Родени през 🐟☀АВГУСТ 🦜🏖 (Тема 2)

  • 20 022
  • 768
# 225
Ох, много ми е трудно това с режима и ме тормози много, защото самата аз имам нужда от такъв. Ето, днес например се е събудил в 6 сутринта до 9 го мъчиха колики, после беше мега кисел. Към 13:30ч нервната ми система сдаде багажа, ММ беше на втората си работа, но го накарах да се прибере, защото откачах. Не можех да ида до тоалетнаиа даже. Баща му ги разходи с кучето 2 часа, у нас подрема още 30мин и пак на нов глас - сукане, рев, пъшкане. Към 18ч заспа, за баня май ще го будя аз.
С вечерното спане поне нямаме проблем. Баня, кърмене 20мин и е нокаут за 4 часа, после още 2 хранения и към 6-7 го започват коликите, винаги 3 часа. Едни дни само пъшка и иска гушкане, други дни вика и реве. С това имаме поне точен график. Много често като свършат коликите заспива и аз с него, защото съм смачкана от 3 часа скачане на фитбола или разнасяне по апартамента. Разходката ни се получава след обед - към 2-3, но трябва да я местя по-рано, защото скоро в 4 ще е тъмно. Но понякога ми прави такива дрисливи сетове 3-4 памперса един след друг, че излизаме по-късно или оставаме без разходка.
Естествено рядко е крив през деня, днес просто надмина и себе си по кривотиятиим стопи лагерите.
Много искам да си направя режим да ставаме, излизаме и лягаме по едно и също време, това ще ми намали стреса, но той никога не яде на едни и същи интервали през деня, което често мести часа на лягане, който мести рандевутоисутринта и става омагьосан кръг…
Намрънках се 😤
Виж целия пост
# 226
С кърмено бебе поне в началото (първите 1-2-3 месеца), режим трудно се получава. Ако има и скок в растежа също… Ако има и още едно дете (или две) съвсем Simple Smile Ще мине и това. Моят май е “най-малък” и единственото ми е, нощно време да не реве, за да събуди баткото. Дет се вика, повече пазя баткото. Днес ще гледам да си припомня как се връзваше слинга и да излезем край блока поне. Че като баткото почне градина, а ММ се върне в офиса, за 5 мин, не си струва да свалям три етажа стълби с количката.
Виж целия пост
# 227
При нас има някакъв режим,но той не е в точни часове. Яде на около 3 часа ( плюс минус 15-20 минути), но те не са в точно определени часове в денонощието. Нощем прави по-големи паузи от 4,макс 5 часа,но в 3-4 часа като се събуди и после куфее поне час,може и повече. Тогава се редуваме с мъжа ми кой да я забавлява и кой да спи.
Мъжът ми помага страшно много. Гледа я винаги,когато е вкъщи (сменя памперси, преоблича,къпем я заедно, само за храненето не може да помогне,защото я кърмя)занимава се с баткото,пазарува, върши домакинска работа,до колкото е по възможностите му. Златен ми е той.
Баткото е голям,почти на 8г и не ревнува или поне аз не го виждам. Толкова много се радва малката,постоянно я целува,говори й. Като тръгне на училище, трябва някак да огранича целувките,за да не й донесе някой вирус.

Ние имаме проблем с повръщането. Постоянно връща след хранене ,понякога доста голямо количество. Лошото е,че повръща и доста времето след хранене, преработено мляко,много често на фонтан. Консултирах с една позната неонатоложка ,каза ми да я оригвам,да държа изправена и т.н.,но нищо не помага. Отделно ака веднъж на няколко дни,няма запек,защото не е твърдо,но според мен я мъчи това и като се напъва повръща. Мисля да записвам час за детски гастроентеролог, за да ни насоки как да се справим с рефлукса и не акането.
Виж целия пост
# 228
Здравейте момичета аз не съм писала скоро защото имам проблеми, но ви чета.
Ние също нямаме режим но упорито се опитвам поне вечер да има баня - мляко-сън. И се съобразяваме с последното ядене, кога да е банята. Може да е 9, може 8, 8:30 в този диапазон. И гледам да е през ден, или два дена баня, един почивка. Защото понякога го изтърваме да заспи в 7 и отива 10 часа.
Сутрин 4 чада започват коликите, и е голяма мъка 3-4 часа. После минават, сервира ми един голям памперс, успокоява се и започват игра и усмивки, опити за гукане. След час пак иска да спи, заспива си сам. Вечерта пак си заспива сам, без биберон.
Като цяло свикнахме доста и вече знам кога какво иска. През деня не плаче, освен ако не се забави млякото. Прави понякога паузи по 4 часа когато сме навън и после му правя 150мл (защото разбрах, че в такива моменти 120 не ги харесва) няколко пъти на едно хранене две шишета Цапаме, защото правя още. И затова сега го хващам кога е по гладен. През другото време 120мл - 100 - 110. Другата седмица става на 2 месеца.
Ще ходим за ваксини преди данги навършил. Видях във фейса, че една майка беше писала че не е хубаво преди 2 месеца, вас кога ви викат? Наистина ли не е хубаво? Тук ни викат всички между 6-8 седмица.
Имаме люлка, но не я харесва много, въпреки че е спал в нея. Заиграва се и се кара на на висулките на активната гимнастика и карти съм отстрани но не ги гледа много. По шареното си гледа.
Повръща сутрин, незнам защо, държа го много и след като се оригне още  го държа, да му слегне млякото хубаво, но длагам да го преобличам и поне 30-40мл връща, но не фонтан и не постоянно.

Вчера имаше разходка в слинга след час и нещо реши че вече не му спи и не му стои. И реши да излиза да ми помага с пазаруването. Звъннах на мъжа ми да ни прибира, защото той половината беше на ръката ми облегнат и разглежда, другата половина в слинга, но на една страна... Хората го гледат смеят му се... Аз не можех в джоба да си бръкна.

Иначе кученцето ми пострада много.
Накратко ще опитам да ви споделя.
След 10 пъти повръщане, и отказ на храна отидохме на ветеринар. Той го опипа и каза тумор... Взеха ни го за изледвания, и вливания на лекарства. Вечерта ни го върнаха два пъти по зле, не можеше да си вдигне главата камо ли да ходи. На другия ден пак така. Отиваме пак лекарства и ни казват още два дена ако е така, приспиваме го... Сринах се 10 години не съм се разделяла с него. Гледам го откакто се е родил, със спринцовка съм го хранила, толкова малък беше. Виждах как умира буквално. А в другата стая детето ми грее и смее, не можех да отида нито при единия нито при другия. 3-4 дена не съм спала, кръжа между тях и се мъча да се събера. Но...
Решихме че няма да се откажем въпреки че всеки ден лечението ни струва около 400£.
Започнахме да звъним из цяла Англия на познати и БГ . Да търсим друг лекар. Намерихме българин на 20мин ( и си блъскаме главите как не сме знаели).
Отидихме при него носейки кучето на ръце вече. След прегледа каза същото или е натровен или е тумор. Започваме лечение от което знаехме че ако не се повлияе, това е.
Разликата с този човек и останалите тук е че той мисли а не работи по техните процедури, като кон с капаци.
 На следващия ден Майк ходеше, след още два започна пак започна да чува името си, и да поглежда играчките. Днес започна да се храни след 6 - 7 дена глад и един куп лекарства и системи. Не беше ходил по нужда с дни, и това се оправи. Лекарствата вкарваме на сила.
Всеки ден се молим да се оправи, защото той е на 10 г. но до преди седмица беше все едно е на 2, никой не вярва че е на 10.
Не мога да повярвам, че щяха да ми го приспят без да опитат всичко, една индийка без никакъв мисъл и мозък в главата.  Незнам колко ни излезна всичко до тук, но хората които имат домашни любимци ще ме разберат... Не може да го видиш, че и то още има сили и желание за живот и да кажа - приспивайте го.
Казаха че много му се е отразило бебето, страшна депресия и тъга, че не е той важния. И да не го оставаме сам с него въпреки че е френски булдог.
Сега върви лечението и до сряда и пак ще правим кръвни тестове на черния дроб (защото там мислят че е тумора) резултатите му са толкова завишени че не ги хващат апаратите. Дано да се оправи, има още много живот в него, а тези искаха да ми го убият Disappointed Relieved

Съжалявам за отклонението Frowning1
Виж целия пост
# 229
Ние сме на село. Никол само яде и спи. Чистия въздух добре ѝ влияе. Кака ѝ на батута скача, изморявам се. Тука си има приятели и с тях играе, не я виждам почти, а кат оя видя е кисела, че е преуморена ужасно.
Аз се възползвам от свекито и правим зимнини разни.
Мм препратя пак двора, замаски, дърва и какво ли не. Взел е 3ма от неговите работници. Голяма сме група. А като дойде време за ядене и ми призлява. Както не хотвех почти цяла брмност сега ми излиза през носа. 🤣
Виж целия пост
# 230
Здравейте момичета аз не съм писала скоро защото имам проблеми, но ви чета.
Ние също нямаме режим но упорито се опитвам поне вечер да има баня - мляко-сън. И се съобразяваме с последното ядене, кога да е банята. Може да е 9, може 8, 8:30 в този диапазон. И гледам да е през ден, или два дена баня, един почивка. Защото понякога го изтърваме да заспи в 7 и отива 10 часа.
Сутрин 4 чада започват коликите, и е голяма мъка 3-4 часа. После минават, сервира ми един голям памперс, успокоява се и започват игра и усмивки, опити за гукане. След час пак иска да спи, заспива си сам. Вечерта пак си заспива сам, без биберон.
Като цяло свикнахме доста и вече знам кога какво иска. През деня не плаче, освен ако не се забави млякото. Прави понякога паузи по 4 часа когато сме навън и после му правя 150мл (защото разбрах, че в такива моменти 120 не ги харесва) няколко пъти на едно хранене две шишета Цапаме, защото правя още. И затова сега го хващам кога е по гладен. През другото време 120мл - 100 - 110. Другата седмица става на 2 месеца.
Ще ходим за ваксини преди данги навършил. Видях във фейса, че една майка беше писала че не е хубаво преди 2 месеца, вас кога ви викат? Наистина ли не е хубаво? Тук ни викат всички между 6-8 седмица.
Имаме люлка, но не я харесва много, въпреки че е спал в нея. Заиграва се и се кара на на висулките на активната гимнастика и карти съм отстрани но не ги гледа много. По шареното си гледа.
Повръща сутрин, незнам защо, държа го много и след като се оригне още  го държа, да му слегне млякото хубаво, но длагам да го преобличам и поне 30-40мл връща, но не фонтан и не постоянно.

Вчера имаше разходка в слинга след час и нещо реши че вече не му спи и не му стои. И реши да излиза да ми помага с пазаруването. Звъннах на мъжа ми да ни прибира, защото той половината беше на ръката ми облегнат и разглежда, другата половина в слинга, но на една страна... Хората го гледат смеят му се... Аз не можех в джоба да си бръкна.

Иначе кученцето ми пострада много.
Накратко ще опитам да ви споделя.
След 10 пъти повръщане, и отказ на храна отидохме на ветеринар. Той го опипа и каза тумор... Взеха ни го за изледвания, и вливания на лекарства. Вечерта ни го върнаха два пъти по зле, не можеше да си вдигне главата камо ли да ходи. На другия ден пак така. Отиваме пак лекарства и ни казват още два дена ако е така, приспиваме го... Сринах се 10 години не съм се разделяла с него. Гледам го откакто се е родил, със спринцовка съм го хранила, толкова малък беше. Виждах как умира буквално. А в другата стая детето ми грее и смее, не можех да отида нито при единия нито при другия. 3-4 дена не съм спала, кръжа между тях и се мъча да се събера. Но...
Решихме че няма да се откажем въпреки че всеки ден лечението ни струва около 400£.
Започнахме да звъним из цяла Англия на познати и БГ . Да търсим друг лекар. Намерихме българин на 20мин ( и си блъскаме главите как не сме знаели).
Отидихме при него носейки кучето на ръце вече. След прегледа каза същото или е натровен или е тумор. Започваме лечение от което знаехме че ако не се повлияе, това е.
Разликата с този човек и останалите тук е че той мисли а не работи по техните процедури, като кон с капаци.
 На следващия ден Майк ходеше, след още два започна пак започна да чува името си, и да поглежда играчките. Днес започна да се храни след 6 - 7 дена глад и един куп лекарства и системи. Не беше ходил по нужда с дни, и това се оправи. Лекарствата вкарваме на сила.
Всеки ден се молим да се оправи, защото той е на 10 г. но до преди седмица беше все едно е на 2, никой не вярва че е на 10.
Не мога да повярвам, че щяха да ми го приспят без да опитат всичко, една индийка без никакъв мисъл и мозък в главата.  Незнам колко ни излезна всичко до тук, но хората които имат домашни любимци ще ме разберат... Не може да го видиш, че и то още има сили и желание за живот и да кажа - приспивайте го.
Казаха че много му се е отразило бебето, страшна депресия и тъга, че не е той важния. И да не го оставаме сам с него въпреки че е френски булдог.
Сега върви лечението и до сряда и пак ще правим кръвни тестове на черния дроб (защото там мислят че е тумора) резултатите му са толкова завишени че не ги хващат апаратите. Дано да се оправи, има още много живот в него, а тези искаха да ми го убият Disappointed Relieved

Съжалявам за отклонението Frowning1
Радвам се за кученце и дано всичко мине добре и още много дълго време да ви радва..Ние също имаме кученце пинчер на 7г.Сара.Изключително много се притеснявах че като се роди бебчо /тя е много дива/ще имаме проблеми с нея ,но уви .Държи се много добре ако види стаята отворена само подава глава и ако и кажем да не влиза в стаята си тръгва но иначе се качва на спалнята и гледа.Пази ме и мен . Много е интересна.Вече спи при кака си ,преди спеше при нас.Да са ни живи и здрави те са част от нашето семейство.И най хубавото което се случи е че като ни идват гости малко ги полайва и после е спокойна.Преди не беше така нямаше мира от нея и я затваряхме в друга стая.
.
Виж целия пост
# 231
Дано всичко е наред с кученцето! Аз винаги съм вярвала, че правилната формула е по две. Тоест две кучета, две котки. Така се занимават по между си и не се усеща ревност. Само първите дни на свикване са трудни. Аз имам много домашни любимци и по цял ден си играят заедно. Бебето не го забелязват въобще.
Виж целия пост
# 232
Стискам палци за кучо!!! Дано да се подобри и да остане в миналото този стрес за вас.

Ние днес ставаме на 40 дни - определено ежедневието е все по-добро. Чак точен режим няма, но пък вечер успява да спи. Най-дългия й сън, около 4 часа е след къпането. После всеки следващ сън е все по-кратък и през нощта доста ръмжи и се пъне, но поне не плаче. Давам Абоколикен само. Във вторник сме на консултация, вече ми изглежда огромна хаха. През деня си прави паузи вече по известно време, около час-два понякога. Слагам я по корем и взехме една книжка “точната книжка 0-3 месеца”, която е точно с такива картинки черно-бели + червени елементи и се заглежда определено. Иначе през деня редуваме легло, гнездо, кошче за кола .. налко като клоуни само я местим, ама като смени мястото и се успокоява. Сравнително рядко има епизоди на силен плач, в който почервенява и се огъва супер много, за което съм благодарна много.

Не знам дали ви бях споменала, но при мен се появи силно главоболие + размазано виждаме в последствие, вече 3 седмици. След ендокринолог, офталмолог и невролог, препоръчаха всички ЯМР на глава. В петък го направих и не са добри резултатите, май ще влизам в болница, но чакаме да стане понеделник за инфо, няма да ви натоварвам сега. Най-много ми тежи това с кърменето. И че трябва да я оставя очевидно, но поне знам, че ММ ще се грижи добре за нея, не се притеснявам толкова. Ще се боря докрай, ако мога да цедя в болницата и да не ми спре кърмата. Много ми тежи това, защото разбирам да ми беше спряла или да беше собствено желание, но аз имам кърма и супер много искам да си я кърмя и то дълго. Приготвихме днес АМ и всеки път реввам като го видя. Но да, в крайна сметка е важна здрава мама, а бебето винаги ще има какво да яде.
Виж целия пост
# 233
Минахмв от Нан на Аптамил,един ден беше нещо ужасно,не спря да плаче явно стомахчето много я заболя.
Но вече пък е по-спокойна.
Запекът обаче…не с еорпавя и това е.
Тя откакто е на адаптирано (след кърмата) е запечена и сама не се изхождала,а само с клизмички..това е 10 дни вече.Акото и е меко,но въпреки това тя сама не се изхожда..някакъв съвет?
Докторите казват клизми..но това това докога
Виж целия пост
# 234
Exberry, дано всичко е наред с теб! ❤
Ние също сме с “Точната книжка” и малката се заглежда по нея. Взех и една бумага “Монтесори за детето”, да видя мога ли да си открадна идея и да я вмъкна в нашето ежедневие.
Виж целия пост
# 235
Здравейте, скоро не съм се включвала Sunglasses
Малките имат колики, ръмжат, сгъват се, ревът. Пробвах да им давам инфакол - имам чувството, че станаха  по зле от него Unamused ... От вчера вечерта им давам био амика, май им  действа по-добре, но пак са им подути и твърди коремчетата и ръмжат, иначе си акат често, почти на всяко хранене.
Ние точен режим нямаме, горе долу се будят на 2:40 до 3:20ч. Гледам да не им се разминава яденето с много, че е ад да се цедя на всеки час. Между другото, кърмата ми намаля, пия чай на хип, но като че ли няма ефект, ако имате съвети ми пишете, как да повиша количеството?!?
Пак да питам как се дохранва с хумана? Самуил яде 110 мл кърма, като не успея да изцедя толкова, пример - цедя 80 мл кърма и давам 30мл  адаптирано мляко.
АМ е фризолак прематюър, това ни предписаха от болницата, но от него ходи по рядко до тоалетна, вероятно, ако е само на него ще се запече. На Яна се опитвам да давам само кърма, а и тя е доста по-малка и яде по-малко.
Децата вече са на 22 дни, на колко започнахте да ги разхождате навън, аз още не съм, струват ми се малки.
Яна е около 2,500кг, а Сами 3,550кг
Къпя ги всяка вечер, след къпане спят по-спокойно. Като ги къпя, аз ги будя 20 мин преди времето им за храна, иначе се сцепват от рев, айо се събудят сами и тепърва почвам да ги къпя.
За лохиите, от вчера нямам нищо, с ежедневна превръзка съм, аз и преди това имах много малко, не е ли рано да спират, само 22 дни след секциото?
Виж целия пост
# 236
Меджик, стискам палци за кученцето. Дано бързо се излекува.
Ексбери, стиснати палчета и за теб, надявам се, че всичко ще е наред и бързо ще се прибереш при бебче.
Виж целия пост
# 237
Ние също искахме второ кученце съвсем скоро гледахме, но се оказа че са доста скъпи тук. Аз дадох 300€ за него в БГ. Тук са 1300-1500£.
Иначе не може да се качва при нас, леглото е високо, и не искам да си помислям колко пъти е седял и чакал за внимание а аз съм била с бебето горе и не съм отразила. Правя каквото мога, но сама 13 часа еднакво внимание да обърна и да се погрижа за двамата ми е адски трудно. Не мога да си оставя бебето да реве, или да го събудя за да обърна внимание на кучето. Много ме боли. Ще опитам повече от тук нататък, дано ми даде шанс. Днес не е много добре. Слабеее и слабеее
Виж целия пост
# 238
Момичета, забелязах на небцето като плака нещо като гнойна пъпка. Доста се притесних.
Дали е възможно да има наистина стафилококова инфекция от родилното?
До утре ще има да се филмирам яко. Ако има такава, дали е опасна?
Днес тотална стачка откъм кърмене, рев и чудеса.
Виж целия пост
# 239
exberryправа си , важното е ти да си здрава , детенце щв му се ослади и адаптираното мляко, няма да се притесняваш за това.И на мен ми е криво , че не успях да кърмя повече , но пък важното е бебето да се храни и да расте.Стискам палци бързо да се справиш с твоя проблем.
magic1720 разбирам те напълно.Нашето куче не веднъж е преминавало операция , но на последната вече бях в семейството .Дадохме голяма сума , но за миг н3 се поколебах.После колко дни ревах като го гледах как се мъчи , не може да седне , да легне , не искаше да яде и т.н.И сега на моменти се обвинявам , че нямам време за него толкова , но все му казвам - " Сега си самотен , но след година две ще си имаш другарче за игра" и много се надявам да е истина  ,защото е на 6 години и не се знае колко време ще е жив.А иначе душата му е на дете.
Lizi:)Simple Smile аз моята я изведох още на следващия ден след изписването(изписаха я 2800кг) .Според мен ако няма много вятър или мъгла можеш спокойно да ги изведеш , да свикват лека полека с времето , че започва да застудява.Иначе правилно дохранваш.Ако ядат общо 120 даваш например 100 кърма и 20 АМ.А всъщност не е ли по - добре на Яна да даваш АМ за да деъпне по - бързо грамчета?
Иначе днес ми се затяърди мнението , че нашата многи обича да се вози в колата и изобщо да е някъде я движение.Следобяд си бяхме в нас и не спря да реве и мрънка.Ще я храня и ще паля гуменките на някъде пак ей сега.
Nessa колко време чакаш от клизма до клизма? Нашата педиатърка каза 48 часа ако не ака тогава да и правя.Може просто дс не си я дочакала да се изходи.Иначе аз правя масаж на стомаха (по часовниковата стрелка), сгъвам крачетата към корема заедно или едно по едно и давам по мъничко водичка веднъж на ден.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия