💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 7/
- Публикувана: 12 юли 2022, 20:34 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2022, 23:06 ч.
# 346
20 юли 2022, 20:58 ч.
Ей това е 100% Керем Бюрсин. 
Още един страхотен колаж от епизода
Виж целия пост
Още един страхотен колаж от епизода
# 347
20 юли 2022, 21:04 ч.
Момичета, бях изпуснала една важна част от епизода - обядът, на който Серкан дава обещание на Кираз, че няма да я изостави никога. Сложих го, и постнах подредени и другите части. Извинете 
!
Не е нужно да си идеален. Бъди себе си.
Серкан току-що е се е „спасил“ и избягал от закуската с Дениз.
Енгин: Серкан. Какво става ,братле? За къде бързаш?.Бягаш ли от някого?
Серкан: Не. Тук е като минно поле. Ела.
Енгин: Накъде, братко? Какво става? Разкажи.
Серкан: Ако е за работа...
Енгин: Не, не са важни обаждания. Не ги мисли. Какво искаш от мен? Кажи и ще го направим, братле.
Серкан: Имаме важна работа. Всичко е готово, нали?
Енгин: Накара ме да купя цял куп неща, нищо не разбрах.
Серкан: Чудесно.
Серкан: Какво е това сега?
Енгин: Ловят риба, братле.
Серкан: Добре. Еда каква работа има там?
Енгин: Как каква? Дошла е да види дъщеря си.
Серкан: Съвсем сериозно. Не мога да го понасям този Бурак. А да лови риба с дъщеря ми, изобщо няма да приема. Какъв е този ден за риба?
Енгин: Напълно си прав, братле. Този Буба, виждаш ли го? Със сигигурнос се опитва да впечатли Еда и Кираз и да си присвои наготово прекрасното семейство.
Серкан: И аз мисля същото, Енгин. Но този Буба...Изобщо не ме познава. Такова нещо няма да се случи. Докато Болат е тук, това е невъзможно.
Енгин: Серкан, трябва да направиш каквото е необходимо, братле.
Серкан: Купи ли материалите?
Енгин: Добре де, братле, но ти не можеш да ловиш риба.
Серкан: Какво толкова има за разбиране? Хвърляш въдицата, вадиш рибата и готово. Това е.
Енгин: Щом така смяташ, ще донеса мантериалите.
Серкан: Добре.
Енгин: Купих ги. Взех ги, но не преувеличаваш ли малко?
Серкан: Не, не. Нека дъщеря ми разбере, какво е да си Болат.
Бурак: Това Серкан ли е?
Еда: Серкан. Почакай, ще ида да видя.
Серкан: Кираз. Как си?
Кираз: Добре.
Еда: Серкан?
Серкан: Еда.
Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Времето е хубаво. Ще ловя пиба.
Еда: Ти не знаеш как се лови риба.
Кираз: Според мен ще се справи.
Серкан: Страхотна си. Благодаря ти, че вярваш в мен. Поне ти вярваш.
Еда: Какво ще правиш с тази голяма въдица? Тук е плитко.
Серкан: Ха! Еда, може и да изглежда плитко, но няма да повярваш колко е дълбоко тук.
Кираз: Хайде с теб да хванем риба.
Серкан: Хайде, да хванем. Но първо ще направим нещо друго. Ще сложим ръкавици, разбра ли? Ела тук.
Еда: Как така? Стръвта с ръкавици ли ще я държиш?
Серкан: Да. Няма да пипам тези червеи с ръце. Ти също няма да държиш риба или червеи с ръце, чуваш ли?
Кираз: Това не е ечервей.
Серкан: А какво?
Кираз: Пиявица.
Серкан: Пиявица? Пиявицата е братовчед на червея. Ела тук, дай ръка. Отвори я. Добре. И другата...Готово. добре. Готово ли сме?
Да вземем това, така. Като професионалисти.
Сега какво да правя? Казвай?
Енгин: Братле, сега закачи пиявицата на кукичката. Хубаво я закачи, да не се вижда кукичката.
Серкан: Какви са тези пиявици? Защо не купи червеи?
Енгин: Червеи ли? Червеи ли трябват, братле? Както и да е. Направи, каквото ти казах. Кукичката да не си вижда.
Серкан: Сега...тази пиявица или червей...
Кираз: Виж.
Серкан: С тези малки хамсийки няма да се нахраниш, но както и да е. цяла кофа риба. Добър апетит. Не знам как ще ядеш.
Бурак: Ние не ги ядем. Връщаме ги обратно в морето. Не причиняваме вреда на живите същества. Целта е Кираз да се научи как се лови риба. Нали така, Кираз?
Кираз: Да.
Серкан: Кукичките не нараняват ли рибите?
Еда: Серкан.
Серкан: Наистина ще го ударя този. Кукичките не нараняват ли?
Еда: Серкан, виж...Не се опитвай да бъдеш идеален баща, за да те обикне Кираз. Тоест... бъди себе си. Ако бъдеш себи си и й дадеш възможност да те опознае, Кираз много ще те обикне. Сигурна съм в това.
Серкан: Не е толкова лесно, Еда. Честно казано, не знам как да го направя.
Еда: Риба, риба. Дърпай, дърпай.
Серкан: Какво да дърпам?
Еда: Дърпай. Дай, дръпни. Дръпни.
Серкан:О-хо-хо-у! Само вижте каква риба! Само вижте. Вижте това. Хиляда пъти по-голама от вашите.
Еда: Чакай, спри.
Серкан: Няма нищо. Ние също си пускаме рибите на свобода.
Еда: Поне да беше махнал кукичката. Ние я махаме приди да пуснем рибата.
Серкан: Както и да е. Хващаме риба, после я пускаме.
Виж целия пост
! Не е нужно да си идеален. Бъди себе си.
Серкан току-що е се е „спасил“ и избягал от закуската с Дениз.
Енгин: Серкан. Какво става ,братле? За къде бързаш?.Бягаш ли от някого?
Серкан: Не. Тук е като минно поле. Ела.
Енгин: Накъде, братко? Какво става? Разкажи.
Серкан: Ако е за работа...
Енгин: Не, не са важни обаждания. Не ги мисли. Какво искаш от мен? Кажи и ще го направим, братле.
Серкан: Имаме важна работа. Всичко е готово, нали?
Енгин: Накара ме да купя цял куп неща, нищо не разбрах.
Серкан: Чудесно.
Серкан: Какво е това сега?
Енгин: Ловят риба, братле.
Серкан: Добре. Еда каква работа има там?
Енгин: Как каква? Дошла е да види дъщеря си.
Серкан: Съвсем сериозно. Не мога да го понасям този Бурак. А да лови риба с дъщеря ми, изобщо няма да приема. Какъв е този ден за риба?
Енгин: Напълно си прав, братле. Този Буба, виждаш ли го? Със сигигурнос се опитва да впечатли Еда и Кираз и да си присвои наготово прекрасното семейство.
Серкан: И аз мисля същото, Енгин. Но този Буба...Изобщо не ме познава. Такова нещо няма да се случи. Докато Болат е тук, това е невъзможно.
Енгин: Серкан, трябва да направиш каквото е необходимо, братле.
Серкан: Купи ли материалите?
Енгин: Добре де, братле, но ти не можеш да ловиш риба.
Серкан: Какво толкова има за разбиране? Хвърляш въдицата, вадиш рибата и готово. Това е.
Енгин: Щом така смяташ, ще донеса мантериалите.
Серкан: Добре.
Енгин: Купих ги. Взех ги, но не преувеличаваш ли малко?
Серкан: Не, не. Нека дъщеря ми разбере, какво е да си Болат.
Бурак: Това Серкан ли е?
Еда: Серкан. Почакай, ще ида да видя.
Серкан: Кираз. Как си?
Кираз: Добре.
Еда: Серкан?
Серкан: Еда.
Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Времето е хубаво. Ще ловя пиба.
Еда: Ти не знаеш как се лови риба.
Кираз: Според мен ще се справи.
Серкан: Страхотна си. Благодаря ти, че вярваш в мен. Поне ти вярваш.
Еда: Какво ще правиш с тази голяма въдица? Тук е плитко.
Серкан: Ха! Еда, може и да изглежда плитко, но няма да повярваш колко е дълбоко тук.
Кираз: Хайде с теб да хванем риба.
Серкан: Хайде, да хванем. Но първо ще направим нещо друго. Ще сложим ръкавици, разбра ли? Ела тук.
Еда: Как така? Стръвта с ръкавици ли ще я държиш?
Серкан: Да. Няма да пипам тези червеи с ръце. Ти също няма да държиш риба или червеи с ръце, чуваш ли?
Кираз: Това не е ечервей.
Серкан: А какво?
Кираз: Пиявица.
Серкан: Пиявица? Пиявицата е братовчед на червея. Ела тук, дай ръка. Отвори я. Добре. И другата...Готово. добре. Готово ли сме?
Да вземем това, така. Като професионалисти.
Сега какво да правя? Казвай?
Енгин: Братле, сега закачи пиявицата на кукичката. Хубаво я закачи, да не се вижда кукичката.
Серкан: Какви са тези пиявици? Защо не купи червеи?
Енгин: Червеи ли? Червеи ли трябват, братле? Както и да е. Направи, каквото ти казах. Кукичката да не си вижда.
Серкан: Сега...тази пиявица или червей...
Кираз: Виж.
Серкан: С тези малки хамсийки няма да се нахраниш, но както и да е. цяла кофа риба. Добър апетит. Не знам как ще ядеш.
Бурак: Ние не ги ядем. Връщаме ги обратно в морето. Не причиняваме вреда на живите същества. Целта е Кираз да се научи как се лови риба. Нали така, Кираз?
Кираз: Да.
Серкан: Кукичките не нараняват ли рибите?
Еда: Серкан.
Серкан: Наистина ще го ударя този. Кукичките не нараняват ли?
Еда: Серкан, виж...Не се опитвай да бъдеш идеален баща, за да те обикне Кираз. Тоест... бъди себе си. Ако бъдеш себи си и й дадеш възможност да те опознае, Кираз много ще те обикне. Сигурна съм в това.
Серкан: Не е толкова лесно, Еда. Честно казано, не знам как да го направя.
Еда: Риба, риба. Дърпай, дърпай.
Серкан: Какво да дърпам?
Еда: Дърпай. Дай, дръпни. Дръпни.
Серкан:О-хо-хо-у! Само вижте каква риба! Само вижте. Вижте това. Хиляда пъти по-голама от вашите.
Еда: Чакай, спри.
Серкан: Няма нищо. Ние също си пускаме рибите на свобода.
Еда: Поне да беше махнал кукичката. Ние я махаме приди да пуснем рибата.
Серкан: Както и да е. Хващаме риба, после я пускаме.
# 349
20 юли 2022, 21:08 ч.
Дилеми , забелязах, но реших, че може умишлено да си пропуснала. Но пък си беше важна част. 
Виж целия пост
# 350
20 юли 2022, 21:09 ч.
Усмивка ни зададе чудесна тема за утре. Ханде, Керем и спорта. Следващата предлагам да е Ханде, Керем и морето. 
Зад кадър от епизода
Виж целия пост
Зад кадър от епизода
# 351
20 юли 2022, 21:12 ч.
Много ми липсваше...
Серкан: И така.
Еда: Кираз? Три колана, две възглавници, не свършва. Да беше опаковал детето.
Кираз: Много удобно, много. Много ми хареса.
Серкан: Хареса ти, нали, Кираз? Прекрасно, чудесно. Виж, било й е много удобно. Предпазни мерки. Вземам всички предпазни мерки, Кираз. В Космоса правим същото. Колкото повече колани, толкова повече си в безопасност.
Еда: Добре, а тези отледала за какво са?
Серкан: За да мога да виждам Кираз. Готови ли сте за изненада?
Еда: За изненада? Много обичаме изненадите. Защо съм развълнувана като дете?
Серкан: Много ми липсваше.
Еда: Кое?
Кираз: Много съм щастлива. Искам да целуна и двама ви.
Еда: Ела
Серкан: Ела тук.
Кираз: Това катеричка ли е?
Серкан: Какво?
Кираз: Катерица ли е?
Серкан: Да, виж Еда, има катерица. Какво прави катерицата?
Еда: Видях катеричката, Серкан.
Серкан: И така, готови ли сте сега? Хайде тогава. Сега.
Кираз: Да.
Серкан: Нека погледнем нагоре.
Кираз: Уау! Обожавам звездите.
Серкан: И аз обожавам звездите.
Еда: Благодаря.
Кираз: Ще ми разкажеш ли приказка?
Серкан: Приказка на теб? Да ти разкажа приказка? Добре. Не знам много приказки, но знам една много хубава. Някога ми я разказа някой, когото много, ама много обичам.
Кираз: Кой?
Серкан: Знаеш ли историята на Аполон? Историята на Аполон. Аполон винаги е живял с мисли за бъдещето.
Еда: Като теб ли? Не се ли отказа заради това от любовта?
Серкан: Може ли първо да разкажа историята?
Еда: Добре.
Серкан: Веднъж Аполон...
- Един ден среща невероатно красива жена. И се влюбва в нея. Казва й...
Серкан: „Принцесо, как се казваш?“.
Еда: Тя отговаря:“Не съм принцеса, а обикновен човек“.
- Тя силно впечатлила Аполон. Той решил да се ожени за нея. И се опитал да я убеди. Опитвал, старал се. Накрая жената се съгласила.
Еда: Но Аполон извъднъж се спомнил, че е безсмъртен.
Серкан: Да.
И...
- Жената ще остарее и ще напусне този живот. Той се сеща това и за да не я разстройва...Казва:“ Чакай ме, един ден ще се върна“. И си тръгва.
Серкан: Жената си спомня, че е смъртна, на разбира се, между тях има любов. И от тази безсмърта любов Аполон бил силно изплашен.
Еда: А после...Аполон обещава, че ще се върне един ден и заминава. Жената чака, чака, чака...Никога не се отказва от надеждата, че ще се върне. И накрая от очакване се превръща в сърчоглед.
Серкан: Жената чака, а след дълго време Аполон се връща. И моли тази жена, в която е бил силно влюбен, да му прости. Но жената нищо не му отговорила. Протегнала му само клонче череши. И в този ден Аполон се заракъл, че никога повече няма да се страхува. И няма да се откаже нито от жената, нито от Черешката.
Кираз: Много красива приказка. Много красива нощ.
Серкан: Да, но нощта тепърва започва. Готово ли си? Три, две ,едно. Погледни към небето.
Еда: Виж, гледай. Намисли си желание, Кираз. И ти.
Серкан: Да, намислям си.
Еда: Беше много хубава нощ. Благодаря ти, Кираз беше много щастлива.
Серкан: И аз съм много щастлив. За първи път от толкова тодини.
Еда: Това, че и двамта сте щастливи, ме прави щастлива.
Серкан: Разбира се. Да.
Еда: Според мен можем да отгледаме детето си като двама културни хора. Без да се намесваме в живота един на друг. Ти и така можеш да виждаш Кираз, когато поискаш. И няма нужда да съм до теб.
Серкан:Тя може да идва при мен, когато поиска и да остава при мен. Прерасно. Да, ще поговора с майка ми по повед делото за попечителство.
Еда: А аз ще говоря с леля ми. И тя е полудяла, да се успокои малко.
Серкан: Отлично.
Еда: Хайде, разбирам защо леля не те приема, защо не те обича. Но какъв е проблемът на майка ти с мен?
Серкан: Тя мисли, че си ме оставила.
Еда: Аз теб? Така ли й каза?
Серкан: Не. Тоест...Обичах те повече от себе си, така че тя не ми вярва, че съм те оставил.
Еда: Разбира се, не е за вярване. Няма да можеш да я убедиш в това.
Серкан: Да направим така. Най-добре аз да говоря с г-жа Айфер, а ти поговори с майка ми. По този начин ситуацията ще се успокои.
Еда: Добре. Тогава ни пожелавам успех с леля ми.
Серкан: А на теб с майка ми.
Еда: Не спиш, нас ли слушаш?
Серкан: Ах ,ти...Ела, да тръгваме.
Еда: Хайде.
Серкан: Да си тръгваме ли? Хайде, ела.
Мики
Виж целия пост
Серкан: И така.
Еда: Кираз? Три колана, две възглавници, не свършва. Да беше опаковал детето.
Кираз: Много удобно, много. Много ми хареса.
Серкан: Хареса ти, нали, Кираз? Прекрасно, чудесно. Виж, било й е много удобно. Предпазни мерки. Вземам всички предпазни мерки, Кираз. В Космоса правим същото. Колкото повече колани, толкова повече си в безопасност.
Еда: Добре, а тези отледала за какво са?
Серкан: За да мога да виждам Кираз. Готови ли сте за изненада?
Еда: За изненада? Много обичаме изненадите. Защо съм развълнувана като дете?
Серкан: Много ми липсваше.
Еда: Кое?
Кираз: Много съм щастлива. Искам да целуна и двама ви.
Еда: Ела
Серкан: Ела тук.
Кираз: Това катеричка ли е?
Серкан: Какво?
Кираз: Катерица ли е?
Серкан: Да, виж Еда, има катерица. Какво прави катерицата?
Еда: Видях катеричката, Серкан.
Серкан: И така, готови ли сте сега? Хайде тогава. Сега.
Кираз: Да.
Серкан: Нека погледнем нагоре.
Кираз: Уау! Обожавам звездите.
Серкан: И аз обожавам звездите.
Еда: Благодаря.
Кираз: Ще ми разкажеш ли приказка?
Серкан: Приказка на теб? Да ти разкажа приказка? Добре. Не знам много приказки, но знам една много хубава. Някога ми я разказа някой, когото много, ама много обичам.
Кираз: Кой?
Серкан: Знаеш ли историята на Аполон? Историята на Аполон. Аполон винаги е живял с мисли за бъдещето.
Еда: Като теб ли? Не се ли отказа заради това от любовта?
Серкан: Може ли първо да разкажа историята?
Еда: Добре.
Серкан: Веднъж Аполон...
- Един ден среща невероатно красива жена. И се влюбва в нея. Казва й...
Серкан: „Принцесо, как се казваш?“.
Еда: Тя отговаря:“Не съм принцеса, а обикновен човек“.
- Тя силно впечатлила Аполон. Той решил да се ожени за нея. И се опитал да я убеди. Опитвал, старал се. Накрая жената се съгласила.
Еда: Но Аполон извъднъж се спомнил, че е безсмъртен.
Серкан: Да.
И...
- Жената ще остарее и ще напусне този живот. Той се сеща това и за да не я разстройва...Казва:“ Чакай ме, един ден ще се върна“. И си тръгва.
Серкан: Жената си спомня, че е смъртна, на разбира се, между тях има любов. И от тази безсмърта любов Аполон бил силно изплашен.
Еда: А после...Аполон обещава, че ще се върне един ден и заминава. Жената чака, чака, чака...Никога не се отказва от надеждата, че ще се върне. И накрая от очакване се превръща в сърчоглед.
Серкан: Жената чака, а след дълго време Аполон се връща. И моли тази жена, в която е бил силно влюбен, да му прости. Но жената нищо не му отговорила. Протегнала му само клонче череши. И в този ден Аполон се заракъл, че никога повече няма да се страхува. И няма да се откаже нито от жената, нито от Черешката.
Кираз: Много красива приказка. Много красива нощ.
Серкан: Да, но нощта тепърва започва. Готово ли си? Три, две ,едно. Погледни към небето.
Еда: Виж, гледай. Намисли си желание, Кираз. И ти.
Серкан: Да, намислям си.
Еда: Беше много хубава нощ. Благодаря ти, Кираз беше много щастлива.
Серкан: И аз съм много щастлив. За първи път от толкова тодини.
Еда: Това, че и двамта сте щастливи, ме прави щастлива.
Серкан: Разбира се. Да.
Еда: Според мен можем да отгледаме детето си като двама културни хора. Без да се намесваме в живота един на друг. Ти и така можеш да виждаш Кираз, когато поискаш. И няма нужда да съм до теб.
Серкан:Тя може да идва при мен, когато поиска и да остава при мен. Прерасно. Да, ще поговора с майка ми по повед делото за попечителство.
Еда: А аз ще говоря с леля ми. И тя е полудяла, да се успокои малко.
Серкан: Отлично.
Еда: Хайде, разбирам защо леля не те приема, защо не те обича. Но какъв е проблемът на майка ти с мен?
Серкан: Тя мисли, че си ме оставила.
Еда: Аз теб? Така ли й каза?
Серкан: Не. Тоест...Обичах те повече от себе си, така че тя не ми вярва, че съм те оставил.
Еда: Разбира се, не е за вярване. Няма да можеш да я убедиш в това.
Серкан: Да направим така. Най-добре аз да говоря с г-жа Айфер, а ти поговори с майка ми. По този начин ситуацията ще се успокои.
Еда: Добре. Тогава ни пожелавам успех с леля ми.
Серкан: А на теб с майка ми.
Еда: Не спиш, нас ли слушаш?
Серкан: Ах ,ти...Ела, да тръгваме.
Еда: Хайде.
Серкан: Да си тръгваме ли? Хайде, ела.
Мики
# 352
20 юли 2022, 21:15 ч.
Страхотна сцена под звездите. Намисли си Серкан желание. Пожела си тях. 
Виж целия пост
# 354
20 юли 2022, 21:16 ч.
Вече не гледат звездите двама, а трима. 
Слънце, вече пускахме такава морска тема.
Беше "с дъх на лято" , а знаеш море=лято. И на мен ми допадна идеята на Усмивка, утре ще спортуваме тогава. 💪
Виж целия пост
Слънце, вече пускахме такава морска тема.
Беше "с дъх на лято" , а знаеш море=лято. И на мен ми допадна идеята на Усмивка, утре ще спортуваме тогава. 💪 
# 355
20 юли 2022, 21:21 ч.
Съни, Стефка се опита да прелъсти наш Керо, но той много деликатно я отряза. На онова представяне на книгата за него, го попитаха дали има нещо вярно, че има връзка с тази лисана. Той се засмя и категорично отрече да са имали нещо. Стефка също отрече, но остави вратичка, че все още се опознавали, та имало някакъв шанс. Само че, тя не отчете факта, че още тогава Керем и Ханде вече бяха сдобрени. Виж къде беше Ханде, докато той се снима с фенове. Тогава също много от феновете не повярваха на тази снимка.
А за Стефка феновете още веднага предупредиха Керем. Написаха му в Туитър да бяга бързо от нея, че тя е опасна жена. Няма да я огрее, колкото и да се напъва. Че даже и сестрите й се опитаха да го налазят.
Виж целия пост
А за Стефка феновете още веднага предупредиха Керем. Написаха му в Туитър да бяга бързо от нея, че тя е опасна жена. Няма да я огрее, колкото и да се напъва. Че даже и сестрите й се опитаха да го налазят.
# 356
20 юли 2022, 21:22 ч.
Да оставим миналото....
Айдан: Да, защо ме вдигна на крак така рано сутринта? Кажи. Да видим какъв ти е проблемът, Севда.
Еда: Г-жо Айдан, заедно преодоляхме много големи проблеми.
Айдан: Заедно? Когато Серкан имаше рак ти не ме допускаше до него.
Еда: Аз ли не ви допусках? Той не искаше. Той не допускаше никой до себе си.
Айдан: След като го изостави, той беше съсипан.
Еда: Какво?
Айдан: Ти беше целият му свят. Семейството му, любовта му. Наричайки го робот, превърна сина ми в робот.
Еда: Аз съм го напуснала, така ли?
Айдан: Не казвай, че е било обратното. Никога няма да повярвам. Момчето лежеше на легло, всяка нощ бълнуваше за теб. Еда, та Еда. Поребледня и отслабна детето ми.
Еда: Не знаех това.
Айдан: Сега стана майка и ще разбереш добре какво съм изпитвала.
Еда: Точно за това искам да говоря. Вижте, мисля, че трябва да оставим миналото в миналото. Защото имаме много голяма обща точка. Кираз.
Айдан: Да.
Айфер: Серкан?
Серкан: г-жо Айфер.
Айфер: Здравейте.
Серкан: Мога ли да седна?
Айфер: Разбира се, заповядай.
Серкан: Да. Как сте?
Айфер: Виж, знам, че няма да повярваш, но наистина те обичах много. Но...Сега вече каквото и да правиш...
Серкан: Разбрах. Вижте, наясно съм. Никак не можете да се сдобрите с мен. Но както досега Кираз е раснала в среда, изпълнена с любов, така и трябва да продължи.
Еда: Може да не се харесваме много. Но сме длъжни да се уважаваме.
Серкан: Затова, моля ви, позволете. Заради Кираз. Дайте да изтрием всичко, което е било в миналото.
Еда: И да започнем отначало. Трябва да го направим за Кираз.
Кемал: Айдан? Приготвихме досието. Можем да заведем дело.
Еда: Какво е това дело? Ще взема това.
Айфер: Колко хубаво говориш, колко прекрасно казваш всичко. Но ние семейно се измъчихме много. Разбираш ли? Тоест, не можеш да мислиш, че всичко ще се оправи с вълшебна пръчица.
Слушам. Не съм се доизказала. Идвам. Слушам. Не, всичко е готово тук, у мен. Събрах всичко. Няма липсващо.
Еда: О, Серкан Болат. Какво е това? Разбрах за нещата, които правиш зад гърба ми!
Серкан: Така ли, Еда? А това какво е? Това какво е? Как не те е срам. Сега разбрах, защо се опита да ме събереш на едно място с г-жа Дениз. Как възможно подобно нещо?
Еда: Така ли?
Серкан: Да, така.
Еда: Не, мола те. Ти си много по-добър от мен по въпроса. Защото те мислех за искрен. Защото мислех, че съжаляваш. Короната на идиотите е моя. Не мога да гледам дъщеря си, така ли? Дъщеря ми няма хигиена. Детето ми няма хигиена. Разхожда се сама в гората, а вие я намирате. А аз съм лоша майка, така ли?
Серкан: Върху това ли се фокусира? А погледни това. „Серкан Болаот вози Кираз във спортната си кола без колан“. Извинявам се, но когато това малко момиченце, моето ангелче, се качи в колата, винаги й слагам колана. Такова нещо не може да има. Наистина не е за вярване. А, виж тук има нещо друго. Какво е тава? Намерили сте това, над което работих месец. И какво виждаме тук? Няма време за детето, тъй като Серкан Болат е много зает. Подло. Много подло и грозно.
Еда: Ти си подлият тук. Подло се прилепи към мен. Първо искаше да ме смекчиш. А после си искал да ми отнемеш детето. Така ли? Нищо подобно. Все още си същият робот без чувства и емоции. Осъзна ли. Все още си робот. Изобщо не си се променил.
Серкан: А, първия ден. В първия ден ли ще се върнем? Винаги ме залъгваш с красивите си думи и милото си личице. И аз, като.... Няма да ти вярвам повече. Няма да ти вярвам, защото съм наясно. Пълен идиот, колко жалко за мен, като пълен идиот ти вярвам. Нали ми казваш, че нямам сърце? А твоето сърце е в бодли. Не знам защо се казваш Еда, трябваше да те нарекат Роза. Като роза си.
И знаеш ли, повече няма да ти вярвам. Няма да ти се хващам. Ако се замислиш...Като се замислиш, прочитайки това...Глупакът Серкан преди 5 години се е опитал да те изкара от живота си и все още се опитва. На всичко отгоре имаш дете от пет години, но си нямаш представа. Защо не си наясно? Защото бодливото сърце не е искало да знаеш. И сега аз...
Еда: Така беше. Не знаеше, защото си такъв, ясно ли е? Не искам да говоря с теб!
Серкан: Не, ще говорим, ще говорим! Ще говорим за това дни наред!
Еда: Ще говорим, добре. Тотава не си хабе дъха, ще говорим в съда.
Серкан: Сега говориш за съд, но ще те видя,като сме в съда, какво ще кажеш. Дело ли ще заведеш?
Еда: Дори вече го заведох. Поздравления с делото за попочентелство.
Серкан: Тогава бъди готава да видиш съвсем друг Серкан Болат.
Еда: Направи всичко по силите си!
Серкан: А, така ли?
Не е за вярване, но Ердем е главният свидетел по делото. Съвсем по Ердемовски, говори много и изказва взаимно противоречащи си тези. Двете спорещи страни, предимно Айдан и Айфер започват да спорят, намесват се и останалите и настъпва страхотна дандания- Съдията изгонва всички от залата, освен Еда и Серкан.
Съдията реши...
Енгин: Доста времемина. Решението сигурно е готово, нали?
Айдан: Правосъдието ще възтържествува.
Айфер: Да, ще дадат попечителството на нас.
Айдан: Виждаш как ме предизвиква, нали?
Айфер: За бога, Айдан, какви ги говориш?
Кемал: Вижте, дами.Мсля, че достатъчно говорихте. Дори съдията не можа да издържи и ни изгони. Да се успокоим.
Айдан: Какво стана? Какво стана?
Айфер: Какво е рещшението?
Еда: Съдията реши, че...В името на Кираз...
Серкан: Трябва да живеем заедно, в една къща.
Всички: Какво?!
Айфер: Къде? При нас ли? В нашата къща ли?
Мело: А в чия? Нашата къща е голяма.
И ... това беше за днес!
Още веднъж съжалявам за пропуска, вече всичко и ОК! Както трябва да бъде.
Благодаря за подкрепата!
До следващата сряда, 45 епизод!
Виж целия пост
Айдан: Да, защо ме вдигна на крак така рано сутринта? Кажи. Да видим какъв ти е проблемът, Севда.
Еда: Г-жо Айдан, заедно преодоляхме много големи проблеми.
Айдан: Заедно? Когато Серкан имаше рак ти не ме допускаше до него.
Еда: Аз ли не ви допусках? Той не искаше. Той не допускаше никой до себе си.
Айдан: След като го изостави, той беше съсипан.
Еда: Какво?
Айдан: Ти беше целият му свят. Семейството му, любовта му. Наричайки го робот, превърна сина ми в робот.
Еда: Аз съм го напуснала, така ли?
Айдан: Не казвай, че е било обратното. Никога няма да повярвам. Момчето лежеше на легло, всяка нощ бълнуваше за теб. Еда, та Еда. Поребледня и отслабна детето ми.
Еда: Не знаех това.
Айдан: Сега стана майка и ще разбереш добре какво съм изпитвала.
Еда: Точно за това искам да говоря. Вижте, мисля, че трябва да оставим миналото в миналото. Защото имаме много голяма обща точка. Кираз.
Айдан: Да.
Айфер: Серкан?
Серкан: г-жо Айфер.
Айфер: Здравейте.
Серкан: Мога ли да седна?
Айфер: Разбира се, заповядай.
Серкан: Да. Как сте?
Айфер: Виж, знам, че няма да повярваш, но наистина те обичах много. Но...Сега вече каквото и да правиш...
Серкан: Разбрах. Вижте, наясно съм. Никак не можете да се сдобрите с мен. Но както досега Кираз е раснала в среда, изпълнена с любов, така и трябва да продължи.
Еда: Може да не се харесваме много. Но сме длъжни да се уважаваме.
Серкан: Затова, моля ви, позволете. Заради Кираз. Дайте да изтрием всичко, което е било в миналото.
Еда: И да започнем отначало. Трябва да го направим за Кираз.
Кемал: Айдан? Приготвихме досието. Можем да заведем дело.
Еда: Какво е това дело? Ще взема това.
Айфер: Колко хубаво говориш, колко прекрасно казваш всичко. Но ние семейно се измъчихме много. Разбираш ли? Тоест, не можеш да мислиш, че всичко ще се оправи с вълшебна пръчица.
Слушам. Не съм се доизказала. Идвам. Слушам. Не, всичко е готово тук, у мен. Събрах всичко. Няма липсващо.
Еда: О, Серкан Болат. Какво е това? Разбрах за нещата, които правиш зад гърба ми!
Серкан: Така ли, Еда? А това какво е? Това какво е? Как не те е срам. Сега разбрах, защо се опита да ме събереш на едно място с г-жа Дениз. Как възможно подобно нещо?
Еда: Така ли?
Серкан: Да, така.
Еда: Не, мола те. Ти си много по-добър от мен по въпроса. Защото те мислех за искрен. Защото мислех, че съжаляваш. Короната на идиотите е моя. Не мога да гледам дъщеря си, така ли? Дъщеря ми няма хигиена. Детето ми няма хигиена. Разхожда се сама в гората, а вие я намирате. А аз съм лоша майка, така ли?
Серкан: Върху това ли се фокусира? А погледни това. „Серкан Болаот вози Кираз във спортната си кола без колан“. Извинявам се, но когато това малко момиченце, моето ангелче, се качи в колата, винаги й слагам колана. Такова нещо не може да има. Наистина не е за вярване. А, виж тук има нещо друго. Какво е тава? Намерили сте това, над което работих месец. И какво виждаме тук? Няма време за детето, тъй като Серкан Болат е много зает. Подло. Много подло и грозно.
Еда: Ти си подлият тук. Подло се прилепи към мен. Първо искаше да ме смекчиш. А после си искал да ми отнемеш детето. Така ли? Нищо подобно. Все още си същият робот без чувства и емоции. Осъзна ли. Все още си робот. Изобщо не си се променил.
Серкан: А, първия ден. В първия ден ли ще се върнем? Винаги ме залъгваш с красивите си думи и милото си личице. И аз, като.... Няма да ти вярвам повече. Няма да ти вярвам, защото съм наясно. Пълен идиот, колко жалко за мен, като пълен идиот ти вярвам. Нали ми казваш, че нямам сърце? А твоето сърце е в бодли. Не знам защо се казваш Еда, трябваше да те нарекат Роза. Като роза си.
И знаеш ли, повече няма да ти вярвам. Няма да ти се хващам. Ако се замислиш...Като се замислиш, прочитайки това...Глупакът Серкан преди 5 години се е опитал да те изкара от живота си и все още се опитва. На всичко отгоре имаш дете от пет години, но си нямаш представа. Защо не си наясно? Защото бодливото сърце не е искало да знаеш. И сега аз...
Еда: Така беше. Не знаеше, защото си такъв, ясно ли е? Не искам да говоря с теб!
Серкан: Не, ще говорим, ще говорим! Ще говорим за това дни наред!
Еда: Ще говорим, добре. Тотава не си хабе дъха, ще говорим в съда.
Серкан: Сега говориш за съд, но ще те видя,като сме в съда, какво ще кажеш. Дело ли ще заведеш?
Еда: Дори вече го заведох. Поздравления с делото за попочентелство.
Серкан: Тогава бъди готава да видиш съвсем друг Серкан Болат.
Еда: Направи всичко по силите си!
Серкан: А, така ли?
Не е за вярване, но Ердем е главният свидетел по делото. Съвсем по Ердемовски, говори много и изказва взаимно противоречащи си тези. Двете спорещи страни, предимно Айдан и Айфер започват да спорят, намесват се и останалите и настъпва страхотна дандания- Съдията изгонва всички от залата, освен Еда и Серкан.
Съдията реши...
Енгин: Доста времемина. Решението сигурно е готово, нали?
Айдан: Правосъдието ще възтържествува.
Айфер: Да, ще дадат попечителството на нас.
Айдан: Виждаш как ме предизвиква, нали?
Айфер: За бога, Айдан, какви ги говориш?
Кемал: Вижте, дами.Мсля, че достатъчно говорихте. Дори съдията не можа да издържи и ни изгони. Да се успокоим.
Айдан: Какво стана? Какво стана?
Айфер: Какво е рещшението?
Еда: Съдията реши, че...В името на Кираз...
Серкан: Трябва да живеем заедно, в една къща.
Всички: Какво?!
Айфер: Къде? При нас ли? В нашата къща ли?
Мело: А в чия? Нашата къща е голяма.
И ... това беше за днес!
Още веднъж съжалявам за пропуска, вече всичко и ОК! Както трябва да бъде.
Благодаря за подкрепата!
До следващата сряда, 45 епизод! 
# 358
20 юли 2022, 21:43 ч.
Дилеми, ти си неуморната ни пчеличка. Благодаря за труда. 
Виж целия пост
Препоръчани теми