Как се промениха вкусовете ви с годините, промениха ли се изобщо или още си падате лекичко по съседското русо момченце?
Ето я моята емоционално темпорална крива, подплатена със снимков материал:
В детството си избирах момчетата по красота, популярност и най-вече по това и те да ме харесват. С двете си гаджета в детската градина - Борис и Златин, бях щастлива, наслаждавайки се на спора им за МОЕТО внимание.
В основното училище, личността ми претърпя метаморфоза, а оттам и вкусът към момчетата. Разбирате, че никой не закачаше отличничките, че и отряден председател. Много лошо. За да постигна равновесие тайно залитах по хулигани. И по русоляви младежи от горните класове. По мен си падаха явни зубрачи, което за дълги години напред, ме накара да избягвам мъже с очила.
В осми клас обект на любовта ми бяха младежи, за които можеше да се каже: дългокос, пуши, слуша рок.
Нещо такова
Някъде тогава започна да ме влече и тъмната страна, като продължение на образа на хулигана.
и обсебиха тийн сърцето ми. Гаджето ми имаше повече обеци от мен, татуировка и караше едно старо АВО. Всички ми завиждаха.
В гимназията нещата се промениха. Беше време на доказване, извоюване на популярност и обожанието на съучениците. Нямах време за гадже, но групом въздишахме по Нъно Бетанкорт и сие
В студентските си години се заплесвах по сложните личности, с вътрешна драма. Класическа музика, европейско кино...После дойде ред на интелектуалците, които така ми писнаха, че следващото ми гадже беше с 4 години по-малко от мен.
Стига за мен, моята е дълга. Разкажете.