Хайде на театър - 9

Да де, театърът е различно изкуство. Не пея, подскачам и викам докато тече спектакълът. Не ме дирижира диригентът.
Не трябваше да се дават примери с рок, поп, оркестри, поп оркестри.
Дистанцията в театъра се стопява по въздуха.  Фина е, иска своята атмосфера.

ПП предходния пост го прочетох сега, ще попитам и аз актьор какво намира за по-голямо признание. Дали да ръкопляскам седнала или да ставам на крака почти веднага след последната реплика.

Кой актьор какво мисли няма значение, това е лично усещане - или го правиш, или не. Правиш го, защото ти така се чувстваш по-добре.

Театърът е с много тънка емоционална връзка между актьорите и публиката. Може би има значение и какво си гледал. Защото замислете се- комедия, смял си се почти през цялото време и накрая публиката мълчи седнала. И обратното, ако темата е била дълбоко житейска, тежка, публиката може да изрази благодарност и уважение именно тихо, седнала.

Не е само до това как се чувстваме най-добре. В театралната зала има етикет, който трябва да се спазва и е добре да го познаваме. Напоследък съм свидетел на разнообразни ситуации, в които вероятно зрителят се чувства комфортно, но не е приятно за околните, да не говорим за актьорите на сцената. Например:
- Телефони на вибрация или дори с включен звук - почти на всички представления, на които съм била, това се случва поне веднъж, въпреки всички предупреждения
- Разговори шепнешком по време на спектакъла за обмяна на впечатления и уточняващи въпроси (между зрителите)
- Браузване на телефона - дисплеят свети и особено от балкона се виждат периодично осветени островчета в публиката
- Влизане в залата с връхни дрехи, особено якета от шумящи материи - всяко движение съответно се чува
- Кихане, кашляне, разопаковане на шумящи пакетчета
- Разполагане на връхни дрехи и чанти в пространството на околните места - скоро ми се наложи да обяснявам на дамата зад мен защо няма да ми е удобно палтото ѝ да стои закачено на моята облегалка
Имаше една постановка на Сфумато "На тятър съм", тя добре описваше всички дразнещи прояви, но за съжаление и в реалността се виждат.

Не може просто да кажем "всеки сам си преценя" и да действаме според личните си усещания според мен. Театърът е това, което е, заради атмосферата, заради особената тишина. Когато не искам с нищо да се съобразявам, оставам вкъщи и гледам филм по Нетфликс.

Ох, много е комично да се позовавате тържествено на Владко Пенев или някакъв измислен блог.
Били сме на театрални постановки, мюзикъли, концерти и друг тип представления в няколко столици в Европа. Без изключение публиката е ставала на крака след второто излизане на трупата. И това е прието навсякъде, като изключителна проява на уважение към актьорите, ако...представлението е харесало на публиката. Само нашите рецитатори по Станиславски са толкова претенциозни малки снобчета, повярвали си на собствената изключителност, че не успяват да го оценят.

https://www.londontheatredirect.com/news/theatre-etiquette-in-brief-dos-and-donts



Овациите да са им проблем. За мен от години е изненадващо как някои се възмущават на ръкопляскания, но пък спортното облекло с маратонки, дънки и пуловерчета на театрална постановка са съвсем в нормата.
Оказва се, че в малко по-цивилизован свят овациите са в норма, ако представлението се е харесало, а спортното облекло е неприемливо.

За облеклото зависи все пак и кой е театърът. Залата в Народния някак не предразполага към дънки и тениска. Обаче ето например Театро, за който стана въпрос по-назад в темата - там допускат публиката и с питие в залата, долу има бар. За мен беше изненадващо, но така беше и в музикалния театър, в който бяхме в Лондон - пуканки, напитки (дъщеря ми още имитира звука от хрупане, който съпътстваше мюзикъла).
На мен не ми пречи облеклото, стига шумолящите връхни дрехи да са оставени в гардероба. И овациите на крака или в седнало положение са ми еднакво приемливи, стига поне телефоните да са с изключен звук и прибрани и да не се обсъжда сюжета по време на постановката.

Даааа, вероятно беше да се намери и театровед, открил смисъл, изпитал удоволствие от видяното и готов да го разясни. Това с най-добри чувства, наистина.   
Силните визуални препратки ..... силни са да , препращат ме единствено към мисълта известно време да не посещавам ресторанта на 4 ет. /това, защото се надявам че толкова месо, част от него вече смляно не "отива зян"/.  конфетите и перушината могат да се изметат.
Цитирането на Илиада и на втори поглед ми изглежда несвързано.
От тези, които са гледали цялата постановка съм, но това, че някой я и изгледал с удоволствие искрено ме учудва. А това, че предназначението на театъра е да формира добър вкус е абсолютна истина. Казано по повод този спектакъл, обаче, поне според мен, никак не важи. Дано не точно това формира добър вкус!  Пък дори и да съм "масовата публика", дето може и да не разбира от изкуство.
Всъщност, времето ще покаже - ако след 5 -10 години този спектакъл още се играе и коментира, явно греша.

Аз също се замислих днес над това формиране на добър вкус и ми стана неприятно, защото то ставало насилствено. Аз в същност не отивам затова в театъра.

Вчера Владо Пенев имал рожден ден. Някои го споменаваха в темата като "Владко", сигурно са си играли на пясъчника с него... Други не са чували името му.
Ето накратко творческата му биография. Хубаво е да се запълнят пропуските.
https://offnews.bg/kultura/vlado-penev-na-64-veche-niamame-preds … rasiv-787984.html
Позволявам си да препоръчам и една изява, в който той участва "ПоетиТе". Прекрасни български актьори рецитират българска поезия.
 Освен него участват други незначителни актьори като Юли, Теди, Ванчо, Малинко и др.
https://poetite.live/

Supi4ka, никакъв театровед не съм, просто обожавам да ходя на театър и го правя често, особено откакто децата пораснаха и не се налага сложна логистика, за да излезем вечерта. Ако трябва да съм честна, по време на антракта си мислех, че определено ми е интересно да догледам постановката до края, но не бих я повторила. Но ето че ден-два по-късно вече обмислям да я гледам още веднъж.
За формирането на добър вкус - дано да не е прозвучало снобски и определено нямах предвид, че става насилствено. Но на най-широка публика се радват точно представления, които са някаква смес от скечове и комични етюди, да има много смях. Ако си бил само на такива, няма как да харесаш нещо по-различно. Не очаквам "Орфей" да се играе 5-10 години, но да видим.

Слава богу не съм си играла с него. Имам бегли лични впечатления от поведението му в обществото, негово и на партньорката му Марта, и тези впечатления меко казано затвърждават мнението за повярвал си шумен и привличащ вниманието, арогантен снобар. А гастролът му в политиката също доказва това.
"Владко" беше употребено съвсем умишлено, за да изобрази пренебрежението и подигравката ми към снобското му и префърцунено отношение към публиката.
По отношение на биографията му... За БГ актьор, действително изброяването е впечатляващо...за незапознатите. Незапознатите за шоробаджанащината в БГ театъра и кино. Очевидно сам се е впечатлил от себе си, та си позволява да нравоучителства спрямо тези, на които дължи това изброяване.
Наистина ми е мега смешно как някакъв театрален актьор, известен само измежду малобройната бг публиката, се е помислил за велик, дотолкова, че да се надсмива над тези, които плащат, за да го гледат.
Преди да стане "световноизвестен" със сериалчето "Под прикритие", беше предимно гласът от дублажа.
БГ театърът е на доста посредствено ниво, дори не може да достигне турския си събрат. Пък какво говорим за примерите на запад от нас.

П.П. В "Жана", добре, че беше Светлана Янчева... И за "Приятнострашно" мога да кажа подобно нещо.

Но в крайна сметка обсъждаме дали е прав по отношение аплаузите или не е. А не колко "заслужил" актьор е. И както се казва..."като не му харесва да го аплодират прави, да спре да играе".

"Поетите" е една добра и носеща доходи идея, придружена от мърчандайз. Хахахаха Нещо, като театър в Арена Армеец е идеята. От изброените в афиша бих откроила три имена - Бърнев, Бабинова и Кръстев. Все имена, които имат различно поведение спрямо публиката. Уважават я!!!

"Каквото повикало, такова се обадило" е положението.

И аз минавам да се разпиша с няколко отзива за Сатиричен театър. От април месец насам съм си набелязала да отида на всичките им постановки и засега се разписах в осем от тях. Споделям ви своята класация, заедно с малко информация за всяка постановка.

1. Сатирично кабаре 2 - премиерата беше вчера, 24.10. Това е до момента любимата ми постановка. Участват цялата трупа на Сатирата и играят великолепно. Премиерата беше велико изживяване. Сатирата е и единствения театър, който има собствен бенд с музиканти и певци, които карат цялата публика да избухне в овации. Самата постановка представя през калейдоскопа на сатирата житейски проблеми, политически въпроси, най-различни теми от ежедневието ни. Препоръчвам с две ръце да се отиде!
2. Всички обичат Гари - играе се от миналия сезон. Брилянтна игра на Калин Сърменов, Добрина Гецова, Мартин Каров, Петър Калчев, Анджелика Джамбазова, Александра Сърчаджиева, Силвия Лулчева, Борислав Захариев - Боби Турбото и Кирил Бояджиев. Плакала съм от смях на тази постановка. На кратко - темата на постановката е как един артист в залеза на своята кариера бива използван от всички, които са около него. И тази поставновка я препоръчвам!
3. Вечеря за тъпаци - играе се от 20 години на сцената на Сатирата и определено има защо. Христо Гърбов, Иван Бърнев, Йорданка Стефанова, Ана Вълчанова, Веселин Ранков и Калин Сърменов наистина са фурии на сцената.
4. Искам вашият мъж - Силвия Лулчева, Кирил Ефремов и Рада Кайрякова също успяха да ме разплачат от смях.
5. Една задръстена звезда - играе се от този сезон, премиерата беше на 10.10. Шапка долу за Полин Лалова. Това момиче игра два часа само с глава. Тялото й беше "задръстено" в тръба на детска площадка, но въпреки това играеше брилянтно. Петър Калчев, Иван Панев, Елена Атанасова и Борислав Захариев трябваше да й помогнат да се измъкне, но егоизмът в тях надделя.
6. Марихуаната на мама е най-добра - според мен тази постановка би била доста интересна за всеки един тийнеджър. Заглавието е изключително провокативно, но самата постановка е много поучителна. Участват Ана Вълчанова, Димитър Баненкин, Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров, Александър Григоров и Ивайло Калоянчев.
7. Кой-кого - Албена Павлова и Иван Панев са разкошен тандем. Определено успяха да ни залъжат, че са двойка, която си е омръзнала един на друг.
8. Пет пъти за една нощ - Рада Кайрякова, Елена Атанасова, Мартин Гяуров и Кирил Бояджиев представихга пет различни любови, всяка от които изтъкана от клишета.

 В заключение бих казала, че с всяка посетена постановка започвам все повече да обичам конкретно този театър!
Споделям и програмата им за Ноември месец.
https://satirata.bg/program?f%3Amonth=2022-11

Навремето /големичка съм/ ставането на крака след представление беше израз на уважение. Тогава се считаше за лош вкус да не станеш. Тогава и ходенето с дънки на театър не беше прието добре и не защото дънките ти пречат да гледаш и да осмисляш видяното, а защото театърът изискваше по - особено отношение пък било то и във външния вид. Сега вече, викате, не се ставало и "секи сам си преценя" как да се облече, щото никой не можел да му каже как и къде да ходи. Да, де, ама сега и театърът не става и верно не му е за ставане на крака.

Забелязах уникално събитие, не знам дали може да се нарече спектакъл, предполагам.
Сайтът не ми позволява да посоча конкретния ден, трябва да скролнете до 15 ноември.
На 16 ноември са в Пловдив
Много искам да го посетя!
https://www.cmart.info/teatar?gclid=Cj0KCQjwteOaBhDuARIsADBqRegC … NcGkaApEyEALw_wcB

Момичета, къде дават "На живо", моноспектакълът на Александра Сърчаджиева. Прочетох една рекламна статия за "Биотен" с нея, в която коментира моноспектакълът си и ме просълзи на път за работа. Много искам да го гледам.