НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Цял ден, всеки ден съм с чувството и желанието да набия някой
И при нас е много, много рев особено от както каката тръгна на градина, малката не се търпи. Почти с нищо не се занимава, постоянно ме вика, все недоволства за нещо, мрънка, реве, пищи. Това всичкото се случва докато има биба. Решила съм към нова година да я махна, защото сега просто нямам сили и след това не знам как ще се търпим.
 Нито каката нито малката никога не са реагирали като кърмя, по принцип съдействат.
Трябва да свиква да те вижда с бебе. Колкото по бързо толкова по добре. Не се ограничавай да държиш бебето. Щом таткото е вкъщи сега е момента да свиква. Защото все ще се налага да останеш с двамата сама, не си го причинявай.

Аз съвет към Jinx относно кърменето не мога да дам. Синът ми не е реагирал остро при появата на бебето. Първите няколко месеца изобщо не я забелязваше, не я отразяваше.
Сега само се дърпат, скубят, удрят, но не могат изобщо да си играят. Щом единия вземе нещо, другият веднага се спуска да му го измъкне от ръцете.
Не знам кога ще дойде момента да се заиграят. 🙄

Момичета, изнамерих си чисто нови пликчета за кърма, не знам имат ли срок.
Давам ги ако ви трябват на Авент са и са 25 броя.
Купувани са малко преди Рая да се роди.

Моля да ме насочите каква помощ да потърся. Ако преди съм си мислела, че детето се тръшка и изпада в истерии, то сега е нещо страшно.
Психолог ли да търся, консултант ама по какво... вече нямам идея.
Чета статии по темата, следя и една facebook група, но нищо не ми помага.
Сигурна съм, че двамата с баща му сме виновни. Няма респект към нас.
На моменти са такива истерии за няма нищо, че няколко пъти ми мина през ум да не би да има някакъв неврологичен проблем.
Но, не. Това го прави само в нас и с нас.
Наистина съм на ръба. Вечер след работа има моменти, в които не ми се прибира.
Пробвах да го оставя да реве, пробвах и да говоря тихо и да обяснявам, пробвах да му отвлека вниманието с нещо любимо за него. С нищо не постигаме успех.
Не смея да излизам надалеч с детето си, да пътуваме някъде. Тръшкането разваля всичко, а вече изпитвам и срам.
От едно добро и спокойно бебе, малкото ми красиво момченце, се превръща във пищящо и нон стоп плачещо с нас дете.

Уф, мъчно ми е да го чуя, че е дошъл този момент, още по-гадно ми е пък да чета, че обвинявате самите себе си. Тръгнете първо от там според мен, защото мислете, че вие сте виновни, какво сте направили (или не направили)?

Това с пробването на "това и онова" иска време, за да се види какво работи, според мен от опити за ден - два, седмица, не може да се каже дали работи или не, защото така просто се дава разнопосочна информация и различни начини и методи на действие, които те трудно ще разчетат от веднъж. Не знам дали се изразявам разбираемо, но ако в едни определени моменти действате различно, е трудно да направи асоциация какво се очаква от него.
Аз използвам няколко метода, но ги тренирам от известно време и някои неща ги разбира, за други все още се тренираме.
Първото, което използвам е погледа, знаете, във всеки момент може да "казваме" много само с поглед, невербално. Имам си погледи, с които без да кажа и дума, вече ме разбира, че трябва да спре да прави това, което прави. В началото ми се смее, защото мисли, че се шегувам, но като не отвръщам на смеха му, разбира, че съм сериозна. Без думи.
Друго, което правя, е да го игнорирам. Ако търси внимание, докато прави нещо, което не искам да прави, просто поглеждам някъде към или около него и после спирам да му обръщам внимание (разбира се, ако не троши нещо в къщата )
Тогава работи методът да излезем на терасата, да погледаме небето, самолетите, планината, моторите, колите... Разсейването с нещо друго, което да отвлече вниманието от настоящата му драма. Опитам се да му показвам малки, дребни неща, като красивите облаци, някоя баба мравка, мушичка... Неща с които обикновено не се занимава, така използвам да го запознавам и с други неща от заобикалящия ни свят. Забелязвам и, че все повече обръща внимание на разни дребни мушици, мравки, животинки и ми ги показва и ги пази. Мен това ме радва.
Имало е и моменти, в които просто излизам от стаята или се махам от ситуацията, първо, за да не подпаля и аз, второ, защото обикновено тръгва след мен и най-малкото сменяме мястото на действие и нещата тръгват в друга посока.
Ако се тръшка вкъщи, значи има нужда да прави нещо. Децата обичат да имат задачи и да помагат вкъщи (или поне моето), веднага му намирам нещо дребно, което да свърши за мен - било то да изхвърли някой боклук, да извади вилици или лъжици от съдомиялната, да премете пода, да подреди играчките си... Вчера дори правихме бисквитена торта и за да не ми пречи, ми помагаше като ми подаваше бисквитите.
Може би се повтарям, но в такива моменти, НАЙ-МАЛКОТО, което правя, е да говоря.
Ако говоря, то това са въпроси свързани с поведението му - напр. Кой се държи неуважително? Кой се държи като бебе? Ти бебе ли си? И подобни... В един момент ще започне да прави връзката, че възрастните не се държат така, а знаем, че всяка дете иска да подражава на големите.
А съвсем наскоро започнах да пускам тук-там някое чудовище вкъщи Пресен пример - искаше да отваря една врата на нещо като килер в чужд апартамент и почна да се тръшка и да ме дърпа да му отворя, защото не стига дръжката на вратата. Сетих се за чудовищата и му казах, че вътре има такова, което взема малките деца, които отварят врата и дали иска да е без мама и тати... Слушаше ме и като приключих да разказвам го питах дали иска да отвори вратата, беше "Не" и си реших проблема.
А понякога съвсем не е нужно нещо повече от чиста физическа близост, без думи, нежно докосване, галене, милувка. Има моменти, в които не помага друго, освен да почна да го подхвърлям (помага навън и докато "лети" във въздуха, се отдалечавам от мястото, където е започнала сцената) или гъделичкам, така поне всички започваме да се смеем и пак минаваме на друга вълна.
При мен това са нещата, които работят, но работят с наслагване и тренировки, а не отведнъж. Отказала съм се да викам и да се ядосвам, ако усещам, че напира нещо да изригне, ставам и се махам аз, за да ми мине малко (освен ако не е застрашаваща ситуация). Не ми се ще да побелея преждевременно заради детето и това, че не мога да се контролирам Опитвам се да се щадя, а по този начин щадя и детето и психиката му.
Съжалявам за дългия пост, но от около месец и аз съм на тази вълна и споделих това, което намерих да работи.
Успех, ангелче!

m-angel, мисля,че повечето деца преминават през това състояние. Не мога да цитирам от къде,защото не помня,но бях прочела,че децата,когато са в обстановка,в която трябва да спазват определени правила и норми, сред хора,които не са мама и татко, след като видят родителя се превръщат в ревящи и тръшкащи се малки човеци, понеже искат да извадят всяка емоция,която е била подтисната преди срещата. Така че е нормално да реве,крещи и да не е “твоето” дете. Аз го забрлязах при Биляна,когато започнах да я оставям на свекърва ми за няколко часа това лято. После беше буквално непоносима. По съвет на хомеопат започнах да давам  Пулсатила 30СН по 3 пъти на ден за 2 седмици. За деца,които тръгват на ясла,градина или при раздяла с родителя, се препоръчва да се направи такъв курс.
А и да не забравяме бебешкия пубертет, известен като “the terrible two”.
Не се самообвинявайте с мъжа ти, просто явно и на детето му е трудно и това е единствения начин,по който може да изрази емоциите си.
Все пак ако предпочиташ, винаги можеш да се срещнеш със специалист-детски психолог, който може да ти даде насоки.

m-angel, разбирам те много добре. Вчера посетихме детски психолог, защото сме в същото положение. Знам, че е нормална фаза в развитието, но често казано исках някои професионалист да ни потвърди + да ни даде съвети как да му помогнем да мине по-лесно през това. Взех си няколко неща от сесията, като едното важно нещо, което исках да чуя е, че на Борко няма да му стане нищо от толкова тръшкане и плач. Тя ни обясни, че при някои по-чувствителни деца това е начина да се справят с емоциите си - тоест тръшкането им помага. Ако се опитваме да го спрем, нещата само се влошават. Посъветва ни да приемем тантрумите.
Ние имахме и доста индивидуални въпроси, които няма смисъл да описвам, но като цяло получихме добри съвети и фийдбек. Ако сте отворени към такива неща, може да пробвате.

Apricity, не искам да прозвуча нападателно, но честно казано според мен някои от методите, които си описала работят само в краткосрочен план, а в дългосрочен биха били нов и по-сложен проблем. Не съм фен на всяването на излишен страх, както и засрамването, че се държи като бебе. Даже според мен, напротив, хубаво е да се обяснява на децата, че мама и татко също плачат понякога и че няма нищо лошо в това. Относно страховете - до ден днешен ме е страх да си мия косата със затворени очи, заради реплика на майка ми, когато бях малка. Няма да ви я кажа, защото ще ми се смеете. Просто го давам за пример как една реплика от преди 20-30 години все още влияе на живота ми.

Моето дете сякаш не е чак толкова емоционално, не знам, не прави такива диви тантруми с много ревове. Но това, за което се включвам, е да успокоя вйнджълчето, че това е съвсем нормален период при детето и всичко, което ви се случва, е съвсем нормално. Наистина не трябва да се обвинявате, това е период на тестване на граници, може би трябва да осъзнаете за вас самите какви са вашите граници и едва тогава да се опитвате да наложите такива на детето.

Иначе аз съм съгласна с Джинкс. При нас работи да припозная чувствата на детето. Ако плаче, обяснявам, че се чувства тъжен, защото еди си какво, че се чувства ядосан, защото еди си какво. Че се чувства разстроен, защото еди си какво.
Обикновено след такива моменти разговорите ни протичат така:
“Ти тъжен ли си в момента?”
“Да.”
“Защото мама не ти дава еди си какво ли?”
“Да, искам нещото х.”
И тук отново обяснявам, че да, той много иска нещото х, с него много ще де забавлява, ще му е много весело да го прави и после причината защо не му се дава.
Ако се тръшне отново, повтарям процеса.
Смятам, че това значително намалява тръшканията при нас, защото често се опитваме да му обясняваме причинноследствените връзки в света, нашите разбирания за света и нашия малък семеен свят отделно от него, а това при него помага неимоверно много. Гледаме и да сме постоянни, което не винаги е възможно, но да речем, че 80/20 долу-горе се получава. Говорим винаги в кратки и прости изречения. За себе си обаче мисля, че това, че и много говори и връзва някакви примитивни изречения доста му помага за комуникацията, но си мисля и също, че и при не толкова говорещо дете тази страгедия помага.
И разбира се, много гушкане, много обясняване. Имала съм и случаи, в които ми казва “Не искам гуш, мамо” и предпочита да си реве. В тоя случай просто го оставям, казвам му, че ако е много ядосан, може да удря по дивана или да мята плюшени играчки, но гледам да съм наблизо, ако все пак ме поиска.
Мисълта ми е, че е нормален етап, не трябва изобщо да се обвинявате, но моето лично мнение е, че птево трябва да се погрижите за себе си, ти за себе си като майка, мъжът ти за себе си като татко, вие двамата като двойка и едва тогава да се опитате да се справите с тантрумите на детето, когато сте спокойни и сте си дали кураж. Може би е клише, но при нас справянето с неговите тантруми минаваше през справянето с нашите собствени емоции и тантруми и подобряване на нашето психическо състояние. Стискам палци всичко да е наред и да минава бързо.

Напълно подкрепям Jinx, мисля че такива сравнения "плачеш като бебе" са обидни и непродуктивни. А ако тръгна да го плаша с чудовища, ще му докарам кошмари. Детското въображение е много силно.

При нас най-много работи, когато мама е успяла да се наспи и е имала време за себе си. Тогава съм по-спокойна, търпелива, и по-лесно се справям с тръшканиците.

Аз подозирам, че още не сме навлезли в същинската част на терибъл ту периода, затова ще замълча. Не, че няма тръшкане и истерия за какво ли не, но засега е поносимо и се овладява. Според мен има и момента, че ако забраните и ограниченията и изискванията са твърде много, това допълнително провокира детето да изпада в такива състояния. В една от книгите, които се опитах да прочета докрай, пишеше, че децата се нуждаят от четири С. Самостоятелност, свързаност, смелост и забравих последното. И ако нямат условията да развият тези неща в себе си, започва борба за внимание, власт, отмъщение и накрая изпадат в апатия. Това е кратко резюме на материала докъдето съм стигнала
Аз искам да се "похваля" с две вирусни инфекции и мораксела за десерт. От 08.09 до ден днешен. Може би е имал два или три дни посещения в яслата в този период вече почти свикнах, че сополив е новото му нормално състояние.

Ейнджъл, съжалявам да чуя, че е толкова тежко при вас 
Ходи ли на ясла? Ако ходи на ясла, а вие сте на работа – то това, за съжаление, е от очакваните поведения. Децата си избиват всичко, ама всичко от деня вкъщи и това за съжаление продължава обикновено и в събота и неделя. Случва се, защото им е огромен стрес яслата, там не могат да бъдат такива, каквито са, спират се, ограничават се и заедно с това, че не умеят да регулират все още емоциите си, избива като тапа с най-близките.

Защо обвинявате себе си? Наистина, какво мислиш че може вие с мъжа ти да сте направили, за да се стигне до тук?
Има проблем единствено тогава, когато пред самото дете и в правилата ви вкъщи не сте на едно мнение – децаа ужасно се объркват и притесняват когато получават разнопосочни команди и разрешения от мама и от тати. Затова е важно пред децата да сте едно цяло, а когато сте сами можете да си дискутирате и спорите на спокойствие.
Според мен няма да навреди да отидете на психлог вие с таткото – най-малкото ще ви даде насоки как да се уверите в способностите си.

Една забележка от мен – недейте да влизате във филмите с чудовищата. От един път ок, ама в дългосрочен план това, заедно с „Тръгвам, оставям те ако искаш идвай“ и „Ще те вземе циганката“ подобни са ужасно, ужасно травмиращи. Около мен има десетки деца в училищна възраст, които берат страшни ядове от именно такива реплики в бебешките и детските си години.

Общо взето тантрумите трябва да се изчакат, но това зависи само от нашето емоционално състояние  Аз като съм кисела и недоспала нямам никакъв толеранс... Иначе, в добрите дни, мога и половин час да чакам някой да се нареве и натръшка. И после да му припозная чувствата – номер 1 правило в отглеждането на адекватни деца.

Po3u абсолютно съм съгласна с теб изпревари ме с отговора си. С голяма вероятност поведението е ефект от яслата, това не продължава завинаги, но даден период минава по този начин показва и моя опит.

Моите деца като имат/ха подобно поведение без ясла/градина?
Преди поне малката беше кротка, но вече я хвана и нея пубертета. По цял ден се съблича, събува памперса, рита ме, когато искам да я облека. Вечно не иска това, което й обличам, тръшкане, лягане по земята. А аз съм с контузено коляно и едвам ходя.
И пак съм болна. Пак вирусче от градината, че и моите родители.
Ох, пак се оплаках.....

Чета и отговарям набързо.
И ние предполагаме, че е ефект от яслата, макар че той ходи от началото на годината.
Проблема се задълбочи след като беше с остър бронхит и малко след това изкара и стомашно чревния вирус. Стоя почти 3 седмици в нас, а през това време в яслата са настъпили и промени. Големите деца ги няма, а са започнали да приемат набора на Марти. Да, голяма част от децата ще са по-големи от него, тъй като той е в края на годината, но пък поведението им ще е като на по-малки.
Говорих и със сестрите. Много от децата плачат и явно той копира поведение
Смятам, че ние не се справям, защото само на нас ни прави тези номера
И веднага ще споделя, че откакто съм се оплакала на вас, поведението му е на 180 градуса. Ангелче е.
Пробвам да ляга не по-късно от 20:30 ч, както си лягаше преди. В последно време го слагах към 21 ч.
Нямам идея дали на това се дължи, но 2 нощи спа много добре и вчера се събуди в 9 (О, чудо. За първи път), а тази сутрин в 8:15 ч.
Говорили сме си и преди, че не искаме да го плашим и да насаждаме излишни страхове в него.
Ще видим как ще е и през седмицата, когато е на ясла.
Иначе с баща му нямаме спорове и пред него сме винаги на една позиция, като после сваляме картите
Благодаря ви много. Ще ви държа в течение как се развиват нещата при нас.

Ейнджъл, той ги прави само на вас, защото вие сте му най-близки и може да се отпусне  с другите не може да се държи както си иска щото не знае как ще реагират.
Аз това за чудовищата мисля че знам откъде идва. В една книга казваха, че по този начин държат децата от опасности когато родителят не е до тях. Затова реките и горите едно време са бъкали от духове , змейове и т.н. мисля че за по-големи деца (3+) може и да е добра идея да има едно две чудовища наоколо. Като бях малка наистина обичах страшни истории. Обаче страшни, а не депресарски. Примерно много с кефих на дама пика, обаче много ме натъжаваше приказката как майката се превръща в пиле и отлита от лошите си деца. Мисля, че схванахте каква ми е идеята. За момента единственото което казвам на малкия е, че в мазето живеят гремлини когато напира да ходи там. Ама то и мен ме е страх да ходя в нашето мазе. Такива паяци има, бррр