляко. Действа безотказно. И спри да го мислиш. И при нас не става и какви ли не неща откриват, но си дадох сметка, че като се тръшкам и се тревожа няма да променя нищо и само по-зле ще се чувствам. Когато е писано, ще стане.

Здравейте, мили борбени момичета!
Едва ли ще ме помните, но аз все ви следя и ви се възхищавам на силата и духа! Бях се включила преди 3 месеца с историята си, която продължава като сериал...
След 2 години борба за забременяване, след 2 хистероскопии, изследвания, добавки, хипотиреоидизъм, тромбофилия с терапия, анемия и вероятна инсулинова резистентност се включвам отново с продължението на сагата. Просто ми се иска да споделя с вас, които знам че ще ме разберете. Този Юни месец най-накрая видях заветните 2 черти, тлъстото ЧХГ, което си се удвояваше прекрасно. Бях на първи преглед, чух сърце, видях ембрион, сакче и всичко беше прекрасно, включително кръвоток и артерии.
Уви до 2я преглед се разболях с някакъв смотан летен вирус и дали само от него или и от нещо друго, вече не зная, бях направила мисед аборт в 6+4г.с., а бях реално в 8г.с., та последва медикаментозен аборт. Всичко някак вървеше допреди няколко дни, в които вечер не мога да заспя, ама хич до 4-5 сутринта... а после в 7-8 ми звъни алармата да стана за работа... чувствам се отрепана, направо едва си отварям очите, за да стана, но трябва. Проблемът ми е вечер, направо откачам да лежа и да не мога да заспя, а да чувствам че ми се спи.
Точно видях че има и други преминали през мисед аборт и какви ли не други ситуации, въпросът ми е вие как се успокоихте, успявате ли, как постигате вътрешен мир?
Аз вече гледам някакви ТЕС практики, чудя се за психолог ли съм, като изтрещяло пиле... 🙈
На 29 години съм, знам че много от вас са и на повече, ама някак факта, че всички около мен са родили или са бременни също ме депресира.
Извинявам се за дългия пост отново, опитах да е максимално кратко и ви Благодаря за разбирането! Прекрасни сте и ни желая скоро да видим 2те черти и да стигнем до така мечтания пухкав финал!💗💗💗

Инферия, знам благодаря ти! Писах на психоложката си за час защото повече не се издържа. В отпуск е до края на месеца. Миналия път ме измъкна бързо след стреса от операцията. Ходя при Стела препоръчаха ми я момичетата от фондацията, точно с това се занимава.

Салсера аз ппц паник атаки имах, тя ми каза че в следствие на голям стрес може да се върнат. Това се получава когато видя майка с бебе на улицата и бягам с 200. ММ казва че не съм същата. Определено положението ми не е розово.....❤️

Ще отида и на кардиолог, благодаря за подкрепата. ❤️💋

m-angel, докторът каза, че след три месеца можем да започнем отново. Но не успяхме много да разговаряме и аз така и не знам защо трябва да минат три месеца, преди да се подновят опитите. Не съм правила допълнителни изследвания. С мъжа ми сме се разбрали, че ще се изследваме и двамата, но няма как да стане този и следващия месец, а пък не ни се пропускат овулации...

MimsdreamS, аз не знам дали съм постигнала вътрешен мир, защото съм много неспокойна душа, но по отношение на миседа наистина се чувствам възстановена психически и готова за нови опити. Единствено като видя или чуя, че някоя позната е бременна/родила, малко ми докривява (не че не се радвам за познатата, но просто... знаете как е) и ми идва да бягам с 200, както каза Минзухар. Аз съм ходила на психолог преди години (по други поводи) и наистина ми помогна. Мисля, че това е един добър начин за справяне. Друго, което работи, според мен, е да се потопиш в някаква работа,  която да те разсейва, да те поглъща... Пък ако може, да те изморява и физически. Мисля, че медитацията също може много да помогне.

Bellflower, не ти се бъркам, но аз лично не бих бебеправила след загуба без изследвания, преглед и зелена светлина от лекар. Но това съм аз, де, параноична Не разчитам дори на собственото си тяло да функционира, както трябва, без да съм го проверила Доказало е, че не мога да му вярвам сляпо
То и моята нагласа не знам колко е правилна, де, най-вероятно не е съвсем. Но след толкова години опити и като знам колко е на кантар всичко поне хормони бих пуснала.
Аз се пускам по течението чак след като съм проверила температурата на водата, скоростта и вероятността за валежи

Bellflower, благодаря ти, аз определено искам и съм готова за нови опити, по принцип АГ ми каза да изчакаме 1 цикъл, като ми дойде каза че ще ми назначи изследвания, а като ми свърши да ме прегледа и ако всичко е ок, ще можем да подновим.
Честно казано това ме крепи най-много, че ще пробваме пак и пак, а също и това че точно след хистероскопията забременях и ми се иска, както каза и АГ, да не пропускаме много време след нея без опити (разбира се ако всичко е наред по негово мнение).
Просто това безсъние напоследък много ме тормози, а реално не е като да не се изморявам физически. Днес питах и ендокриноложката си,и по нейн съвет утре ще пусна изследвания пак, за да видим дали случайно пък ТСХ не е паднало доста (при мен по принцип е високо за съжаление).
Все пак си мисля и за една консултация поне с репродуктивен психолог, дано има ефект.🌞

Момичета със загубите, имаме си темичка във форума за това, нека не товарим бебеправещите, там има много полезна информация за изследвания и емоционална подкрепа :

https://www.bg-mamma.com/?topic=1413101.390

MimsdreamS, и аз съм минала през мисед, а преди това и през извънматочна бременност. Хич не е лека задачата да се почувстваш добре след такова събитие. В началото ми беше много трудно, като гледах даже реклами по ТВ за памперси и ми се насълзяваха очите На мен музиката доста ми помага, също и постоянно да се занимавам с нещо, да нямам много време за мислене С времето отминава това усещане /горе долу/, но като чуя, че някоя приятелка е бременна и малко се свива сърчицето и се връщам назад Няма как, бъди силна, ще дойде и нашият ред

Kaktus Благодаря ти за споделянето!
Кистите, които имам за сега са малки (около 2 и 3 см) - вече половин година са така. Знам, че само оперативно се "лекуват". Докторите ми казаха, че бременност е най-добрия вариант (ако стане), като работим по върпоса едва от 2 месеца, за сега няма резултат. Старая се да правя всичко възможно долу да е добра средата, за бебче - започнах хранителен режим, опитвам се да се движа повече, почнах да хода на йога и планирам да започна и акупунктура, с цел да се засили кръвопотока там долу. И така. Дай Боже да имаме успех скоро. Ако не стане до 6 месеца са ми казали да се оперирам и после инвитро. Силно се надявам да не стигнем до там.

Аз пък след ИМ някак не се чувствах толкова смазана психически, колкото с биохимичните. На мен много ми помага групата - ако трябва да съм честна крада от положителната нагласа на Кактусчето - въпреки всичко, което е преживяла и знае, че предстой е толкова положително настроена и не пада духом!
И другите момичета ветерани в темата вдъхват много сила и кураж!

Здравейте момичета, имам малко глупав въпрос. Този месец правих стимулация с Фемара. На 06.08 ( 16 ден от цикъла) имах фоликул 22мм. Биха ми Хориомон и две инжекци Декапептил 0.1. Лекарят каза да "действаме" следващите два дни. "Контакти" сме имали на 05.08, 07.08, 08.08. Въпросът ми е достатъчно ли е по веднъж на ден, защото четох много противоречиви мнения?
Вие колко се "стараете" по време на овулация?
Ползвам и Преферт гел( за по бързо предвижване на сперматозоидите) за първи път. Някой ползвал ли го е. Стоя с вдигнати крака 20 мин....абе както казва моя мъж..." влизаме в битката с всички оръжия"
На 38г съм , с две загуби. Сега попаднах на лекар , който откри и оправи проблема. Този месец за първи път опитваме със стимулация и проследяване.