Защо напускам България

Напуснах преди 5 години България,защото дойдох при съпруга си в Англия.Това на въпроса защо напуснах.Отдавна престанах да съм чак такъв патриот.Първите години ми беше адски,адски трудно наистина.Заличавах всички лоши спомени от Родината.Забравих как бащата на една моя приятелка беше пребит в центъра на Бургас,само защото беше паркирал колата си пред тях.Да,но една мутра си беше заплюла мястото и просто слезе и го преби.Беше пълно с народ.............никой нищо не направи.Как съм блъскана два пъти на пешеходни пътеки,на зелена светлина.Как майка ми се отказва от половината си животоспасяващи лекарства,защото пенсията и не стига за всички.Как сестра ми ходеше да си търси работа и навсякъде отказваха.Причината-стара е вече.Тогава беше на 38.В момента работи като управител на един магазин за 300-350 лв.Първоначално и там и отказаха,защото била много образована.Владее 2 западни езика ,има 2 висши образования.Самотна майка.Как ходи да се реди на опашка за да иска среща с кмета Йоан Костадинов и как секретарката му гадно се усмихва и го варди като питбул.Така и не се срещна.Как кандидатсва за жилище към жилфонд и дадоха 5-та група.Подигравка.А в същото време нашите мили управници изкупиха жилищата за нуждаещи се на смешни цени в центъра на Бургас.Отношението на разни инстанции,полиция,съд и т.н. няма да коментирам.Как умирах на на гадното легло в първа поликлиника и майка ми като луда тарсеше лекаря из стаите.А той заключен във една стая с медицинската сестра.После й казал"Добре,че ме извикахте,иначе щяхме да изтървем момичето"За мен Б-я е там,където са мама,татко,сестра ми,племенника ми,приятелите,роднините.Ако искат и в Монголия да отидат да живеят-за мен там ще е Б-я.Това лято след 4 месечен престой в Родината си възвърнах всички спомени...............И въпреки всичко пак чакам с нетърпение да видя близките си.

Половината от живота ми е минал в чужбина.
Винаги съм мечтаела да се върна в България. Плачех денонощно.
Кроях планове за себе си и семейството ми. Надявах се, вълнувах се. Чаках.
Преди ~3 год. се прибрахме в Б-я ` завинаги`.  Последваха куб разочарования. Затварях очи и стисках зъби. Не е лесно казвах си, но пък съм си в къщи... В един момент си дадох сметка, че това не е живата който искам за себе си. И едва ли е най- доброто което мога да предложа на децата си.
След едногодишно опитване си събрахме куфарчетата и се върнахме тук.
Както вече са казали всеки си има свойте приоритети.
Домът на човек е там, където се чувства на място, където се чувства добре.
Всеки избира за себе си. Лесно няма.
Възхищавам се на тези, които останаха.
Свалям шапка на тези, които поеха риска да заминат и сърбат емигрантската попара.

Айде и аз да се включа, подсетена от този цитат за "нЕкои съображения"...

До тук - ясно. Това определено е оправдание.


...намусената ви физиономия, провокирана от поредната порция "оптимизъм" и "добра" новина за деня, че в поредното българско училище едно дете е упражнило насилие върху свой съученик с жестокост, непосилна да хрумне и на най-извратения сценарист на тъп екшън от Холивуд.
 

... но проявяват висша акробатика, ако трябва да пресекат улицата на пешеходна пътека тип "Зебра", за да оцелеят до отсрещния тротоар.



И ние сме малко, но предпочитаме да живеем, вместо да съществуваме...


Само вие ли?


Трябва да попитаме  какво мислят по въпроса за качествата на едно популярно малцинство с посветено на правата му десетилетие, хората, собственици на земята, върху която "Държавата" ще строи за същото това малцинство, отказващо да си плаща сметките, оправдаващо се, че краде, "щото нЕма работа" (а има ли образование???) нови и уютни домове...
А като се спомене за полова принадлежност, що така се сещам за един роден депутат, дето и като водещ по едно време се изявяваше... А познайте кого имам предвид!



А ние говорим, щото не сме доволни от нея. И гласуваме! Всеки път гласуваме. Нищо, че на последните избори дори нямахме право на избор...


Ние пък носим слънчеви очила, за да не ни заслепява светлината му и да виждаме ясно пред себе си...


Ние пък го правим, когато е необходимо да изясним спора. Защото знаем как се печелят парите. Защото никой не ни подарява нищо наготово и когато не слушаме (т.е. - престанали сме да "не спорим"), никой не си взима подаръка обратно. Ние имаме само това, което можем да си осигурим сами...


Да, сладки са. Странно е как едни сичпатични птичета могат обединят симпатиите на различни хора...


Когато пътуваме, независимо в какво и ние се любуваме не само на Родопите, но предпочитаме да четем вестник пред това да гледаме опустошената и погрозняла от престъпна небрежност  плодородна земя, потънала в бурени, превърната в пустиня...


А в нашите очи? Там видя ли злоба и завист?


Аз съм тук... Но след две седмици се изнасям от България. Отказах се да отлагам живота си. 

lennie,аз да си кажа , 4е във варна работих като ненормална между 12-16 4аса ,всичко от елементарна кореспонденция до счетоводство ,в една доста голяма фирма,осигуряваща вноса и поддържаща на склад над 6000 артикула с 8 подчинени пряко на мен и заплатата ми/ привидно висока за бг- 400лв/ не ми стигаше да си платя наема и да се нахраня.и аз съм нищо в сравнение с уменията и възможностите на брат ми,който също и все още не може да се нахрани в бг.

Но не само това ме накара да драпам със зъби и нокти да "избягам в чужбина"
Мъжът ми ме попита днес след като му преведох тази тема: Ако след 15 години нещата в бг се променят и икономически се изравни положението с тук, ти къде искаш да живеем?
Отговорих:"Естествено далеч от България. Може всичко да промениш, но не и манталитета на българина.."
Гордея се ,че винаги съм била различна...

Мдам,обиждаш се.И не само себе си.
Щом изказваш мнение,значи ангажираш читателите с него.
Все едно-аз си крещя,но ти не ме слушай..

Topic off.Разваля се хубавата тема.Млъквам  

rien, разбирам те много добре и мисля, че имаш право в избора си.
моята жизнена ситуация беше по-различна и от гледна точка нейна написах и постинга си.
пак казвам, че стандарта на човек не се измерва с това колко пари получава, а какво си позволява с тях. в този смисъл, аз не съм имала проблеми, позволявала съм си в БГ например да се храня всеки ден по 2 пъти на заведение, да ходя на почивки, уикенди, скъпи фризьори.. и тн.
което тук не ми се удава толкоз успешно.

но , от друга страна приоритетите ( както казва Кейси) се промениха, та едва ли бих ги харчила в живота си повече така,  както го правех в БГ.

Оф, не се ли уморихте с тия сравнения между България и "чужбина"... Ами различно е. На един му харесва на едно място, на друг на друго. Хубаво е обаче човек да има избор, свобода на движение, и натам, и насам. И стига с това "бягане" - това да не е припълзяване през граничната бразда. Миграция е - икономическа ли, любовна ли, случайна ли, голяма работа!

Аз също в момента не бих искала да живея в България. Но ми се струва доста крайно писмото на Яна Добрева, прекалено лично, за да го взимате за реалистична оценка на ситуацията в Бг.

Добре де, ще ми обясните ли каква е целта на всичко това? Да се убедим един друг колко е кофти в България? Да кофти е, мизерно е, държавата е мащеха. Това ли искахте да чуете?
Просто се опитах да влея малко оптимизъм в цялата тая воня , която избълвахте.простете за наглостта.
Renny , аз знам какво се случва по улиците, в училищата, с децата ни, с майките ни. Знам, че всеки гледа да те прецака, знам, че законите са против обикновенния гражданин, чета вестници, гледам новини. Да отвратително е. Сега доволна ли си? Самотна майка съм, знам колко е трудно, но пак съм щастлива и се усмихвам, простете за което.
Честно да ви кажа , омръзна ми от този национален мазохизо-песимизъм. Вървете в чужбина.Бъдете щастливи.Там няма убийства, изнасилвания, побои...
Лека нощ. Аз тази нощ определено ще сънувам врабчета.

И не съм патриот .  Просто не съм песимист.

За Мая.    Най-добрата. 

Абе, то нема къде да се скриеш от чалгата Наши приятели емигрираха в Испания- заради мръсотията и чалгата, но и в действителност доста мързеливи / сега мъжът работи като вол и ден не може да мързелува, защото конкуренцията е жестока/, жената както никога не е работила дори в БГ, така сега съвсем не й се работи, когато мъжът й започна да работи за 3-ма. Та избягаха от боклука и чалгата и хоп точно с/у техния балкон открили българска кръчма и естествено всяка вечер музика до дупка и пиянски изпълнения. Е, след 1 година си продадоха апартамента и си купиха друг. А, пък в техния малък град /далеч на юг/ само в единия ден чух от 2 коли надута много силна музика огласяща улицата и то познайте-чалга. Абе, наште българи отдалеч си се познаваме.
Има много мързеливи хора - емигранти, но като отидат там виждат че нещата стоят по друг начин и нема къде да ходят- почват да бачкат здраво. Естествено има и работливи. Ние с мъжа ми имаме възможност да работим в чужбина, но обмисляме. Ако отида ще е за да науча много неща за другите култури и народи, както и нашият син- да научи. За парите се съмнявам, че ще можем да спестиме кой знае колко, но поне ще поживеем по-спокойно от гледна точка на престъпност и простотия. И преди да се омъжа съм имала не една възможност да замина в чужбина, но все се надявах че ще мога да помогна на България повече от тук. В момента се чувствам безсилна и много малка- нищожна. Боря се с вятърни мелници........Имам много будна гражданска съвест и се опитвам да я предавам поне на близките си. Не мога да седя и да гледам безчинствата и мизерията, обаче каквото и да правя накрая установявам, че съм останала сама................Това е проблема на българина:манталитета- все се бие в гърдите, че много знае и може, но когато опре до това да се свърши работата се покрива и даже е склонен към критика и обвинения, че другите са виновни той да не е свършил работата. Липсват му първите години от възпитанието.
Иначе и в големите европейски столици има много лоши места, където не е добре да минаваш, защото не се знае на кого ще му се сториш кофти. Преди 2-3 години не беше така, но след увеличаващата се емиграция на източноевропейци на запад се наблюдава скок в престъпността и там.

Споделям цитираното мнение! И аз избрах да напусна България, защото не искам детето ми да расте тук - не мога да му предложа тук това безгрижно детство, което имахме аз и мъжът ми! Но заминавайки, не се чувстваме емигранти! БЪлгарското ще определя мисленето и действията ни цял живот, независимо къде се намираме! Още повече в обединена Европа границите се размиват!

О, набъбва темата.
Сетих се още нещо,
в чужбината, дето съм
сега, просто се живее
по-удобно от в България.
И това не е маловажно.
Нещо като от Угърчин
да скочиш в София и да
се качиш на трамвай.
Много го правят. Нека
не ги линчуваме.
А иначе побои, изнасилвания,
кражби, дрога, корупция,
измами, далавера има
не само в България.
Има ги и навън. Въпросът
е да не ти се случат.

Този същият Манталитет-българският-всеки го носи в себе си,иска ли му се или не.