Неясните му сигнали

  • 6 319
  • 148
# 135
Понеже доста негативни неща се изписаха против "него". Целта тук не е да го обвиня и да се изкарам аз наранената. Всички се питат какво искам или изпитвам аз, ами определено моите чувства не са на ниво секс и забава. И не го искам в живота си с мотивите да си обединим бюджетите защото имам дете и ми трудно например. По-горе като написах това, имах предвид, че аз финансово се справям, на въпросните излизания и екскурзии не ми е плащал всичко той, както излезе че много обичам да излизам по ресторанти и някой да ми плаща сметките.
Най-вероятно грешно съм тълкувала любезното му отношение към детето ми, както казват повечето тук. Не мога насила да накарам някой да ми приеме детето, нито аз ще се откажа от детето си заради мъж!
А по новозададената тема, дали някой би приел татко с дете... Не съм била в такава ситуация. Дали подсъзнателно съм искала такава връзка и затова нямам такива хора в обкръжението си, не мога да кажа. Но едно мога да кажа, ако нещо не ми харесва и виждам, че няма как да имам бъдеще с този човек, няма да започна тази връзка. Не съм от хората, които търсят някой за ден два.
Виж целия пост
# 136
Той да е какъвто ще, въпросът е, че ти се фокусираш върху детайлите, докато пълната картина е ясна. Няма смисъл, наистина.
За мен, е казал достатъчно, за да бъде прекратена тази връзка, не те устройва. Време е да му повярваш и ти.
И занапред знай, че ако един човек иска да е с теб и да те задържи, по никакъв начин няма да си оси*а шансовете с подобни отблъскващи откровения.
Виж целия пост
# 137
Че той не те кара да се отказваш от детето си, просто не те иска заради него. Така че гордото изявление как няма да се откажеш от детето, е безполезно.
Виж целия пост
# 138
Детето е само претекст, просто не го кефиш достатъчно за нещо по-сериозно. Горе някой го беше писал, но явно такъв му е маниерът на живот в полу-обвързване.
Виж целия пост
# 139
Аз пък да ти кажа, всичко си е между теб и него. Ти си го познаваш. Ние колкото и да гледаме предишния си опит, кристално кълбо, накрая не можем да предвидим вашето бъдеще.
Може пък внезапно да вземе решение и да се съберете!
Малък трик - дръпни му се малко. Не му пиши 1 ден, откажи му 1 среща. Нещо такова, лекичко.
Виж целия пост
# 140
Какъв трик, какъв ден? Да приключи с този индивид и да се радва на детето си и живота си. И да, ако истински я обича ще я последва. Но по-скоро да се нагласи да си кара без него. А след време даже ще се радваш, че си се отървала.
Виж целия пост
# 141
Не можах да разбера въпросният мъж казал ли е на авторката в прав текст, че е с нея само за забавление. Ако е така, значи не е била излъгана, а просто има различни очаквания от връзката и в това се състои драмата й. Познавам жени, които с години ходят с мъже с подобна нагласа по ресторантчета, екскурзийки итн забавления, без да се задълбочават - толкоз. Децата пак са им на първо място и не си играят на семейство с нови кандидат-татковци.
Виж, ако мъжът иска да се възползва от някои удобства на съвместното съжителство, като например безплатни нощувки за секс у жената, домашно сготвена храна и тн.н и при това със заявка, че не приема детето и че не вижда развитие, жената трябва да се сърди на себе си, че е позволила подобна ситуация.
Междудругото понякога и мъжете се оказват губещата страна в подобни връзки, когато жената е имала дете от предишен брак и не желае друго. Сещам се за няколко такива, които след като отгледаха въпросните деца като свои бяха натирени и сега пак са си ергени.
Виж целия пост
# 142
Понеже доста негативни неща се изписаха против "него". Целта тук не е да го обвиня и да се изкарам аз наранената. Всички се питат какво искам или изпитвам аз, ами определено моите чувства не са на ниво секс и забава. И не го искам в живота си с мотивите да си обединим бюджетите защото имам дете и ми трудно например. По-горе като написах това, имах предвид, че аз финансово се справям, на въпросните излизания и екскурзии не ми е плащал всичко той, както излезе че много обичам да излизам по ресторанти и някой да ми плаща сметките.
Най-вероятно грешно съм тълкувала любезното му отношение към детето ми, както казват повечето тук. Не мога насила да накарам някой да ми приеме детето, нито аз ще се откажа от детето си заради мъж!
А по новозададената тема, дали някой би приел татко с дете... Не съм била в такава ситуация. Дали подсъзнателно съм искала такава връзка и затова нямам такива хора в обкръжението си, не мога да кажа. Но едно мога да кажа, ако нещо не ми харесва и виждам, че няма как да имам бъдеще с този човек, няма да започна тази връзка. Не съм от хората, които търсят някой за ден два.

Жените рядко приемаме да сме с мъж само за единия секс, независимо как изглеждаме, колко печелим и имаме ли деца или не. Мъжете могат да ходят с която им падне, но когато става дума за сериозна връзка си правят сметката.

Нищо нередно не виждам в поведението на мъжа. Ясно е показал, че иска да си излизате двамата, но не желае съжителства и сериозни връзки. Много жени с малко дете биха били доволни от такава връзка. Аз лично не бих допуснала чужд мъж до децата ми, нито бих раждала от различни мъже.

Влюбена си, прекрасно е, но такава връзка е сложна и трудна. Пишеш, че той не приема детето ти, но дали детето ти ще го приеме? Следва логистика с общо, достатъчно голямо жилище, разходи. Готова ли си да родиш още едно дете? Ами ако и този се скатае и създаде ново семейство, ко прайм с две деца? Майка ти ще иска ли да гледа две деца за да си излизаш по мъже?

На твое място бих продължила да се срещам с въпросния, особено щом ми е приятно с него. За изживяна връзка няма да те е яд, но за недоизживяна ще ти е мъчно дълго.

Не ти трябва да го запознаваш с детето. Щом си имаш жилище, работа, достатъчно пари и майка да ти гледа детето, можеш да си живееш прекрасно без мъж. Мъже бол, особено за несериозни връзки.

Не всеки иска чуждо дете в дома си. Самата ти имаш дете, но не излизаш с мъже, които също имат, камо ли да са при тях. И аз не бих се занимавала с такъв. Забавлявай се с ергена! 💐
Виж целия пост
# 143
И това е вярно, не е задължително да се стига до сериозна връзка с живот заедно и пак може да ви е много готино. Но пък да знаеш, че едва ли не детето било проблема... мега е тъпо.
Виж целия пост
# 144
Вижте сега, то детето не е "проблем". Детето си е супер и може човекът дори да я уважава повече заради това, че се справя с дете. Аз съм жена, но преди да имам свои деца не знаех как да се държа с деца. Донякъде се упреквам, че не създадох по-близки отношения с племенниците ми, защото бях на 20 като почнаха да се раждат, а мен тогава съвсем други неща ме вълнуваха. Човек може да осъзнава отговорността и да не желае да живее с дете, за което не може да се погрижи адекватно. Това дете си има физически и емоционални нужди. Не всеки мъж, незнаещ какво е да имаш деца, може да се почувства уверен да им откликне. Ами нали то ще има проблем някога и ще трябва подкрепа, нали ще има разочарования и ще плаче и ще има нужда от обич и съвет, ще направи нещо нередно и ще трябва да му се скараш, ще вдигне температура докато тя е в комадировка и ще трябва да го заведеш на лекар. Има хора, мъже и жени, които са родени да бъдат родители. Има такива, които не стават за това въобще, не че са лоши хора. И има едно средно положение, в което са повечето хора, които се учат да бъдат родители заедно с появата и порастването на децата си. Кои по-добри, кои по-лоши.
Та може да си е читав човекът, просто да осъзнава отговорността и да не може да я поеме. Ми аз самата понякога не постъпвам правилно със собствените си деца, правя грешки. Ами ако са чуждите, ако майката е на друго мнение за възпитанието, а аз направя нещо неадекватно и нараня детето, разочаровам нея? Не всеки е готов да се хвърли в дълбокото и да си повярва. Даже човек, който с лека ръка е готов на тая стъпка, по-скоро би ме усъмнил, че не си дава сметка какво го чака.
Една жена, която има дете, може да обича много и истински един мъж, но да не пожелае да е с него, защото детето ѝ не го приема. Един мъж също може да обича жената, но да не пожелае да е с нея по подобна причина. Какво значи, че ако обича, непременно ще приеме детето? Ми това си е друго човешко същество, ако не успее да изгради връзка с него? И въобще не говоря за връзка баща-дете, а просто нормално съжителство. Било част от нея детето? Докато е бебе - може би, ама после? А в пубертета, като почне да се бунтува нарочно? Не за всяка уста лъжица е това и по-добре, ако някои хора си го знаят и не се наемат. Детето си е трети човек във връзката, при това - най-важният от тримата.
Съвет на авторката не знам какъв да дам. По-стара и "мъдра" съм и оценявам всеки миг живот, щастие и безгрижие, защото човек за да може да е влюбен, значи много други неща са му наред. От сегашния ми житейски опит, бих си задържала връзката каквато е. Стигнали ли са до тая точка нещата, вече не може да има раздяла без болка. Та дали ще отрежем с нож в момента и да старадаме, при положение, че няма обективна причина нещо, което е започнало по един начин, непременно да трябва да се промени. Или по-късно ще се появи за някого от двамата друг човек (това може да се случи и ако сте женени и имате собствени деца, между другото). Пък може човекът да дорасне, детето да порасне и да си хване пътя или пък просто връзката да се изчерпа, да се окаже по някаква причина, че не сте един за друг и да се разделите по живо по здраво без драма и болка. Само че БЕЗ очаквания. И включително с възможност да срещнеш друг. Какво означава загубено време? Времето, в което човек е влюбен, щастлив, прави секс и се забавлява, ходи на екскурзии и вечери с добра компания, не е загубено. То какво е животът - низ от мигове. Вече ако си постави някакъв неосъществим идеал и годините преминат в напразни надежди и въжделения по него, до степен да не можеш да се зарадваш на мига, прекратявай. Но като прекратиш какво - по-смислено време ли ще е гледането на сериала сама вкъщи вечер от един хубав секс или дори само чат с приятен мъж? Никой не знае още колко години ще е жив и здрав, че да си позволи да ги прекарва в очакване на нещо, което може и никога да не се случи. Помисли си, авторке, дали не проектираш очаквания върху човека и живота си, заради провала на предишната ти връзка с бащата на детето. Дали не искаш да имаш ново "нормално" семейство, за да неутрализираш и загърбиш веднъж завинаги факта, че си сам родител, провалена връзка, дете без баща и т.н. Или пък, както бащата на детето ти си има вече "друго семейство" искаш да имаш и ти, че да сте квит? Нараненото его играе много лоши шеги в такива случаи и е хубаво да не му се дава много превес.
Виж целия пост
# 145
Много успокояващо и хубаво звучи, но не е вярно. По-скоро е нещо като "Абе едно време като бяхте млади и свежи, други мъже избирахте, а сега вече поочукана, амортизирана, изхабена да те взема, че и да гледам чуждото дете, как пък не." Wink
Това го мислят тези мъже, които не искат жена с дете, а естествено има и други, но ние сега говорим за такъв тип мъж. Излишно е да си обясняваме поетично, че се страхува как детето някой път ще вдигне температура и той какво ще го прави. Чак толкова далече едва ли мисли мъжът...
Виж целия пост
# 146
Може, може. Но когато човек пожевее повечеко години, понагледа се на житейски ситуации около себе си и преживее някои обрати в собствения си живот, вече не вижда нещата точно и само черно-бели. А понякога най-невероятни неща се оказват истини.
Иначе и без друго повечето хора въобще не са наясно с чувствата и емоциите си, както и какво искат от живота. Включително и авторката - живяла си спокойно без нужда от мъж, отблъсквала ухажори, в началото било нищо повече от приятелство и накрая бааам - съжителство, приемане на дете и семейство. Не е да кажеш, че това е търсела от самото начало. Конкретно този мъж я е накарал да го поиска, не че по принцип това е искала. Та и мъжът може да е объркан в момента и без да стига до детайлни самоанализи, просто да усеща, че няма да се справи. Защо иначе ще се занимава с нея? На него, като човек свободен и без деца, ще му е в пъти по-лесно да си намери друга, ако това иска.
Пред очите си например имам една такава "раздяла", щото хората не гледаха в една посока уж. Еми вече са към 50-годишни и са нещастни и още не могат да се превъзмогнат, че да срещнат друга любов. Иначе не са заедно от мноого години, страдат си и се хвърлят в отчаяни и неудовлетворителни връзки.
Друга една почти перфектна двойка (твърдя го, защото вече 25 години са заедно и са ми много близки), не можаха да имат деца когато за пръв път поискаха и бяха на път да се разделят, защото жената искаше, а мъжът не искаше да осиновят. Прекрасен човек, страхотен съпруг и баща с днешна дата, обаче не можеше да поеме отговорност за "чуждо" дете, щото и за свое като помислел не бил сигурен как ще взима решенията.
По принцип животът е много шарен и непредвидим. И много от важните решения се вижда дали са били правилни след доста години. Авторката, ако е толкова влюбена-загубена по този мъж, така или иначе няма да погледне друг, независимо дали е с него или не. Ако ще слага край обаче, ще ѝ бъде по-лесно да му припише повърхностност и да се възмути как може да не приема детето, отколкото да се опита да разбере какво точно го спира, преодолимо ли е, подлежи ли на промяна във времето и т.н.
Виж целия пост
# 147
Цитат
Авторката, ако е толкова влюбена-загубена по този мъж, така или иначе няма да погледне друг, независимо дали е с него или не. Ако ще слага край обаче, ще ѝ бъде по-лесно да му припише повърхностност и да се възмути как може да не приема детето, отколкото да се опита да разбере какво точно го спира, преодолимо ли е, подлежи ли на промяна във времето и т.н.

Е как така няма да погледне друг. Те не са Орфей и Евридика, този като я разочарова, ще погледне друг и още как.
За какво й е да се занимава с психоанализа, ама защо не ще, ама няма ли да си промени мнението. Това е унизително. Той й казва в прав текст как не я приема с дете, тя ще седи да го мисли и да се надява. Човекът се е изразил достатъчно ясно.
Липса на самоуважение е да се влачиш по корем пред някого, който не те приема такава, каквато си - майка с дете.
Виж целия пост
# 148
Аз не разбрах от колко време е връзката. Ако е от година, е рано да се мисли за сериозни неща. Може би се е почувствал притиснат, мъжете трудно узряват за сериозни решения. Опитът ми , като сама жена с дете , показва, че всички мъже са различни. Директно са ми заявявали, че имам дете и освен на секс да не разчитам на друго. Бих му шута веднага след това изказване. 9 години по- късно още е ерген и чака жената на живота си, а гони 50. Имах приятел/ ерген/, който ми предложи да не съдя БНД за бащинство, да припознае детето ми и да му бъде баща. Благородно, но не го допуснах, защото не исках да живея в лъжа, нямах чувства към него, той към мен- да. Излизах и с разведен мъж, с дъщеря на 20, когото предупредих от самото начало, че детето ми е на първо място и това няма да се промени. Съобразяваше се донякъде, случвало се е да отказвам срещи заради детето. Не запознах детето си с нито един мъж. Исках да се уверя, че наистина това е човекът, който ще остане до мен и аз до него. Но аз съм различен тип от авторката и съм далеч от идеята за семейство. Била съм семейна, играх го това хоро и не искам да нарушавам зоната на комфорт на сина ми, а и моята. Но аз съм на 45 и от мъжа търся забавление, приятно прекарване, за да съм пълноценна жена и спокойна майка.
Та исках да кажа, че мъже всякакви.Имам приятелка, щастливо омъжена за ерген, който се грижи и за 3- те й деца от предишен брак  и за тяхното общо четвърто еднакво. Че никой не иска жена  с дете, изобщо не е вярно. До човека си е. Авторката е млада и иска нов живот и за себе си и за детето си. Разбирам я, но интуицията и житейския ми опит подсказват, че с този мъж няма да го получи. И никой не е виновен в случая.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия