Страх ме е че не мога да се оправя сама с бебчо !

  • 5 767
  • 165
# 45
На 17 г като завърших гимназия, излязох от нас и станах самостоятелна, работех. На 21 г родих големият ми син. Много рядко бившата ми свекърва го вземаше да го гледа, не да не е искала, за да си почина. Бебето ревеше нон стоп, почти до 3 годишен ми беше залепен. Не съм си и помисляла да миткам някъде посреднощите при новородено бебе на 2 месеца! Та нали излизането нощем, значи че денем ти се спи.
Бабата вероятно е млада и работи и само това ѝ липсва, нощем да гледа бебе, което в най добрите случаи се храни на 3 часа! Много безотговорно, много
Виж целия пост
# 46
Всички сме се страхували, Уиш. Но няма логика да я е страх през нощта, а денем не.
Разбира се, Хай, ама понякога човек изперква и не мисли логично. Може и да се лигави, де, ама откъде да я знам авторката дали е изперкала от притеснение или е обикновена лигла.
Виж целия пост
# 47
Въпросът не е на колко го е родила, а защо е бързала преди да е готова да си го гледа тя. Майка й е можело да си роди ако иска бебе.
Виж целия пост
# 48
Според мен най-лесно се гледа толкова малко бебе, когато всички те оставят на мира и не ти дават акъл.
После вече има нужда от помощ като почне да ходи, за да можеш да си почиваш и свършиш нещо. Сега само спи и яде, така че с бащата сте достатъчни.

Отдели се от бабите и ще ти олекне и ще добиеш увереност.
Виж целия пост
# 49
Мацката не пише, че я е страх, а че го гледат нощно, за да се наспива. Страх я е на общо основание, защото като е сама няма да има как да викне "Мамо, подай ми, задръж, дай една още ръка..." Simple Smile
 
За мен има логика да я е шубе повече нощно, заради по-дълбоко то спане и SIDS. Има и жени, които ги е шубе пък през деня, защото са сами с детето и имат безпочвени обсесивни мисли, че ще му направят нещо или че му се случи нещо и те няма да реагират и предпочитат да са навън, сред хора. Мислех, че са шантави примери от психоложките учебници, но се оказа доста често срещано като се зачетох ( включително колежка ми го е разказвала за първото си дете). Вечер, когато мъжа е вкъщи е ок.
Виж целия пост
# 50
Татито къде е в картинката?
Кой на кого угажда?
Виж целия пост
# 51
То си е до човек, да. Достатъчно голяма е, тя и на 40 год може да е незряла за отглеждане на дете. Имам позната, която роди малко след абитуриентския си бал- страхотна майка е.
А това със страха .. на мен в родилното още след раждането ми дадоха бебето и повече никой не ни е поглеждал. Няма кой да ти покаже как се сменя памперс даже. Че и посетителите ни бяха забранени.. ковид времена 😆😆 Я като няма кой да помага така бързо преминава страха. И ей ме на - 7 месеца по- късно не съм си оставяла детето и за 5 минути друг човек да ми го гледа ( само за по 2-3 мин с тате, хаха😋). Бабите идват да го видят, да му се порадват.. и толкоз, не давам повече. Не искам да се грижат за него вместо мен. Ако си организирате добре времето- време за всичко се намира. Е, да, без вечерни излизанки с приятели… ама това е положението Simple Smile Не може само да се правят деца, трябва и да се отглеждат. И не от бабите, при наличие на живи и здрави родители.
Виж целия пост
# 52
Значи, доколкото си спомням нощем като излизаш по заведения и купони, денем си отспиваш. Мен ме съмнява, че авторката и денем го гледа. Въобще не е въпросът за възрастта й, а че си е родила брат/сестра на отглеждане на вероятно работещата й майка и баба. Безсънието на 45+ другояче се отразява, а тя идва да се оплаква, че й правели забележки, оставяли я да се наспи, ама ходела с приятели по нощите. Ми хубаво, то детето няма да остане неотгледано в края на краищата. Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 53
Татито къде е в картинката?

Е, татито... Вятър го вее на бял кон. При 3 жени вкъщи дали изобщо може да се докопа до собственото си дете?
Да се отделят и всеки от родителите да си влиза в ролята. Край на кръчмите и нощния живот, започват битовизмите и семейните грижи.
Сега, разбирам къде е драмата – че всичките им приятели се радват на свободните си младежки години, кръчми, дискотеки, иху-аху... Че семейни няма или почти няма в техния приятелски кръг, ама... Кой както си го направи и когато плаща цената на „искам бебчи“.
Това е рискът на семействата ранозрейки – да дундуркат бебета, докато наборите им вилнеят по дискотеките.
Нищо де, то после се връща – ранозрейките на 30+ наваксват с кръчмите, докато наборите им тепърва будуват покрай бебешки колики.

Любопитно ми стана бащата на колко е. Няма да питам, че авторката нещо не е склонна да отговаря на въпроси, които не са ѝ изгодни.
Виж целия пост
# 54
Ама какво оставяне прицели нощи на това бебе, какви пет лева...
Ние ходихме на сватба, дъщерята като беше на 2 месеца. Бяха много близки приятели, отидохме само в ресторанта за няколко часа. Убих се да се притеснявам и да звъня. Не, че не са ми помагали. Извеждали са я много пъти на разходка с количката, но за 1-2часа максимум.
Влезте си най- накрая в ролята на родители и оставете бабите да си почиват! Бабите са, за да ви отменят за някой час, да се порадват на внучето. Не да го дондуркат по цели нощи.
Виж целия пост
# 55
Завидях! Моето и като сме при бабите не го вземат да спи при тях. 😀
Та по темата- започвай да поемаш повече отговорности и задачи, свързани с детето и ще влезеш в час, няма някой да не се е оправил, стига да има желание де.
Виж целия пост
# 56
Здравейте , имам нужда и съвет .
Родих на 20 години и за мое спокойствие с таткото решихме да живеем известно време при майка ми  а в съседния апартамент е моята баба . Всичко вървеше добре до един момент в който към мен има само упреквания и викове те го взимат вечерта за да можем вечер да спим а през деня да сме така казано " в кондиция " . Ние излизаме навън вечер с приятели докато бебчо е с бабите си , но вече той в на 2 месеца и тези нападки и упреквания не ми влияят добре и се чувствам на дъното и най-лошата майка на света . Мисля си че няма да мога да се справям сама с него и не мога да изляза дори на квартира от този ужас че той няма да спира да плаче цял ден и цяла вечер . Просто мисля че няма да се спарим с бебчо сами , ако някой има опит с този страх и недоверие към себе си моля за съвет

Аз съм на 46 и ако се застоя повече от ден в една къща с майка ми, веднага си влиза в ролята и започва да ми дава наставления.
За стараха..От както се е родил синът ми, не ме е напускал.  Като бебе- защо плаче и не мога да го успокоя.  После първия път, когато вдигна 40гр температура. До моментите, когато е някъде посред нощите и му е паднала батерията на телефона.
Стягаш се и не се питаш мога или не мога. Имаш дете и няма немога. Действаш. Понякога избива и плачеш тайничко. Но ако с бебе те е страх да се справиш, чакай да се сблъскаш със сърдит тийн!
Виж целия пост
# 57
  Те го взимат само вечер.

Ами това е проблема,
по-възрастните им се иска 22ч да си легнат, а реално се жертват, за да се наспите вие.

АКо вие ходите насам-натам има реална опасност да се оттеглят,
щом си имате вие сили, защо те да се хабят.

Пожалете ги малко, тези баби ще ви трябват много години напред.
Виж целия пост
# 58
Iris е права! Най-лесно се гледа толкова малко бебе, наистина. То само се събужда да яде, погледа си малко след това, поплаче и заспива в каквато поза го оставиш. Не лази, не върви й да се чудиш очите ти мога ли на 29 страни едновременно да гледат. Ходиш си до тоалетна на спокойствие... Къпеш се на спокойствие... Запазете си гледанията за по-нататък!!!
Виж целия пост
# 59
Когато реалността се сблъска с илюзията. Тъжната истина. Бебетата не са вечно усмихнати, като на снимките и рекламите.
Айде, че си родила на 20 го преглъщам, не всеки има право да избира кога е момента. Язе на 27г. след второто, ми вързаха тръбите, та приключих с бебеправенето рано.
Та по същина, бебето е твое и на татко му. Да, не е лесно, но пък е крайно време след два месеца да си поеме и бащинския дял, не само да си драпа "сем. бижута". Спираш да прехвърляш детето на бабите, те са си отглеждали децата, твой ред е. Казваш ревяло, ти какво очакваш - бебе е, не може да ти каже какво му е я. Да не съм голословна, моите са породени, под 2 години разлика, малкия беше с рефлукс, трудно се гледаше. Ами доста време съм спала в кошарите с тях, искат си майката.
Нощния живот си го върнах, когато децата врътнаха 10-та си година😁
Има и живот с бебето, и то хубав.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия