Следя темата от самото начало. Мили момичета, моля ви, кажете ми, че не сте толкова зли, колкото изглеждате тук! Досега в този форум не съм видяла тема /редовно ги следя/, в която някой да не се е усъмнил, че темата е пързалка. Това първо. Второ: направо се чудя как изобщо някой се осмелява да сподели свой проблем - после става страшно в коментарите отдолу! Чак ми става неудобно! То е задълбаване в подробности /направо кръстосан разпит/ и съответно подозрения в лъжа, то е квалификации, откровени обиди /уайт траш например/, то е сарказъм и подигравки... Не мога да повярвам, че няма начин да бъдем малко по-тактични и деликатни, когато някой споделя толкова лични неща за себе си и търси помощ. То е хубаво да си откровен и да си кажеш честно мнението, но има много начини да го направиш, без да засегнеш автора на темата! После все се чудите къде е изчезнал авторът. Ми как няма да изчезне! Със сигурност е съжалил сто пъти, че се е престрашил да сподели и попита! Вместо помощ - публичен линч!
Сега по темата - с пълното съзнание, че ще бръкна в гнездото с осите и ще си го отнеса подобаващо, подкрепям мнението на Андариел. В подобна ситуация не бих посъветвала дъщеря си да направи аборт и ще направя всичко възможно да й помогна максимално, така че да не пострада никой - нито бъдещето й, нито образованието й, нито малкото човече, което няма никаква вина, за да бъде осъдено на несъщестуване с лека ръка. След като съм решила да стана родител, ще бъда родител, докато ми гледат очите и ще съм насреща винаги, когато имат нужда от мен - без значение те на колко години са и аз на колко съм. Какво ми се иска на мен и какво ми се прави /или не ми се прави/, няма никакво значение - единствено ме интересува децата ми да са добре и когато имат нужда от помощ от мен, ще я получат. Когато се родиха децата ми, помогнаха ми бабите - и двете /трябваше да работим с мъжа ми, върнах се на работа буквално веднага след ражданията/. Безкрайно съм им благодарна за помощта! И когато дойде ред да си върна жеста и да имат помощ от мен през старостта си, ще бъда насреща! Така ги разбираме ние нещата - затова сме семейство! Не е нужно да правите и вие като нас, но приемете, че има хора, които си живеят живота така и им харесва.
Момичето е взело своето решение, има подкрепата на близките си, иска си детето и не мога да разбера защо го нападнахте така. Със сигурност ще се справи - къде трудно, къде лесно, но ще се справи. Защо решихте, че не може да вярва на майка си и на баба си? Познавате ли ги тези хора, та така бързо ги осъдихте и преценихте, че я лъжат и че на тях не може да се разчита?
Извинявам се на всички, които ще се ядосат на коментара ми, ама този път не се сдържах! Извинявам се и че си позволих да използвам думата "зли" - винаги внимавам как си подбирам думите, но този път няма да търся по-мека, защото малко прекалихте.
Виж целия пост
Сега по темата - с пълното съзнание, че ще бръкна в гнездото с осите и ще си го отнеса подобаващо, подкрепям мнението на Андариел. В подобна ситуация не бих посъветвала дъщеря си да направи аборт и ще направя всичко възможно да й помогна максимално, така че да не пострада никой - нито бъдещето й, нито образованието й, нито малкото човече, което няма никаква вина, за да бъде осъдено на несъщестуване с лека ръка. След като съм решила да стана родител, ще бъда родител, докато ми гледат очите и ще съм насреща винаги, когато имат нужда от мен - без значение те на колко години са и аз на колко съм. Какво ми се иска на мен и какво ми се прави /или не ми се прави/, няма никакво значение - единствено ме интересува децата ми да са добре и когато имат нужда от помощ от мен, ще я получат. Когато се родиха децата ми, помогнаха ми бабите - и двете /трябваше да работим с мъжа ми, върнах се на работа буквално веднага след ражданията/. Безкрайно съм им благодарна за помощта! И когато дойде ред да си върна жеста и да имат помощ от мен през старостта си, ще бъда насреща! Така ги разбираме ние нещата - затова сме семейство! Не е нужно да правите и вие като нас, но приемете, че има хора, които си живеят живота така и им харесва.
Момичето е взело своето решение, има подкрепата на близките си, иска си детето и не мога да разбера защо го нападнахте така. Със сигурност ще се справи - къде трудно, къде лесно, но ще се справи. Защо решихте, че не може да вярва на майка си и на баба си? Познавате ли ги тези хора, та така бързо ги осъдихте и преценихте, че я лъжат и че на тях не може да се разчита?
Извинявам се на всички, които ще се ядосат на коментара ми, ама този път не се сдържах! Извинявам се и че си позволих да използвам думата "зли" - винаги внимавам как си подбирам думите, но този път няма да търся по-мека, защото малко прекалихте.
