1. Онлайн заявлението се попълва от всеки кандидат, така данните му директно влизат в базата. В единичните случаи, когато кандидатът няма достъп до нет, се подава молба на хартия, данните се качват на ръка - но това ще бъдат единични случаи!
2. Хартиеният вариант е задължителен, според мен, защото така се подсигуряваме със собственоръчен подпис на кандидата. В този смисъл мисля, че няма как да минем само с онлайн заявление или подадено на електронен носител или факс, защото това не е официално положен собственоръчен подпис! Да, това означава, че всеки кандидат ще трябва освен онлайн, да праща и хартиено заявление, но който има желание, ще превъзмогне малкото неудобство.
3. Мисля, че е по-удачно от гледна точка пестене на време онлайн и хартиеното заявление да се подават едновременно - по този начин в предвидения 10-дневен срок за одобрение от получаване на онлайн заявлението и хартиената молба ще е пристигнала вече, а и сдружението ще разполага с официалния подпис на кандидата. Връзваме си гащите.
4. Когато 10-дневният срок изтече, изпращаме на одобрения кандидат мейл, с който го уведомяваме, че е приет за член и го каним да внесе членския внос в седемдневен срок. Тук за мен остава открит въпросът кога започва пълноправното членство - с одобрението или с получаването на членския внос? Моето мнение е, че трябва да започва, когато членският внос е получен.
5. Относно адреса за изпращане: Цитираният по-горе адрес е официалният адрес на Сдружението. За да няма недоразумения, Инето би могла да сложи една табелка "СНБМ" на пощенската си кутия и въпросът е приключен. Адресат ще бъде не Христина Пендичева, а СНБМ. Остава неудобството за Инето да си отваря редовно пощенската кутия и да предава получените хартиени заявления на когото трябва. Но, ако тепърва тръгнем да правим п.к., това още ще забави процеса.
6. Относно проекта - досега се оформят две идеи за темата му:
- хранене в ранна детска възраст - срещу това аз имам доста против, защото темата е дискутирана многократно, по нея има значително раздвижване напоследък /Вики беше писала по-горе/ и едва ли е нещо, с което младата майка не би могла да се информира и сама, стига да има желание. Що се отнася до детските градини и ясли, стана ясно, че и там нещата търпят вече промяна, бавна, но я има. В този смисъл усилията ни май ще отидат напразно.
- несправедливите условия за отглеждане на едновременно родените деца - тук таргет групата е малка, проблемът е наистина изключение, но несправедливо. Мисля, че никой досега не е повдигал този проблем, та, ако се наемем, ние ще бъдем първите, което е много важно. Освен това не би било толкова трудно да обхванем бъдещите майки на близнаци в София за периода до юни, например. /Онагледявам съвсем грубо - от женски консултации можем да получим инфо колко майки очакват близнаци до средата на годината. Те са краен брой жени за София. На тях можем да предоставим цялата им нужна информация, която ще съберем, ако организираме кръгла маса или семинар, резултатите от който, дай боже!, променят несправедливостта./ Освен това, тази тема е много наболяла, има поле за промяна в законодателството, има и медиен интерес към подобни инициативи.
7. В заключение, мисля че трябва да помислим още ден-два върху тема на проекта, може да родим и други идеи, защото тези две са предложени на прима виста, особено първата.