Аз ходя най-вече заради децата. Аз обичам много да работя и през почивното си време да се занимавам с интензивен спорт, ходене по заведения. Така живях дълги години без ходене на почивка и хич не ми е дотягало. Винаги съм обичала такъв начин на живот и единствените пътувания са ми били по работа (е и да си видя семейството). Откакто имам деца гледам да пътувам заради тях, за да виждат роднините си, за да опознават различни места, за да знаят какво е море, какво е планина и тн.
Голямото ми дете има(ше) и недиагностициран проблем в развитието и пътуванията му помагаха допълнително.
По принцип много се напрягам при пътуване, а най-много, когато съм сама с децата без мъжа ми. Това лято останах сама с децата на море. Е, това ми беше по-натоварващо от всеки работен ден. Единият иска дълбок басейн, другият - плитък, нито един не може да плува. Баткото, ако не го гледам, ще влезне навътре в морето, малкият пък е с много къси крака и ще го грабнат вълните.
Обичам децата си, те са благородни и добри деца, гледам да прекарвам максимално време с тях, но определено ми е по-лесно вкъщи, където всичко е обезопасено и пригодено така както на мен ми е удобно, имат и много играчки и книги, та може при нужда за 5 мин сами да ги оставя. На морето не смеех сама да пикая, защото през 3 секунди измисляха някаква простотия.
Също така, не мога на хотел, откак имам деца почивката включва пералня, сушилня и условия за готвене. )
Както всяка жена, не обичам свека си, но си признавам, че на гости при нея си почивам, защото нито готвя, нито чистя, а имам време и да се изкъпя (сама ). Мисля да й подаря една сушилня, за да е пълен рахатът ми.