За битовизмите

  • 7 419
  • 187
# 15
Аз лично нямам спомен за модела при родителите на баща ми, бях много малка, когато дядо ми почина. Обаче според разказите на другите е участвал в домакинството в дадена степен. От друга страна, баба ми е от майките, според които детето (от мъжки пол) трябва да бъде постоянно улеснявано, отменяно в задълженията, обгрижвано... В резултат получаваме нерешителен възрастен, за когото е много трудно да бъде самостоятелен.
Виж целия пост
# 16
Разчитам на съпруга ми, колкото на себе си.
Всичко се върши и от двамата, според момента и ситуацията. Тежките домакински задължения, в смисъл на физически тежки, са негов ангажимент. Предвид това, че от вече 2 г не работя, аз правя малко повече неща из дома, но той определено не е абдикирала.
Децата също винаги са имали задължения, адекватни на възрастта им. Докато големите дъщери живееха с нас, много активно се включваха в чистене,готвене, пазаруване. Сега малките деца също се включват. Каката е на 14 и се справя с всичко възложено, а малкият ще е 1-ви клас, та още се разсейва понякога. Сега, заради бебето, ще съм по-ангабирана, затова очаквам поне себе си да може да обгрижва на елементарно ниво и да помага за масата, подреждането и подобни.
Виж целия пост
# 17
Особено ако го е възприел като семеен модел от неговите родители, с майка слугиня и баща бей. Чакай да се научи...

Този модел и на мене ми е бил винаги много странен. Още по-странното е, че голяма част от жените сами се поставят и развиват в този модел. Майка ми и баща ми са така. Чак на стари години майка ми с половин уста си призна, че тя си е виновна за това, че си е отгледала един постоянно мърморещ, недоволен и лежащ пред телевизора бей.
Виж целия пост
# 18


Още по-странното е, че голяма част от жените сами се поставят и развиват в този модел.
А, именно. Баба ми например не позволявала да й се помага, убедена, че друг не може да се справи по-добре от нея. Сега съжалява, защото нагърбването с всичко възможно се е отразило доста зле на здравето й.
Виж целия пост
# 19
Ако той се сети изхвърля боклука и може да сготви нещо по-лесно.Обича да  чисти с прахосмукачката.Пералнята и до днес не знае как да я пусне,подозирам, че и сушилнята и миялната също.А, забравих-мие прозорците всеки месец ,без дори да го карам, а аз много я мразя тази работа.Понякога глади и то май не остана друго.Доста е разхвърлян,но пък никога не съм вървяла след него и не ми е натяквал, че примерно не знае къде са му чорапите.Като е на работа му подреждам нещата и готово.Поне не са много.Сега тийнът се опитвам да го науча да си оправя леглото и да си отсервира след хранене-с променлив успех,но се надявам да потръгнат нещата.При него е по-особено положението и не става с поощрения и/или наказания, а трябва да го хвана във фаза, в която иска да помага.
Виж целия пост
# 20
Моят готви,пазарува, организира ремонти,подмяна на уреди, следи и плаща всякакви сметки, застраховки, данъци и при. Прави трушията, киселото зеле и консервите доматен сок.
Не пуска пералня, прахосмукачка, не чисти като цяло освен ако инцидентно не е наплескал нещо.
Виж целия пост
# 21


Още по-странното е, че голяма част от жените сами се поставят и развиват в този модел.
А, именно. Баба ми например не позволявала да й се помага, убедена, че друг не може да се справи по-добре от нея. Сега съжалява, защото нагърбването с всичко възможно се е отразило доста зле на здравето й.

Точно. Майка ми е в същото положение. Едва си стои на краката, но през 5 минути има: Дай ми...! Донеси ми...! Намери ми...! Направи ми...! Къде ми е...? И прочие. Тия дни имах и разговор с бея, тоест баща ми. Нещо беше решил и мене да ме действа, та се наложи да му обясня, че се е объркал и да си сяда на задника, защото няма кой повече да се занимава постоянно с него и непрестанните му казпризи. Гледа ме ококорен..., все едно му говоря на китайски. Той не можел така... Брех...! Направо не може да възприеме какво се случва.
Виж целия пост
# 22
Баща ми не беше такъв, но свекърът - същински бей, че и началник. Освен, че изискваше да му се прислугва, само гледаше кой какво върши и даваше нареждания. Но той да вземе да свърши нещо, дори и най-дребно, нещо да премести на 5 сантиметра, не. Синът му същия...
Виж целия пост
# 23
Особено ако го е възприел като семеен модел от неговите родители, с майка слугиня и баща бей. Чакай да се научи...
Учи се и още как.
Ако иска съжителство, а не обслужващ персонал.

Върша и умея всичко, ако искам. Ако не искам - не мож ме кандиса.
Виж целия пост
# 24

Учи се и още как.
Ако иска съжителство, а не обслужващ персонал.


Права си, но този тип мъже обикновено си търсят точно обслужващ персонал и сякаш въобще не възприемат идеята за равностоен партньор, съответно не желаят и не се опитват да се променят.
Виж целия пост
# 25
Мъжът ми ние чинии понякога, готви пак понякога. Само той глади, обича. И зимата камината и топлото са негова работа. Аз готвя, чистя , пускам пералня, не съм се преуморила. У дома се държи изключително подредено и чистенето е бързо. Детето от малко е научено, че играчки се поставят по местата им, като приключи и от малък си чисти стаята. Сега е тинейджър, в стаята си оправя сам, нямам забележки за нищо. При влизане в банята, всеки си хвърля дрехите за пране там, не ми се търкалят чорапи по спалните. Не се храним на друго място освен в трапезарията. Лятото синът ми коси сам 2 декара всяка седмица, преди беше мъжът ми. Детето хвърля боклука, разхожда кучето, слага и прибира масата, някъде от 4 годишен.
Виж целия пост
# 26
Който търси - намира.
Само не мен. И това много, много рано го разбират без уточнения.

Иначе, аз от грижа, желание и любов въртя парцала и тенджерите като факир и не, не ми пречи да съм модерна Пепеляшка.
Виж целия пост
# 27
Ами, с уговорката че го търпя само по 2 седмици на 2 месеца, имам следното - мъжът ми готви и понякога ремонтира, но не пипа нищо друго. За две седмици къщата става голяма свинщина, масата на неговото място абсолютна гнус. След това изчиствам всичко и готово.  😅 Междувременно все пак аз пускам миялна и пералня.
Децата не цапат особено много.  Понякога си оправят дрехите и си чистят стаята.
Виж целия пост
# 28
... 
Моето дете е на почти 10, има желание да помага, но ако не я подканя, не се сеща. Даже и тогава трудно се получава до 2 пъти казване.
Мъжа ми по принцип и той  ми помага доста, но понякога ме влодява, че не се сеща някои елементарни неща, като например да си сложи дрехите за пране в коша за пране или да не оставя гъбата в мивката, т.к. ако седи там мокра 3-4 дни, може някое червейче да извади (не я ползва за посуда, а да си почисти мивката, след като е чистил риба).  Също така ако има капки по пода, т.к. после остават едни лепкави петна. Или ако са хапвали само двамата, не са си преместили чиниите поне на плота.
Аз ли очаквам прекалено много не знам.
...
Да, ти очакваш прекалено много.
Детето, много ясно, че ще трябва да го подсещаш. Така са децата. Нали и ти самата не си била особено подредена, преди да родиш. Прояви разбиране и търпение.
А мъжът ти пък изобщо не знам какво му намираш. Някаква гъба не чистел, но е изчистил рибата, нали! А и доста други неща прави.

Опитай се да си малко над битовизмите. И плащай да ти изчистят дома, това с отпуската е ... нямам думи.
Скрит текст:
Тоест има, но не са подходящи за форум.
Виж целия пост
# 29
"Мъж и куче - както ги научиш" важи основно за кучето. Мъжът, ако си няма навици и пример от вкъщи, от тате, в началото се пъне, обещава и много прави. Докато трае любовта. После започва да си намира начини да клинчи. Най-благовидния и заблуждаващ е ходенето извънредно, допълнително( и както там го измислиш) на работа. И с оправданието "Пари изкарва" се минават едно 15 -20 години и мъжът си връща фабричните настройки - спира да ходи на работа, но и в къщи нищо не пипва. Другите оправдания  скатавки: хоби, четене, почивам си, един приятел ме извика по-рано дават фира. И жената се усеща. Но вече е късно.
   Единственият начин да ги научиш, че прахосмукачката не се чисти сама, е да ги напуснеш и да ги оставиш да се оправят сам сами. Тогава или се научават, или си намират друга Пепеляшка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия