Ето тук една интересна статия за - Дефицит на желязо без анемия - клинично предизвикателство
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5986027/?fbclid=IwA … -URgTXficXVxDqahw
Тя е на английски, аз чета основно с преводача ще го пусна и тук, ако на някой му е по-лесно. Слагам основната информация, накрая има описани и два случая, тях не съм ги сложила, който иска да си ги прочете.
Виж целия пост
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5986027/?fbclid=IwA … -URgTXficXVxDqahw
Тя е на английски, аз чета основно с преводача ще го пусна и тук, ако на някой му е по-лесно. Слагам основната информация, накрая има описани и два случая, тях не съм ги сложила, който иска да си ги прочете.
Скрит текст:
Дефицит на желязо без анемия – клинично предизвикателство
Дефицитът на желязо може да бъде тежък въпреки нормален хемоглобин и пълна кръвна картина. Симптомите, които могат да бъдат продължителни и изтощителни, трябва да предизвикат клинично подозрение за дефицит на желязо, дори ако пълната кръвна картина е нормална. Трябва да се снеме доживотна история на кръвозагуба, като обилна менструация, бременности, кръводаряване, злополуки/операции, както и анамнеза за целиакия, атрофичен гастрит и лекарства, ограничаващи секрецията на стомашна киселина. Феритинът (<30 μg/L) е най-чувствителният и специфичен индикатор за дефицит на желязо, въпреки че неговите клопки трябва да бъдат взети под внимание. Въпреки това, концентрацията на феритин може да бъде близка до нормалната, докато оцветяването с желязо на проба от аспирация на костен мозък е лишено от желязо. Освен това, при определяне на състоянието на желязото е важно да не се разчита само на резултатите от един тест, а да се вземе предвид цялата картина. Терапията с желязо трябва да се проследява с повтарящи се определяния на феритин с таргетна концентрация на феритин >100 μg/L и да се провежда до отзвучаване на симптомите. Когато лечението с желязо се преустанови, трябва да се определи серумният феритин, за да се гарантира, че нивото остава стабилно. Желязото трябва да се възстанови, ако концентрацията на феритин спадне и симптомите се появят отново.
Дефицитът на желязо без анемия е диагностично предизвикателство, тъй като може да остане неразпознат за по-дълъг период от време и освен това няма добре дефинирани диагностични критерии. Подозрението трябва да възникне, ако пациент с нормална пълна кръвна картина представя симптоми на желязодефицитна анемия предимно заедно с ниска концентрация на феритин и особено когато медицинската история подкрепя железен дефицит.
Желязодефицитна анемия (хемоглобин ≤ 130 g/L при мъже и ≤120 g/L при жени) е късна проява на дефицит на желязо, като и двете са често срещани медицински състояния в ежедневната клинична практика . Около 10–20 % от жените в менструация имат дефицит на желязо, а 3–5% от тях са откровено анемични. Дефицитът на желязо (анемия) често може да бъде асимптоматичен и да остане недиагностициран за дълъг период от време. Често се взема кръв за пълна кръвна картина и ако е налице микроцитна/хипохромна анемия, може да се подозира дефицит на желязо. Серумната концентрация на феритин (гранична стойност <30 μg/L) е най-чувствителният и специфичен тест, използван за идентифициране на железен дефицит. В клиничните лаборатории обаче долната граница на референтния диапазон често се определя на 10–20 μg/L. Това може да доведе до объркване, тъй като ролята на феритина при откриването на дефицит на желязо не е недвусмислена. След това феритинът може да бъде допълнен с определяне на наситеността на трансферин, разтворимия рецептор на трансферин (sTfr) и съотношението между sTfr и логаритъма на феритина, както и хепцидин .
Кога концентрацията на феритин е ненормална?
Повдигнат е въпросът коя концентрация на феритин означава клинично симптоматичен дефицит на желязо. Пациенти с истинска желязодефицитна анемия въз основа на отрицателно оцветяване с желязо в костния мозък може да имат серумна концентрация на феритин, близка до 50 μg/L . Пациенти с Синдромът на неспокойните крака трябва да се счита за дефицит на желязо, когато тяхната концентрация на феритин е <75 μg/L . Освен това е доказано, че пациентите с отрицателни запаси от желязо в костния мозък имат серумни нива на феритин близо до 100 μg/L . Дефицитът на желязо в пациенти със сърдечна недостатъчност влошава качеството на живот, независимо от наличието на анемия. Там недостигът на желязо се определя като ниво на феритин <100 μg/L или при 100–299 μg/L с насищане на трансферин <20%. По-специално, пациенти с възпаление или клинично значимо увредена чернодробна или бъбречна функция бяха изключени от изпитването.
Симптоми и диференциална диагноза
Слабостта, умората, затруднената концентрация и ниската производителност на труда са неспецифични симптоми, приписвани на ниското доставяне на кислород до телесните тъкани и намалената активност на съдържащите желязо ензими . Степента, до която тези нехематологични ефектите от недостига на желязо се проявяват преди да се развие анемия може да са неясни.
По време на моята 30-годишна кариера като интернист със специален интерес към заболяванията на щитовидната жлеза и хематологията, срещнах стотици пациенти, главно жени в менструация, които търсят съвет поради продължителна (1–25 години) умора, мозъчна мъгла, мускули и стави болки, наддаване на тегло, главоболие, диспнея, сърцебиене, понякога свързано с нарушения на съня, аритмия, бучка в гърлото или затруднено преглъщане и неспокойни крака. Пациентите често са получавали спектър от диагнози, като субклиничен хипотиреоидизъм (лекуван само с левотироксин или с препарати, съдържащи Т3), синдром на хроничната умора, фибромиалгия, хронична лаймска болест, изгаряне и претрениране. Кръвната картина обикновено е била нормална. При насочване техните серумни концентрации на феритин варират от 1 до около 150 μg/L. Ако не е имало очевидна причина за дефицит на желязо, като цьолиакия, многократно кръводаряване, многоплодна бременност или дълги периоди на обилна менструация, диференциалната диагностика при серумен феритин >50 μg/L включва чернодробни и бъбречни заболявания, окултна кръв в изпражненията, дефицит на IgA, калциеви нарушения, дефицит на D-витамин или витамин B12 и ако анамнезата показва продължителна употреба на пиридоксин (>20 mg/дневно, токсичност на витамин B6.
Дефицитът на желязо може да бъде тежък въпреки нормален хемоглобин и пълна кръвна картина. Симптомите, които могат да бъдат продължителни и изтощителни, трябва да предизвикат клинично подозрение за дефицит на желязо, дори ако пълната кръвна картина е нормална. Трябва да се снеме доживотна история на кръвозагуба, като обилна менструация, бременности, кръводаряване, злополуки/операции, както и анамнеза за целиакия, атрофичен гастрит и лекарства, ограничаващи секрецията на стомашна киселина. Феритинът (<30 μg/L) е най-чувствителният и специфичен индикатор за дефицит на желязо, въпреки че неговите клопки трябва да бъдат взети под внимание. Въпреки това, концентрацията на феритин може да бъде близка до нормалната, докато оцветяването с желязо на проба от аспирация на костен мозък е лишено от желязо. Освен това, при определяне на състоянието на желязото е важно да не се разчита само на резултатите от един тест, а да се вземе предвид цялата картина. Терапията с желязо трябва да се проследява с повтарящи се определяния на феритин с таргетна концентрация на феритин >100 μg/L и да се провежда до отзвучаване на симптомите. Когато лечението с желязо се преустанови, трябва да се определи серумният феритин, за да се гарантира, че нивото остава стабилно. Желязото трябва да се възстанови, ако концентрацията на феритин спадне и симптомите се появят отново.
Дефицитът на желязо без анемия е диагностично предизвикателство, тъй като може да остане неразпознат за по-дълъг период от време и освен това няма добре дефинирани диагностични критерии. Подозрението трябва да възникне, ако пациент с нормална пълна кръвна картина представя симптоми на желязодефицитна анемия предимно заедно с ниска концентрация на феритин и особено когато медицинската история подкрепя железен дефицит.
Желязодефицитна анемия (хемоглобин ≤ 130 g/L при мъже и ≤120 g/L при жени) е късна проява на дефицит на желязо, като и двете са често срещани медицински състояния в ежедневната клинична практика . Около 10–20 % от жените в менструация имат дефицит на желязо, а 3–5% от тях са откровено анемични. Дефицитът на желязо (анемия) често може да бъде асимптоматичен и да остане недиагностициран за дълъг период от време. Често се взема кръв за пълна кръвна картина и ако е налице микроцитна/хипохромна анемия, може да се подозира дефицит на желязо. Серумната концентрация на феритин (гранична стойност <30 μg/L) е най-чувствителният и специфичен тест, използван за идентифициране на железен дефицит. В клиничните лаборатории обаче долната граница на референтния диапазон често се определя на 10–20 μg/L. Това може да доведе до объркване, тъй като ролята на феритина при откриването на дефицит на желязо не е недвусмислена. След това феритинът може да бъде допълнен с определяне на наситеността на трансферин, разтворимия рецептор на трансферин (sTfr) и съотношението между sTfr и логаритъма на феритина, както и хепцидин .
Кога концентрацията на феритин е ненормална?
Повдигнат е въпросът коя концентрация на феритин означава клинично симптоматичен дефицит на желязо. Пациенти с истинска желязодефицитна анемия въз основа на отрицателно оцветяване с желязо в костния мозък може да имат серумна концентрация на феритин, близка до 50 μg/L . Пациенти с Синдромът на неспокойните крака трябва да се счита за дефицит на желязо, когато тяхната концентрация на феритин е <75 μg/L . Освен това е доказано, че пациентите с отрицателни запаси от желязо в костния мозък имат серумни нива на феритин близо до 100 μg/L . Дефицитът на желязо в пациенти със сърдечна недостатъчност влошава качеството на живот, независимо от наличието на анемия. Там недостигът на желязо се определя като ниво на феритин <100 μg/L или при 100–299 μg/L с насищане на трансферин <20%. По-специално, пациенти с възпаление или клинично значимо увредена чернодробна или бъбречна функция бяха изключени от изпитването.
Симптоми и диференциална диагноза
Слабостта, умората, затруднената концентрация и ниската производителност на труда са неспецифични симптоми, приписвани на ниското доставяне на кислород до телесните тъкани и намалената активност на съдържащите желязо ензими . Степента, до която тези нехематологични ефектите от недостига на желязо се проявяват преди да се развие анемия може да са неясни.
По време на моята 30-годишна кариера като интернист със специален интерес към заболяванията на щитовидната жлеза и хематологията, срещнах стотици пациенти, главно жени в менструация, които търсят съвет поради продължителна (1–25 години) умора, мозъчна мъгла, мускули и стави болки, наддаване на тегло, главоболие, диспнея, сърцебиене, понякога свързано с нарушения на съня, аритмия, бучка в гърлото или затруднено преглъщане и неспокойни крака. Пациентите често са получавали спектър от диагнози, като субклиничен хипотиреоидизъм (лекуван само с левотироксин или с препарати, съдържащи Т3), синдром на хроничната умора, фибромиалгия, хронична лаймска болест, изгаряне и претрениране. Кръвната картина обикновено е била нормална. При насочване техните серумни концентрации на феритин варират от 1 до около 150 μg/L. Ако не е имало очевидна причина за дефицит на желязо, като цьолиакия, многократно кръводаряване, многоплодна бременност или дълги периоди на обилна менструация, диференциалната диагностика при серумен феритин >50 μg/L включва чернодробни и бъбречни заболявания, окултна кръв в изпражненията, дефицит на IgA, калциеви нарушения, дефицит на D-витамин или витамин B12 и ако анамнезата показва продължителна употреба на пиридоксин (>20 mg/дневно, токсичност на витамин B6.
