Защо напускам България

Публикувана: 1 дек. 2006, 10:22 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2006, 00:16 ч.

9 500
144

jj okocha - Регистриран

Регистриран

# 120 2 дек. 2006, 05:22 ч.

Не всяка жена може да паркира или да решава математически задачи. Каза го бившия шеф на Харвард, каза го и жоро01.

Ами точно заради това му изказване е бивш а, не настоящ ректор на Харвард.
А по въпроса за Доли Партън- нея я слушат 10 % от американците и е посоянен обект на присмех от медиите за начина на обличане, а в България 80% слушат чалга и се обличат като чалгаджийки, та това е разликата, а иначе прости хора има навсякъде Naughty

Виж целия пост

briloto

Гост

# 121 2 дек. 2006, 06:49 ч.

Аз не съм от много говорещите-обичам повече да слушам и да си правя изводи за хората срещу мен.Не съм и писала много във форума - предпочитам да чета произведенията ви,момичета и момчета,които в повечето случаи заслужавате аплаузи(къде за глупост,къде за остроумие,находчивост и висока обща култура) smile3521

Но в този случай реших и аз да си кажа мнението по тази болна тема.Не че щях да го направя ако не бях провокирана специално от 2 изказвания:
1.Това е за Renny - newsm20

.БРАВО!
2.

Цитат

България я напускат хора, които ги мързи. Виждат, че държавата е скапана, ама не искат да работят, за да я направят свястна. И затова предпочитат да се вдигнат за други държави, където това вече е направено. От някой друг.

Еден,предполагам,че живееш в България.Казвам го,защото човек който живее в чужбина знае какъв е живота там.А той въобще не е цветен и ухаещ на жасмин,още по-малко по-лесен от този в Бг.Мен ако ме мързеше да работя нямаше да си взема задника под мишница и да замина на мама си в кътния,да работя по 10 часа на ден(без да включвам пътя до работа,който е 2 часа в едната посока),6 дена в седмицата,нощна смяна - през деня трябва да си гледам детето!Няма ги мама или тате да ми помогнат - тук сме само аз,малкото ми слънчице и баща и'.На градина не мога да я пратя,поради простата при4ина, че наоколо цената на седмичната градина = на 75% от седми4ната ми заплата (скъпо е за деца под 4 години). Затова си я гледам аз.Спя по 2 часа на ден с нея и дремвам по време на пътя към работа.
Прибирам се в България веднъж годишно (за което прибиране спестявам цяла година). И защо ли го правя-ами заради роднините и приятелите ми.Заради спомените и прекрасните моменти в живота ми (които съм имала пак благодарение на тези хора), но не и заради страната.Защо да го правя заради нея?Имам образование,говоря езици,не съм и чак толкова стара (поне не бях когато тръгнах преди 5 години), но когато си потърсих работа там или ми затваряха вратите под носа (поради липса на стаж) или ми предлагаха много ниска заплата(пак поради същата причина).И какво се очакваше аз да направя?Да остана и да работя за жълти стотинки,да живея при мама и тате,или пък на квартира (чийто наем щеше да ми гълта 60% от месечните възнаграждения), да се чудя ако имам дете какво ли ще му дам като аз самата нищо нямам и в същото време да се чуствам горда,че съм останала,че не съм си тръгнала,че съм запазила патриотизма в себе си.Извинявай,ако ти искаш този живот за себе си - ок, аз - не.Живота ми е един и е кратък (никога не се знае докога ще продължи) затова и търся,винаги,най-добрите варианти за себе си и детето ми.Щом България (респективно управляващите) не ми даде нищо какво очаква в замяна тогава?Живота ми?Извинете - не на мене тия.Който каквото иска да даде на тази страна, аз нямам какво повече да предложа. Опитах се да остана,тя ме отпрати...И аз си тръгнах.Сега съм тук.Уморена от недоспиване и много работа,натъжена,че не мога да споделям хубавите моменти от живота ми с близките ми в България,огорчена,че дъщеря ми расте, опознавайки бабите и дядовците си по skype.В една държава,която нищо не ми дава(тук нямам право на детски или майчински,болнични,платена отпуска или пък каквито и да било други помощи),но не се и оплаквам - никога не съм искала нищо безплатно - нито от тази страна,нито от България.Само дето тук имам смелост да мечтая, имам сили да се усмихвам и най-вече-имам желание да живея.
Надявам се някой ден да се върна в България,но не заради друго,а заради близките и приятелите ми - те ми липсват, а не страната.
Защото аз родина нямам - някога имах,но то беше отдавна.
И ако аз или другите като мен (а те са много) са мързеливи за теб,Еден,ще ми е интересно да разбера къде и кои според теб са работещите хора.
Благодаря ви за отделеното време и продължавайте в същия дух! newsm51

Виж целия пост

nana_cool

# 122 2 дек. 2006, 07:04 ч.

Няма да се върна. Не искам и не мога. Започвам да обичам себе си повече, да разбирам, че живота не е нон-стоп работа, за да си покрия текущите разходи. И аз съм от драпащите - за двама, защото сега го има и детето ми, което заслужава дори повече от мен да живее добре. Не ми е там мястото. Смазана и стъпкана, от хора които не разбирам, от живот който не харесвам. И на мен ми се чудят, как така не искам да се прибирам дори за почивка. Няма чудно, просто искам да мога да избирам и избирам това.

Виж целия пост

Ерин Брокович

Потребител

# 123 2 дек. 2006, 07:44 ч.

Да се ядосваш и намираш извинения - това е най-лесното, може да го направиш по цял свят, при тъпите американци или при нашите мутри /де ги тези мутри, аз мутра 10 години не съм видяла, но обещавам като видя да запиша тук/.
Сигурно всичко това й се е случило на тази госпожа, сигурно е така...
Жалко за мъжа й, но нокога няма да се уморя да повтарям - който иска, намира начин, дори и в "българия".

Оооо, и последно нана, нищо лично, просто гледам последния пост, къде го видя това в българия "нонстоп работа", че тука ако не си вземат почивката 15 мин, говорим за война, да се остане половин час след работа е абсурд почти. Много са малко хората, единици, които знаят какво е истинска работа.

Виж целия пост

nana_cool

# 124 2 дек. 2006, 08:11 ч.

Каспър, разбира се че не е нищо лично. Може просто аз да съм нямала късмет за 7-те години работа в България. Peace

Всичко е въпрос на лична преценка. Моята е такава.

Виж целия пост

jaklins

Регистриран

# 125 2 дек. 2006, 09:13 ч.

Цитат на: nana_cool в сб, 02 дек 2006, 08:11

Всичко е въпрос на лична преценка. Моята е такава.

nana_cool де да беше само ти без късмет. Ама не. Цяла армия сме дето се борим ежедневно, но ефект никакъв. Тъпчем на едно място без никаква светлина в тунела. Твоите са 7 години, моите двойно повече, на други живота им мина и нищо не се е променило. Много ми е мъчно и много страдам, че нямаме шанс в собствената си страна.

Виж целия пост

lenilaf

# 126 2 дек. 2006, 13:01 ч.

има шанс разбира се.
ако знаеш какво искаш, можеш и даваш. има шанс.
и в танганайка има шанс.
ама шанс и лесно не е едно и също нещо.
шансът не е късмет, да ти падне от небето
шансът е усилие , търсене, натиск и време.

да, глезанка съм, щото през последните 6 години в България забравих какво
е работно време, за да се доказвам, да работя, да печеля пари.
отварях офиса в 8 и затварях в 19ч. ядях навън, прибирах се, за да спя.
не знаех какво е форум, не знаех какво е да отиреш на бар, или да гледаш Слави - просто дълбоко спях в 22.30. И като не ми стигаха парите, правех заеми , после работех още и допълнително, за да имам пари. целият ми живот се случваше пред компютъра. включително и любовта. В неделя, ако намеря отворен магазин се засичах с една от менъджерките на Кока Кола, която се пускаше по Витошка за 10 минути, да си купи нещо, преди да я вземе кола за офиса. Смигвахме си леко, и след 1 час от офисите си пишем имейли. приятелките ми звъняха в офиса да ми кажат, че съм луда.

В това време армия мои познати си разхождат децата в Южния парк и бистрят тъпата държава как не им дава достатъчно шансове.

едно нещо научих - да гледам към себе си повече, да не търся вечните причини някъде извън себе си. сега съм пред нов живот. всичко почва отначало. Дали ми е лесно?дали ме мързи?

Виж целия пост

nadq

# 127 2 дек. 2006, 13:55 ч.

Цитат на: Lennie в сб, 02 дек 2006, 13:01

Лени, зависи в коя сфера си работила! Извинявай, ама аз детето си го разхождах сама, защото мъжа ми нямаше работно време и все имаше работа!!! А пари -тц!
И моля ви, помислете и за по-обикновените професии, за шивачките, за хората в производството, за лекарите в "бърза помощ". Нима те не заслужават да живеят добре? Разликата е в това, че "навън" щом имаш работа можеш да посрещнеш разходите за храна и лекарства спокойно! Разликата е, че всеки ти се усмихва като започнеш от шофьора на автобуса, касиерката в супера и стигнеш до доктора, който ти подава ръка при всяка среща с него! Това не е малко! Да, изключения има, но са изключения! А у нас, бяха поканили в "Шоуто на Слави" един шофьор на тролей, защото раздавал мартеници на 1 март! Е, сензация!
Сина ми лятото си счупи зверски ръката , в родината, освен че беше зле анестезиоложката му крещеше, че плаче и му се пукат вените, не можела да му сложи абокат! Спах 3 дни на стол до леглото му, за който стол платих!
Лени, извинявай, но ще се хвана пак за твои думи! Peace

Не мога да си карам колата без да си показвам носа, интересувам се как живеят другите! Ако аз мога да съм в кола, майка ми не може! Не мога спокойно да брулна сумати пари за фризьор, като знам, че баба ми не може да си купи лекарствата! Спокойствието в чисто битов аспект ти дава възможност да мислиш и за по-възвишени неща, ставаш по-благороден!
АМа нещата са комплексни, ето преди време пусна някой тема за тигъра на 3тия етаж в ЦУМ, ама на никой не му пука! КАкво от това, той бил в луксозна клетка, а имало гладни деца! Да, има гладни деца, но за да има тигър на 3тя етаж в Цум, значи някой си е затворил очите! В някоя институция си бъркат в носа! Ама хората се вълнуват от "Биг Брадър"!
Мога още много примери да напиша , но няма смисъл...

Виж целия пост

MardiGras

Регистриран

# 128 2 дек. 2006, 14:50 ч.

Оооо, вечно актуалната тема.

Ще съм кратка:

1. Живея в БГ. Засега.
2. Написаното от г-жа Добрева е вярно, актуално и днес и ще бъде още 50 години поне. На някой може и да не му се вярва, но това са фактите.
3. Четох ви излиянията и стигнах до следния извод:
Връзката с БГ е като връзката със съпруга/любовника. Всичко зависи от степента на поносимост към нещата. Или казано по народному - кой колко деяни на бой и е.... е въпроса...
Сори, малко грубичко, ама така ги виждам нещата.
Ние, останалите тук - явно сме държеливички. Като в някое от онези семейства, които ги дават по ТВ през вечер: "Мъжът пребил жена си, а тя вика: "Бий ме, обичам те" и му целува краката..." Ей, така я виждам аз нашата връзка с любимата БГ - някаква любов необяснима, балканска, преди години ми се виждаше романтична, сега вече - не. Naughty

Сега вече гледам на нещата по друг начин ... Детето играе до мен и знам, че не искам да расте сред чалга и мутри. И ако и да имам добър стандарт (Слава Богу!), това не ми пречи да се оглеждам и да виждам каква е действителността наоколо...
Така че, таз' любов необяснима ще има своя край, рано или късно.

Виж целия пост

niko_leta

# 129 2 дек. 2006, 15:29 ч.

Цитат на: Lennie в сб, 02 дек 2006, 13:01

Лени, не беШе ли ти таzи, дето си поzволяваШе 2 пъти на ден да се храни в ресторант ( или zаведние), да иzлиzа всеки weekend и да ходи на скъпи фриzйори. А сега пиШеШ как си работила от сутрин до ве4ер и събота и неделя вклйу4ително и не си имала време дори zа Шоуто на Слави, а и едновремено си вzмала пари на zаем, 4е не са ти стигали. НеЩо не раzбирам. newsm78

По пРинцип мислех да не пиШа по таzи тема zаЩото zарежда с отрицателна емоция като гледам и 4ета колко zаядлив е тона на много от у4астниците. Темата май беШе zа това всеки, който иска да сподели, zаЩо е напуснал БГ, а не дали си патриот и т.н. Аz например пристах едно време ( 1997) с готов държавен договор с осигуровки и т.н. ( да не се впускам подробности, когато по времето на жан Виденов пенсията на майка ми бе 3 $). Мисля 4е тогава всеки който би имал въzможност би го направил. Върнах се оба4е след 2 години с опримиzма и надеждата, 4е в БГ само мен 4акат и с моя опит от 4ужбина едва ли не zа мен питат ( голяма глупост и наивност ). Не можах да се реалиzарам в БГ, колкото и да твърдиШ 4е всеки има Шанс. Ето аz нямах връzки , нямах и Шанс.
Сега пак съм тук с цялото семейство и ми е монго добре. И нито zа момент не сам се 4увствала емигрантка или неШо подобно ( може би zаЩото не съм била беzработна или пък по някакви си емигрански служби).Тук ми е дома , тук ми е семейтвото, тук ми е работат, тук искат да растат моите деца.
4есто ходим до БГ ( по4ти всяка отпуска), но да си приzня се радвам, когато се прибарм тук ( в Германия).

Нека , който иска да ме напада и да цитира 4аст от писаното ми и да ме оповергава. Това си е моето мнение по темата, дано да не съм се иzместила много от нея. Peace

Виж целия пост

lenilaf

# 130 2 дек. 2006, 15:47 ч.

niko_leta, не мисля , че да се абсолютизира една ситуация е най-правилното нещо. Stop

Разбираш и то много добре. Няма черно и бяло никъде. Naughty

Естествено, че и аз съм имала уикенди, и в тях съм си позволявала да живея доста добре, което не ми е пречило да работя здраво през доста други. Също така, за съжаление аз съм имала заеми за да задоволявам прищевки, но това е друга тема с която не се гордея особено много. Но като цяло - бачкане - не винаги резултантно, доста пъти обезокуражаващо - това е нещо, в/у което може да се говори много. Понякога блъскаш без да виждаш резултат и това е голяма трагедия в България. Малки резултати с много усилия.
nadq, не разбирам какво искате да кажа! Че в България няма живот? Че всички са бедни , безработни или криминални типове? Ми не мога да го кажа.
Просто има различни хора, различни ситуации и тн. Като цяло България не е Америка или някоя развита западна държава. Е, И? Нали гласуваме, нали плащаме данъци - какво повече може да се направи!? Аз не мога да се поставя в друга ситуация, не защото не мога да фантазирам, а защото не мисля, че е правилно. Затова мога да говоря само в първо лице по тази тема! Просто ми е омръзнало да говорим за България , за Българите все едно сме еднакви блокчета шоколад.
Ми не сме! Можем да говорим и за обикновени професии разбира се, но това само ни държи в рамките колко е ' лош живота в БГ"и как някой друг не ни го прави по-добър.
Извинявам се, но аз съм се лутала в тези мисли години наред, точно каото е описано в писмото, и наистина вече ми е писнало от това. Гледам към себе си и да правя най-доброто за мястото и времето в което съм поставена.
Естествено, че зависи кой къде е, какво е учил, какво знае и може, къде и как търси работа, как я намира, как се поставя в позицията, как гони следващата, какви контакти има, как ги използва, и още 50 фактора - никъде няма само едно или само друго нещо.
Не мисля, че нито прекаленото розово, нито прекалено черното е полезно. Crossing Arms

Виж целия пост

nadq

# 131 2 дек. 2006, 16:24 ч.

Цитат на: Lennie в пт, 01 дек 2006, 18:22

Да. И аз да кажа..

.
Не казвам, че в БГ е супер за всички ( то и тук не е), но вярвам, че там сега е страната на възможностите. За хора с образование, знаещи езици, амбициозни и живеещи на добро място - пречки няма. Как съм се спасявала от чалгата, мутрите, простотиите и тн? Ами.. сядала съм си в колата и не съм си подавала много нослето навън. Избирала съм си средата. Ходила съм по определени пътеки.

......
Не знам, мотивите да избягаш са различни. Моето мнение е това. Има живот в България, защото съм го живяла и то без връзки, без реституции, без криминалитет и тн.

.....

Лени, Бг е старана на абсурдите. Говориш за образовани хора с много езици, ама нали знаеш че едно общество не се състои само от такива, предполагам си ползвала услугите на хора дето не са толкова колкото теб образовани, нима те не заслужават приличен живот?! Или всъщност те милите не знаят как да намерят шанса си! Това, че не си се сблъсквала ти с креминалитета, не значи че не съществува и че съседа също не се е сблъскавал. Не ми се иска да повярвам, че си живяла на принципа на щрауса! Съжалявам, но аз не мога да кажа "Живота в БГ е хубав, защото аз съм живяла добре", просто е несериозно, прилича на еснафска филисофия "вкъщи ми е чисто, не ме интересува какво е на улицата"...
Жалко, че не си разбрала какво искам да кажа...

Виж целия пост

lenilaf

# 132 2 дек. 2006, 17:08 ч.

Цитат на: nadq в сб, 02 дек 2006, 16:24

Цитат на: Lennie в пт, 01 дек 2006, 18:22

Лени, Бг е старана на абсурдите. .....

напротив, разбрах какво искаш да кажеш Peace

но някак си се чуствам безсилна да го коментирам, защото нищо не можем да направим,
освен да го установяваме и пак , и пак, и пак.
ето това е, което ме натъжава доста.

просто не знам какво да ти кажа, защото съм резултантно ориентиран човек. Sad

дадох пример със себе си... моят живот работен започна 2000г. в БАН за 111 лв. Плюс купони за храна за 30 лева мисля. след 3 месеца приключих с науката и се хванах да секретарствам, да уча език, да се явявам на изпити. Др. вариант беше да правя phd в Щатите - сравнително лесен процес. Отказах се почти на финалната права на кандидатстването - реших, че не искам да съм в лаборатория, а сред хора в страната си, при приятелите си и роднините си. Почнах да работя, като секретарка, научих страшно много от тогавашната ми шефка. После друго и така. За 6 години качих заплатата много пъти от стартовите 111 лв. Говоря за София.
Сега пак почвам от нулата. на 32 съм.
Кураж , мамка му. Това е, което искам да кажа.
Нямам какво да добавя повече по темата.
Надявам се да си разбрала, че не се крия в пясъка, наясно съм, че живота не е песен.

Виж целия пост

Biskara

Регистриран

# 133 2 дек. 2006, 17:49 ч.

Съгласна съм с Блонди!
Мисля че има разлика при хората които не живеят в Бг.Различно е когато си омъжен/женен за местен.Тогава адаптация бих казала че е по лесна.Имаш познатите и роднините на съпруга/съпругата.Тогава прибирането в Бг за месец през лятото носи удоволствие и в повечето случай положителни емоции.Също ако можеш да помагаш на близките си и виждаш, че те не живеят в мизерия и спокойно си тръгваш и знаеш че по някакъв начин си се погрижил за тях.
Има хора които работят висококвалифициран труд и за които наистина е безсмислено да стоят в Бг при положение че могат да печелят пари навън.В собствената си д-ва те ще бъдат винаги недооценени и ще им е тясно.
Има хора които работят ниско квалифициран труд и част от тях плюят Бг.Част от тях са достойни за уважение, защото издържат семействата си в Бг.
Има студенти, по голямата част от които мама и тате от Бг ги издържат.Има и такива дето само работят без да учат сменят специалността два пъти, работят 4-5 години и после или обратно или отиват в др.д-ва.Под нас има гараж, в него има поне 40 коли на бг студенти.Последни модели автомобили, които тука богатите хора карат.Не го коментирам ,просто го отбелязвам.Има и други студенти , които учат и работят и които се разкъсват и се чудят как да насмогнат.А пък ако имат и семейство става страшно.
Също има и бг които работят на черно и ни представят като нация не в много добра светлина.

В този ред на мисли всеки е прав за себе си.И в Бг живеят хора, всички оттам сме тръгнали, това е нещо което не трябва да се забравя.За всеки живота се е развил различно.Един е намерил работа навън, друг любов, трети му е писнало на шапката в Бг и е решил че навсякъде другаде е по добре. Въпроса е, не защо напускаме, това е горе долу ясно, а дали сме доволни от живота си в чужбина.Тук се казаха много мнения, аз за себе си мога да каже че в Бг се чувствам добре независимо от неуредиците и абсурда.Но също така се чувствам добре и в чужбина от гледна точка на сигурност която в Бг липсва.Винаги казвам че съм извън Бг за кратко.Никога не съм и помисляла че цял живот ще живея в чужбина. Ако си намеря работа отговаряща на заплащането в Германия и която може да се върши от Бг , ще се върна.Защото както горе писах в Бг има ценности, наравно с чалгата , мърсотията , наркотиците, всичките там съдебни, адмистративни , etc, системи.Родителите ни на всички са там, повечето от приятелите също.
За мен бг е подценен в чужбина, ако не е специалист с много търсена професия.Говоря за Германия , не знам как е в другите д-ви.И също зависи кой от къде е тръгнал от Бг, каква му е била реализацията там.Донякъде подкрепям Лени,но не всички хорат имат шанс в Бг.Може да си кадърен и пак работиш за малко пари.

Виж целия пост