Съвет

  • 5 796
  • 170
# 15
40 годишен, спящ, финансово недобре. Мързелив и студен. Ако е за купон, е на линия.
Отговорът прозира.
За нас прозира, не и за авторката.
Ако няма и свой дом, няма къде да отиде.
За мен също. Не съм сляпа. Но искам да променя това някак. Аз съм израснала без да познавам баща си. С доведен и беше кошмар. Искам детето ми да расте и с двамата си родители. Трябва да има как ..
Виж целия пост
# 16
На мен ми се струва, че разликата е голяма от към ценностни, интереси, потребности, не толкова от към години .... 13 г. са голяма разлика във всякакъв сисъл ... Какво е неговото отношение към теб и детето? Имаш ли близки приятели и роднини, към които да се обърнеш за съвет?
Виж целия пост
# 17
Никога не съм разбирала това затваряне на очите, търпение към глупости, правене на компромиси за да може детето "да расте с двамата си родители". Никога. И винаги съм се чудила защо този израз излиза все от устите на жени, а за мъжете е толкова чуждо подобно мислене. Не казвам да се разделяте на мига, това решение се взима трудно, но мисля, че подходът ти е грешен. По бих разбрала мотиви от типа "обичам го, градили сме нещо заедно" и прочие, но не и това детето да расте с баща на всяка цена.
Виж целия пост
# 18
При нас е същата ситуация. Не същата, много по- зле. Като е в къщи е в легнало положение на телефона, все е изморен, все спи. Секса е веднъж в годината. Аз пробвах какво ли не, и с добрата, и с лошата..и парфюми с феромони дори купувах..нищо. Отдавам го на физиишогичен проблем или депресия, но мерки отказва да вземе. И се примирих. Като съвет- мисли повече за себе си, оставяй му детето, иска, не иска и излизай, социални контакти, маникюр, глези се каквото можеш. Как да възвърнете отношенията не знам..
Виж целия пост
# 19
На мен ми се струва, че разликата е голяма от към ценностни, интереси, потребности, не толкова от към години .... 13 г. са голяма разлика във всякакъв сисъл ... Какво е неговото отношение към теб и детето? Имаш ли близки приятели и роднини, към които да се обърнеш за съвет?
Няма на кой друг да споделя. А честно казано ме е срам. Иначе като отношение не е лош, не вика, няма претенции, изисквания. Държи се добре и с детето. Като цяло е спокоен човек. Но сякаш липсва емоционалност в него. Не изявява никакви чувства и не знам дали е защото не може или просто няма.
Виж целия пост
# 20
Калина, няма срам, в най - прекрасната връзка да си ,  си трябва да имаш доверен човек. Това са нормални неща. Другата идея е, да изчаш много-много подходящ момент на настроение и да говориш с човека, като преди това ти си внимателно обмислаш какво изискваш ...
Виж целия пост
# 21

За мен също. Не съм сляпа. Но искам да променя това някак. Аз съм израснала без да познавам баща си. С доведен и беше кошмар. Искам детето ми да расте и с двамата си родители. Трябва да има как ..
Аз имам баща на хартийка.
На един хал сме.
Детето ти расте без грам внимание от баща си. И това ще има влияние в/у психиката му.

На мен ми се струва, че разликата е голяма от към ценностни, интереси, потребности, не толкова от към години .... 13 г. са голяма разлика във всякакъв сисъл ... Какво е неговото отношение към теб и детето? Имаш ли близки приятели и роднини, към които да се обърнеш за съвет?
Няма на кой друг да споделя. А честно казано ме е срам. Иначе като отношение не е лош, не вика, няма претенции, изисквания. Държи се добре и с детето. Като цяло е спокоен човек. Но сякаш липсва емоционалност в него. Не изявява никакви чувства и не знам дали е защото не може или просто няма.

Вземи му създай връзка с детето.
Я утре вместо да гледаш ти детето за пореден път, му кажи, че отиваш до магазина и не се връщай до вечерта. И телефона не вдигай. Даже го изключи.
Я му създай емоция малко.
Не зарязваш детето, оставяш го на собствения му баща.
Като се върнеш му кажи, че си решила да си починеш и освежиш, че не може само той да ходи да се забавлява.
Виж целия пост
# 22
40 годишен мъж не се променя. Избий си го от главата. За много мъже това е нормалният живот и са закърмени с това разбиране.
И за пореден път да спомена, че неравни бракове до това водят - неравни сте по възраст, манталитет, сексуалност... Колко години ходихте преди сватбата? А колко живяхте заедно преди сватбата и после преди детето?  Бас държа, че е имало индикации, че е такъв още преди, но си ги пренебрегвала и си вярвала, че е щял бил да се промени...
Сега имаш две опции, и двете не са цвете за мирисане - да се научиш да живееш с такъв мъж или да се разведеш.
Виж целия пост
# 23
ЧС, със сигурност е имало индикации, ама тя не е виждала.
Има и друго. Има жени максимално се стараят да поемат всичко на плещите си, после след време почват да им писва и почва да се оплакват, ама реално те са го направили такъв.
Имам една възрастна роднина точно това съветваше дъщерите си. Да не правят всичко. Да създават връзка на мъжете с децата, с дома. А не да са като на хотелче.
Вече ако и това не помогне, значи има нещо счупено в мозъка. И няма смисъл.
Та може да пробва още малко. С добро, после с лошо.
Да почне да си излиза за дълго сама, да си живее своя живот. Да гледа само детето си. Да готви за себе си. Да пере своите и на детето нещата.
Ако нещо измрънка да каже, че не е заслужил да прави това. И че това са дреболии. Проблеми в неговата глава.
То тоя това дете на какво може да научи от такъв баща. Как се лежи и мързелува. Че по-добре мъртъв баща, отколкото такъв мухльо.
Виж целия пост
# 24
Била си млада, без опит, липсата на бащина фигура е направо като по сценарий да се хванеш с по-зрял мъж. Но всъщност зрялата си ти, защото отглеждаш и възпитаваш дете, докато баща му.... спи. Освен ако не е на хапчета не мога да си представя колко трябва да ти е мозъка да спиш като пън в малкото време, което имаш за семейството си.
Не мисля, че има от какво да се срамуваш. Директно му кажи, че без внимание, грижа и интимност не си съгласна да живееш. Сега си на 27, след 10 години къде се виждаш при такова безразличие? Грешно мислиш, че ти ще лишиш детето от баща, дори при раздяла между родителите, ако човек обича детето си, не спира да бъде родител. За да е щастливо детето ти, трябва да си щастлива първо ти.
Виж целия пост
# 25
Трудно се живее с такъв човек, даже невъзможно. Трябва да му създадеш някаква емоция, да го изкараш от собствения му комфорт. Как така ще спи постоянно?
Че аз работя ежедневно почти нощни смени и нямам толкова време за сън.
Събуди го тоя мъж или си намери собствени удоволствия за правене.
Виж целия пост
# 26
Никога не съм разбирала това затваряне на очите, търпение към глупости, правене на компромиси за да може детето "да расте с двамата си родители". Никога. И винаги съм се чудила защо този израз излиза все от устите на жени, а за мъжете е толкова чуждо подобно мислене. Не казвам да се разделяте на мига, това решение се взима трудно, но мисля, че подходът ти е грешен. По бих разбрала мотиви от типа "обичам го, градили сме нещо заедно" и прочие, но не и това детето да расте с баща на всяка цена.
Защото не сте изпадали в ситуацията на авторката, а аз поне наполовината съм изпадал, и напълно я разбирам и я подкрепям в нейното желание детето и да израстне с двамата си родители, но какво да я посъветвам не знам.
Виж целия пост
# 27
Според мен нещата между вас са изчерпани. Както са ти казали и другите, или търпиш, или си отиваш. Според мен не си заслужава да търпиш подобно поведение. Какво ще научи детето от бащата? Да е лентяй. Децата приемат модела на семейството. Това ли искаш? Детето ти да е в подобна ситуация след време? Да търси подобен модел? Не си струва да се жертваш за човек, който не го оценява и да си очерняш своя живот. Детето осъзнава и вижда, че не сте щастливи заедно. Дори да се разделите, пак ще има двама родители. Едното няма общо с другото.

Всеки заслужава да е щастлив. Това, че искаш да си, не те прави лош човек. Говорила си с него, като не може да се разберете, всеки хваща пътя и така. По-добре детето да вижда теб щастлива и да се вижда отделно с баща си, отколкото да расте в подобна пасивна среда. Няма значение дали сте били изначално различни или с времето пътищата ви са се разделили. Гледай напред. Животът е кратък и не си струва нито секунда да го губиш в нещастие. Все пак имаш дете, това не е малко. Много хора се борят цял живот за това. Имаш посока, смисъл. Бори се за неговото щастие, което зависи и от твоето щастие. Не ти трябва такъв мъж.
Виж целия пост
# 28
Не е в работата проблема, другаде е. Вероятно си е дърво по начало, като добавим, че си му поомръзнала вече, предпочита да спи вместо да се занимава с тебе.
Виж целия пост
# 29
Отиваш до магазина и не се връщаш 2 дни, такава емоция ще му вдъхнеш, че надали няма да се осъзнае. И все пак, ако не го направи - багажа и вън. Млада си, сега ще направиш компромис. Ами после? След 10, 15г ти ще имаш нужда от мъж, а както сама виждаш той е такъв само на вид. Ние с ММ имаме 10г разлика, работи от 06:30 до 16:00 почива събота и неделя, но гледа наравно с мен детето дори се опитва да ме изгони, да изляза на фризьор, маникюр. Като се прибере детето е негово "задължение" събота и неделя излизаме я на кафе, я в парка. Осъзнай се, годините не са проблема, проблема е или в желанието, или в любовница.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия