Борбата с рака - духовно оцеляване, физическо преодоляване - 76

  • 59 071
  • 758
# 435
Може ли да помоля момичето, което беше доволно от охлаждащата каска да пише, бих искала да взема координати на фирмата.
Благодаря! Heart
Опитайте се да ангажирате ума си с нещо. Аз и двата пъти като правих химио имах толкова много работа, че нямах време да се тръшкам/мисля за косата. Пада, нахлузваш хубава перука и всичко шест. Grinning
Виж целия пост
# 436
И аз чух от една докторка,че в болницата имало такава охлаждаща каска.Колко струва не съм я питала,но четох някъде ,че на курс било 200 лв.
Виж целия пост
# 437
В Сердика има охлаждаща каска. Аз я ползвах.  От 1 до 4 ХТ - 240лв,5 и 6 - 220лв,7 и 8 - 200 лв.
Остава коса но капе през цялото време. На всякъде в къщи има коса. Миглите се запазват, веждите капят.
Виж целия пост
# 438
В Сердика има охлаждаща каска. Аз я ползвах.  От 1 до 4 ХТ - 240лв,5 и 6 - 220лв,7 и 8 - 200 лв.
Остава коса но капе през цялото време. На всякъде в къщи има коса. Миглите се запазват, веждите капят.
   Ще търся перука.Цената не е малка,пък казваш и че капе все пак.Няма ли друг вариант да се охлажда скалпа .Не ми се смеите ама аз си мислех да си взема лед и да минавам скалпа.Ако си направя гел лак дали ще успее да задържи ноктите.За веждите и сега попълвам тук там където не растът еднакво,но да си рисувам вежди нямам представа как ще е.Момичета сигурно ви изглеждам като някаква кифла-лигла,но ме притесняват тези неща.Все едно на челота ми ще пише от какво съм болна.
Виж целия пост
# 439
Сиса, ти имаш ли притеснения да казваш или да се разбира от какво си болна? Болестта е толкова често срещана вече, станала е просто една хронична болест - като диабета, не е нещо кой знае какво. Разбирам притесненията ти, но не мислиш ли, че ако споделиш с близки/приятели/колеги - ще ти е по-лесно? Лично аз го направих и получих огромна подкрепа, не съм съжалявала и за миг. И сега съвсем спокойно споделям, ако някой ме попита, дори ми се случва понякога познати да ме търсят за съвет, защото някой от близките им има рак и искат съвети за лекари/болници.
Струва ми се, че ако има повече говорене и подкрепа, всички - и болни, и техните близки, ще се чувстват много по-добре. Криенето не помага - напротив.
Виж целия пост
# 440
Сиса, ти имаш ли притеснения да казваш или да се разбира от какво си болна? Болестта е толкова често срещана вече, станала е просто една хронична болест - като диабета, не е нещо кой знае какво. Разбирам притесненията ти, но не мислиш ли, че ако споделиш с близки/приятели/колеги - ще ти е по-лесно? Лично аз го направих и получих огромна подкрепа, не съм съжалявала и за миг. И сега съвсем спокойно споделям, ако някой ме попита, дори ми се случва понякога познати да ме търсят за съвет, защото някой от близките им има рак и искат съвети за лекари/болници.
Струва ми се, че ако има повече говорене и подкрепа, всички - и болни, и техните близки, ще се чувстват много по-добре. Криенето не помага - напротив.
   Оливче по скоро ме притесняват погледите на съжаление.Близките знаят.Но приятели и познати не.Ставам слушател на какви ли не коментари от вида на химиотерапията те убива повече от колкото самата болест.Петранка и правиха химиотерапия но не и помогнаха.За пари е всичко  и уж те лекуват.Знам ,че няма нито нещо срамно нито си направил нещо лошо за да се разболееш.Нито ,че си виновен за болеста.
Виж целия пост
# 441
Ох, това звучи като от миналия или даже по-миналия век в някое много забутано село, извинявам се, но е много странно. Може би затова повече трябва да се говори и обсъжда, за да се внесе малко информация в тази тъмна балканска безпросветност и неграмотност. Тогава може би повече жени ще се преглеждат, профилактират, няма да се притесняват да отидат на лекар...ракът /особено на гърдата/ отдавна не е онази болест с фатален край, а наистина една хронична болест, за съжаление все по-често срещана, ето ти една статистика /за Щатите наистина, не съм търсила за Европа, но все пак е поразяваща като веротност/:

Approximately 39.5% of men and women will be diagnosed with cancer at some point during their lifetimes (based on 2015–2017 data).

Около 39,5% от мъжете и жените ще бъдат диагностицирани с рак в някакъв момент от живота си /базирано на данни от 2015-2017/.

Определено е стряскащо, но и означава, че е нещо все по-често срещано и обичайно.
Виж целия пост
# 442
Ох, това звучи като от миналия или даже по-миналия век в някое много забутано село, извинявам се, но е много странно. Може би затова повече трябва да се говори и обсъжда, за да се внесе малко информация в тази тъмна балканска безпросветност и неграмотност. Тогава може би повече жени ще се преглеждат, профилактират, няма да се притесняват да отидат на лекар...ракът /особено на гърдата/ отдавна не е онази болест с фатален край, а наистина една хронична болест, за съжаление все по-често срещана, ето ти една статистика /за Щатите наистина, не съм търсила за Европа, но все пак е поразяваща като веротност/:

Approximately 39.5% of men and women will be diagnosed with cancer at some point during their lifetimes (based on 2015–2017 data).

Около 39,5% от мъжете и жените ще бъдат диагностицирани с рак в някакъв момент от живота си /базирано на данни от 2015-2017/.

Определено е стряскащо, но и означава, че е нещо все по-често срещано и обичайно.

Олив напълно съм съгласна с теб.Процентите са ужасяващи но няма как да ги променим.С тенденция за увеличаване са.Закостенялото мислене също е проблем.Някъде четох интервю с Дудов ,който спомена ,че почти няма семейство което по един или друг начин да не е засегнато от болеста😏
Виж целия пост
# 443
Оливче, обичам те за тези думи !!
Толкова предразсъдъци има в тази наша държавица....
Наистина трябва да се говори без притеснения, но и аз си признавам, че съжалителните погледи ме убиват и това е причината да не споделям с не толкова близки хора. Споделих по телефона с две близки мои приятелки, с които не се виждам ежедневно, но се чуваме редовно и сме си много близки.  Бяха много съпричастни и натъжени и двете по отделно ме уверяваха, че ще ми зеънят едва ли не всеки ден да ме чуват и подкрепят. Познайте колко пъти ми се обадиха от тогава ?
Аз не им се сърдя, всеки си има ежедневната рутина и т.н., но не съм искала такива тържествени клетви как ще са до мен и ще ме подкрепят. Но пък намерих нови приятелки покрай болестта Simple Smile.
Скоро гледах в тубата едно клипче точно по този повод. Как хората в БГ избягват да говорят за рака, защото у нас все още тази болест се смята за присъда. Впечатли ме това, че американците говорят свободно за болестта, даже си имат и глагол " cancering" и наистина не гледат на хората с рак с поглед "ох, горкият".  То е горе-долу същото като отношението на обществото към инвалидите.
За мен ползата от това изпитание, е че пренаредих приоритетите, филтрирах приятелите, научих се, и все още се уча на търпение, и както казва Нана, станах по-добър човек, надявам се !
Прегръщам ви, мацки и отивам да си взема една биричка Simple Smile !
Виж целия пост
# 444
Наздраве, Моли!
Сис, за гел лак не знам, но на последния курс химия, ми каза една " колежка" да се лакирам с тъмен, плътен лак- било по- добре за ноктите, така се запазвали. Аз, щото знаех,че не бива и  първите два пъти ходех без....и ноктите ми се прецакаха яко. Не знам дали има полза, но пък поне ще си шармантна! И не, не си кифла- нормална жена си. А, за споделянето- в началото казах на най- близките, после почнаха и по-далечните да се усещат( няма да забравя как реагира един познат, на който майка му почина от нашата диагноза, като ме видя - нямаше нужда да се обяснявам, той просто знаеше какво ми има). Сега хич не ми пука и всички знаят, но то нямаше как- различни перуки, 20 кила нагоре, после надолу, от най- работната станах домакиня....и го карам през просото( наистина си промених поведението и не цепя басма никому) и  се чувствам чудесно. Утре отиваме за седмица на море само двамата с мм( за пръв път от 18 години ни се случва, че нямаме баби и винаги и навсякъде сме били окомплектовани с деца и куче) и грам угризения не изпитвам. Има едно нещо наречено здравословен егоизъм и чак сега го открих. Живота е прекрасен, ако си го направиш такъв!
Виж целия пост
# 445
Наздраве, Моли!
Сис, за гел лак не знам, но на последния курс химия, ми каза една " колежка" да се лакирам с тъмен, плътен лак- било по- добре за ноктите, така се запазвали. Аз, щото знаех,че не бива и  първите два пъти ходех без....и ноктите ми се прецакаха яко. Не знам дали има полза, но пък поне ще си шармантна! И не, не си кифла- нормална жена си. А, за споделянето- в началото казах на най- близките, после почнаха и по-далечните да се усещат( няма да забравя как реагира един познат, на който майка му почина от нашата диагноза, като ме видя - нямаше нужда да се обяснявам, той просто знаеше какво ми има). Сега хич не ми пука и всички знаят, но то нямаше как- различни перуки, 20 кила нагоре, после надолу, от най- работната станах домакиня....и го карам през просото( наистина си промених поведението и не цепя басма никому) и  се чувствам чудесно. Утре отиваме за седмица на море само двамата с мм( за пръв път от 18 години ни се случва, че нямаме баби и винаги и навсякъде сме били окомплектовани с деца и куче) и грам угризения не изпитвам. Има едно нещо наречено здравословен егоизъм и чак сега го открих. Живота е прекрасен, ако си го направиш такъв!
  Приятна почивка и да си прекарете добре.Тая година хартисах от почивката.Ако е рекъл Бог догодина.И време не остана поне с един гел да се опитам нещо да спася.Първата химия ми е на 31 ,а маникюристките заети.За приоритетите  е така.Доза егоизъм е нужна.Прегръдки🤗
Виж целия пост
# 446
Здравейте, започнах да следя темата, защото моята свекърва беше оперирана от рак на щитовидната жлеза. Наскоро, година по-късно, ѝ направиха изследване и откриха, че не е добре изчистен туморът. Започнаха да я лекуват с някакво радиоактивно вещество, но след първата доза ѝ стана много зле и тя предпочете да остави нещата на естествения им ход. Каза: "Няма да живея вечно." Първоначално надничах тук, за да науча повече за болестта, да се подготвя психически, но напоследък го правя, защото ми е много приятна компанията ви. Излъчвате такава сила и имате яснота, която на много хора липсва. Възхищавам ви се. Само това исках да ви напиша. Много съм ви благодарна и ще съпреживявам с тези от вас, които в момента се борят.
Виж целия пост
# 447
Колко много сте писали и откога не съм влизала 😆 та почвам каквото се сетя, че видях.
Аз използвам охлаждаща каска в Сердика, 240лв е на процедура. Доволна съм, между 2 и 3 химия опада повечко коса и тогава оредя, но определено запазих 70% от косата си. Но се поддържа със специални шампоани, мия я със студена вода, без преси, сешоари. Една жена не спази препоръките и каската не и помогна много.
Гел лак си правя от преди диагнозата, нямам проблеми сега, стои си.
Забелязах нещо положително от химията, изчезна ми от крака кокоши трън или мазол, каквото и да беше 😆
По темата с операцията и аз не знам как ще свикна с мисълта. Хем мисля да правя едновременно реконструкция, ноооо.... Тази болест определено е удар по егото на една жена, много е трудно да се сбогуваш с коса, мигли, части от тялото...
Като и ви чета колко неща знаете, колко лекари обикаляте, чак ми се завива свят
Аз знам само операция и реконструкция. Пък то сентинелни биопсии, лимфни възли, не знам задължително ли е или сега с хирурга ще се говори..
Виж целия пост
# 448
Sisa, вземи един готин тъмен нюанс на ГР и нагласи ноктите за утре, отнема 30 мин

На мен ми дават едни замръзнали торбички за ръцете и краката, казват че е за периферните нерви и ноктите
Засега след две ХТ не съм забелязала промяна към зле, ноктите даже сякаш станаха по-здрави, спряха да се разслояват

Скрит текст:
Черпя, имахме годишнина вчера, 28 години

Виж целия пост
# 449
Здравейте, пиша за съвет, както бях писала сестра ми е болна от рак на гърдата четвърти стадий тръгна от една кистозна мастопатия която трябваше да се следи но тя не обърна внимание както и да е та въпросът ми е какво освен мамография да правя като профилактика? В рода няма болен от рак до сега. Докторът ми каза да ходя веднъж годишно на мамография като си нося предишния диск и нищо друго, аз съм на 48 години и имам две раждания като едното е на 39 години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия