“Подкрепа за съфорумка и двете ѝ прекрасни деца - midnightStar, тук сме!“

Мид, прегръщам те, момиче и кураж!

Мид, прегръщам те и аз, момиче. Така ми се иска да мога да те успокоя по някакъв начин... Hug
Няма да ти казвам да си силна, защото ти си силна точно колкото трябва, няма да ти казвам да не плачеш. Плачи, тази мъка трябва да излиза, не го задържай, защото гърлото още по-силно ще те стиска, до липсата на въздух, до душеща болка... Отпусни се на емоциите, трябва да се освободиш. Много ми е мъчно и за теб и за децата. Прегръщам те Hug

Мид, прегръщам теб и прекрасните ви дечица. ❤️Каквото и да кажа няма да е достатъчно. Мъката е огромна и няма край. 😥

Мид, толкова сте лъчезарни и щастливи на тази снимка! Как няма да си ограбена и опустошена... Имала си безкрайно много любов и щастие, сега ти е отнето несправедливо, но ти остава любовта на децата ви. Искам да те утеша, но не знам как...
Все пак да си била толкова обичана и да си загубила любовта е по-хубаво, отколкото никога да не си имала такава любов. Не че това може да бъде някакво утешение
Знам за тази болка, която сякаш те е хванала за гърлото и иска да те удуши. Прегръщам те!

Мид, тежко е. Знам, миличко. На 11 стават 8 месеца, откакто моето слънце го няма. Заедно 28 години. Неразделни като вас. Още не знам къде съм. Сиво и самотно ежедневие.
 Но ти не си сама. Имаш до теб две гълъбчета. Прегръщаш  ги и ще усетиш топлината, ще усетиш живота. Сърцата на любимите ни вече не туптят, но имаме нашите деца. Ще откриваме толкова познати черти, жестове и ще ги помним.
И кой казва, че не си силна?  Не се връщай назад. Боли повече. Прегръщам те, мило момиче.

Мид, Павел е бил един щастлив човек.  Не много хора си отиват, така, обичани. Пази любовта ви всърцето си, но не го затваряй.

Миличка, Павел, децата и ти винаги ще бъдете едно цяло! То няма да се наруши никога, само така изглежда. Живейте, споделяйте му, плачете с него и му се усмихвайте! Едва ли би желал друго.

О,миличка, плача с теб и те прегръщам ❤️

Мид, аз истински силни хора, станали такива по избор, не съм виждала. Може и да има. Налага се.
Ден за ден.

Много ми помагате наистина❤️
Да, винаги е с мен.

В един момент прегърнати, усмихнато сияещи и заедно всички и след това... звучна плесница от живота   Силна си, Мид, и още как! Иначе не би успяла да минеш през всичко това и да се съхраниш. Да, боли и не , няма да мине, а просто с времето ще стане поносимо, но както са написали имала си щастието да си открила точната си половинка, да сте изживели времето си заедно в любов и споделящи емоциите и трепетите си! Създали сте две прекрасни деца, от чиито очи винаги ще те гледа Павел и заедно ще се държите и ще минете през този ад подкрепяйки се! Плачи, викай, тъжи когато имаш нужда, и изливай навън събралата се горчилка, а после отново ще си като феникс и ще си опората, която е нужда на децата! Кураж, миличка, че този месец ще ви е особено тегаво

Мид, болката трудно ще мине, а вероятно и гневът. Толкова добри хора страдат, губят близки, разболяват се, не заслужават такава съдба и обратното... Може би всеки има мисия, чертичка за присъствие на тази земя, знам ли..
Аз се научих да приемам, че всичко е писано, че така е отредено при раждането още на човек.
 Още е рано, може би след година-две ще остане болката, но душата няма да гори така. В трудни моменти пак ще говориш с него гледайки небето, ще питаш за децата, ще разказваш...не знам чуват ли, има ли нещо горе...аз го приемам така.
За теб и децата животът продължава обаче, клиширано е, но ...направи и невъзможното, бори се...не зависеше от теб повече нищо. Мисли сега за бъдещето и децата. Винаги ще го помните, споменавате, но сега боли всяка мисъл.
Идват празници и това повече ще ви натъжи, особено дечицата. Гледай да са някъде на друго място, сред повече хора, ако има възможност. Не се затваряйте, не стойте където има много спомени по това време си мисля. Не казвам да се веселиш насила, ама за децата трябва да са някъде сред хора, да усетят духа на празниците, да си отвлекат за малко мислите колкото може, те са мънички и ... Не се затваряйте си мисля, трудно и бавно , но трябва да продължиш. То пак ще го направиш, нямаш избор след време, ама здравето и твоето може да се разбие. Внимавай, ти си им всичко на децата вече, пази се, отърси се, съхрани спомен, обич, всичко и продължи без гняв към съдбата, защото ...това разяжда и не променя нищо го разбрах късно.
Ако има къде да отидете за ваканцията, празниците, направи го с децата. Ако няма и не се сещаш пиши пак тук, може и нещо да измислим, някой нещо да предложи.... само не се затваряй и не гълтай болката дълго време.
Пак се отнесох, ама толкова ми е мъчно и често се сещам за вас. Извинявай , ако съм те разстроила, но ...

Не е лесно да си и баща и майка и мъж и жена в едно семейство. Да трябва да се погрижиш за всичко и за всички, когато ти се иска само да се свиеш в някой ъгъл и да страдаш. Да бъдеш опора за децата си, когато ти самият имаш нужда от опора, а твоята опора вече я няма. Но какво друго ти остава, освен да се бориш и да продължиш?  Някак си се събираш и намираш сили да не се предадеш.
Скъпа Мид, ти вече го правиш. ❤️

Прегръдка, Мид!

Mid, гуш, мила моя!
Заради Ена и Павел се стягай.
Сълзите през нощта, докато спят!