Камъни в жлъчката - тема 9

Geri1122 тези болки около пъпа, аз 7 месеца пост оперативно пак на моменти ги имам. При жлъчката не, но при пъпа. Чат пат се обажда. Аз също седя повече на работа... Ще отмине с времето този дискомфорт става по малък. А, защо не искаш месо да включиш? Аз в началото хапвах пилешко повече, след това включих и свинско.
По нагоре четох,че сте коментирали за разстройството... Много е коварно това... Мен до скоро ме хващаше и то понякога от някакви абсурдни храни като грозде... Аз пък избягвам просто мазните сирена и млечни от тях доста зле ми става като прекаля. Също и готвени неща със сметана. Пържено доста рядко си позволявам за сега не ми е създало проблем, освен че ми става малко по- тежко от обичайното.
Аз за момента друго впечатления нямам. Забелязах обаче, че има някои храни, които обичам, но не ми харесват в момента. 😄 Нз дали е свързано толкова с операция.

П.С. На последните изследвания април ми излезна холестерола над норма,  при 5.2 при мен беше 6.2 при положение, че постих за Великден. Ще го следя и напред как е...

Благодаря за отговора! Явно бързам доста и си иска време. Вероятно си втълпявам, но от месо ме наболява повече мястото на жлъчката. Вярвам,че всичко ще отшуми. Много от хората тук споделят неща, които ме карат да мисля, че аз просто ще се възстановя по-бавно.
Споделеното тук в групата ми е от голяма полза. Научавам се как да се храня, как да се пазя и какво да очаквам. За мен е много ценно всичко споделено.

Пак съм аз
Никой не писа за професора, но поне може ли да ми кажете как минава тази операция какво да очаквам? Не съм получавала оше кризи,но казаха е въпрос на време. Притеснявам се, имам дете на 3г ,как ще се оправям с него?! Започнах да се чудя дали да не отложа.....

Аз съм с камък, но без операция или план за такава на този етап. В темата съм заради майка ми, (преклонна възраст), която разви жълтеница, последва ЕРХП и препоръка за операция. Накрая много се колебаеше и аз трябваше да говоря с хируржката. Тя каза, че никой не може са знае дали ще получите една, голяма криза или криза някога изобщо. Изцяло зависи от вас решението за операция. Никой доктор не може да ви гарантира нищо. Аз и мъжа ми сме с камъни, в чужбина, и тук просто не са на дневен ред, ако никога не си имал кризи. Не казвам че е правилно, защото имах колежка полякиня, която със сериозни кризи, трябваше да се бори, за са я оперират след доста чакане, но така е на някои места, извън България.

Ако нямате кризи и други проблеми можете да отложите. Но не виждам причина да не се оправите с дете на 3г. Моето беше на 3г и половина. Обясних му, че мама не може да го вдига, но можем да си се гушкаме колкото си искаме. Сядаше сам в мен и се гушкахме. Той беше на градина и аз си го водех и вземах. Готвех си, чистех си, никакъв проблем. Възстановяването е леко. Постоянно трябваше да си напомням, че не трябва да вдигам тежко, защото все забравях. Не знам как сте раждали, но тази операция е по лека от секциото и се възстановявате доста по бързо.

Секцио... Точно заради него сум в стрес, като се сетя какво беше и направо ми прилошава. Вярно само първия ден беше ад, ама ясно го помня още

Щом само първия ден ви е било ад със секциото, жлъчката няма изобщо да в усетите. Боли, не че не боли, но повечето болка е от дрена, като се извади и изчезва. След секциото 3 дни нямах никакво желание да мърдам, защото много ме болеше. Детето си беше при мен, но въпреки това не ми се мърдаше, а да тръгна да обикалям просто абсурд. В стаята с мен имаше друго момиче с второ секцио и постоянно ме караше да се движа, защото съм щяла да се възстановя по бързо. Добре, че беше тя, че иначе нямаше да мръдна от стаята. Аз съм с много нисък праг на болка. Операцията ми за жлъчка беше в късния следобяд, след 2ч станах сама без проблем. Боли, но се търпи и те слагат болкоуспокояващи. Даже като дойдоха единия път да ми слагат според мен нямах нужда, но беше за през ноща, било е няколко часа след операцията. На другия ден обикалях коридорите като си държах дрена. По едно време даже ми се скараха, че много се мотам по коридорите, а не е толкова топло. Махнаха ми дрена и болката изчезна. Според мен махането на дрена боли, според много от групата е просто неприятно усещането. Вечерта отказах болкоуспокояващо, нямах нужда от него и повече не съм пила нищо. На другия ден сутринта като ме изписваха ММ ме завари да си връзвам маратонките клекнала и щеше да припадне, вечерта ходихме да ДГ за детето, тя е близко. Усеща се билка и придърпване, от конците най вече, но си е търпимо. Те е страшна операцията и мен ме беше страх, но ме беше страх повече от нова криза.

Не е въпрос на време! Зависи от вашето хранене. При мен жлъчката се обажда от много години, камъни има в нея, които се увеличаваха, а после намаляваха размерите си........Но до кризи никога не се е стигало! Не прекалявам с мазни храни, защото по принцип не ги обичам. Пържено много рядко консумирам и то със зехтин. Зехтинът успокоява жлъчката. Доста хора си отиват от този свят с камъните без кризи и по съвсем други причини. Комбинацията лимон+зехтин също успокоява жлъчката и донякъде разтваря камъните. Ровахол също, но напоследък изчезна от аптеките. Ние вкъщи повече от 15г. готвим само със зехтин. В Италия и Испания правят същото.

Зехтинът не успокоява жлъчката, особено пък след термична обработка съвсем губи полезните си свойства. Лимон със зехтин е рядко опасна комбинация при жлъчно-каменна болест. Недоумявам откъде се шири тази мода в интернет. Единствените камъни, които вади, са т.нар. шлака от червата. Мазнината всъщност стимулира жлъчката да пуска насъбраното. Киселината я раздразва и разтваря част от калта (евентуално), но не и камък холестеролов, камо ли друг вид. Но пък рискът от "раждане" на камъчетата и запушване на каналите при прекаляване с комбинацията лимон-зехтин, е огромен. Малцина са късметлиите, при които камъчетата преминават спонтанно, без да запушват каналите. Нагледах се на такива хора по болниците, тръгнали да си разтварят камъните, включително и аз за малко да ги почна тези диети преди операцията, добре, че има кой да попитам в средите.
Убедена съм, че вашето намаляване на камъните, се дължи на доброто ви хранене, снижаване на стреса и движение, както и избягването на лоши мазнини, но едва ли на лимон+зехтин.

Урзофалк върши същата работа. Просто рискът малките камъни да тръгнат не бива да се подценява.
Иначе без кризи, аз лично не бих пипала орган.

(Операцията е много по-лека от секциото и възстановяването също - разбира се, че е индивидуално, но все пак)

Доктор ми е казвал че за 40 години практика не познава човек с излекувани камъни с народна медицина. Най-много да да се докара до някоя криза.

Не съм имала кризи, от скоро започнах да усещам там в дясно едно подпиране под ребрата. И се чудя дали това не е началото на проблемите с камъка. Не е възпалена жлъчката, едната стена е удебелена / каквото и да значи това/. Имам насропена дата за операцията и постоянно размишлявам...

Тук виждам противоречие с моя личен опит. Жлъчката ми се дразни от пържени храни, купени от Била, например, но от пържени със зехтин или готвени по друг начин пак със зехтин не се дразни. От комбинацията лимон+зехтин не се дразни. Дребни камъчета не са забелязани на ехографа. Стресът ми не е намален, а напротив, доста голям е. Движения имам, но не всеки ден. Под движение разбирам да измина 3-4км на ден. Вече споменах, че веднъж на 2-3месеца консумирам пържено със зехтин. По-често не си го позволявам. Готвенето със зехтин не е прекаляване, семейно не обичаме мазните храни. Повече от 30г. не помирисвам краве масло и маргарин. Един аптекар приятел миналата година ми препоръча урзофалк, но той е прекалено скъп и не зная дали върши работа.  Черният шоколад и кафето дразнят жлъчката ми, но патладжана и сините сливи не. А по принцип тях ги посочват като дразнители. Но и с тях не прекалявам. Понякога патладжан, а малко сини сливи, когато са узрели и пресни. Сушени не. Не правя специална диета. Не зная от какъв тип са моите камъни и не сме го коментирали. Но дали са холестеролови при условие, че поддържам нормален холестерол? Обаче предполагам, че омекват и се разтварят, защото размерите им намаляха и освен това, когато докторката ги гледа с ехографа и натиска датчика върху жлъчката ми преди болеше, а през последните години не. Дори и с ръка като я натисна не усещам болка, за разлика от преди. Но и преди болката не беше силна. Чувам, че при кризи боляло ужасно, но не ми се е случвало. От месото доста рядко си позволявам шунка и луканка, но и съвсем малко. Никакви готвени месни храни, тоест почти вегетарианско меню. Рядко похапвам кюфтета или кебапчета и то само, ако ми харесат. Долу-горе веднъж на няколко месеца. Не зная дали всичко изброено може да се нарече диета. Не зная какви свойства губи зехтинът при термична обработка, но разликата между него и сл. олио е налице. Сега отново ще припомня, че ровахолът съдържа и зехтин. Многото хора в болниците как са отишли там-със или без жлъчни кризи?
Сетих се и за пържените храни по магазини и ресторанти в сл. олио, което е многократно използвано! Тогава вредата от него е много по-сериозна и тези храни силно дразнят както жлъчката, така и стомаха. Ако някой знае обяснението на това явление, може да ни го обясни защо е така.

Здравей vl какво стана с ехографа дето все обясняваш, че ще го правиш за да видиш как са намалели камбаните и все не ти дават направление. Нещо подобно беше доколкото си спомням. Радвай се, че не правиш кризи, ама така като гледам и почти нищо не ядеш.

От комбинация зехтин+лимонов сок на братовчедка ми и правиха операция по спешност и едва я спасиха. Оперираха я няколко месеца преди мен, т.е преди 5г някъде с отворена операция за да могат да изчистят всичко хубаво, започнали са като лапароскопска операция, но се е наложило да я отворят. Възстановяването и беше дълго и тежко. А заради дълго отлаганата операция имаше и усложнения и все още има много храни, който не може да яде.

Дали Или това подпиране е предвестник на кризи. На мен ми помагаше цинарикс, но съм го пила след консултация с лекар.

Опасенията ми се потвърждават.
Може би не е умно да отлагам....

Индивидуално е. При мен от първия път като започна да ми подпира до кризите минаха може би 7-8г. През това време не съм правила кризи. Кризите започнаха след първата ми бременост, първата няколко месеца след нея и беше лека. Не и обърнах внимание. Вече двете големи кризи, които направих бяха като малкия беше на 3г. След втората криза махнах жлъчката. Не бих си причинила такава болка от криза още веднъж след като има решение. След като се натъпках вкъщи с 4 спазмалгона и 3 но-шпа в 3ч през ноща ходихме в спешното където ми биха коктейл, който уж трябваше да започне да действа да 15мин. При мен започна след час и половина. ММ даваше 24ч дежурства и на другия ден беше дежурен. Не исках и да си представям какво щях да правя ако бях направила кризата на следващата вечер когато щях да съм сама с детето. Няма на кого да го оставя. 2 седмици по късно бях без жлъчка, ама тези две седмици бях в постоянен страх и почти постоянно ме наболяваше въпреки, че бях на диета и на хапчета. ММ чак излезе отпуска докато мине операцията и ме изпишат като видя, че наистина съм пред паника като оставахме сами, а аз не се паникьосвам лесно. Значи сравнено с криза, операцията за жлъчка, че и секциото са направо безболезнени. А аз след първото секцио си мислех, че нищо не може да боли повече. Освен това ако искате друго дете трябва да я махнете преди това, особенно след като е започнала да ви подпира. Единия от докторите при, които ходих каза, че е било чудо, че не съм направила криза като съм била бременна. Към края на бременността, последните 3-4м, постоянно ме подпираше в дясно под ребрата, но си мислех, че бебето ме притиска и затова усещам постоянна тежест. Излезе, че не е било бебето, защото през следващите две бременности този натиск и тежест ги нямах. Само някой шут от време на време, но те не се броят.