В момента чета... 79

и ми се струва, че се съотнася към теорията за привързаността- ако знаете хубави (нехудожествени) книги по темата, ще се радвам да споделите заглавия и автори.

двама ексцентрични творци Еди (жена) и Джош, които са млади и влюбени, създават зловещ анимиран комедиен сериал на име Мастиленото сърце, който първоначално се разпространява безплатно в Ю туб, но след като се превръща в хит, правата са закупени от Нетфликс и дори се заговаря за кино адаптация. Двамата започват да печелят много пари. Един суперфен на сериалчето, с никнейм Аноми (думата означава човек, който отхвърля етичните и морални стандарти на обществото), създава безплатна интернет игра, като твърди, че тя е изцяло вдъхновена от персонаж в сериала на име Дрек, който карал останалите персонажи да я играят - Аноми смята, че е разбрал авторите (и по-точно Еди, която стои зад повечето идеи) и играта с правилата й е буквално копирана от сюжета. В едно интервю, обаче, Еди споделя, че играта е метафора и всъщност те не са имали предвид нищо конкретно, така че Играта на Дрек (така се казва творението на Аноми) не е някаква висша форма на разбиране на авторовия замисъл. Аноми (който е изключително популярен сред феновете) изпада в бяс и започва да тормози Еди - най-вече чрез Туитър. Не става дума за обикновено тролене (макар че го има и това) - той разпространява информация, която е конфиденциална, като я изкривява по такъв начин, че превръща Еди в зла, алчна к..ка в очите на голяма част от феновете.
Това поведение ескалира в продължение на няколко години, Еди и Джош се разделят, тя дори прави опит за самоубийство (което се превръща в повод за повече тролене в Туитър).
Междувременно се намесва нова "сила" - някой разпространява слух, че Еди Е Аноми и сама създава медиен шум около себе си, докато се преструва на жертва. Джош, който е хипи с разкашкан мозък (но иначе не е лош човек) е готов да повярва. Двамата си уговарят среща на гробището, където първоначално им е дошла идеята за Мастиленото сърце.
Преди да отиде на срещата, Еди посещава офиса на Страйк, разказва за проблемите си на Робин и я моли да се заеме с нейния случай - а именно, да открие кой е Аноми. Тя подозира свой бивш приятел. Робин отказва, защото агенцията е много претоварена, а и не се занимават с кибер-престъпления (предвид, че Страйк, който е само на 40 години и не може да се оправя в Туитър и Ю туб, Робин е права да откаже).
Еди си отива, като е насочена към друга детективска агенция. Скоро след това, обаче излиза новината, че тя е Джош са били нападнати по време на срещата им в гробището - двамата са зашеметени с електрошок, а след това съсечени с мачете. Еди умира, а Джош оцелява, но е парализиран.
Действието се развива по време на нападението над Шарли Ебдо, затова полицията е особено старателна, а МИ5 разследва за тероризъм.
Робин се чувства отговорна, че не е помогнала навреме. Тя и Страйк са наети от филмовата компания да открият кой е Аноми.
Междувременно Страйк си хваща нова приятелка и има сериозни проблеми с Шарлот и нейния отмъстителен бивш съпруг. Той е влюбен в Робин, но тя го отблъсква, което го тласка в ръцете на друга. До края на романа стресът и неглижирането си казват думата и състоянието на крака му се влошава много.
Робин също е влюбена в Страйк, но не иска да започне връзка с него, защото е била свидетел на това колко бързо се провалят отношенията му с други жени (което не й харесва), освен това не иска да застрашава партньорството и приятелството им. Тъй като неговото здраве се влошава все повече, по-голямата тежест по това разследване пада върху нея.

Ултра-десните, естествено част от неонацистка организация, преследват Еди и други известни жени, защото така. За мен това беше един от най-тъпите елементи в сюжета, но кой знае - на Запад има всичко, може би самата Джоан Роулинг е преследвана от нацисти, които си татуират руни и пише от собствен опит.
Левите (т.е. либералите), за сметка на това, са лицемери, или прикрити хищници (един от персонажите, който е супер woke, в действителност си пада по 13 годишни момичета).
Дали Аноми е от едните или от другите, няма да кажа.

Отговорът на последното е донякъде да, ...но по-скоро не. Всъщност, мислех че ще са двама и познах единия, но не и мотивите му. Не можех да предположа, че финалът ще е толкова... стресиращ - това определено ме изненада.
Освен това, не беше достатъчно задоволителен. Струва ми се, че твърде много хора, които също заслужаваха поне някакво възмездие (реално възмездие, не само уплах), останаха ненаказани.

В началото на книгата, той се опитва да я целуне, тя се отдръпва инстинктивно. Той решава, че я отвращава (защото е "стар", еднокрак и затлъстяващ) и започва да я отбягва (в личен план, не в работен). Намира си приятелка, която физически прилича на нея, но нещата естествено не вървят и краят е неприятен. Робин през цялото време се терзае, че е влюбена в него, но не иска да съсипе отношенията им (ако двамата имат кратка и неудачна връзка). Накрая се съгласява да излезе на среща с един полицай, който е свестен. Тя мисли, че Корморан не се е разделил с приятелката си, което към този момент вече се е случило. Когато той разбира за срещата, е силно разочарован.

в другата книга той ще трябва да влезе във форма, защото е много зле. Отделно има и травма от нападение, но от преди това беше много зле.