Понякога сънищата се сбъдват

Този месец наистина ме изненада. За пръв път правих стимулация с Клостилбегит и имах много надежди. „Компетентната” ми лекарка вместо да направи фоликулометрия, ми каза да си правя тестове за овулация. И петте бяха отрицателни. Отидох при нея на 17 ден, тя ме гледа на УЗИ и казва – да, сигурна съм че нямаш овулация. И му дръпнах един рев, едно чудо – цяла седмица не можех да си стъпя на краката. Даже пуснах тука тема че Клостила не ми действа. Та точно по това време сънувах че имам чудесен голям фоликул, но не му обърнах внимание. В деня когато трябваше да ми дойде сутринта си измерих БТ и видях, че спада лекичко. Разстроих се, след това съм задрямала и сънувах чуден сън. Сънувах, че съм бременна и после раждам едно чудесно малко момченце и когато го подадоха в ръцете ми и то отвори очи, аз се разплаках от умиление защото имаше очите на баща си. Събудих се от сълзите си и хубаво си поревах, защото в съня си изпитах огромно щастие и се сбъдна мечтата ми, а когато отворих очи осъзнах че това не може да се случи и радостта ми е била мимолетна.
И така си зачаках лелята и хич никакви надежди нямах, обаче цикъла ми започна да закъснява. На 4-ия ден от закъснението правих тест, обаче беше отрицателен. И днес сутринта направих друг. След две години опити и ходене по доктори видях двете чертички. Винаги съм си мислела, че ще подскачам от радост но това което изпитах беше страх. Огромен страх, че нещо може да се обърка. Милото съвсем се шашна и започна да се суети около мен. А аз се страхувам даже и на вас да се похваля, защото от момента на закъснението имам болки ниско долу. Понякога са такива сякаш ще ми идва, а понякога усещам нещо като придърпване. Ще отида на лекар за да се уверя, че вс. е наред и даже и тогава не знам дали ще смея да се порадвам на новината.
Чувствам се странно и все още не мога да повярвам.