По смъртно няма да си оставя да опикае, камо ли нещо друго, апартамента. Не, че и има как, както някой по-горе спомена, при нас, още от преди раждането, си имаме навика да има протектори по леглата, сега има и по дивана, табуретката и столовете. И въпреки това няма да оставя да прави мазало. Като разказвате, този въпросен "процес" звучи като клизма, особено за родителя, който се очаква да има железни нерви и парцал вместо пантофи.
От детската не са ми казали да го слагат и да го учат, но според мен вижда останалите и това се отразява, за да узрее на тази тема.

Но пък е и толкова яко понякога, че не бих заменила това време сега.
Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам.
Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..
Вчера реших само да го наблюдавам, защото не даваше признаци да го боли - не го е търкал с ръчичка. Днес няма и следа от това нещо, а беше доста червено и във формата на топче с връх, точно като ечемик. Не знам дали е възможно да се появи и изчезне за един ден, но засега ще изчакам.
Изпитвам смесени чувства - радост и тъга. Плюс притеснение сега как ще събираме урина за изследванията като не ходи на гърне. Като се сетя каква мъка беше с колекторите като бебе, сега не ми се мисли..
. Повечето момченца много им се радват (то сигурно и момиченцата
).
Препоръчани теми