Стигнахме средата, тепърва започва веселбата - коремче вече се подава и ЯНУАРЧЕТО издава (2023) - 3

Съжалявам, Микаса, много ти се е насъбрало. Мъжът ти българин ли е (това с "няма свободни часове" ме навежда на мисълта, че не живеете тук). Ако да, покрай пандемията доста психолози минаха на онлайн консултации. Аз самата си приключих терапията онлайн, и беше ок. Можеш да потърсиш някой в България по тази схема, със сигурност ще могат да реагират доста по-бързо.

Stefy39, при мен нито смутита, нито чай, нито течен парафин, дуфалак или фрутилакс помогнаха. Само Laxatinil слабителен мармалад работи - голяма работа е това нещо!

Микаса, много съжалявам! Ако можеш да се опреш на друг близък, направи го, ние също сме тук за теб! Thelastmoan е права, повечето психолози в България дават онлайн консултации и цените са съвсем ок. Сигурна съм, че има доста, които говорят свободно английски. Ако решиш, пиши ми и ще ти пратя на лично координати.

Да ви кажа правичката, че тумбаче през живота си не съм имала, а съм била най-много 65 килограма. Сега може и 70 да съм с моето тумбаче с бебе момиче, което яде доста. Ограничавам се, когато мога, но сме вече почти 600 грама. 🙂 Мъжът ми казва, че наистина ще сме големи, когато се покаже, а той и дума не е обелил за килограмите, даже си ме харесва повече с тумбаче и по-месести крачета. 😂

А аз нямам повишен апетит, дали приемам достатъчно храна не знам 😑. За темата със запека, аз по принцип си имам този проблем цял живот, но откакто съм бременна положението е малко по-добре, което ме учудва...

Аз даже имам занижен апетит на моменти. На ФМ казаха добро тегло, тъй че нямам притеснения

Здравейте! Така ми се иска  и  аз да нямам особен апетит, но не би. Яде ми се, хапвам си постоянно и ми се яде по много. Порциите ми станаха огромни, не мога да се заситя. Мислех че ще имам киселини или ще ми е лошо като ям повече , но не.  Опитвам се да се ограничавам , да ям повече протеини, но тестото ме влече със страшна сила:))

Иначе  карам колело вкъщи почти всеки ден и гледам да не се застоявам.

Уондарарс , намери ли разрешение за инжекцията против контракции? Никога не ми се е налагало да ми бият таква и не знам. Но ако още е актуален въпроса, предполагам мамите в групите със сложни бременности, задържане и тези, които лежат ще знаят повече.
За запек са ми предписвали Лактулоза и Файбоджел като бременна (това второто е голяма гадост и не мога да го пия). Тази бременност не мога да се оплаквам много от този симптом и го отдавам на завишен прием на плодове и зеленчуци във всякаква форма, но може и да е до хормони, как е разположено бебето и чист късмет общо взето. Приемай повече течности, ако можеш. Бамя, зеле и чия също много помагат за пречистване на червата. Предната бременност само лекарствата помагаха, но не трябваше да ги ползвам често. Говори с док, щом е толкова зле, че е много гадно наистина. Също като Круела обаче не бих го сравнила с моето вагинално раждане
Микаса , много съжалявам за кученцето ! И ние имаме и само при мисълта, че нещо може да й се случи мога да си изплача очите. Наистина много ти се е насъбрало. Док ще се грижи за теб и ще контролирате диабета и всичко ще е ок с бебчето и теб. Колкото до отношенията с мъжа ти, подкрепям каквото са казали момичетата за онлайн услуга. В момента има много платформи и индивидуални психолози, които предлагат това и на всякакви езици; имат добри отзиви, само трябва да си пасне с терапевта. Надявам се нещата да се подредят скоро за теб, че последното, което ти трябва сега са толкова тревоги и никаква подкрепа! А теб док може ли да те прати с направление на подобна услуга? Тук на една приятелка много й се беше насъбрало по време на бременността и я пратиха на терапия безплатно. В Германия (ти нали там живееше или бъркам?) са доста по-уредени, може да има нещо такова. Успех
Алексче, и аз по тестото залитам и дори не карам колело, хаха! Поради някаква извратена причина си контролирам гаденето с храна - не ми се гади само като ям, върви разбери...

За запека, т.к. и аз имам драма, да ви кажа какво правя аз -
когато опре ножа до кокал, правя си 1 чаша топла вода, и директно влизам в тоалета да си я пия Става доста ок положението.
Също, кафе с много мляко доста ме прокарва.
Превантивно в последните дни открих нова закуска - в кисело мляко слагам 1 пакетче хуск (7г) - то са някакви фибри, които по принцип помагат на перисталтиката. На мен вкуса в киселото мляко много ми харесва, напомня ми на разкашкани бисквити в кисело мляко, което обожавам. Ако се сложи ванилия и малко захар/еритритол (ако някой има проблем с гд), според мен ще си стане вкусно по всякакви критерии.
Аз започнах да го ям, защото ми харесва, а и заради гд съм с ограничен избор на закуска, но реално и запек съм нямала оттогава, та помага.

Само внимавайте с топлата вода, особено на гладно. Знам, че се препоръчва като добър старт на деня, за метаболизъм и т.н., но моя милост повръща от топла вода на гладно за това да има нещо в коремчето и после чайче

Благодаря за идеите и споделения опит! Ще опитам от всичко, за да видя кое ще подейства най-добре.
За топлата вода на гладно съм съгласна, че действа връщащо, чаят се понася по-добре.
А другият петък ще ходя на обременяването с глюкоза. От сега го мисля как ще изпия чаша толкова сладка течност на гладно...че и после ми казаха да не ям до 120тата минута, когато ще ми вземат за последен път кръв. Отделно тогава ще ми вземат кръв и за ПКК и три пъти за обременяването...дано не ми падне съвсем кръвното и не припадна в лабораторията 🙂

Аз вместо топла вода си изтисквам един лимон в голяма чаша хладка вода и я пия на гладно. Това доста ми помага, също сушени сини сливи.

А за обременяването с глюкоза, да изпия чашата не ми беше чак толкова гадно, но на 60-тата минута страшно ми се повръщаше. Едвам издържах да не си проваля изследването, но след десетина минути гаденето мина. Задължително си носи нещо солидно за хапване, за след като приключи теста.

И аз ще ходя за обременяване- другата събота, чак сега осъзнах, че може да се почувствам различно отколкото преди когато съм си го правила небременна.

Аз направих едно обременяване в 13 г.с., сега ми предстои ново в края на месеца и честно отсега ми се повдига като се сетя. Такава борба беше да не проваля цялото изследване. Цял ден ми беше кофти след това, едно тежко усещане и киселини....мъка. Но няма как да то пропусна, за съжаление.

zlitova, добра идея за групите, благодаря!. На мен ОПто ми е другата седмица в края, но от АБ нещата се подобриха драстично и се чудя дали да потърся второ мнение мога ли да устискам до януари. Тогава поне дребното ще е навън и няма да го стресирам. Но ще се доверя на преценката на лекаря.

Микаса, съжалявам ужасно за загубата ви, моите съболезнования. И аз съм кучкарка и гледам куп други животни години наред, представям си през каква болка минавате 🫂
Колкото до ситуацията с мъжа ти....моят съвет е друг. Тъй като съм преминала през адът на психическия срив и последвали панил- атаки, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не оставяй нещата така!
Ако трябва си вземете отпуска и намерете специалист на каквото и да е разстояние! Това са състояния, които не само не се лекуват онлайн, ами и не търпят 6-месеца отлагане!
Аз бях в късните 20, когато се сринах. Класическото съчетание от умора и стрес..2 работи, 2 езикови курса, активен социален живот, никакво време за почивка и за капак партньор с алкохолен проблем, който отрича и отказва да се лекува. Стрес, амбиции, неприятности в работата, където не бяха доволни, че уча и ме  заплашваха с уволнение. След поредната дискусия с приятеля ми се изнесох от спалнята и си легнах в другата стая. На следващия ден се събудих с пареща топлина в стомаха и просто не можах да стана от леглото.Страшно!
В дните след това почнаха и другите проблеми- подгъващи се крака, постоянно виене на свят, месеци болки в гърлото, болки в стомаха, треперещи ръце, спях седнала, защото не можех да преглъщам и мислех, че през нощта ше се удавя в слюнката си спрях да спя и да ям...но продължих да ходя на работа...Едвам шофирах в това състояние, на работата не смеех да стана от стола, защото не можех да пазя равновесие. Чаках колегите да си заминат, за да се извлача по стените до колата, без никой да забележи..
От 15 години съм сама в чужбина, нямаше как да разчитам ма семейството ми за помощ. Според тогавашния ми приятел и неговото семейство, психическите болести са измислици на мързеливи слабаци, които не искат да работят. Не получих никакво разбиране и подкрепа, напротив. Подричаше ми се, че не правя достатъчно вкъщи, че не поемам инициативи за развлечения. Ходенето до супермаркета беше изпитание, стисках с всичка сила количката, за да не падна насред магазина..
Изкарах седмици така, а само се влошавах. Всеки път като се качах на кантара, почвах да плача. Дори миризмата на храна ми беше гадна. Един път включих камерата да говоря с майка ми и тя като ме видя се разплака....
От докторите в Белгия не получих помощ, нито разбиране. Само антибиотици за гърлото- смених 3 за 2 месеца, а не можех да говоря от болка. Пращаха ме по всякакви изследвания, дори с камери в стомаха ми гледаха. Опитах се да обясня на втората ми лична, че ръцете ми треперят и съм зле, попитах за хапчета. Тя започна да ми се присмива, че ако имала магическо хапче срещу стрес, щяла да е милионерка?!
През зимната ваканция се прибрах в България и се поуспокоих. Но не и излекувах. Състоянието ми се влоши още повече, в края на ваканцията ми баща ми припадна и започнах да се тревожа защо. След заминаването ми с майка ми отидоха на изследвания в София. Чухме най- страшното- нелечима гигантска мозъчна аневризма, никой не се наема да оперира.
Взех месец отпуска, за да помагам на майка ми и да прекарам последни дни с баща ми. Усмихвах се отново и се държах, сякаш всичко е наред, защото всички бяхме толкова отчаяни. По време на този месец в България, леля ми ме накара насила да ида на психолог при една много добра специалистка във Варна. Предписа ми лекарства, сироп и хапчета. Хапчетата се казваха Есобел, другото не помня. Бяха много силни, почнах с четвъртинка постепенно, до 1 на ден. Не са пристрастяващи, нито водят до халюцинации. Може би спях повече, което ми и помогна. Започнах месеци по - късно да се връщам към живота.
Аз не получих подкрепа от тогавашния ми партньор, преборих се сама. Убедена съм, че и за теб и съпругът ти е важно, че си загрижена за него, но не мисли, че ако той няма желание да търси решение, ще успееш да го спасиш. Аз се борих така 13 години с алкохолна зависимост и свърших с тотално разбита психика и сърце...
Мисли и за себе си и детенцето ти, в рози период трябва да си спокойна и позитивна!!!
Подкрепяй съпруга си, но потърсете спешно помощ.Аз бих се дори обадила на линията за самоубийства, бих обяснила спешната нужда от помощ. Повярвай ми, нелекувани тези проблеми или те затриват психически или те унищожават физически. Или и двете!