Любители на котки - Тема 176

Мерси!
Чета ви, има явно доста още да се образовам.
Я, кажете, нормално ли е като я поохранихме 2-3 дни и да не е чак толкова гальовна? Прибирам се в петък след работа и друго коте направо - крие се под дивана, като я гушна в скута ми бърза да скача. Вместо да се гали и мърка и спи, както досега, търчеше из стаята като подивяло куче. Иначе не дере, излиза, яде, мърка и се гали по малко. Мислим, че просто ѝ е по-скучно, тя е и малка още. На село идваше и се галеше много, но пък и се катереше на ореха, ходеше и в съседния двор, та може би сега се поуспокои, свикна, похапна и ѝ се играе.
Няма вид да страда нещо, яде доволно, ползва си всеки път котешката тоалетна. Сутрин ни чака да станем и мяука гладна. Просто не е чак толкова поспалива и мъркаща, както първите дни.

Ех, котешката стратегия: "мър-мър, аз съм добър", а завземе ли територия: "мяуу - господар". Спряла е да се подмазва - усетила е, че е приета и обичана и показва котешката си същност. Нормално. Спонтанно ще ви показва, че ви обича, но не така настойчиво, а когато ТЯ поиска.

Здравейте!
Нахлувам в темата Ви непозната, но много притеснена и незнаеща какво да правя и за какво да следя.
За първи път отглеждам коте у дома и се опитвам да му осигуря щастлив и пълноценен живот под покрив. Алби е на около 1 година и 1,2 месеца. Тежи 5,200-5,400 кг и е едър котарак с някакъв ген на турските ангори. Обожава да стои по балконите. Аз не съм в собствено жилище и обезопасяването им с мрежи е невъзможно. Живея на втория етаж. Под нас са се разположили 2-3 котарака, от които единият е с постоянно присъствие. Та, той е и много гласовит, просейки си храна. Не знам с какво, но моя котарак е много заинтригуван от него. Днес беше доста превъзбуден и реших, че е опасно да стои на балкона. Тръгнах да го прибирам вътре и чух "Туп!". Сърцето ми се обърна, когато го видях долу. Изтичах бързо и слава Богу, той не беше решил да бяга в посока, в която шансът да го уловя е малък. Скри се в ниша под балкона и успях да го хвана. По стълбите към нас го опипвах по крачетата, дали ще реагира, не, явно не ги беше наранил. Но вече в нас при допир до коремчето му ниско долу започваше да мяучи и хъска (нещо, което никога не е правил!). Стана ми ясно, че има вътрешно нараняване, когато усилено започна да се ближе по дупето. След малко влезе в тоалетната и изпишка кръв. Веднага го закарах на ветеринар. Видя го на ехограф и каза, че няма кръвоизлив, но е наранил/натъртил (толкова бях стресирана, че не помня точно) пикочния си мехур. Би му инжекции. Предполагам, че са АБ и обезболяващи. Каза ми да го наблюдавам и ако повръща, омърлушен и изгражда неразположен да позвъня.
Котарака хапна, опитва се да спи, но не успява. Не знам, дали е заради стреса или защото го боли или заради двете заедно. Иначе си скача по шкафове и дивани.
Бих искала някой с подобна съдба да сподели къде да настоявам за внимание? Колко дълго ще е нужно да се възстанови? Дали ще е нормално да пишка отново кръв или не би трябвало? Знам, че трябваше да питам ветеринаря ни, но както казах, бях, а и все още съм силно стресирана. Всяка външна травма дава някаква информация, но вътрешната е страшна за мен
Благодаря на всеки, който ще намери време да ми отговори, да ме посъветва!
Ще Ви помоля само да си спестите обвиненията. Аз съм най-жестокия си съдник и не мога да си простя, че не излязох 5 секунди по-рано... Толкова кратко време, а фатално.
..

.

andeli,  преди години спасихме котарак, който беше изхвърлен от 4тия етаж.
Нямаше нараняване по вътрешни органи. Най-вероятно е имал само нараняване по мускули и нерви на единият заден крак. Не успя да го възстанови напълно, замяташе го като ходеше, но не му пречеше да тича като хала.
Първият ден от болката и уплахата съскаше и ръмжеше по старият ми котарак.
Правиха му рентген. Не помня на какви инжекции беше, но мисля му сложиха няколко.

Според мен не е лошо да му направят кръвни изследвания и урина.

Andeli,
Успокойте се и вие първо. Наблюдавайте котето. Ако нещо ви притесни в поведението му, говорете с Вет. Те страдат като хората и не им ми Ава също от раз.

Благодаря за бързите отговори ❤️
В момента стои животното пред вратата на балкона и плаче, за да излезе. Утре сме пак на инжекции и ще разпитам по-подробно. Но най-важното е да следя за уринирането. Дано не е станала някоя беля!

Стискам палци всичко да е наред, не се тревожи, под лекарско наблюдение е, а това е най-важното. Не го пускай повече на терасата, хем ти спокойна, хем той добре.
Да се оплача и тук.
Днес една ...... обиди Уши, че бил помияр. Да не ви разправям какво стана, гък не се чу повече. Като запалих мотора и няма спирачки. Нейното, горкото с родословие яде Феликс, с такава гордост го рече, пък моето помиярче яде БАРФ, с гордост рекох и аз.
Хора, много се ядосах, като няма порода какво?! Уникално животно, не го заменям за нищо, чудо голямо, че няма сертификат, взела съм радост у дома, а не декорация.
Помиярчето:

Супер си е Ушито.

Още ме държи, много се ядосах, с такава ненавист го обиди, това ме провокира да съм рязка, всъщност бях зла.
Като казах на мъжът ми стана страшно.
Гък не дава да се каже на Ушатото, косъм да не падне от него, с Топче беше същият и Слава Богу не беше с мен.

У нас Сина е с родословие, а миличкият ми Кардю е от приют. Еднакво ги обичаме!

Защо обръщаш внимание на лелката😊
След Фин си казах,че повече пари за живо същество няма да дам.Породисто,не породисто,няма значение.Често такива улични скриват шапката на породистите.
Всъщност,малко по-късно,може би ще дам пари за холандска или белгийска овчарка,освен ако не ми подарят😊
Лека нощ от Сакурата.

Фен съм на Кардю от другата тема, още дълги години да ви радва, много красиво куче.
Писах и презаредих без да искам.
Много паля като чуя родословие, те момичетата знаят какво се случи и защо реагирам така. Не толерирам разделянето на безпородни и с родословие. За мен са еднакви, всички душа носят и имат нужда от внимание, любов и дом.
Един ден ще си взема отново персийче, но този път от лицензиран развъдник и с все документация. Мечта ми е, знам че това няма да го върне, но някой ден ще се случи.

Прекипя ми Ред, не можех да остана безгласна. С такава злоба обиждаше котето ми, което ми е като дете. Оправих я де, не се давам аз лесно, но няма да оставя някаква простачка да ми обижда котарака.

Толкова й е акълът, все едно колко пари си дал за домашен любимец определя колко е хубав или колко го обичаш, рядко плоско мислене. Супер си е Ушко!
Моят "помияр" е най-красивата котка за мен, а малкият - най-сладката.

Ивекс,
Да знаеш Ушко е гръцка превъзходна!
Тук всички котки са с ГОЛЕЕЕМИ УШИ!
Първата вечер едни дребни намерихме - като прилепи!
Един местен веднага се присламчи на терасата, че и вътре се намъкна.