💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 7/
- Публикувана: 12 юли 2022, 20:34 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2022, 23:06 ч.
# 61
13 юли 2022, 20:35 ч.
Дилеми, остави ги така. Просто, ако се случи друг път, по-добре го изтрий втория. Имало такава опция за изтриване, но никога не съм я ползвала. 
Серкан: А какво, да отменим проекта ли?
Еда: Ако под проект нямаш пред вид нашето общо дете, то да, заслужава си да го отмениш.
Ех, Серкан, Серкан..
Виж целия пост
Серкан: А какво, да отменим проекта ли?
Еда: Ако под проект нямаш пред вид нашето общо дете, то да, заслужава си да го отмениш.
Ех, Серкан, Серкан..
# 62
13 юли 2022, 20:38 ч.
„Какво стана с нас? Къде си? Кой си ти? Защо отново застана пред мен?“
Серкан: Еда. Не съм готов да бъда баща. Не ми е лесно за говоря. Не е лесно да го чуеш, но...
Не мога да ви го причиня с Кираз. Не го заслужавате. Не мога, тоест...
Да я накарам да преживее това, което преживях с баща ми. Тоест, несправедливо е към нея.
Тя...Нуждае се от някой, койте ще се грижи добре за нея. Аз не съм този.
Еда: Заслужава всичко най-добро, Серкан.
Серкан: Виж, материално, от каквото и да се нуждаете, винаги ще съм тук.
Еда: Какво означава материално? Какво означава материално? Кога Кираз се е нуждаела от неща материално?
Серкан: Права си. Не говоря за това. Знаеш, какво имам пред вид. Ако имате нужда от нещо, материално и подкрепа...
Еда: Кираз не се нуждае от подкрепа, не разбираш ли? Не разбираш ли? Не се нуждае от подкрепа. Има куп хора, които я подкрепят. Има леля ми, Мело, Бурак, Керим. Ако ги нямаше тях, и аз нямаше да мога.
Серкан: И така до днес е преживяла много трудни неща...Не знам какво за кажа.
Еда: Толкова е прекрасно, че е тежко. Да бъдеш майка на Кираз е толкова красиво чувство.
Да плачеш, когато тя плаче. Да я държиш за ръката, когато се страхува. Всеки ден да вдишваш аромата й. Ще дам целият свят за една нейна усмивка. Или ще го запаля, заради тъгата й. Майчинството е такова нещо.
Серкан: Точно заради това те разбирам. Когато каза, че не можем да бъдем заедно...
Еда: Мислиш, че Кираз е преградата между нас? Дъщеря ми може ли да е пречка между нас? Мислеше, че ще скоча на врата ти, ако не беше Кираз? Какво мислиш?
Знаеш ли каква е нашата преграда? Ти си нашата преграда. Твоите резки граници. Тези постоянни...
Серкан: Еда, несправедлива си. Когато бяхме заедно, изтрих всички тези червени граници...
Еда: Да, после пак ги сложи. Върна се към фабричните настройки. Едно към едно. Всичко е едно и също. Нищо не се е променило.
Какво стана с нас? Какво стана с нас? Къде си? Кой си ти? Защо отново застана пред мен?
Серкан: Наистина, ако можех, щях да върна времето назад. Защото, след като излезе от моя живот, загубих всичко. Ти беше всичко за мен.
Еда: Няма ме само мен. Има ни с Кираз. Ако приемеш, ще приемеш и двама ни. Ако не го направиш, ще загубиш и двете ни.
С години измъчвах себе си. От години се измъчвах, че не ти казах, че съм я отгледала без баща. Какво щеше да стане, ако не бях казала?
Оказа се, че нищо няма да се промени. Напразно измъчвах съвестта си.
Мълча. Няма какво да кажа. Викът на Еда...Този вик на мъка, напразни надежди и отчаяние: „Какво стана с нас? Къде си? Кой си ти? Защо отново застана пред мен?“ казва всичко..
Еда направо забрави да диша, не можеше да си поеме въздух, дъхът й спря, когато чу решението на Серкан. Еда е права, много права. Напразно е измъчвала съвестта си, че не е казала на Серкан за Кираз. Бащата се отказва от детето си!!! Да се откажеш да поемеш отговорност за детето си...Доброволно се отказваш да бъдеш наречен „татко“... доброволно се отказваш, да я прегърнеш като твое дете, дещеря...Ще гледаш сам, отстрани, как расте, как играе, как се радва, как тъжи, как плаче, как ще тръгне на училще... Каквото и да се случва с детето, ще гледаш сам, отстрани...И се отказваш доброволно не само от детето...“ Няма ме само мен. Има ни с Кираз. Ако приемеш, ще приемеш и двама ни. Ако не го направиш, ща загубиш и двете ни.“
Огромна, неимоверна, неописуема загуба.
Не му разбирам страховете на Серкан – какво има пред вид, споменавайки собствения си опит с неговия баща? Страхува се, че ще бъде като баща си – дистанциран, наблюдаваш, незаинтересован, студен?! Всъщност, аз така и не разбрах от какво беше недоволен неговият баща? От това ,че Серкан не се съветваше с него нито за бизнеса, нито за живота си? Че Серкан беше самостоятелен, че бяха по-скоро съперници, отколкото баща й син?! Какво според него означава „някой, който добре да се грижи за нея“? Какво е нужно на детето? Преди всичко любов. Много, много любов.
Какво може да предизвика вземането на такова съдбоносно решение?! Серкан пак не обяснява нищо, съобщава само решението, което е взел. Защо, поради каква причина, не може да поеме отговорност към и за детето, поради каква причина смята, че няма да може да се грижи за нея? Не знаем...Поради накаква причина Серкан не казва...
Дистанциран, дори студен Серкан, Еда – премина през цяла палитра състояния - от почти радостна възбуда и надежда очакваща решението на Серкан, до съкрушена, наранена, обидена за себе си и детето си жена и майка, с очи, искрящи от дълго очакваните думи до пълни с мъка и сълзи на отчаяние! Невероятна игра и на двамата! Превъзходни Ханде и Керем!
Мики,
Виж целия пост
Серкан: Еда. Не съм готов да бъда баща. Не ми е лесно за говоря. Не е лесно да го чуеш, но...
Не мога да ви го причиня с Кираз. Не го заслужавате. Не мога, тоест...
Да я накарам да преживее това, което преживях с баща ми. Тоест, несправедливо е към нея.
Тя...Нуждае се от някой, койте ще се грижи добре за нея. Аз не съм този.
Еда: Заслужава всичко най-добро, Серкан.
Серкан: Виж, материално, от каквото и да се нуждаете, винаги ще съм тук.
Еда: Какво означава материално? Какво означава материално? Кога Кираз се е нуждаела от неща материално?
Серкан: Права си. Не говоря за това. Знаеш, какво имам пред вид. Ако имате нужда от нещо, материално и подкрепа...
Еда: Кираз не се нуждае от подкрепа, не разбираш ли? Не разбираш ли? Не се нуждае от подкрепа. Има куп хора, които я подкрепят. Има леля ми, Мело, Бурак, Керим. Ако ги нямаше тях, и аз нямаше да мога.
Серкан: И така до днес е преживяла много трудни неща...Не знам какво за кажа.
Еда: Толкова е прекрасно, че е тежко. Да бъдеш майка на Кираз е толкова красиво чувство.
Да плачеш, когато тя плаче. Да я държиш за ръката, когато се страхува. Всеки ден да вдишваш аромата й. Ще дам целият свят за една нейна усмивка. Или ще го запаля, заради тъгата й. Майчинството е такова нещо.
Серкан: Точно заради това те разбирам. Когато каза, че не можем да бъдем заедно...
Еда: Мислиш, че Кираз е преградата между нас? Дъщеря ми може ли да е пречка между нас? Мислеше, че ще скоча на врата ти, ако не беше Кираз? Какво мислиш?
Знаеш ли каква е нашата преграда? Ти си нашата преграда. Твоите резки граници. Тези постоянни...
Серкан: Еда, несправедлива си. Когато бяхме заедно, изтрих всички тези червени граници...
Еда: Да, после пак ги сложи. Върна се към фабричните настройки. Едно към едно. Всичко е едно и също. Нищо не се е променило.
Какво стана с нас? Какво стана с нас? Къде си? Кой си ти? Защо отново застана пред мен?
Серкан: Наистина, ако можех, щях да върна времето назад. Защото, след като излезе от моя живот, загубих всичко. Ти беше всичко за мен.
Еда: Няма ме само мен. Има ни с Кираз. Ако приемеш, ще приемеш и двама ни. Ако не го направиш, ще загубиш и двете ни.
С години измъчвах себе си. От години се измъчвах, че не ти казах, че съм я отгледала без баща. Какво щеше да стане, ако не бях казала?
Оказа се, че нищо няма да се промени. Напразно измъчвах съвестта си.
Мълча. Няма какво да кажа. Викът на Еда...Този вик на мъка, напразни надежди и отчаяние: „Какво стана с нас? Къде си? Кой си ти? Защо отново застана пред мен?“ казва всичко..
Еда направо забрави да диша, не можеше да си поеме въздух, дъхът й спря, когато чу решението на Серкан. Еда е права, много права. Напразно е измъчвала съвестта си, че не е казала на Серкан за Кираз. Бащата се отказва от детето си!!! Да се откажеш да поемеш отговорност за детето си...Доброволно се отказваш да бъдеш наречен „татко“... доброволно се отказваш, да я прегърнеш като твое дете, дещеря...Ще гледаш сам, отстрани, как расте, как играе, как се радва, как тъжи, как плаче, как ще тръгне на училще... Каквото и да се случва с детето, ще гледаш сам, отстрани...И се отказваш доброволно не само от детето...“ Няма ме само мен. Има ни с Кираз. Ако приемеш, ще приемеш и двама ни. Ако не го направиш, ща загубиш и двете ни.“
Огромна, неимоверна, неописуема загуба.
Не му разбирам страховете на Серкан – какво има пред вид, споменавайки собствения си опит с неговия баща? Страхува се, че ще бъде като баща си – дистанциран, наблюдаваш, незаинтересован, студен?! Всъщност, аз така и не разбрах от какво беше недоволен неговият баща? От това ,че Серкан не се съветваше с него нито за бизнеса, нито за живота си? Че Серкан беше самостоятелен, че бяха по-скоро съперници, отколкото баща й син?! Какво според него означава „някой, който добре да се грижи за нея“? Какво е нужно на детето? Преди всичко любов. Много, много любов.
Какво може да предизвика вземането на такова съдбоносно решение?! Серкан пак не обяснява нищо, съобщава само решението, което е взел. Защо, поради каква причина, не може да поеме отговорност към и за детето, поради каква причина смята, че няма да може да се грижи за нея? Не знаем...Поради накаква причина Серкан не казва...
Дистанциран, дори студен Серкан, Еда – премина през цяла палитра състояния - от почти радостна възбуда и надежда очакваща решението на Серкан, до съкрушена, наранена, обидена за себе си и детето си жена и майка, с очи, искрящи от дълго очакваните думи до пълни с мъка и сълзи на отчаяние! Невероятна игра и на двамата! Превъзходни Ханде и Керем!
Мики,
# 64
13 юли 2022, 20:42 ч.
Да плачеш, когато тя плаче. Да я държиш за ръката, когато се страхува. Всеки ден да вдишваш аромата й. Ще дам целият свят за една нейна усмивка. Или ще го запаля, заради тъгата й. Майчинството е такова нещо. 
Дилеми, разсъжденията ти съвпадат напълно с моите , когато гледах епизода за първи път..
Виж целия пост
Дилеми, разсъжденията ти съвпадат напълно с моите , когато гледах епизода за първи път..
# 65
13 юли 2022, 20:42 ч.
Тази работа няма да приключи с това.
Айфер: Боже.
Кираз: Мамо.
Еда: Бебчето ми.
Кираз: От тези фиби ме боли много.
Еда: Ела.
Мело: Но, Еда, сега...
Еда: Отиди в градината. Джан също е там.
Кираз: Добре.
Еда: Серкан каза, че не иска да бъде баща на Кираз .
Айфер: Казах ви.
Айдан: Какъв е този кошмар? Как така „Няма да стана баща на детето си“? Какво означава това?
Серкан: Мамо, разбира се, че ще бъда баща. Но ще бъда материален баща.
Айфер: Сякаш е задължение. Не ни трябват парите му. Ясно?
Мело: Изобщо. Детето не се нужда от портфейл. Нуждае се от баща. От баща.
Серкан: Не мисля така. Мисля, че Кираз е достатъчно щастлива без баща.
Енгин: Не говори глупости, братко. Кое дете не иска баща?
Еда: Не искам. Нека бъде далеч от живота ни. Ще отгледаме дъщеря ми по същия начина, както и до днес.
Мело: Разбира се, не си сама. Има ме мен, леля Мело, има и друга леля.
Айдан: А с баба му? Какво ще стане с баба му? Виж, станах баба толкова млада. Може да не искаш детето си, но аз искам внучката си. Точно така.
Айфер: Толкова съм щастлива, че няма да я видя с този дявол Айдан, нали?
Енгин: Не съм много сигурен в това. Тази работа няма да приключи с това. Ще видиш.
Двамата: За мен това приключи. Не искам да чувам нищо друго.
Айфер: Добре. Отнова се случи същото. Мело, пак се случи същото. Отново разстрои дъщеря ми.
Мело: Да я последвам ли?
Айфер: Не отивай. Седни. Нека остане сама за малко.
Мело: Как така? Моят зет.
Айфер: Да върви... Не го наричай постоянно твой зет.
Мело: За Бога, баща е на Кираз
Айфер: Добре.
Мело: Няма да какво да говорим след това.
...Добре ли си?
Еда: За мен е безсъвестне. Той е като една линия. Изтриваш го, но остава следа. Плевел.
Бурак: Еда. Добре ли си?
Еда: Чувствам се прекрасно. Прекрасно. Не съм стресирана, че Серкан ще разбере. Приключи.
Бурак: Казала си му. Много ли се ядоса?
Еда: Той реагира по начина, по който робот трябва да реагира.
Изчисли, помисли, претегли. Не изглеждаше логично...И той каза: „Ето, не искам. Нека кираз бъде твоя“.
Бурак: Тц!Тц? Тц! Какви хора има. Тоест...Да не поискаш такова дете като Кираз. Умът ми не го побира.
Еда: Забрави. Кираз има семейство ,което много я обича. Ще мислим така.
Бурак: Надявам се ме виждаш сред него?
Еда: Разбира се.
Керем: Сестра Еда, къде си? Търся те навсякъде.
Еда: Какво е станало?
Керем: Тези италианци постоянно изпращат мейли. Явно не са могли да се свържат с теб.
Еда: Какво са написали?
Керем: Откъде да знам? Да не би да знам италиански?
Това е погледът :“Използвай преводач, глупав Керем“.
Оказва се, че идват днес.
Еда: Какво?
Керем: Днес.
Еда: Идват днес? Да се захващаме за работа. Бързо. Какво ще правим? Какво ще правим днес?
Виж целия пост
Айфер: Боже.
Кираз: Мамо.
Еда: Бебчето ми.
Кираз: От тези фиби ме боли много.
Еда: Ела.
Мело: Но, Еда, сега...
Еда: Отиди в градината. Джан също е там.
Кираз: Добре.
Еда: Серкан каза, че не иска да бъде баща на Кираз .
Айфер: Казах ви.
Айдан: Какъв е този кошмар? Как така „Няма да стана баща на детето си“? Какво означава това?
Серкан: Мамо, разбира се, че ще бъда баща. Но ще бъда материален баща.
Айфер: Сякаш е задължение. Не ни трябват парите му. Ясно?
Мело: Изобщо. Детето не се нужда от портфейл. Нуждае се от баща. От баща.
Серкан: Не мисля така. Мисля, че Кираз е достатъчно щастлива без баща.
Енгин: Не говори глупости, братко. Кое дете не иска баща?
Еда: Не искам. Нека бъде далеч от живота ни. Ще отгледаме дъщеря ми по същия начина, както и до днес.
Мело: Разбира се, не си сама. Има ме мен, леля Мело, има и друга леля.
Айдан: А с баба му? Какво ще стане с баба му? Виж, станах баба толкова млада. Може да не искаш детето си, но аз искам внучката си. Точно така.
Айфер: Толкова съм щастлива, че няма да я видя с този дявол Айдан, нали?
Енгин: Не съм много сигурен в това. Тази работа няма да приключи с това. Ще видиш.
Двамата: За мен това приключи. Не искам да чувам нищо друго.
Айфер: Добре. Отнова се случи същото. Мело, пак се случи същото. Отново разстрои дъщеря ми.
Мело: Да я последвам ли?
Айфер: Не отивай. Седни. Нека остане сама за малко.
Мело: Как така? Моят зет.
Айфер: Да върви... Не го наричай постоянно твой зет.
Мело: За Бога, баща е на Кираз
Айфер: Добре.
Мело: Няма да какво да говорим след това.
...Добре ли си?
Еда: За мен е безсъвестне. Той е като една линия. Изтриваш го, но остава следа. Плевел.
Бурак: Еда. Добре ли си?
Еда: Чувствам се прекрасно. Прекрасно. Не съм стресирана, че Серкан ще разбере. Приключи.
Бурак: Казала си му. Много ли се ядоса?
Еда: Той реагира по начина, по който робот трябва да реагира.
Изчисли, помисли, претегли. Не изглеждаше логично...И той каза: „Ето, не искам. Нека кираз бъде твоя“.
Бурак: Тц!Тц? Тц! Какви хора има. Тоест...Да не поискаш такова дете като Кираз. Умът ми не го побира.
Еда: Забрави. Кираз има семейство ,което много я обича. Ще мислим така.
Бурак: Надявам се ме виждаш сред него?
Еда: Разбира се.
Керем: Сестра Еда, къде си? Търся те навсякъде.
Еда: Какво е станало?
Керем: Тези италианци постоянно изпращат мейли. Явно не са могли да се свържат с теб.
Еда: Какво са написали?
Керем: Откъде да знам? Да не би да знам италиански?
Това е погледът :“Използвай преводач, глупав Керем“.
Оказва се, че идват днес.
Еда: Какво?
Керем: Днес.
Еда: Идват днес? Да се захващаме за работа. Бързо. Какво ще правим? Какво ще правим днес?
# 67
13 юли 2022, 20:45 ч.
Дилеми, дано Гости не ти прочете последната част от предния пост, че пак ще се настрои срещу Серкан. 
На нея малко й трябва и старите спомени изкачат. 
Чудни са майка и дъщеря.
Виж целия пост
На нея малко й трябва и старите спомени изкачат. Чудни са майка и дъщеря.
# 68
13 юли 2022, 20:49 ч.
Какво още се случва:
Танцът на щастието.
Кираз: Нали трябваше да ме намериш? Оставих ти своята обувка.
Серкан: Тогава, може би, не съм принцът, за който ме мислиш.
Кериз: Майка ми ми каза, да не вярвам в принцовете. Къде са обувките ми?
Серкан: В стаята.
Енгин: Привет. Какво правите тук? Работите, навярно.
Серкан: Енгин, нали вече Пъръл щеше да гледа Джан.
Енгин се опитва да съчини правдоподобна история, за да остави Кираз при Серкан... Джан се е изцапал, трябва да го изкъпе и преоблече...
Енгин: Да, имаше малък проблем. Оставиха Джан и Кираз на мен. Докато играехме....
Ще тръгваме. Кираз я поверявам на теб. Нали така, братле?
Серкан: Да.
Кириз: Хайде, да вървим. Дай ми обувките.
Серкан: Не го прави. Не прави това. Не го прави. Важно е. Виждаш ли какво пиша? Не го прави. На кого пиша? Той е много важен човек.
Добре. Затварям. Ето ставам, не пипай. Може ли да минеш? Твоите връзки...Трябва да вържем обувките, после да тръгваме. Иначе ще паднеш, после ще плачеш. А аз не мога да понеса твоят плач.
Кираз: Ако умеех да ги връзвам, щях.
Серкан: „Ако умеех да ги връзвам, щях.“Колко прекрасно. Ще ти кажа нещо. Пегледни ме. Ще ти каже нещо много важно. От сега нанатък трябва да си вършиш работата сама.
Кираз: Когато мама ме учи, те се развързват. Ще ме научиш ли?
Серкан: Да, майка ти не обича възли.
Кираз: А на теб харесват ли ти?
Серкан: Дай си крака. Гледай сега. Наблюдавай. Наблюдаваш ли? Ето така дърпаш. Гледай. След това прехвърляш един върху друг.
Айдан: Ай, Сейфи. Виждаш ли това, което и аз? Не мога да повярвам на очити си.
Сейфи: Какво друго трябваше да се случи? Кръвта тегли.
Серкан: Обръщаш и когато минава през тази дупка...Получават се две заеши уши.
Кираз: Направих го, направих го!
Серкан: Какво?
Кираз: Направих го, направих го!
Серкан: Какво е това?
Кираз: Моят танц на щастието.
Серкан: Танцът на щастието? Да се въртиш така? Красив е. Хайде, да вървим. Дръж. Дръж палецът ми.
И врата, за да излезеш, когато си разстроен...
Серкан: Сега, съжалявам, че те разстроих. Надявам се да ми простиш.
Кираз: Това са просто обувки. Дете ли си? Да не си разстроен малко?
Серкан: Да, малко.
Кираз: И на мен ми се случва. Виж сега.
Това ли е в главата ти?
Серкан: През повечето време в главата ми е така. Наричаме го порочен кръг.
Кираз: Виж сега. Кагато това се случи, рисувам врата.
Хоп! Излизам през тази врата. Направи го и ти.
Серкан: Това е може би най-добрият съвет в живота ми.
Кираз: Започвам да те харесвам, Серкан Болат.
Серкан: Ще се обадя на Енгин. Ще се обадя на Енгин...Защото имаме работа с него. Енгин, къде си? Енгин, трябва да работим. Можеш ли да дойдеш? Добре.
Слънчице, Серкан сам ще се реабилитира, само чакай.
Виж целия пост
Скрит текст:
- Айдан не иска да се примири с решението на Серкан.
Сейфи: Казах ви, да се посъветвате с г-н Серкан. Човекът вече открито каза, че не иска дете.
Айдан: Ще скоча сега и ще те разкъсам, Сейфи. Тогава беше едно, сега е друго. Тогава говореше безсмислено. Сега пред нас има живо дете.
Сейфи: Добре, но не познавате ли сина си? На г-н Серкан винаги му трябва време, за да се адаптира. Влюби се в г-жа Еда и му трябваха три месеца, за да й каже.
Енгин: Не, не. Този пъти е различно. Той беше много гочен, братле. Все пак насила хубост не става. Нали така?
Айдан: Ще стане. И още как ще стане.
Сейфи: Да, след като е погледнала небете, интригата е заредена.
Енгин: Какво ви минава през главата?
Айдан: Малка интрига. Моят син с каменна глава изобщо не е прекарвал време с дъщеря си. След като прекарат малко време заедно, връзката им ще се засили. И няма да може да обърне гръб на това момиче и да си иде.
Сейфи: Уау! Това е най-сладката интрига, която е съзавала до момента.
Сейфи: Казах ви, да се посъветвате с г-н Серкан. Човекът вече открито каза, че не иска дете.
Айдан: Ще скоча сега и ще те разкъсам, Сейфи. Тогава беше едно, сега е друго. Тогава говореше безсмислено. Сега пред нас има живо дете.
Сейфи: Добре, но не познавате ли сина си? На г-н Серкан винаги му трябва време, за да се адаптира. Влюби се в г-жа Еда и му трябваха три месеца, за да й каже.
Енгин: Не, не. Този пъти е различно. Той беше много гочен, братле. Все пак насила хубост не става. Нали така?
Айдан: Ще стане. И още как ще стане.
Сейфи: Да, след като е погледнала небете, интригата е заредена.
Енгин: Какво ви минава през главата?
Айдан: Малка интрига. Моят син с каменна глава изобщо не е прекарвал време с дъщеря си. След като прекарат малко време заедно, връзката им ще се засили. И няма да може да обърне гръб на това момиче и да си иде.
Сейфи: Уау! Това е най-сладката интрига, която е съзавала до момента.
Танцът на щастието.
Кираз: Нали трябваше да ме намериш? Оставих ти своята обувка.
Серкан: Тогава, може би, не съм принцът, за който ме мислиш.
Кериз: Майка ми ми каза, да не вярвам в принцовете. Къде са обувките ми?
Серкан: В стаята.
Енгин: Привет. Какво правите тук? Работите, навярно.
Серкан: Енгин, нали вече Пъръл щеше да гледа Джан.
Енгин се опитва да съчини правдоподобна история, за да остави Кираз при Серкан... Джан се е изцапал, трябва да го изкъпе и преоблече...
Енгин: Да, имаше малък проблем. Оставиха Джан и Кираз на мен. Докато играехме....
Ще тръгваме. Кираз я поверявам на теб. Нали така, братле?
Серкан: Да.
Кириз: Хайде, да вървим. Дай ми обувките.
Серкан: Не го прави. Не прави това. Не го прави. Важно е. Виждаш ли какво пиша? Не го прави. На кого пиша? Той е много важен човек.
Добре. Затварям. Ето ставам, не пипай. Може ли да минеш? Твоите връзки...Трябва да вържем обувките, после да тръгваме. Иначе ще паднеш, после ще плачеш. А аз не мога да понеса твоят плач.
Кираз: Ако умеех да ги връзвам, щях.
Серкан: „Ако умеех да ги връзвам, щях.“Колко прекрасно. Ще ти кажа нещо. Пегледни ме. Ще ти каже нещо много важно. От сега нанатък трябва да си вършиш работата сама.
Кираз: Когато мама ме учи, те се развързват. Ще ме научиш ли?
Серкан: Да, майка ти не обича възли.
Кираз: А на теб харесват ли ти?
Серкан: Дай си крака. Гледай сега. Наблюдавай. Наблюдаваш ли? Ето така дърпаш. Гледай. След това прехвърляш един върху друг.
Айдан: Ай, Сейфи. Виждаш ли това, което и аз? Не мога да повярвам на очити си.
Сейфи: Какво друго трябваше да се случи? Кръвта тегли.
Серкан: Обръщаш и когато минава през тази дупка...Получават се две заеши уши.
Кираз: Направих го, направих го!
Серкан: Какво?
Кираз: Направих го, направих го!
Серкан: Какво е това?
Кираз: Моят танц на щастието.
Серкан: Танцът на щастието? Да се въртиш така? Красив е. Хайде, да вървим. Дръж. Дръж палецът ми.
И врата, за да излезеш, когато си разстроен...
Серкан: Сега, съжалявам, че те разстроих. Надявам се да ми простиш.
Кираз: Това са просто обувки. Дете ли си? Да не си разстроен малко?
Серкан: Да, малко.
Кираз: И на мен ми се случва. Виж сега.
Това ли е в главата ти?
Серкан: През повечето време в главата ми е така. Наричаме го порочен кръг.
Кираз: Виж сега. Кагато това се случи, рисувам врата.
Хоп! Излизам през тази врата. Направи го и ти.
Серкан: Това е може би най-добрият съвет в живота ми.
Кираз: Започвам да те харесвам, Серкан Болат.
Серкан: Ще се обадя на Енгин. Ще се обадя на Енгин...Защото имаме работа с него. Енгин, къде си? Енгин, трябва да работим. Можеш ли да дойдеш? Добре.
Слънчице, Серкан сам ще се реабилитира, само чакай.
# 70
13 юли 2022, 20:56 ч.
Какво още се случва:
- Серкан съобщава на Пина, че днес няма да ходи в офиса. Ще работи до басейна. И да изпрати чертежите на Еда. И ако нещо се случи, да му се обади.
- Дениз настоява за среща със Серкан.
Серкан: Така ли? Какъв е проблемът?
Дениз: Хубава работа. Възможно ли е да има проблеми там, където сте вие? Исках да направим среща.
Серкан: Може, нека попитаме и Еда. Ако и тя поиска, ще го направим заедно. Ще довършим проекта по-бързо.
Пина: Днес сестра Еда има гости от Италия.
Серкан: Днес ли дойдоха?
Пина: Да. Нещо повече, те са тук. Занимават се с реставрация на старите замъци в Италия. Много искат да работят със сестра Еда. Очевидно е, щом дори са дошли да я видят. Ами, не знам за какво говорят, но са във възторг от сестра Еда.
Делегация от Италия, презентация...и още...
Еда: Благодаря ви много, наистина, за тази възможност.
Г-н Хакан: Моля ви, г-жо Еда. Аз съм просто член на борда. Ние сме първоначалната институция. Проектът с пейзажа на хотела е много голям.
Еда: И голямата ми мечта.
Г-н Хакан: Знам. Ако бъдете одобрена...Ще бъдете първата туркиня, която ще създаде ландшафтния дезайн на италианските дворци. Само че, за такъв голям проект имате нужда от много силен инвеститор. В противен случай, ще ви разстроя. Няма да можете да поемете работата.
Еда: Разбирам.
Серкан: Здравейте. Серкан Болат.
Г-н Хакан: Серкан Болат? За мен е чест да се запознаем. Когато партньорите ми чуят, че сте тук, ще полудеят. Много сте известен в Италия. Ще се присъедините ли към нас?
Серкан: С удоволствие, но трябва да попитам Еда. Ако се съгласи, разбира се. Все пак сме партньори.
Г-н Хакан: Минутка, минутка. Вие сте партньори? Стоя тук и казвам на г-жа Еда, че трябва да намери голям инвеститор. Тогава ще присъствате ли заедно?
Еда: Да, заедно.
Серкан: Да.
Г-н Хакан: Прекрасно. Ще се видим на презентацията.
Еда: До скоро.
Серкан: Какво?
Еда: Ще намеря инвеститор, нали знаеш?
Серкан: Разбира се. Но засега я има „Арт Лайф“.А направи доста неща за нея. Мисля, че можеш да използваш „Арт Лайф“.Нали така?
Еда: Добре. Ще си помисля.
Серкан: Помисли. Не се тревожи, след това ще изляза от живота ти.
Еда: Много се радвам.
Серкан: Готова ли си?
Еда: Не знам. Поемам непосилна задача. Твърде рано е за този проект. Няма да го взема. Съперник ми е Силвия Кингстън.
Серкан: А, Силвия Кингстън. Да. Не можеш да се конкурираш с нея.
Еда: Ще видим. Опитваш се да ме убедиш ли?
Серкан: Според мен помага.
Еда: Благодаря за подкрепата. Но не беше нужно.
Серкан: Без друго, не ме гледаш в лицето, Еда. Изглежда си ми ядосана. Заради Кираз ли си ядосана?
Еда: Защо да съм ядосана за нещо, което не искаш? Просто съм обидена.
Серкан: моля за извинение. Наистина, искам да се извиня. За всичко, извинявай. Разруших всичко и продължавам да развалям, така че съжалявам.
Еда: Нека не говорим. Говорихме за всичко вече.
Серкан: Добре.
Еда: Как изглеждам?
Серкан: Не можеш да изглеждаш по-добре.
Еда: Не попитах това, но както и да е.
Серкан: Сега повярвай в себе си, ще бъде чудесна презентация.
Еда: Ще млъкнеш ли?
Серкан: Говори по-рядко, но точно.
Еда: Кога съм говорила много?
Серкан: Винаги говориш.
Еда: А ти мълчи на срещата.
Серкан: Не се тревожи, само ще те гледам.
Еда: Сега съм още по-напрегната.
Серкан: Ами... Наистина до днес това беше най-доброто представяне, дори и от моите. Поздравления.
Еда: Благодаря. Утре ще е известно кой е избран.
Серкан: Извинявай. Не е важно.
Еда: Имаш 75 пропуснати обаждания?
[b]Серкан:[/b] Да, във връзка с работата. Напоследък не мога да се концентрирам. Сигурно съм разсеян заради хотела.
Еда: Мисля, че е по-добре да се прибереш у дома. Върни се на работа. Пъръл ще се справи тук, знаеш това. Добре, отивам при Кираз.
Серкан: Еда. Не исках да стане така.
Еда: Закъсня много да го кажеш.
Серкан: Закъснял? Тоест...След толкова години идваш при мен и казваш, че имаме дете. Какво очакваше? Без да се замисля и претегля, веднага ще зарежа всичко и ще се адаптирам?
Еда: И без друго не го очаквам. Върви си. Връщай се на работа. Скрий си главата като щтраус. Бягай от всички свои проблеми. Бягай е се спасявай.
Серкан: Това, че оставам тук е грешка.
Еда: Колкото по-далеч, толкова по-добре.
Серкан: Добре.
Еда: Забравихте ли нещо?
Г-н Хакан: Не. Току-що говорих със съпругата си. Знаете, много иска да се запознае с вас.
Еда: Аз също искам
Г-н Хакан: Съпругата ми преподава в архитектурния факултет. Ако ви е удбно с г-н Серкан предлагаме довечера да вечеряме заедно.
Серкан: Прекрасно. Тази вечер ще бъде страхотно
Г-н Хакан: Прекрасно, разбрахме се.
Серкан: Хубаво. Ще се видим на вечеря.
Какво още се случва:
Виж целия пост
- Серкан съобщава на Пина, че днес няма да ходи в офиса. Ще работи до басейна. И да изпрати чертежите на Еда. И ако нещо се случи, да му се обади.
- Дениз настоява за среща със Серкан.
Серкан: Така ли? Какъв е проблемът?
Дениз: Хубава работа. Възможно ли е да има проблеми там, където сте вие? Исках да направим среща.
Серкан: Може, нека попитаме и Еда. Ако и тя поиска, ще го направим заедно. Ще довършим проекта по-бързо.
Пина: Днес сестра Еда има гости от Италия.
Серкан: Днес ли дойдоха?
Пина: Да. Нещо повече, те са тук. Занимават се с реставрация на старите замъци в Италия. Много искат да работят със сестра Еда. Очевидно е, щом дори са дошли да я видят. Ами, не знам за какво говорят, но са във възторг от сестра Еда.
Делегация от Италия, презентация...и още...
Еда: Благодаря ви много, наистина, за тази възможност.
Г-н Хакан: Моля ви, г-жо Еда. Аз съм просто член на борда. Ние сме първоначалната институция. Проектът с пейзажа на хотела е много голям.
Еда: И голямата ми мечта.
Г-н Хакан: Знам. Ако бъдете одобрена...Ще бъдете първата туркиня, която ще създаде ландшафтния дезайн на италианските дворци. Само че, за такъв голям проект имате нужда от много силен инвеститор. В противен случай, ще ви разстроя. Няма да можете да поемете работата.
Еда: Разбирам.
Серкан: Здравейте. Серкан Болат.
Г-н Хакан: Серкан Болат? За мен е чест да се запознаем. Когато партньорите ми чуят, че сте тук, ще полудеят. Много сте известен в Италия. Ще се присъедините ли към нас?
Серкан: С удоволствие, но трябва да попитам Еда. Ако се съгласи, разбира се. Все пак сме партньори.
Г-н Хакан: Минутка, минутка. Вие сте партньори? Стоя тук и казвам на г-жа Еда, че трябва да намери голям инвеститор. Тогава ще присъствате ли заедно?
Еда: Да, заедно.
Серкан: Да.
Г-н Хакан: Прекрасно. Ще се видим на презентацията.
Еда: До скоро.
Серкан: Какво?
Еда: Ще намеря инвеститор, нали знаеш?
Серкан: Разбира се. Но засега я има „Арт Лайф“.А направи доста неща за нея. Мисля, че можеш да използваш „Арт Лайф“.Нали така?
Еда: Добре. Ще си помисля.
Серкан: Помисли. Не се тревожи, след това ще изляза от живота ти.
Еда: Много се радвам.
Серкан: Готова ли си?
Еда: Не знам. Поемам непосилна задача. Твърде рано е за този проект. Няма да го взема. Съперник ми е Силвия Кингстън.
Серкан: А, Силвия Кингстън. Да. Не можеш да се конкурираш с нея.
Еда: Ще видим. Опитваш се да ме убедиш ли?
Серкан: Според мен помага.
Еда: Благодаря за подкрепата. Но не беше нужно.
Серкан: Без друго, не ме гледаш в лицето, Еда. Изглежда си ми ядосана. Заради Кираз ли си ядосана?
Еда: Защо да съм ядосана за нещо, което не искаш? Просто съм обидена.
Серкан: моля за извинение. Наистина, искам да се извиня. За всичко, извинявай. Разруших всичко и продължавам да развалям, така че съжалявам.
Еда: Нека не говорим. Говорихме за всичко вече.
Серкан: Добре.
Еда: Как изглеждам?
Серкан: Не можеш да изглеждаш по-добре.
Еда: Не попитах това, но както и да е.
Серкан: Сега повярвай в себе си, ще бъде чудесна презентация.
Еда: Ще млъкнеш ли?
Серкан: Говори по-рядко, но точно.
Еда: Кога съм говорила много?
Серкан: Винаги говориш.
Еда: А ти мълчи на срещата.
Серкан: Не се тревожи, само ще те гледам.
Еда: Сега съм още по-напрегната.
Серкан: Ами... Наистина до днес това беше най-доброто представяне, дори и от моите. Поздравления.
Еда: Благодаря. Утре ще е известно кой е избран.
Серкан: Извинявай. Не е важно.
Еда: Имаш 75 пропуснати обаждания?
[b]Серкан:[/b] Да, във връзка с работата. Напоследък не мога да се концентрирам. Сигурно съм разсеян заради хотела.
Еда: Мисля, че е по-добре да се прибереш у дома. Върни се на работа. Пъръл ще се справи тук, знаеш това. Добре, отивам при Кираз.
Серкан: Еда. Не исках да стане така.
Еда: Закъсня много да го кажеш.
Серкан: Закъснял? Тоест...След толкова години идваш при мен и казваш, че имаме дете. Какво очакваше? Без да се замисля и претегля, веднага ще зарежа всичко и ще се адаптирам?
Еда: И без друго не го очаквам. Върви си. Връщай се на работа. Скрий си главата като щтраус. Бягай от всички свои проблеми. Бягай е се спасявай.
Серкан: Това, че оставам тук е грешка.
Еда: Колкото по-далеч, толкова по-добре.
Серкан: Добре.
Еда: Забравихте ли нещо?
Г-н Хакан: Не. Току-що говорих със съпругата си. Знаете, много иска да се запознае с вас.
Еда: Аз също искам
Г-н Хакан: Съпругата ми преподава в архитектурния факултет. Ако ви е удбно с г-н Серкан предлагаме довечера да вечеряме заедно.
Серкан: Прекрасно. Тази вечер ще бъде страхотно
Г-н Хакан: Прекрасно, разбрахме се.
Серкан: Хубаво. Ще се видим на вечеря.
Какво още се случва:
Скрит текст:
- Айдан се обажда на Кемал.
Айдан: Оказа се, че имам внучка. Имаше малко момиченце до Мело. Онова малко момиченце е моята внучка. Това е дъщерята на Серкан и Еда.
Кемал: Айдан, какво говориш?
Айдан: Да, не питай. Изчакай, не съм свършила. Серкан каза, че не иска това дете. Но ще оставя ли внучката си на това безпътно семейство? Трябва да дойдеш веднага.
Кемал: Добре, ще дойда. Но какво ще правя, когато пристигна? Не разбрах.
Айдан: Не си ли завършил право? Ще ми помогнеш с попечителството.
Кемал: Добрее Айдан. Ще се погрижа за делата си и ще дойда утре. Но след като ме направи свой адвокат, ще ти дам правен съвет. Не смей да се месиш, Айдан.
- Двете групи се готвят за рождения ден на Кираз
- Айдан иска от Дениз съдействие за да направи парти изненада.
Дениз: Ще направим незабравимо парти за малката принцеса.
- Айфер, Мело, Керем и Бурак обсъждат партито:
Айфер: Принцеса? Това не е за Кираз.
Мело: Да, да. Нашето момиче не обича такива неща.
Керем: Тогава каква ще бъде нашата концепция?
Айдан: Трябва да бъде луксозна!
Айфер: Трябва да има нещо просто, искрено.
Бурак: И няма нужда от много гости, ще има само свой.
Дениз: Минимум 500 души.
Сейфи: Малко е, ще поканим още. Какво ще правим със заскуските?
Айдан: Закуските са важни.
Дениз: Нека има суши върху сребърни подноси.
Мело: Кюфте. И картофи. Прекрасна закуска.
Айфер: А аз ще приготвя лимонада.
Керем: Прекрасно.
Дениз: Прекрасно е меко казано. Ще бъде тезабравимо парти, ще видите.
Айдан: Нека враговете и приятелите видят...
Айфер: Каквото парти трябва да бъде.
Айдан: Оказа се, че имам внучка. Имаше малко момиченце до Мело. Онова малко момиченце е моята внучка. Това е дъщерята на Серкан и Еда.
Кемал: Айдан, какво говориш?
Айдан: Да, не питай. Изчакай, не съм свършила. Серкан каза, че не иска това дете. Но ще оставя ли внучката си на това безпътно семейство? Трябва да дойдеш веднага.
Кемал: Добре, ще дойда. Но какво ще правя, когато пристигна? Не разбрах.
Айдан: Не си ли завършил право? Ще ми помогнеш с попечителството.
Кемал: Добрее Айдан. Ще се погрижа за делата си и ще дойда утре. Но след като ме направи свой адвокат, ще ти дам правен съвет. Не смей да се месиш, Айдан.
- Двете групи се готвят за рождения ден на Кираз
- Айдан иска от Дениз съдействие за да направи парти изненада.
Дениз: Ще направим незабравимо парти за малката принцеса.
- Айфер, Мело, Керем и Бурак обсъждат партито:
Айфер: Принцеса? Това не е за Кираз.
Мело: Да, да. Нашето момиче не обича такива неща.
Керем: Тогава каква ще бъде нашата концепция?
Айдан: Трябва да бъде луксозна!
Айфер: Трябва да има нещо просто, искрено.
Бурак: И няма нужда от много гости, ще има само свой.
Дениз: Минимум 500 души.
Сейфи: Малко е, ще поканим още. Какво ще правим със заскуските?
Айдан: Закуските са важни.
Дениз: Нека има суши върху сребърни подноси.
Мело: Кюфте. И картофи. Прекрасна закуска.
Айфер: А аз ще приготвя лимонада.
Керем: Прекрасно.
Дениз: Прекрасно е меко казано. Ще бъде тезабравимо парти, ще видите.
Айдан: Нека враговете и приятелите видят...
Айфер: Каквото парти трябва да бъде.
# 73
13 юли 2022, 21:03 ч.
... Твой ред е да ме изслушаш.
Сервитьор: Вашата кола пристигна, г-н Хакан.
Г-н Хакан: Благодаря. Тогава, до скоро виждане.
Еда: Благодаря.
Серкан: Всичко хубаво.
Серкан: Сладка двойка.
Еда: Дошъл си за дипломирането ми в Италия, Серкан?
Серкан: Да. Беше голям ден, не можех да го пропусна. Зная, сега...
Тоест, ти мислиш, че си единствената, която винаги е изпитвала болка, но...Ситуацията не е точно такава, Еда. Тоест, мисля за теб всеки ден от деня, в който излезе от живота ми.
Еда: Но това не промени нищо. Както и да е. Не поиска да поемеш отговорност. А аз не те искам в живота си. Излез от живота ми. Не усложнявай нещата повече.
Серкан: Да. Изплаших се, Еда. Изплаших се.
Серкан: Ще ме изслушаш.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: Еда, изслушах те. Твой ред е да ме изслушаш.
Еда: Говори тихо. Кираз спи. Остави ме, не искам да разговаряме.
Серкан: Еда, погледни ме. Погледни ме. Докторът ми каза, че никога няма да имам дете.
Еда: Какво говориш?
Серкан: След като се възстанових от рака. Без твое знание отидох на лекар. Казах, че Еда и аз искаме да имаме дете. Каза, че е невъзможно. Всички лекарства, които вземах, химеотерапията. Каза, че е невъзможно.
Еда: Добре, а Кираз?
Серкан: Кираз е чудо, разбра ли? Кираз е чудо.
Кираз толкова прилича на теб и мен. Трябваше да го разбера от първия ден. Но не оставих шанс след думите на доктора.
Еда: Защо не ми каза тогава? Защо каза, че не искаш дете? Да беше казал, че не можем да имаме дете.
Серкан: Защото нямаше да ме напуснеш. Докторът...Каза, че вероятността ракът да се върне в следващите 5 години е 70%. Това също не ти го казах.
Защото ако го знаеше, нямаше да ме оставиш. Щях да имам рак, а ти отново нямаше да ме напуснеш. Щеше да съсипеш живота си за мен. Защото беше готова да си нещастна с мен.
След всичко, което преживяхме. И след каето не можех да ти дам това, което искаш, какво значение имаше?
Еда: Сега, Серкан. Сега...Вече имаш дъщеря...И знаеш, че имаш дъщеря...
Серкан: Не мога, Еда! Не мога. Не мога! Аз съм болен човек. Разбра ли? Има риск ръкът да се върне във всеки един момент. Какъв смисъл има да градиш живот, знаейки това?
Еда, не разбираш. В мен има бомба с часовников механизъм. Може да се взриви всеки миг. Не знаеш какво е това. Не знаеш колко се страхувам.
Еда: Не зная. Не мога да знам. Да, ти си го преживял. Не знам какво си мислил, какво ти е минавало през ума...Но всичко мина, Серкан. Свърши. Свърши!
Серкан: Еда...Казвам ти всичко това, само за да разбереш решението ми по отношение на Кираз. Не мога да поема отговорност за детето. Не мога да бъда добър баща.
Еда: Защо си такъв? Защо си толкова обсебен? Защо всичко трябва да е идеално?
Серкан: Защото Кираз е съвършена. Защото ти си съвершена. Ти си невероятна жена. Сърцето ти, душата ти, съзнанието ти... Всичко. Ти си невероятен човек. От първия ден, в който те видях, си мисля едно нещо: „Ти не си достоен за тази жена. И ще дойде ден, в който тя повече няма да те търпи.“
Еда: Затворил си сърцето и душата си в клетка...И наричаш това живот. Защо си причиняваш това? Защо се ограничаваш така?
Серкан: Еда, аз съм човек, свикнал със самотата. Цял живот съм бил сам. Бях сам след смъртта на брат ми. Бях сам в пансиона. На работа бях сам. Винаги съм бил сам.
Но после ти се появи. Влезе в живота ми и всичко се промени. А после напусна живота ми. След като си тръгна, в продължение на 5 години живях със спомените за нас. Останах със спомените, с халюцинациите за теб. Затова, моля те. Колкото и да ми се ядосваш...Ни ми казвай, че съм те забравил. Защото наистина ми е трудно да го чуя. Моля те, уважи това. Лека нощ.
Най-покъртителната, тъжна и разтърсваща душата, поне моята, изповед и признание в любов, което съм виждала и чувала. Толкова много обича Еда, че се отказва от това, което иска най-много - отказва да сподели живота си с нея, да бъдат заедно... Отказва се от щастието си, любовта си. Отказва се, за да не стане причина да страда тя. Предпочита с думите и действията си да я принуди да го мрази и ненавижда, отколкото да живее с него, и да не осъществи мечтите си. Да тъгува, когато и ако го загуби от болестта или да живее живот, изпълнен с постоянни мисли ще се върне ли отново белестта му.
Серкан не знае, не предполага, не съобразява, че действията му също й причиняват болка и страдание, дори по-големи, отколкото ако беше останала с него и и до него до края на борбата му с болестта. Защото, изхвърляйки я от живота си грубо, категорично и без обяснения, вече у Еда има и недоумение, огорчение, обида от думите и действията му.
Това обяснение от Серкан чаках!
Да говори за причините, довели до неговите думи и действия, както преди 5 години, така и сега решението за Кираз. И какво преживява, когато слуша несправедливи, понякога жистоки и груби думи и обвинения.
И нека се замислят и замълчат всички, които го обвиняват, че е студен, себичен, груб, безчувствен робот!
Ще се повторя, но отново страхотна игра на Ханде и Керем!
Виж целия пост
Сервитьор: Вашата кола пристигна, г-н Хакан.
Г-н Хакан: Благодаря. Тогава, до скоро виждане.
Еда: Благодаря.
Серкан: Всичко хубаво.
Серкан: Сладка двойка.
Еда: Дошъл си за дипломирането ми в Италия, Серкан?
Серкан: Да. Беше голям ден, не можех да го пропусна. Зная, сега...
Тоест, ти мислиш, че си единствената, която винаги е изпитвала болка, но...Ситуацията не е точно такава, Еда. Тоест, мисля за теб всеки ден от деня, в който излезе от живота ми.
Еда: Но това не промени нищо. Както и да е. Не поиска да поемеш отговорност. А аз не те искам в живота си. Излез от живота ми. Не усложнявай нещата повече.
Серкан: Да. Изплаших се, Еда. Изплаших се.
Серкан: Ще ме изслушаш.
Еда: Не искам да говоря с теб.
Серкан: Еда, изслушах те. Твой ред е да ме изслушаш.
Еда: Говори тихо. Кираз спи. Остави ме, не искам да разговаряме.
Серкан: Еда, погледни ме. Погледни ме. Докторът ми каза, че никога няма да имам дете.
Еда: Какво говориш?
Серкан: След като се възстанових от рака. Без твое знание отидох на лекар. Казах, че Еда и аз искаме да имаме дете. Каза, че е невъзможно. Всички лекарства, които вземах, химеотерапията. Каза, че е невъзможно.
Еда: Добре, а Кираз?
Серкан: Кираз е чудо, разбра ли? Кираз е чудо.
Кираз толкова прилича на теб и мен. Трябваше да го разбера от първия ден. Но не оставих шанс след думите на доктора.
Еда: Защо не ми каза тогава? Защо каза, че не искаш дете? Да беше казал, че не можем да имаме дете.
Серкан: Защото нямаше да ме напуснеш. Докторът...Каза, че вероятността ракът да се върне в следващите 5 години е 70%. Това също не ти го казах.
Защото ако го знаеше, нямаше да ме оставиш. Щях да имам рак, а ти отново нямаше да ме напуснеш. Щеше да съсипеш живота си за мен. Защото беше готова да си нещастна с мен.
След всичко, което преживяхме. И след каето не можех да ти дам това, което искаш, какво значение имаше?
Еда: Сега, Серкан. Сега...Вече имаш дъщеря...И знаеш, че имаш дъщеря...
Серкан: Не мога, Еда! Не мога. Не мога! Аз съм болен човек. Разбра ли? Има риск ръкът да се върне във всеки един момент. Какъв смисъл има да градиш живот, знаейки това?
Еда, не разбираш. В мен има бомба с часовников механизъм. Може да се взриви всеки миг. Не знаеш какво е това. Не знаеш колко се страхувам.
Еда: Не зная. Не мога да знам. Да, ти си го преживял. Не знам какво си мислил, какво ти е минавало през ума...Но всичко мина, Серкан. Свърши. Свърши!
Серкан: Еда...Казвам ти всичко това, само за да разбереш решението ми по отношение на Кираз. Не мога да поема отговорност за детето. Не мога да бъда добър баща.
Еда: Защо си такъв? Защо си толкова обсебен? Защо всичко трябва да е идеално?
Серкан: Защото Кираз е съвършена. Защото ти си съвершена. Ти си невероятна жена. Сърцето ти, душата ти, съзнанието ти... Всичко. Ти си невероятен човек. От първия ден, в който те видях, си мисля едно нещо: „Ти не си достоен за тази жена. И ще дойде ден, в който тя повече няма да те търпи.“
Еда: Затворил си сърцето и душата си в клетка...И наричаш това живот. Защо си причиняваш това? Защо се ограничаваш така?
Серкан: Еда, аз съм човек, свикнал със самотата. Цял живот съм бил сам. Бях сам след смъртта на брат ми. Бях сам в пансиона. На работа бях сам. Винаги съм бил сам.
Но после ти се появи. Влезе в живота ми и всичко се промени. А после напусна живота ми. След като си тръгна, в продължение на 5 години живях със спомените за нас. Останах със спомените, с халюцинациите за теб. Затова, моля те. Колкото и да ми се ядосваш...Ни ми казвай, че съм те забравил. Защото наистина ми е трудно да го чуя. Моля те, уважи това. Лека нощ.
Най-покъртителната, тъжна и разтърсваща душата, поне моята, изповед и признание в любов, което съм виждала и чувала. Толкова много обича Еда, че се отказва от това, което иска най-много - отказва да сподели живота си с нея, да бъдат заедно... Отказва се от щастието си, любовта си. Отказва се, за да не стане причина да страда тя. Предпочита с думите и действията си да я принуди да го мрази и ненавижда, отколкото да живее с него, и да не осъществи мечтите си. Да тъгува, когато и ако го загуби от болестта или да живее живот, изпълнен с постоянни мисли ще се върне ли отново белестта му.
Серкан не знае, не предполага, не съобразява, че действията му също й причиняват болка и страдание, дори по-големи, отколкото ако беше останала с него и и до него до края на борбата му с болестта. Защото, изхвърляйки я от живота си грубо, категорично и без обяснения, вече у Еда има и недоумение, огорчение, обида от думите и действията му.
Това обяснение от Серкан чаках!
Да говори за причините, довели до неговите думи и действия, както преди 5 години, така и сега решението за Кираз. И какво преживява, когато слуша несправедливи, понякога жистоки и груби думи и обвинения.
И нека се замислят и замълчат всички, които го обвиняват, че е студен, себичен, груб, безчувствен робот!
Ще се повторя, но отново страхотна игра на Ханде и Керем!
# 74
13 юли 2022, 21:04 ч.
Серкан не иска да се сближава с Кираз, не се старае изобщо , въпреки това детето го харесва все повече. Това е то, чисто детско сърчице.
Виж целия пост
Това е то, чисто детско сърчице. Препоръчани теми