Хайде на театър - 9

В Театър Азарян за съжаление нищо не се случва. Затворен е за спектакли, а му промениха и името на Зала 2. Явно въпреки подписката подписана от хиляди хора, не можа да помогне - ръководството на НДК да разберат какво театрално бижу притежават... Следя пътя на някои представления, които  успяха да се спасят като “Всички малки светлинки“ което се премести в I am studio. Но то за мен беше компромисно като театър. А  “Нощта на покера“ отиде в  Топлоцентрала - гледах го и там - много много магично беше. И май останалите заглавия потънаха в небитието за съжаление... Яд ме е например за “ Една българка“ , “ Шахнаме“ - чудесни спектакли бяха.

За съжаление картите с ваучери за намаление не могат да се ползват онлайн. Не е ясно защо, предвид, че не е много сложно технически да се направи. И въобще май никъде в София не могат да се купуват билети с отстъпка онлайн, много е странно защо само на каса може - и при театрите, и в операта. Редовно купувам онлайн, защото ми е по-удобно, но губя отстъпката и за мен, и за детето /защото и двете имаме право/. Купувала съм онлайн билети за музеи в чужбина и няма никакъв проблем да си купиш намален билет, само на входа показваш на какво основание ти е намален /ако въобще ти поискат документа за това/.
Азарян не са качвали инфо за пиеса от декември насам, да не би да е спрял?

Някой бил ли е на Театър Зонг, в Ялта арт рум?!
Хвърлил съм око на Аутсайдерът (и Отело, Гибелта на идеалиста...). Идиот не съм чел книгата.
Животът е сън, също звучи обещаващо.
https://www.zongtheatre.com/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD … D0%B2%D0%BA%D0%B8

Живота е сън, беше спектакъл също на Театър Азарян. Хареса ми. Нещо като политическо фентъзи е, с впечатляваща визия. Имаше една актриса там - нисичка, не и знам името, но играеше мъжка роля. На крал - тиранин. Хем смешно, хем зловещо. Чудесна беше... А  Ялта руум отдавна се каня да посетя. Ще погледна програмата им за март.

Някой беше ли вече на пиесата с Малкович, да даде впечатления? Попаднах на тази статия:
https://www.capital.bg/light/revju/2023/02/17/4451163_sled_purvo … s_djon_malkovich/

На нас ни предстои, но се потвърждава, че в цената на билета култура и ум не влизат.
frognews. bg/novini/osvirkaha-fandakova-pred-ochite-malkovich-narodniia-teatar.html (трябва да се махне спейсът пред bg)

Срамота е.

Това е явно преди началото, пишеше за около 90 % заетост. Въпреки че на сайта на театъра нямаше билети, а в евентим сигурно 10-15 максимум.
Не знам защо не го направиха представлението в по-голяма зала, че да има повече билети на нормални цени, през цялото време над сцената са излъчвани отблизо лицата на актьорите , така че може да има добра видимост и в голяма зала.

Театърът, особено постановки като тази, не са концерт. Изобщо не си представям да е в зала 1 напр. За други места дори и не мисля.
И изобщо не беше нужно цените да са тези, но "елитен" ПР.

За Малкович - бяхме на първото представлвние, на 16-ти. Залата беше пълна (снимката с празните места, споделена по-горе, е от FB профила на мъжа ми и е от преди да се запълнят местата). Понеже бяхме на високо, имахме добър поглед към цялата зала. Актьорите безспорно са КОЛОСИ, изключителни са и двамата, потопиха се в персонажите си, направо се сляха. И си заслужава да видиш такава игра. Но... постановката е сложна, философска, трудна за осмисляне, театрален критик би я оценил високо, но за масовия вкус е много, много особена... Иначе в коридора се разминахме с президента Плевленлиев и жена му, Солонон Паси и още няколко политически персони.

Тази седмица не ми върви - две отменени постановки за три дена ("Железният светилник" и "Семеен съвет").
В крайна сметка гледах "Стая за гости" на Възраждане. Не беше моето, определено. Темата е актуална, но представена прекалено едностранчиво, някак плоско. Остави ми привкус на субсидирана пропаганда. Добра игра на артистите, а Свежен Младенов и с пръстите на ръцете си изграждаше образа.

Още една статия, този път за Дишай (нали видяхте, че излезе програмата за март на Сфумато, аз пак взех билет, много ме докосна тази постановка и искам пак да я изгледам):
https://www.capital.bg/light/revju/2023/02/17/4449720_teatur_dis … c2cbd7d104f548859
Благодаря за отзивите за Памуковите полета!

Olive, zvаnchе, със закъснение да благодаря за "Дишай" и питанката ми за 17 г. Купих билети и после се притесних, че съм дублирала датата с "Чамкория", затова и питах. Оказа се, че не съм, но вероятно пак ще пратя девойката с приятеля си на "Дишай", а аз  друг път..

Мен много ме разстрои "Стая за гости". Съгласна съм, че е пропаганда, но понеже моят син като малък, беше доста проблемен и много истински преживях болката на главната героиня по изгубеното и дете. Много повече ми въздействаше от "Синът". "Стая за гости"  го възприемам донякъде автобиографичен...но всяка пиеса пречупвам през моята си призма и всеки път се опитвам да вляза в обувките на дадения персонаж.

Снощи беше преживяване, което ми е трудно да опиша. Залата беше пълна. Дали, защото е последно представление или по друга причина, нямаше много случайни. Имаше актьори, както и хора интересуващи се и пишещи за култура.  
Постановката или я харесваш, без да можеш да разкажеш и опишеш за какво е (като "Малкият принц"), или не. Сценичното решение за представяне на текста е иновативно и нетрадиционно, а граховият ми мозък не може да си представи как режисьорът е успял да го измисли. Всичко е на мястото си и всеки отделен малък елемент, движение, носи символика, съответстваща на това, което се случва в момента и подкрепя текста, как неусетно пожсилният става слаб и обратно, и всеки има нужда от другия. Когато четох за пиесата и автора ме навяха смътни спомени за "Зверски нощи" на Колар, но е по-скоро като усещане, ситуации и живот на двамата автори. "Полетата" е философска, запленяващо е как уж не се казва нищо конкретно, а (мислеш, че) разбираш за какво говорят, защо постъпват и казват определени неща. Нямам претенции да съм разбрала постановката, но определено ми хареса. Доста ми помогна и че предварително бях слушала радиотеатъра. Опасенията ми, че няма да се вижда добре не се потвърдиха.
Малкович е великан, но и Ингерборга е актриса от висока класа, която по нищо не му отстъпва.

После си говорихме, че и ние имаме актьори от тази класа. Сигурна съм, че Донков, Владо Пенев, Стефан Денолюбов или Иван Бърнев (и той беше със съпругата си) биха се справили с тези роли блестящо.

Беше нещо, което със сигурност скоро няма да забравя и ми изпълни сетивата. Едни от най-смислено дадените пари за театър и подозирам, че ако дойде пак (четох, че е поканен да представи в Софийска филхармония "Музикалният критик", която от клипчета изглежда крайно приятна) ще искам да си купя билет по-близо до сцената, независимо от цената. Е, най-високите цени все още не бих могла да преглътна де.

На морските хора препоръчвам да не се замислят за билетите лятото 🙂

В петък гледахме " За любовта" с Цветана Манева, Юлиан Вергов, Петър Антонов и Дарин Ангелов, по текстове на Яна Борисова. От всички най- много ми хареса Петър Антонов. Не беше лошо.