Бел, линка остана на 39 стр.
Някои го умеят наистина, без да падне и една дреха да направят чувствена любовна сцена.
Така е в Алено сърце, целувките им се броят на пръстите на едната ръка, но пък самите актьори с лекота успяват да създадат усещането, че тази любов е истинска и без да виждаш усещаш в кой момент кое се е случило без да ти е нужно да навлизат в подробности. 😉
Сериалът като цяло кара човек да се замисли върху нещата от живота. За съдбата например... Дори и този, който вярва в нея и казва, че си знае работата при видения като на главната героиня за нещо лошо, което предстои да се случи навярно ще се опита да ѝ се противопостави и да го предотврати по всевъзможни начини, вместо да се примири и просто да следва съдбата си...
Ейй, пораснах пред очите ви 😆 Сега се въздържам от такива изказвания като за Нетфликс, но не съм ли била права да се изразя по този начин.... Баш куцо, кьораво и сакато. Който не е пожелал, той не е работил с тях. Беше впечатляващо преди години, началото го постави Ча. И ние се вълнувахме за патрона, но то вече се превърна в нещо обичайно. Всеки актьор да има по минимум един сериал и на платформа.
Рори, ох да, хлътнах по Вратата без да харесвам турски романтични комедии. С всичките му несъвършенства си го изгледах докрай пък било то и с половин година закъснение, защото е първият ми сериал който следя в реално време и обсъждането му си беше една отделна емоция. Освен химията между главните ме омагьоса и с музика, цитати, цветя 🙃 - нещо напълно нормално е да се разминаваме в усещанията си. И Профчето я грабна. Дени също😉
Обаче след АФК не е имало друга история по която да залитнем така вкупом, че и нови хора се присъединиха 😉