НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

ivanamar, те още не са равностойни физически. Иначе после като пораснат, нека си се карат и бият, дори не смятам да се намесвам в караниците им за играчки. Да се оправят. Сега Оги е много беззащитен и Борко направо му застрашава живота. Вчера на игра скочи върху него и си заби крака в корема му, а по-рано се пусна в кошарата му докато спи и пак падна върху бебето... Направо се чудя кога ще стигнем до болница. Много е опасен големия понякога. То къде ревност, къде несъобразителност (което е нормално за възрастта му), но просто ми писна да съм като орел покрай това бебе.
Всъщност се оплаквам, защото имаше период, в които Борко беше много добричък и кротък и свикнах на хубавото. Можех даже да отида да измия някое шише на мивката и да ги оставя тези двамата сами на дивана. Но явно нещата не вървят само нагоре, както си представях, а лъкатушат нагоре-надолу.

Jinx, и моите деца непрекъснато се бият, скубят, дърпат.
Това, че щом са с малка разлика е хубаво, че ще си играят заедно, защото имат приблизително еднакви интереси, е химера.
Аз съм едно дете в семейството и ми е сега тепърва вижда какво се случва между братя и сестри.

Helinor, може и да си права, но според мен зависи и от децата и родителите. Аз например имам по-голяма сестра (1г8м разлика) и винаги сме си играли много. До ден днешен имаме общи приятели от детството. Племеничките ми пък са с 1г1м разлика и също са голяма партия.
Моите родители не са се занимавали много с мен. Навремето май повечето деца бяхме така. Имам спомени единствено, че майка ми ми е чела книжки или сме учили някакви букви и числа, а баща ни ни е подмятал във въздуха. Вече след 1-2ри клас нямам спомен да са ни обръщали някакво внимание. Съответно със сестра ми си бяхме най-близките хора. Никога не сме се били. Карали сме се, но нищо особено, не помня някаква голяма караница да ми се е насадила в съзнанието. Надявам се и Борко и Оги да са така, но при момченцата май по-бурно протича детството.

Jinx, не знам може като израстнат малко да се променят нещата. На тази възраст вероятно е трудно да се определи как ще бъде по-нататък. Дано си бъдат близки. 🙂

Да, дано. И аз гледам да не си правя прибързани изводи. Но тайно се надявам, че предимно ще се разбират

Можете да прочетете книгата „Братя и сестри без вражди“ – уникално добре поднесена информация, която е актуална не само при братя и сестри, но и при общуването с партньора.

Аз също съм само дете и винаги съм имала близки приятели, като поотраснах, които до ден днешен наричам „братя“. Един е, де, но все още ми е като по-голям брат. Благодарение на него в 8 клас забърсах едно гадже, защото не ме пускаха да излизам иначе по купони....

Моите се карат много – каката ги бие, те бият нея, спорят помежду си, но има много проблясъци в тунела и доста често се и заиграват в различни конфигурации. Няма как без спорове и препирни – няма връзка между хората, която да протича напълно гладко.... А какво остава за взаимоотншенията в семейството, където всеки се бори за признание, любов и мъничко власт.

Проблемът е вече като разликата е малка, защото по-големия не е толкова голям, че да се усети как да подходи.... И се случва да удари по-силно, да изпусне нещо върху главата на бебето и тн... Абе трябва си огромна доза внимание. Това няма как да се подмине, ще се случва, неизбежно е.
Така че вярвам и Борко и Оги ше се разбират, но първо малко батко Борко да порасне да може сам да се контролира  Дотогава наред с целувките ще има и плесник по главата 

Георги след няколко бледувания, продължително разтройство, след което беше на диета доста време, сега ми отказва манджи. Иска само банани, бисквити и солети да яде, което ядеше по време на диетата. Как да го накарам отново да седи на масата с нас и да се храни както преди. Избирателно си яде неща с нас, иначе както сега легна гладен, защото отново не пожела да си изяде обяда. Период е, ще мине, но ми се иска да го съкратя.
Иначе как се развиват в познавателната част. Георги обожава пъзели и вече сам реди по 30 части за 4-5 мин, което много ме радва. Вчера вече взехме с 50 части. Относно цветовете знае синьо, зелено, жълто, другите ги бърка още. Но го направих като игра, взех гланцови блокчета и режем топки и ги лепим на бели листи. След това вдигам листа и го питай, кой е цвета
А с броенето е зле 1,5,6 Ако почна аз и стигна до 3 обаче, той казва 4,5,6
Дайте идеи с какво да се занимаваме и да учим, че нещо съм на тази вълна

Понякога като ви чета и ми идва да скоча зад борда. Пъзел 30, 50 части, цветове...
В нас пъзелите се използват само и единствено да бъдат разпилявани из цялата стая.
Ако за момент успея да го привлекат и седне да редим, единствено ми подава части. Пробва ли да сложи една и не е на правилното място или не влезе веднага на мястото си и всичко е разпръснато на момента.
Търпение 0. Ако имаше главна нула така щях да я напиша
Mamsi11, не се притеснявай.
Ще минат сигурно 10 дена докато нещата се наредят. Поне с Марти беше така, когато септември изкара подобен вирус.
Чак от яслата ми казваха да му пуснем някакви изследвания, че това не бил "нашия Марти".
Предлагай, а ако иска да яде.
Няма да се оплаквам, че от 5 дена е болен. Плахо ще се похваля, че май се подобрява.
С памперса сме до никъде.
С обличането също.
Но както се пее "Всичко е точно."

Имаме приятелче (момиченце), което е с 4м по-малка от Борко. Вече брои до 10, говори ясно с някакви елементарни изречения, занимава се по 1 час сама с Лего без да търси родителите си. А Борко до нея е като маймуна. Издава нечленоразделни звучи и скача и беснее от стая в стая. Ами хора, примирих се, от бавните ще сме. Използвам Оги за оправдание, че не развивам Борко и така.
Е, има си и силни страни и той, но засега учението не го влече.

Димана ,  брои спокойно до 10, знае цветовете /почти всички/ , пъзели явно не харесва защото има , но не реди , кака й на нейната възраст много редеше . Знае цели песнички и дори едно коледно стихче , но тя говори от много отдавна и всъщност сега няма нещо което да не казва , говорим си свободно с цели изречения .
Най-много харесва ролевите игри , обича да играем на ресторант , а тя с лист и химикал да ми взима поръчките и да готви . Сега има една маймуна от Айко която облича с нейни дрехи и обувки и ме кара аз да се правя на баба на маймуната , а тя е майката 🤣
Също така с един касов апарарат с микрофон на който се прави на касиерка и умирам от смях като каже "отваряме каса номер три моля.." 🤣🤣
Изобщо всякакъв вид ролеви игри са й любими .

Само искам да кажа, че броя с Борко от бебе  стълби, пръсти, дървета, камъчета, книжки и какво ли още не ежедневно. Но човека просто не се интересува. Единствено брои до 3, ако играем игра от сорта на "да хвърлим Борко във въздуха" и броим "Еднооо, двеее, триииии!" само тогава се включва, защото се кефи на екшъна и адреналина.

П.С. Имаме голям успех с яслата, до етап, че вече не му се прибира вкъщи. Отива с усмивка и "разказва" за там с удоволствие.

Абе според мен наистина 2рото дете се развива много по -бързо от първото , защото тя копира всичко от кака си и иска винаги да прави всичко като нея . Аз лично с това си обяснявам нейното развитие към момента

Точно това е ключовото, преди някой да си помисли “как така моето дете не може това, изостава, каква майка съм” и т.н. Моят опит с племенниците е такъв. Никол научи Боби да брои до 20 като беше на 2 г, знаеше всичко цветове и ба български и на английски (и не е гледал детски), още преди 1 клас знаеше таблицата, можеше да пише и смята до 100. И то защото кака му го учи.
Аз лично с пъзели не бих се радвала да се занимава (ползвам ги само преди сън или рисуване за успокояване).

Не сте сами

Ако някой ми беше казал, че двугодишното ми дете ще ми каже: "Не искам ди банане, искам минина. Дай минина (мандарина). Аз беля минина"... щях да му се изсмея
Още повече, че допреди няколко месеца изреченията бяха с по дума - две. Нормална работа, нали.
Сега то са местоимения, броене.... И за всичко благодарим вкъщи на Вики, която не спира да бърбори и те копират ли копират всичко от нея.

Тя също рано проговори, лесно сме се разбирали, ама чак така - в никакъв случай.

Та, всяко нещо с времето си. Има си нормативи за възрастта, до 3г всички тук ще са започнали да говорят с изречения и местоимения, така че не го мислете.

У нас напоследък фазата диви маймуни не спира - както бяхме болни всички, скофти се времето, пълен абсурд е и у нас е като на манежа. Тихи игри - едвам едвам легото или едни малки пъзелчета вадим, това е. Всичко трябва да е скачане, тътрузене на столове, беснеене. Каринка от време на време влиза в много сладка фаза и разхожда бебета, завива ги, готви, грижи се за тях... Седи на едно столче и ги кърми... Диана пък чете книжки. Моменти, в които мога само да седя и да ги гледам и да мигам нежно. После някой бута другия, сбиват се, Диана решава сама да си сипе вода, после да пресипва, ама да пие от мръсната тава в мивката, Карина да не остане по-назад ще добута стол и тя, ще се сбият на коя стола е по-близо до мивката.... Тогава влизам в съвсем естествената си роля напоследък - на пъдар.

Толкова крякам напоследък, че само чуят ли ме леко да повиша тон ревват едновременно и се строяват като войници.

Само дето свърши един рахат - самостоятелното заспиване. Почнаха да излизат от кошарите и да не искат да спят в тях, оставяхме ги на спалнята, ама с много кандърми. Следователно решихме, че е време да ги местим в детската, но нямаме легло.
Кака им я отгледахме първите години на един голям матрак, та така и тази партида - спи сега на пода на двата матрака. Само дето абсурд да заспят сами - то са уговорки, вода, пишо, ако, гуши, песни,  ..... И се върнах 5 години назад, когато с мъжа ми се изтрепвахме на кого е ред да приспива Вики, че обикновено и той заспиваше на пода, докато й държи ръката.... Ще ходим да поръчваме легло тия дни, надявам се и може би ще се свържем с консултант по сън да закрепим положението. Беше too good to be true.