Родени през 🐟☀АВГУСТ 🦜🏖 (Тема 2)

Аз си пия безалкохолна бира, а снощи след последното хранене даже и малко вино си позволих. Обаче тези радлер и подобни не мога да ги пия, не са моя вкус, като ще е бира поне да няма странни вкусове. Каката ме беше смляла с един Пумбер, който изядох. Значи бях яла чипс и други глупости без да и правят впечатление, обаче пумбера ми разказа играта. Пищя от 21ч до 3ч, ама пищя. Нито капки помогнаха, нито нищо. Хапченцата я отпускаха за малко и после пак я пресвиваше. Това беше и по времето когато коликите и бяха почти изчезнали. И ММ разбира се беше нощна. Разнасях я почти цяла нощ в хола и накрая там сме и заспали, защото пък баткото спеше в спалнята. Сега съм се заканила, че Пумбер няма и да помирисвам. Аз не го и харесвам, ама и децата не го харесват. Тогава бяха донесли на големия, той само го отвори и това беше и аз нали да не отива зян викам чакай да си хапна.

Момичета, да се включа.
Голяма драма с каката. Голяма агресия към мен и бебето. Опитвам се да и обръщам внимание веднага щом спра кърменето, оставям я на ММ или баба и, играем, но бебето суче по 30-40мин, по не знам се колко пъти на  ден. Даже си купих АМ, ако е ескалирало положението ММ прави и дава на бебето, а аз осмирявам каката. Може би е рано за психолог, ще и дам още време  все пак от 1ви сме вкъщи, но поведението и е ужасно за всичко каприз,реване,тръшкане на врати. Не и се карам, сядам и говоря с нея временно се успокоява.
А аз усещам голямо напрежение към каката, някак си е много странно, като орлица дебна над бебето, вчера щеше да скочи върху нея нарочно, посяга да ни удря...
На косъм съм да спра кърменето, само и само да имам време и за каката, цял месец ще сме 3те вкъщи.

На колко е каката?

Хоуп, и при нас подобна картинка Каката се чувства ужасно, капризничи, лошото е, че на моменти и ние си изпускаме нервите и й се караме. После ни е ужасно гузно, но аз лично съм по цял ден с двамата, а мъжът ми макар да ходи на работа , е по-нетърпелив и по-избухлив от мен. Много ми е тъжно да я гледам такава, но явно и ние не се справяме добре със ситуацията

За психолог и аз се замислям. Спира ме единствено това, че трябва да ида с двамата. Ако можех да ида сама, досега да бях направила една консултация. Замислям се за една книга, "Спокойни родители, щастливи братя и сестри" май беше, ама то и да чета не ми остава време. Купих си два уебинара на Бояна Петкова и ги гледам по 10-15 минути нощем като спят всички.

Бебо за щастие суче много набързо, обаче приспиването е дълго

Каквото и да говорим, от 2 до 6 месеца трябват за напасване, особено с дечица на такава възраст. От утре и мен ме чака същото, да видим… До Коледа живот и здраве сме се напаснали…

Точно пуснах пост в групата за породени деца за тези книги. Виждам се в чудо с баткото (3г).  Не е агресивен, но е станал ужасно мрънкало за всичко откакто родих. Мрънкане, тръшкане, не кска да спи следобед, ужас просто.

Иначе за бирата - аз си пия и обикновена алкохолна, с нея няма проблем. Обаче миналкя ден така ми се пиеше нещо свежо, че викам айде. Ама.... не знам дали беше от нея, но няма да повторя 🤣

на 3г.2м.
Гледам да не и се карам, единствено снощи когато щеше да скочи върху бебето, просто така се изплаших и изкрещях, чак се разревах от стрес,че можеше да я затисне.
Тя изпадна в истерия, но някак я овладях. Казах и че няма да я оставям повече там, че аз не съм преценила правилно и така извиних се. Гледам все през диалог, с равен тон.
Да, мислех и аз за тази книга, имам другата Спокойни родители, щастливи деца.
Гледах една лекция на Осъзнати родители на тема ревност, просто от понеделник съм сама с двете.
Неизвестна, как сте, ще ви изписват ли?
Gro, а ти?

Като ви чета осъзнавам, че нашата кака ревнува съвсем в границите на нормалното. На 2г и 10м е почти. Че се тръшка и капризничи е ясно, но тя го правеше и преди да родя. Но любовта и е малко груба, въпреки, че се отнася максимално нежно с бебето, според възможностите си. Има навика да скача от неиното на нашето легло, но се разбрахме, че ако иска да скочи трябва да ми каже и ще взема бебето. Обикновенно казва, но не винаги. Отиде ли на нейното легло и имам едно на ум. Ревне ли хуква да я успокоява и да и дава залагалка. От няколко дни има ли достъп до спалнята бебето е в края на кошарата да не го стига, че си пренесе стъпалото от тоалетната и се опитва да го взема от кошарата. Иначе ми е като бебефон, чува я преди мен, идва да ми каже, че плаче и тича преди мен. Но като реши да се тръшка и капризничи ме изкарва извън нерви. Че и използва докато кърмя да ходи да прави бели и разбира се точно тогава иска нещо. Но тя ходи и на ясла и има разнообразие. Каквато е палава и темпераментна ако я затворя в апартамента не знам колко ще издържим и двете. Баткото седя няколко дни тук, реши, че бебето е скучно, а и аз не му угаждам за всичко като бабите и сега е при свекърва ми. Радва се на последните си свободни дни.

Нас ни изписаха, два дни е пътеката. Малката спря да вдига температура, остана лека хрема, но капя физиологичен разтвор.

Моят батко е голям вече, почти на 5г е и няма такива драми. Чат пат иска внимание, когато бебето трябва да яде, но се разбира с обяснение. Голяма отмяна ми е, изхвърля памперси, подава ми неща, седи при нея да я '' пази''. Е, чат пат ръси някой лаф от сорта на ''мамо, аз съм първото дете, за да ти помагам ли'' 🤣 горския, развалила съм го.

Моят става на пет януари Значи има надежда. Утре ще им е първата среща и ми е малко нервно.

Благодаря, че попита Хоуп. След като прогоних черните мисли съм по-добре. Наистина позитивното мислене помага.
И аз исках да питам как реагират при вас по-големите батковци и каки. Аз забелязвам, че моята кака и,питва ревност, станала е почти невъьможна - тръшка се за всичко, прави физиономии, иска винаги да става на нейното, крещи - сякаш не е моето дете. Но пък се отнася с бебка много добре, гали я, "помага" ми за всичко. Само където изобщо не внимава с това къде е бебето и че може да я нарани. Добре, че ходи на градина.
А, аз да попитам какви са ви отношенията с мъжете? Промени ли се нещо след раждането и помагат ли ви? След първото ми раждане положението беше мнпго зле при нас и то в продължение на година и досега не знам как издържахме и не се разведохме. Сега сме се кротнали 😆 надявам се да не е само кратък период.

При мен батковците са големи - на 10 и 5 и се държат добре с бебето. Не ми помагат много, но не ми пречат също. Те двамата са си големи приятели и общо взето по цял ден са заедно напред-назад.
Само спането ни е кой където свари по стаите 😅
С мъжа ми отношенията ни са бих казала кротки. Все още не сме имали любовни контакти 😊 защото още имам лохии, днес е 18 ден от раждането. Липсва ми да това да ме преследва.

И при мен каките са сравнително големи, на 8 и 5 малката ще направи другия месец. Та ревност има в малката, но не е както го описвате, имаше реплика "е можеше да сме и само двете ама..." като има предвит нея и кака и ама го каза малко между капките, иначе постоянно бди над бебо, шътка му като плаче, дава биба и др. Та възрастта явно има значение, по-малки са вашите дечица около 3 и потребностите им са други. Аз бих се посъветвала с психолог, не мисля че е рано, напротив той би дал насоки на това как да се подхожда в дадени ситуации, разговаря, пък и дори как да протича ежедневието.
Иначе при нас малката кака нали се разболя, бях споделила, вече е по-добре, но честно казано си мисля че точно заради промяната и свикването с новата ситуация и отслабна имунната система и се стигна до боледуване. И даже ми каза мамо ти сега като съм болна май трябва да се грижиш повече за мен. Та децата си ги преживяват нещата, а също са и много интуитивни и ако вие не сте уверени в себе си, изпитвате чувство за вина(то малко е неизбежно) и колебание в поведението си те го усещат!

Моите са още седмица вкъщи и после започват градина и училище и ще треперя вече за мъкненето на тамошните вируси

С мъжа ми за сега отношенията са нормални. При спането обаче направихме временно разместване. Понеже сега строим къща, докато е готова сме в две спални и голамата кака преместихме да спи с татко си в спалнята, хем да се наспиват и двамата, че той да е адекватен за работа, а аз съм с малката кака и бебето в другата спалня. Тя поне спи дълбоко и не се буди, а и има нужда от моята близост сега. А ако се разплаче звяра ходя до хола докато го укротя и после пак си лягаме. Кошарата му е некс ту ми.

И последно Гро пита дали ни помагат мъжете. Ами да си кажа, трябва да си познаваш човека и да знаеш какво можеш да очакваш от него, за да няма после напрежение. Моя не ми помага с децата, но ето вече имаме три и се справяме. Той нито къпе, нито храни, не ме отменя за да поспя, но и аз не бих могла, нито си го представям да вземе да готви или пуска прахосмукачка, но не казвам че е мързелив или нещо подобно. Просто така сме си свикнали, за къщата си отговарям аз, а за децата вече големите ги извежда, води взема от спортове и други, но с бебето си няма работа докато не стане годно за игра и лиготии   Каките казват че е най-прекрасния и забавен татко, за мен също е такъв

telly ММ е като твоя на бих казала. Отношенията му с бебето са ако ревне да го вземе да го успокой, но мен трябва да ме няма или да съм страшно заета. От готвенето съм му прехвърлила салатата и може и скара да прави и ако му кажеш след един колко си минути спри фурната или котлона може да го свърши. С големите си играе, развежда ги тук там, но не и на площадка. Обаче да сменя памперси на бебето просто няма начин. Памперс е слагал на големите като тръгнат на ясла и аз съм на работа. Като цяло децата са моя грижа. Иначе си играе с тях и то много, кара се по малко от мен. Сега като се прибере и каката буквално му се качва на главата и му вижда сметката. Обаче бебето ревне ли му в ръцете толкова оплашено гледа ще кажеш, че за първи път вижда дете и е готов да я връчи на някого. Там ли съм никога не е хранил дете с мляко, каката не успя да я нахрани с бутилка и ми звъня да се прибирам максимално бързо. Сега трябва да ходя до социалните и се чуди как ще остане за толкова време сам с бебето, не можело ли да ме чакат в колата двамата отвън. От време на време може човек да го накара да събере играчките. Чистил е заедно с мен само в последните месеци на бременостите ми и то не ежедневно чистене, а основното почистване накрая. Иначе си се караме, последно време не съм му вдигала скандал и онази вечер чак си го просеше, явно е взело да му става скучно. И съм го заплашвала, че ще го изгонят от вкъщи и съм го гонила, но никога не си е тръгвал, а аз няколко пъти бях напълно сериозна, но вече 10г сме заедно и имаме 3 деца. Добър, лош не знам, за мен си е добър. Търпи ми отвратителния характер, знам, че мога да разчитам на него и си знам какво мога да очаквам. Не, че и неговия характер е много хубав, ама сме се напаснали.

Каката е на 7 и половина, твърди, че не ревнува, но се държи ту като голямо дете и помага, ту като бебе 🙄 Подготвям я с много говорене от момента, в който разбрахме, че съм бременна, основно за това, че сестра й ще й е най-близка и ще обича най-много нея, че аз ще ги обичам по равно, но нея обичам по-отдавна, че тя ще е страхотна кака, че много ще ми липсва помощта й като тръгне пак на училище. Много е грижовна, но на моменти е твърде лепната за мен, особено когато кърмя идва и се навира, сяда плътно и започва да пипа бебето, да ми говори, да ми чете, да иска внимание. С мъжът ми отношенията са чудесни, той ми помага много, къпе, масажира, облича, пазарува, помага и с голяма част от домакинската работа, постоянно ме пита дали съм уморена и как се чувствам. Но той си е такъв грижовен от преди бебето и аз го оценявам и му благодаря често ❤️ Винаги спим заедно, старая се да не го лишавам от внимание, да имам други теми за разговор освен бебето и да прекарвам всяка свободна минута с него. Разликата с първия ми мъж е огромна, тогава всичко вършех сама, беше ми много трудно, че и постоянна критика и обиди имаше към мен.