Сънувах кошмари, от онези лепкавите, които те сграбчват за гърлото и оставаш без дъх. Врящият ми мозък създава сюжети, пред които сценариите Хичкокови са лежерни като книжка на Розамунде Пилхер. Нали битието ми е много розово, що пък дори и на сън да ми е спокойно!?
Събудиха ми удари на чук, съвсем реални, щото ние цял живот ремонтираме безкрайно…
А съседът си е пуснал радиото в личния автомобил на макс и чопли нещо из двора си.
Тече програмата на някаква местна станция, в която се редуват новини от светския живот на Горно Нанадолнище и музикални поздрави. Неделя е все пак, хората отдъхват активно, не като мен, да се стягат за втора смяна в Каторгата.
Водещият включва местното народонаселение, лелеещо да поздрави съратниците си по маса.
„ Ииии поздрав от Киро за компанията във вила Малекула. ( Защо съм се заблуждавала, че вилата е Вилекула?) Ма коя съм аз и какво знам? Та, за компанията във вила Малекула ще бумти „Бяла розаааа“ Ах леле, майкоооу, хубаво е, весело е…
После се включва дамски глас, който във фалцет обяснява- „Ние сме каре дами, на басейнче сме, искаме да ни поздравите с „Яха Биби“ на Камелия. И въздухът се раздира от ЯХАБИБИКАЖИСАМОДААА…
Както е казал класикът –Животът е радост и тъга. А аз слагам шнорхела и се гмурвам в л@йнат@, които ми е приготвила неделята.
Виж целия пост
Събудиха ми удари на чук, съвсем реални, щото ние цял живот ремонтираме безкрайно…
А съседът си е пуснал радиото в личния автомобил на макс и чопли нещо из двора си.
Тече програмата на някаква местна станция, в която се редуват новини от светския живот на Горно Нанадолнище и музикални поздрави. Неделя е все пак, хората отдъхват активно, не като мен, да се стягат за втора смяна в Каторгата.
Водещият включва местното народонаселение, лелеещо да поздрави съратниците си по маса.
„ Ииии поздрав от Киро за компанията във вила Малекула. ( Защо съм се заблуждавала, че вилата е Вилекула?) Ма коя съм аз и какво знам? Та, за компанията във вила Малекула ще бумти „Бяла розаааа“ Ах леле, майкоооу, хубаво е, весело е…
После се включва дамски глас, който във фалцет обяснява- „Ние сме каре дами, на басейнче сме, искаме да ни поздравите с „Яха Биби“ на Камелия. И въздухът се раздира от ЯХАБИБИКАЖИСАМОДААА…
Както е казал класикът –Животът е радост и тъга. А аз слагам шнорхела и се гмурвам в л@йнат@, които ми е приготвила неделята.
.Аз поне за нищо не отговарям 
