Нуждаят се от теб.
Еда: Който и да си, не опитвай късмета си, вратата е заключена.
Кемал: Кемал съм.
Еда: Вие сте последният човек, когото очаквах.
Кемал: Ако ме пуснеш вътре...
Еда: Ами...Разбира се. За какво?
Кемал: Имам изненада за теб. Ако не ме пуснеш вътре, това ще се стопи.
Еда: Донесли сте ми сладолод ли?
Кемал: Да, не обичам забраните, така да се каже.
Еда: Влезте. Заповядайте тук.
Кемал: Благодаря.
Еда: Макар , че сигурно Серкан е преброил всичко в хладилника, и ще разбере за липсата на това.
Кемал: Ще кажа, че аз съм го изял, не се притеснявай. Ще излезеш ли?
Еда: Тц. Реших да уредя нещата, преди да ми вземат лаптопа. Наясно ли сте, че те се превърнаха в чудовища? С всичко мога да се справя, ако поискам. И това го знаят. Вече вие сте ми най-добрият приятел.
Кемал: Всички те...Знаеш ли защо се притесняват за теб?
Еда: Защото съм безотговорна бременна.
Кемал: Ти си тази, която ги сплоти заедно. Ти направи всичко възможно, да ги ги задържиш заедно. Нуждаят се от теб.
Еда: Така ли?
Кемал: Айдан го каза. Преди теб Серкан не е говорил с нея повече от две изречения.
Еда: Да. Макар, че сега си отваря устата само за да крещи, но нищо.
Кемал: Това не е важно. Айдан се чувства необходима. Серкан изгражда отношения с нея по един или друг начин. Изглежда, че преди теб не е бил и приятел с никого. Бил е самотен човек.
Еда: Да, и дори отначало направи всичко възможно, за да го ненавиждам. Но се случи точно обратното.
Кемал: Любов.
Еда: Любов. Много го обичам, но той стана много гаден човек. Изобщо не прилича на вас.
Кемал: Ако сега мога да те обсъждам с тези, които са навън...Ако мога да седя на една маса с Айдан и сина си...То е благодарение на теб. Ако не беше ти, какво щяхме да правим? Ние сме като пеперуди, които обикалят по света, тоест около теб.Нещо лошо ли казах? Сладоледът разтопи ли се?
Еда: Не, разчувствах се. Много сте мил. Кираз и Алп имат голям късмет.
Кемал: Това го казват хормоните, нали?
Еда: Да.
Кемал: Най-добре да тръгвам.
Еда: Но сладоледът ми се стопи, може ли още един?
Кемал: Мисля, да не си насилваш късмета.
Еда: Добре.
Кемал: Ще дойдеш, когато си готова.
Еда: Добре.
Испания...фламенко.
Мело: Дада много се ядоса, особено на мен. За малко да ме изравни със земята.
Айфер: Забрави.
Айдан: Понякога е такава.
Айфер: Между другото, за ядосването. Какво прави свекърва ти Ядигяр?
Айдан: Моята г-жа Ядигяр имаше замаяност, тък като кръвното й падна. Почива си.
Айфер: Значи все още е при теб?
Айдан: Направо пусна корени. А и на мен ми омръзна да играя послушна снаха.
Сейфи: Идва й в повече да се прави на млада булка.
Айдан: Кемал идва, замълчи.
Айфер: Къде ходите? Изчезнахте.
Кемал: Приспивах Кираз. Днес избра нас да й прочетем приказка.
Айдан: Така ли?
Мело: Айй! Колко мило. Моята сладуранка. Покорява едновременно всички, като майка си. Как е Дада?
Серкан: Изглежда добре. Погледнах през вратата, рисува. Не я оставяйте сама, когато отивам на работа, моля ви.
Айфер: Не се притеснявай, ще я наблюдаваме.
Мело: Точно така, остави на нас.
Кемал: Хайде, Айдан, да ставаме вече.
Айдан: Да ставаме, но искахме да кажем нещо.
Кемал: Серкан, ние...Решихме с майка ти утре да заминем за Испания. До Барселона.
Айфер: Колко хубаво!
Кемал: И ако позволиш, с майка ти искаме да направим сватбата насаме.
Всички: Аййй! Честито!
Серкан: Няма нуждя от разрешение. Радвам се за вас, затова честито.
Мело: Няма ли барабани? Зурли? Нощ на къна?
Айдан: Каква нощ с къна? Сега в главата ми бият барабани и зурли.
Кемал: Няма да има барабани и зурли, но ще я заведена на фламенко.
Айфер: Но аз щях да повикам така...Поне „Халай“ с кърпичка да бях потанцувала.
Айдан: На твоята сватба ще танцуваш „Халай“ и ще викаш, на нас това не ни подхожда.
Сейфи: Щеше да ви си получи прекрасно.
Айфер: Да, щеше.
Айдан: Отиваме само за три дни, разбра ли? Ако има нужда от нещо, обади се и ще се върнем веднага. Става ли?
Серкан: Добре.
Сейфи: Тръгваме тогава.
Айфер: А, Еда идва..
Виж целия пост
Еда: Който и да си, не опитвай късмета си, вратата е заключена.
Кемал: Кемал съм.
Еда: Вие сте последният човек, когото очаквах.
Кемал: Ако ме пуснеш вътре...
Еда: Ами...Разбира се. За какво?
Кемал: Имам изненада за теб. Ако не ме пуснеш вътре, това ще се стопи.
Еда: Донесли сте ми сладолод ли?
Кемал: Да, не обичам забраните, така да се каже.
Еда: Влезте. Заповядайте тук.
Кемал: Благодаря.
Еда: Макар , че сигурно Серкан е преброил всичко в хладилника, и ще разбере за липсата на това.
Кемал: Ще кажа, че аз съм го изял, не се притеснявай. Ще излезеш ли?
Еда: Тц. Реших да уредя нещата, преди да ми вземат лаптопа. Наясно ли сте, че те се превърнаха в чудовища? С всичко мога да се справя, ако поискам. И това го знаят. Вече вие сте ми най-добрият приятел.
Кемал: Всички те...Знаеш ли защо се притесняват за теб?
Еда: Защото съм безотговорна бременна.
Кемал: Ти си тази, която ги сплоти заедно. Ти направи всичко възможно, да ги ги задържиш заедно. Нуждаят се от теб.
Еда: Така ли?
Кемал: Айдан го каза. Преди теб Серкан не е говорил с нея повече от две изречения.
Еда: Да. Макар, че сега си отваря устата само за да крещи, но нищо.
Кемал: Това не е важно. Айдан се чувства необходима. Серкан изгражда отношения с нея по един или друг начин. Изглежда, че преди теб не е бил и приятел с никого. Бил е самотен човек.
Еда: Да, и дори отначало направи всичко възможно, за да го ненавиждам. Но се случи точно обратното.
Кемал: Любов.
Еда: Любов. Много го обичам, но той стана много гаден човек. Изобщо не прилича на вас.
Кемал: Ако сега мога да те обсъждам с тези, които са навън...Ако мога да седя на една маса с Айдан и сина си...То е благодарение на теб. Ако не беше ти, какво щяхме да правим? Ние сме като пеперуди, които обикалят по света, тоест около теб.Нещо лошо ли казах? Сладоледът разтопи ли се?
Еда: Не, разчувствах се. Много сте мил. Кираз и Алп имат голям късмет.
Кемал: Това го казват хормоните, нали?
Еда: Да.
Кемал: Най-добре да тръгвам.
Еда: Но сладоледът ми се стопи, може ли още един?
Кемал: Мисля, да не си насилваш късмета.
Еда: Добре.
Кемал: Ще дойдеш, когато си готова.
Еда: Добре.
Испания...фламенко.
Мело: Дада много се ядоса, особено на мен. За малко да ме изравни със земята.
Айфер: Забрави.
Айдан: Понякога е такава.
Айфер: Между другото, за ядосването. Какво прави свекърва ти Ядигяр?
Айдан: Моята г-жа Ядигяр имаше замаяност, тък като кръвното й падна. Почива си.
Айфер: Значи все още е при теб?
Айдан: Направо пусна корени. А и на мен ми омръзна да играя послушна снаха.
Сейфи: Идва й в повече да се прави на млада булка.
Айдан: Кемал идва, замълчи.
Айфер: Къде ходите? Изчезнахте.
Кемал: Приспивах Кираз. Днес избра нас да й прочетем приказка.
Айдан: Така ли?
Мело: Айй! Колко мило. Моята сладуранка. Покорява едновременно всички, като майка си. Как е Дада?
Серкан: Изглежда добре. Погледнах през вратата, рисува. Не я оставяйте сама, когато отивам на работа, моля ви.
Айфер: Не се притеснявай, ще я наблюдаваме.
Мело: Точно така, остави на нас.
Кемал: Хайде, Айдан, да ставаме вече.
Айдан: Да ставаме, но искахме да кажем нещо.
Кемал: Серкан, ние...Решихме с майка ти утре да заминем за Испания. До Барселона.
Айфер: Колко хубаво!
Кемал: И ако позволиш, с майка ти искаме да направим сватбата насаме.
Всички: Аййй! Честито!
Серкан: Няма нуждя от разрешение. Радвам се за вас, затова честито.
Мело: Няма ли барабани? Зурли? Нощ на къна?
Айдан: Каква нощ с къна? Сега в главата ми бият барабани и зурли.
Кемал: Няма да има барабани и зурли, но ще я заведена на фламенко.
Айфер: Но аз щях да повикам така...Поне „Халай“ с кърпичка да бях потанцувала.
Айдан: На твоята сватба ще танцуваш „Халай“ и ще викаш, на нас това не ни подхожда.
Сейфи: Щеше да ви си получи прекрасно.
Айфер: Да, щеше.
Айдан: Отиваме само за три дни, разбра ли? Ако има нужда от нещо, обади се и ще се върнем веднага. Става ли?
Серкан: Добре.
Сейфи: Тръгваме тогава.
Айфер: А, Еда идва..
Никак не е малко, това са 52 епизода. Ние тук може да покриваме, но ти изнесе изцяло преговора. Как беше казал Керем: подавам ти топката, но точката отбелязваш ти. 
