като хапна, захарта скача. Отделя се инсулин за да свали захарта. При мен с инсулиновата резистентност би трябвало да се отделя повечко инсулин. НО, понеже пия метформин, би трябвало да се отделя нормално количество инсулин. Той би трябвало да ми снижи кръвната захар и това е. И сега виждаме, че 2 часа след ядене тя е 5.3. Смисъл не съм лекар, но се опитвам да си го обясня с думи прости.
При инсулиновата резистентност свръхпроизводството на инсулин успява да поддържа нивата на кръвна захар в нормални граници. Но ако не се контролира храненето (успоредно с хапчетата), панкреасът няма да издържи и се стига до Диабет тип 2. С една дума, при хора като нас с теб, захарта е нормална, но инсулинът е висок. За да не причиняваме натоварване на панкреаса, трябва да се храним нисковъглехидратно и да си следваме лечението. И редовни изследвания на инсулина, за да се коригира дозата, ако е необходимо.
Разбирам те напълно. При мен има проблем и с щитовидната, който върви ръка за ръка с ИР. А мрязя месо и ми е адски трудно, но не искам насила да стигна до диабет, защото тогава ще е още по-ограничен режимът. В началото, докато смъкнах инсулина в нормални граници, бях стриктно без въглехидрати. Сега си позволявам на ден по малко въглехидрат, примерно филия черен хляб, плод. Веднъж в седмицата, едното ми хранене може да е кафяв ориз, картофи, спагети, пица. Но не прекалявам, в смисъл ям 1 порция. Сладолед също си хапвам понякога или нещо друго сладко, но не всеки ден. На празници не се ограничавам във вида храна, само гледам количеството да не е голямо и да е само на 1 хранене за деня, другите са си НВД. Поне яйца обичам, та те спасявам положението. Това е обядът ми в 99% от дните, с малко препечен хляб (не бял).