Живея от 3 години с приятелят ми и от три години имам съмнения за неговата най-добра приятелка. Не съм от жените,които ограничават хората до тях.Напротив-приятно ми е и двамата да си имаме приятели стига да си знаем границата. Въпросната жена я познава от 12 години.Запознали са се на обществено място тя е отишла при него и е започнала разговор. Когато се запознават тя е необвързана. За тези 12 години познанство може би са си станали по-близки след нейният развод и появата на нейното дете. Забелязах,че се прави винаги на жертва около него...."Горкото ми дете,остана без баща...Сега ако баща и беше друг щеше да върши мъжката работа вкъщи... Няма как сама да си донеса чувал брашно дори "И естествено моят съжалителен приятел веднага и предлага помощта си без да се замисли. Реално в ситуацията на момента и аз я съжалих.. Майка ми цял живот е била сама и сме мъкнели тежките торби без помощ.
Всеки ден си звъняха от рано сутринта да се чуват кой как е,през деня си пишеха,а вечер понякога тя му е звъняла доста късно...Започнах да се изнервям. Всеки ден си измисляше нещо ново,за което да е тревожна и да търси съжаление -"Детето падна от колелото,какви неща да и взема за дезинфекция?(Приятелят ми е фармацевт)"Оф,много ме боли главата,сякаш настивам,какво ще ми предложиш " "Виж какви обувки ще си взема "... Моето търпение продължи година.След което започнаха скандалите ни с него. Един ден му поисках да им видя чата. Бях откачила.... Грабнах му телефона и видях как са си контактували ...
Бяха адски близки. Той и беше написал,че иска да излезнат двамата с нея,но не желае да я запознава с приятелят си,а тя му беше отвърнала "И аз се затъжих"Той беше отвърнал"Да"И тя му беше пратила 3 сърца. Скролнах нагоре във всеки един удобен момент тя му е пращала сърца и целувки,той и е отговарял с "
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)