НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Наистина физика и телосложение си е до ген.
Аз купувам основно от Пепко дрехи, като вече успявам да разпозная кои ще се завалят или свият и ги избягвам.
В момента носи 98 размер, 2-3 години.
Маратонките са 24/5 номер.

Jinx, много съжалявам, че отново е със сополи. За съжаление улучихме време, в което ги гледат под лупа. Поне аз си мисля, че преди Ковид периода е било по-слабо контролирано. Както казва един мой познат лекар: Ами ясленски сополи. Нормално.
Та така. Аз започнах да давам едни витамини, които много ми похвалиха на Forever. Използвам и други техни продукти и съм доволна. Надявам се и витамините да си струват.
Отделно при най-малкото сополче започвам да пръскам с физиологичен разтвор честичко, колкото пъти се сетя и си е в нас.
Отделно от време, навреме вечер мажа гръбчето и гърдите с едно кремче на Бимби Фитобалм, май се казва, което е с етерични масла. Внушила съм си, че спи много спокойно, а и ако вечер леко се закашля, то на сутринта няма нищо.
Моя позната в Германия ми каза, че при тях няма такъв контрол. Водят ги даже с лекарствата на градина/ясла. И това не ми харесва, като алтернатива, но и тук в БГ мисля, че не е нормално за всяко кихане и да казват: Вземете мерки или Обърнете му внимание.
Ние сме добре. Марти расте, говори все повече, много е послушен, ама много (чак се зачудих дали да се похваля) - пу пу.
Отдолу пробиват и двата кътника, така че очаквам неочакваното
Около мен имаше драма в края на март. Отново видях положителен тест за бременност, но за съжаление всичко приключи много бързо. Явно биохимична. Другата седмица се надявам да се вредя при АГ, за да съм сигурна че всичко се е изчистило.
Рядко се включвам, но си ви следя и се радвам като видя известие в тази група.

m-angel , съжалявам за биохимичната бременност. Чувала съм, че след нея обикновено бързо се случват нещата. Дано и при вас е така. Ние като започнахме с опитите имах един такъв случай и точно на следващия месец вече имах положителен тест и започна бременността ми с Оги.

Иначе за сополите сега поне съм спокойна, че са само сополи. При нас обикновено всяка болест започва с температура и отпадналост и после идват сополи, кашлици, уши... Сега поне е по-лек вариант. Правя инхалации, капя капки и се надявам до понеделник да е готов за яслата.
Съгласна съм, че покрай Ковид се изнежиха децата. Миналите години заради локдауна не можаха да се сблъскат с нормалното количество бацили и да изградят някакъв имунитет и сега всичко им идва наведнъж.

Иначе аз в една друга тема коментирах, че много ми харесва модела в чужбина. Няколко майки коментираха, че там децата си ходят леко болни и така майките няма нужда постоянно да отсъстват от работа и да се притесняват за работното си място.



Жалко, че не може да стане и при нас така.

Редактирам да добавя, че никога не бих пуснала Борко на ясла, знаейки, че няма да се чувства добре и ще му е зле. Но сега например има някакъв лек сопол, дето се налага 6 пъти на ден да му се издуха носа. 🤷
Само това, нищо повече. И все пак ще си стои вкъщи с кривата си майка.
Днес реших бутафорно да го питам дали иска да си остане вкъщи при мен или иска на ясла, като мислих, че отговора е очевиден, но той взе, че избра яслата.

Jinx, каквото стане. След като трябваше да приключа миналата година бременност в 22 г.с. със здраво и развиващо се към момента бебе, сега се радвам че каквото е имало да става, то се случи едва на 10 ден след положителния тест.

Важното е ние живите да сме живи и здрави.
Другото е Божа работа.
Надявам се детето ни/децата ни да са живи и здрави, ние да сме здрави и спокойни, за да им се радваме и гледаме как растат. Надявам се, че ще успеем да ги превърнем в Човеци. Друго не искам.
Чакахме повече от 10 години Марти да се появи и за съжаление много наши близки не успяха да го видят.
Да не ви занимавам с моите си неща.
Купувам дрехите от Пепко защото наистина много бързо му стават малки, но пък гледам обувките да са качествени. Не че ги пази. Кара балансно колело, бута една кола с крака и всичко за игра е опилено от вътрешната страна.

Наистина това е най-важното. Наскоро се сетих за израза, който някои баби използват "искам да доживея да видя внуци" и се замислих, че аз просто искам да доживея да ги видя големи пораснали и здрави, без значение женени или с деца.

Минах през Пепко преди уайкикито, обаче нямаше никакъв избор, нито една тънка блузка за 2-3г или 3-4г. Много се учудих. Блузките, които търсих, имаше само в категория "Пижами".
Досега не съм купувала нищо от там, но имаме няколко подарени неща. Не съм против марката, обаче всеки път като отида и нищо не намирам. 🤷

Моето момиче е 92 см., 14 кг. Носи си дрехи или 92 или 98. Стоят й добре - не са нито стегнати, нито големи. Аз сушилня нямам и пускам дрехите със слаба центрофуга и са си супер.
Два дни вече съм на работа и ми е супер странно, необичайно, но си ми харесва. На нова длъжност съм, имам да уча доста неща и не усещам как минава деня.
Детето другата седмица се надявам да започне яслата. Сега е при майка през деня.
Надявам се, като е с брат в една градина да се чувства по-добре и да се адаптира бързо.

Ще ви кажа нещо за дрешките, ако сте ок да взимате втора употреба - в olx има много лотове със запазени дрехи. Точно за нашата възраст има по много и в много добро състояние, защото бързо умаляват.
Аз за каката така взимах по едно време и вече трети деца ги носят, повечето са много качествени.
Иначе моите оснвно от нея доносват и от една съседка. Но тогава също като купувах нови неща не съм взимала от Уайкики, Хм... Поръчвах от George и имаше един сайт PumpkinPatch, но го няма вече. Тези от George ако не ги лекьосваха можеха още деца да отгледат.
От Пепко взимам също, сега за Вики понякога, но са много странни кройките и всичко се свива в сушилнята. Ама за тези пари толкоз. По-качествени са от HM поне - от HM нямам дреха, която да не се е развлачила или разшила. От Уайкики стават и ми харесват, ама ми влизат в категория гъзарски


Прегръдки за теб, m-angel. Харесва ми как мислите, наистина... съдбата си знае работата, колкото и брутална да е понякога.


Аз нямам време напоследък никакво и не се включвам, но при нас нещо стана турбо лудница. Като не ги извеждат в яслата по цял ден сега като е гадно времето, вечер са неконтрлируеми. Взимам ги уж по-рано, гоня ги по площадките, редуват се да се тръшкат, тичат на различни посоки... Лудвам. И приберем ли се в нас стават като маймуни. Направо на пръстите на едната ми ръка се броят вечерите в последните седмици, в които да е спокойно и да не треперя към 21.30. Едната иска да се къпе, другата не иска, с мъжа ми ги гоним... На едната й се спи, иска книжка, другата идва да ме скубе, щипе.. Да са живи и здрави, обичам щури деца, ама вече съм се размечтала за момента, в койо ще седнем да четем книжка и двете ще седят от двете ми страни и ще гледат и ще следят....
Забавното е, че на мъжа ми му се получава. Съвсем очаквано, де, те около мен отпускат тотално напрежението и явно продължавам да имам проблем с границите, защото са буквално на стероиди.
Мъжът ми повече го слушат и, за щастие или не, той е единствения човек вкъщи, който успява да ги сложи по леглата за под 15 минути... Чете им, говори им нещо, излиза и са заспали. С мен се почва тая книжка, оная книжка, аз искам песничка, искам вода, мамо гуш, мамо одеало... Ама какво да се прави, майчица (с плаващи граници, явно).
Станала съм малко като сърдита лелка, вечер гледам лошо и нареждам, но като цяло се чувствам добре. Влача си ги насам-натам, като сме повече сред природата са по-спокойни и всяка възможност използваме, за да излезем от града.

Иначе за сополите и яслите и градините - толкова спорен въпрос е това, като за кокошката и яйцето.... Аз съм свикнала от кооператива на каката и засега в нашата ясла е така - бистър сопол, леко подкашляне - няма проблем. Ако детето не се чувства добре, еле па да има температура - разбира се, че не е ок.
Но в групата с родителите продължава да се вихри спор как някой се разболял брутално, щото някое дете на прозореца изглеждало болно и имало сопол и разни такива.... което за мен е пълно безумие.
Едно време ходеха колеги на работа болни, аз бях като пъдар и ги гонех да си работят от вкъщи... Но аз примерно съм ходила сополива на работа, каката не я спирам за всеки втори запушен нос от училище..... Сега се случи много болнава година, но според повечето лекари е защото живяхме 2 години в изолация и сега сме "дай го насам тоя бацил". Може би ако продълавахме да спазваме някои правила от времето на пандемията нямаше да има такъв бум....

Здравейте мами.
Как сте мами и малки съкровища.
Малкия доста напредва казва нови думички.
Занимаваме се със доста различни неща.
Единствено остана да махнем памперса .
Нещо беше взел да кашля и да му тече носа
Но вече е добре.
Радвам се, че само със това се разминах ме зимата.
Нямам търпение да се оправи времето и да сме на вън.
Добре е ,че живеем във вкъща със двор.
Иначе най близката площадка е на 1 км и нещо.прикачам една снимка да видите как със малкия Светослав се занимаваме тази сутрин.

Момичета, как са децата ви с привързаността към единия родител? При нас Борко винаги е имал предпочитания към мен, но в последно време е някакъв ужас. Не говоря за страх от изоставяне, защото лесно се разделяме, спокойно го оставям на баща му и излизам. Проблема е, когато и двамата с баща му сме вкъщи той неистово се бори за моето внимание и присъствие в стаята, както и всяко действие спрямо него трябва да се свърши непременно от мен.
Според вас как бихме преминали по-лесно през този период? Най-вече се чудя дали е окей да отстъпвам, когато имам възможност или по-добре не? Примерна ситуация, която често се случва: решаваме, че таткото ще преоблече Борко, а аз ще приготвям чантата за излизане. Борко обаче почва адски много да протестира и да реве с цяло гърло да вика "мама" и да не се успокоява, докато не отида аз. Лесно можем да се разменим, но не ми се иска да свиква така. От друга страна пък дали няма нужда да затвърди връзката ни в момента и като се опъвам да става по-зле? Вие какво мислите?
До скоро нямаше никакви проблеми и баща му дори го приспиваше, но сега това е немислимо.

Според мен е период плюс комбинация от реакция към братчето, което вероятно  точно в този ден го е облякла мама. Аз бих се сменила. Като цяло в такива ситуации, преценявам, че има нужда от мен и давам. С голямата сме минали и през "искам тати", и "само мама". Имало е и манипулация от нейна страна понякога,  период е, минава
До скоро с Тони беше "само мама", за нищо не даваше и не искаше никой друг. Напоследък се обръщат нещата и търси баща си да играят и да се гонят в къщи. Явно се въртим в обратния на вашия график

Напълно подкрепям Маргаритка.  Това отново е поредния период и ако има възможност по-добре откликвай,  в един момент ще е наясно , че няма нужда от борба за мама . Ако се запънеш ще започне да прави напук и за всяко нещо ще е драма

И аз съм на мнение, че е период. Марти също минава през такъв, само че той все иска баща си, ако е в нас.
Понякога се виждаме в чудо, но няма друг вариант. Говорим, обясняваме, но докато не се случи това, което иска, а то е основно "Тати", то няма мира.
Когато съм сама с Марти няма проблем.
Случва се да му се карам, а той ляга на земята и започва да плаче и да вика заббаща си, като казва "тате ела" или го вика по име.
Това за 1, 2 минути и се успокоява. Стига да не му обръщам внимание всичко приключва бързо.

Аз отстъпвам когато имам възможност и ИСКАМ. Искам казвам, защото ако го правя постоянно това ще рече да се разкъсвам между 3 деца и да изхабя и малкото останали нерви, които имам, защото и трите имат такива периоди най вече голямата кака на 6г 😁, което сериозно ме дразни, то е постоянна борба за надмощие...

При нас във вкъщи само мама повтаря.
Преди искаше да го приспива тати .
Но сега постоянно иска аз да го приспивам.
Когато баба не е на работа а си е вкъщи заиграват се .
Тръгна ли примерно до тоалетна или двора постоянно ме търси.
Когато е сам във вкъщи с баба .
Случвало се е да вика постоянно мама.
Според мен е нормално да е привързан повече към мен защото повечето време сме само двамата.
Общо взето това е при нас.
Иначе през деня рисуваме ..Редим конструктор.Гледам повече да се занимава ме .
Здрави сме всички.
Бъдете здрави вие и децата

Благодаря, момичета. Така ще действам. Знам си аз, че е период, ама ми се иска по-бързо и леко да мине.
Нуну плашиш ме с коментара за каката... аз все тая надежда, че след 3-4г възраст се нареждат нещата, ама май не е така.

Да ви се оплача - не ни одобриха за компенсация за неприето дете в ясла. Отпаднахме по критерий, че не сме записали Борко в заведение със статут "ясла", а е в "занималня". Иначе потвърдиха, че не е приет и по този критерий сме ок, но ако искаме да ни компенсират, трябва да го изместим. Но няма да го направим, защото вече го местихме веднъж, а и септември му предстои градина. Не искам да го тормозя повече с още една адпатация, въпреки, че би ни спестило доста пари..

Да ясно е, че е период и ще мине, но според мен също му откликни на желанията. Поне при Георги, колкото повече отказвам нещо, толкова повече го иска, получи ли го, му омръзва. И при нас имаше период, искаше само мен, после само тати за всичко. Сега когато е на ясла и не ни е виждал и двамата поравно иска повече мен.
Да попитам нещо странично.... Купихте ли вече възглавница за сън и каква и от къде? Виждам, че проявява интерес и иска моята или на баща си.