

Пъзелът беше прекрасен, но мисля, че сега за всички нас той е повече от пъзел, той е онази нотка, която докосва сърцето и те стопля. 

Това, което забелязах, е че повечето хора, включително Алехандро, действат доста бързо с ръцете. Просто никакво помайване, всичко се прави на скорост. Онази норвежка Кристин дето реди с една ръка обаче разбива тази теория
При нея явно сработи повече набитото око. А, и тя всъщност си сортира частите в началото мисля. Това е нещо, което аз никога не бих направила...Преди сортирах, но винаги ми беше хипер, мега досадно. Някои отчетливи части ок, няма проблем да се сортират, но винаги идват някакви гранични парчета, някакви, които не ги знаеш от къде са. И аз като хвана такова винаги почвам да се чудя. А това е твърде много загубено време в чудене.


Препоръчани теми