Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

Аз си признавам, че нашите са ми дали пари за всичките ми висши. Включително и 2017-19.

Едва ли има човек, който да не е виждал и вижда как в училище, университета или службата напред вървят по-глупави (но по-упорити), връзкари, мошеници (преписване, изнудване на колегите да им подсказват) или просто роднини на шефа или някоя от учителките. И какво сега, дай да ревем, че други са по-напред от нас! Да не мислиш, че и аз не виждам такива цял живот? Виждам ги, но това е част от живота. Ако имаш две образования, значи трябва в един момент да започнеш да правиш така, че да ти вършат работа. Търсиш си място под слънцето. На музикантите да не би да им е лесно? Цял живот свирят или пеят, завършват музикално училище, после консерватория и докато пробият разнасят таблите или се захващат с каква да е работа. Някои от най-известните актьори са се явявали на стотици прослушвания и са получавали стотици откази. Да се бяха отказали, а?

Аз казах защо съм по-скоро за това едно бебе да се роди. Единствено бременната жена може да вземе решение какво да прави.

Нормално е децата да повтарят модела на родителите си, но...
Българската история например е пълна с примери за обратното. Да вземем повечето наши класици, чиито родители са били най-обикновени селяни или занаятчии, чиято главна цел в живота им е била да си изучат децата. И днес техните деца ги има в учебниците...
В моето детство беше същото. На немалко мои съученици родителите бяха обикновени текезесари, работници, дребни чиновници, които успяха да втълпят на децата си, че образованието е ценност, и буквално изгладуваха висшето им образование и перспективните професии. Имам куп познати и роднини с основно или средно образование, които не само отгледаха, но и възпитаха и изучиха лекари, инженери, счетоводители...
И днес ги има такива родители. Защото е едно от най-висшите човешки качества да се опиташ да осигуриш на децата си по-висок стандарт от този, който имаш или който са ти осигурили собствените ти родители. Да надграждаш.
Но ако се задоволяваш просто да повториш матрицата, без значение как се нарича това – white trash, маргинал или нещо друго – напълно си заслужаваш всички нелицеприятни епитети. Защото дори животните, поне бозайниците, а и не само, не си изоставят децата, преди да ги научат на основните умения, които са им нужни да оцелеят. Раждат и мятат на улицата да се оправят сами е характерно за едни други биологични видове, да не изпадаме в подробности.

Жалко е не, ако детето повтори модела на родители - работници. Желко е, ако дете, което се е родило в семейство на висшисти или поне на хора с възможности не надгради или не стигне нивото на родителите си.
Моята баба по майчина линия е родена в заможно семейство, но твърде рано  остава сирак и роднини я превръщат в слугинче. Две от трите й дъщери завършват средно, третата просто няма капацитет за такова. От петте й внучки две сме с висше, като братовчедка ми е на висока позиция в професионалната си сфера. Мотото на моята майка беше, че детето трябва да постигне повече от родителите си, да ги надскочи.
Не всеки има капацитет да бъде лекар, ай ти, юрист, журналист, бизнесмен... И в занаятите няма нищо общо. И шивачката, и фризьорката, и лекарят, и директорът ядат хляб, носят дрехи и обувки, карат коли и т.н. Въпросът е да си добър в това, което правиш и разбира се, трудът ти да се заплаща достойно.
Ако момичето иска да има салон за красота и работи упорито в тази насока, то тя би могла да го постигне. Ако иска и след 10 години може да завърши нещо висше и да поеме в друга посока. Животът е пред нея.
Да си самотен родител не е лесно. То изобщо да си родител не е лесно. Да си родител е отговорност.
В България има доста възможности за развие на децата не само на богатите, въпросът е родителите да търсят тези възможности и да насочват децата си към тях. Към УСШ децата могат да тренират безплатно различни видове спорт, към общинските центрове за работа с деца и младежките домове също има много различни дейности - музикални и танцови състави, театрални състави, школи по рисуване и приложни изкуства и т.н. Умните и ученолюбиви деца имат възможност след 7 клас да влязат в добри училища, талантливите - да влязат в НУИ или в спортно училище...

Имах една състудентка, идваше от кофти семейство, баща алкохолик, брат пропаднал, тотална бедност беше при тях. Имаше кофти характер, кофти външност и един куп дефицити, за капак и не беше от най умните. Обаче с упоритост и постоянство успяваше, изкарваше хубави оценки, а още от началото на 3ти курс започна работа по специалността ни. Като завърши не е спирала да работи, винаги по специалността и, май повече и пречеше кривия характер като цяло.
И тя не е била единичен случай, преди 15 -20 години мизерията беше много масово явление. Повечето успяха да се оправят, не само в чужбина, даже и такива дето не учиха, станаха добри в това, което правят, някои са майстори и взимат доста повече пари от вишистите.
Така че млад, здрав, прав човек с поне средна интелигентност да седне да хленчи, че щото майка му го родила без да мисли е причината да е в кофти положение, а не поредицата от грешни избори в живота си. Грешките е по добре да бъдат признаване, защото така има шанс да бъдат поправени от колкото да бъде обвинявана злощастната съдба и де се носиш по течението.

За мен при самотен родител важният въпрос е физическото оцеляване на детето, а образованието, пък след 7 клас особено - лесна работа. И като казвам физическо оцеляване, имам предвид - не трябва да го оставяш само до определена възраст, а как при това положение ще ходиш на работа и ще обезпечаваш материалните ви нужди - твоя работа.

Затова и в много икономически по-слаби семейства има взаимопощ на поколенията. Силата на семейството в случая не бива да се пренебрегва.

И в икономически силните я има помощта от по-старите поколения. Дори в събота и неделя да може да вземе внучето, пак е помощ. Или да го прибере от  градина. Когато има повече хора от семейството има и по-голяма гъвкавост при обгрижването и логистиката.

Факт

Това е прекрасно, стига и възрастните да го искат. Да повторим ли, че не всички са доброволци да помагат?
Вие си мислите, че някой самотен родител гордо отказва помощ. Ами не. Просто не му се предлага. Ако има гордо отказващи, то те са двойка и разчитат един на друг.
Ще видим нашето момиче каква помощ ще получи.

Четох през цялото време,ама тая тема няма ли да се заключи?

То с тая тема стана малко така - някои се чудят какъв е проблемът възрастните да бъдат включени в отглеждането на бебето (недопускайки, че те няма да поискат, пък и може и да не могат - ако самите баби трябва да работят).
И почва да звучи горе-долу все едно аз да кажа: "Не мога да разбера защо в днешно време всички млади се мъчат да си купуват сами първото жилище? Защо да не им го купят родителите? Много е приятно! Направо не разбирам защо е този зор да се занимават с ипотеки, когато за родителите им би било цяло удоволствие да помогнат?! " И на който родителите не са поискали или не са могли да направят това за него, да чете и да ми се чуди на акъла.

На практика родителите, които имат с какво им го купуват или поне дават част от парите. За работата на  старите, работното време не е 24/7, ако живеят в едно населено място. Първо е желанието.  Сама написа, че твоите са ти помогнали, но с мрънкане. Мрънкали са, но са помогнали като си била на зор.

Така е, така е. Но те са грижовни определено. На 16 г. не са ме оставили по нощен живот и работа като сервитьорка. Тъй че условията при авторката са малко различни.

Не само във фамилията ми, но и около мен познатите бабите и дядовците се включват охотно и активно в отглеждането или помагат финансово. За нас е нещо естествено. Сред българи, не сред малцинствата. Разбира се, че няма как да е насила. Не знам защо някои под помощ разбират бабите да напуснат работа и да поемат 24 часова грижа по бебето/ детето, че и финансовата му издръжка.