Накратко (или поне ще се опитам). Имам сериозна връзка от над 4 години с мъж, който е с 11 години по-възрастен от мен (аз съм на 30, той на 41). Има дете на 7 години от предишен брак. Общо взето, когато започна нашата връзка аз бях на 25 години и както се досещате хал хабер си нямах от семеен живот, грижи за деца, ако щеш - и за мъж. Връзките ми до тогава бяха не толкова сериозни, имах личен живот, непрекъснато излизах с приятелки, пътувах сама. Когато започна връзката ми с него, дотогава бях живяла само 1 година с мъж на семейни начала, а след това при родителите ми 1 година. Той тамън се беше развел и предстоеще да закупи имот, но търсеше подходящ, затова заживяхме под наем, като не сме коментирали кой да плаща, той пое тази инициатива, заедно с всички сметки - ток, вода, интернет, телевизия, такса за входа. Аз тогава не разполагам с много доходи, бях стартирала собствен бизнес и не можех да предложа друго освен да пазарувам за вкъщи, да поддържам дома и да готвя. Избрахме апартамент, който той закупи на зелено и 2 години чакахме да бъде построен за да можем да живеем там, докато през това време живеехме под наем. Докато не дойде време да се преместим там. Всичко, което бе вложено в апартамента бе изцяло за негова сметка и направено точно както аз го искам. Апартамента е изцяло на негово име и аз нямам дори един стол собственост в него, с изключение на някакви дребни допълнения създаващи уюта там.
Всичко беше прекрасно до тогава. Отпадна му огромния разход за наем. Сградата още нямаше акт 16 когато се нанесохме там и 1 година докато го получи строителя ни плащаше тока и водата. Половинката ми имаше задължението да плаща само интернет, телевизия и сот от регулярните месечни сметки. Уговорката ни обаче остана същата. Аз продължих да пазарувам и да се грижа за дома, но както се досещате от преди 4 години до миналата година имаше ужасяващ скок на цените в хранителните магазини и моя разход за изхранване на себе си, него, кучето и дъщеря му, която растеше и се хранеше и искаше все повече - нарастваше. Докато не стигнахме до 1000 лв на месец само за пазар, като детето му е малко под половината месец при нас. Една година живеехме по този начин и аз не отварях и дума за това, защото знаех преди това той колко пари е плащал за нашия наем и сметки (без да включваме почивките и други хобита) и заради това, че той е вложил много голяма сума в апартамента и доходите му заради пандемията намаляха в последната година и половина. Аз вече можех да си позволя такива разходи защото бизнеса ми бе потръгнал много добре, но въпреки това не изкарвах кой знае колко повече от него. Беше ми неудобно да повдигна въпроса, но ми бе и обидно, че не се сеща дори да ми предложи някаква сума поне за изхранването на детето му, което включваше освен закуски, вечери, но и кутия с храна за училище и целодневно изхранване когато е болна и ние я гледаме. А изключително лошо впечатление ми правеше, че аз приготвях храната и хранех детето му, но непрекъснато оставаше храна и се изхвърляше, отваряше се нещо и ядеше една хапка и се хвърляше отново. Започнах доста да се изнервям.
Нека вметна само, че откакто започнах да изкарвам прилични доходи поех и половината по всички останали разходи свързани с нашите почивки и пътувания, които той плащаше основно през първите година и половина-две.
Купихме автомобил на мое име, в който той вложи 1/4, а аз останалите, заедно с всички разходи по него- ремонти, каско, гражданска, прегледи и данъци и дори и гориво и който ползвахме като семеен автомобил за пътувания, но и доста често ползваше той за негови лични ангажименти. Имам семейни имоти на морето и близо до София, на които доста често пребиваваме и там аз или родителите ми плащаме всички ремонти, подобрения и разходи като ток, вода, интернет, телевизия и т.н
Въпреки това изчаках да вземем акт 16 и да започнем да плащаме сметки и тогава повдихнах въпроса дали не е по-добре да си делим всички месечни разходи (без тези за автомобила и за имотите ми). Наложи се да проведем няколко разговора, защото първите не завършиха добре. Това, което той смята е, че при положение, че той е осигурил жилището, в което живеем (въпреки че не е като да няма къде да живея), плащал е наем и сметки в първите 2 години и ми е дал малка част за автомобила, то едва ли не аз сега съм длъжна да изхранвам цялото семейство от тук нататък. Не ми го е казал в прав текст, но точно това имаше предвид. Аз разбира се не съм съгласна с това, защото не смятам, че аз първо - не е мой ангажимент да изхранвам детето му, за което той плаща издържка и има доста допълнителни разходи, които дори не са необходими, а са с цел да бъде най-добрия баща (имам предвид непрекъснато глезене и купуване на какво ли не). Не мисля, че това трябва да бъде за моя сметка, предвид, че аз вече не получавам подаръци и плащам за всичко. второ - цялото домакинство е моя грижа. единствения ангажимент, който има той е свързан с мъжките неща, които са по апартамента и да хвърли боклука от време на време. Тук той казва, че аз си имам ангажименти, които жената трябва да върши и той си има мъжки такива и като му кажа, че нямат нищо общо защото моите са всекидневни и отнемат часове, той не е съгласен. Била съм мрънкала и да съм била благодарна, че той ме бил олеснил като МИ купил миялна, пералня, сушилня и робот за чистене на пода.
Започнах да се чувствам прецакана, защото реално аз в този апартамент нямам абсолютно нищо, а си давам пари за една храна и консумативи, които се изяждат, изпиват и използват. Снощи бе поредния ни скандал, защото той продължава да смята, че аз трябва да плащам за пазара. А всички знаете за какви цени става дума.
Сигурно се чудите защо не съм вложила нищо в този дом? Самия апартамент е на негово име и не усещам сигурност в тази връзка и докога ще продължава въобще, тъй като имаме проблеми свързани с детето му и това какво изисква той от мен в тази насока (но това е дълга тема). Казвал ми е, че докато не започнем да се разбираме той не иска да има дете с мен, защото не иска да оставя още едно дете да живее по такъв начин (под график). Като цяло ми е казал, че не иска второ дете, защото е голяма грижа и отговорност, а той е много грижовен родител и дава само най-доброто, при поява на второ - това ще двойна грижа, финанси и отговорност. Говорили сме си, че така в момента го устройва - да има половината време за себе си през месеца, а останалата да прекарва пълноценно с детето си и наистина той като е с нея, времето му е на 100% фокусирано върху нея. Но ако все пак аз съм искала - само заради мен би имал второ, но само ако е на 100% сигурен, че връзката ни ще се получи. И аз и той така като гледаме май това няма да стане. Започвам вече да си мисля, че никога няма да се разбера с този човек, колкото и да ми се иска. Не знам дали не съм се и вглъбила в тази връзка заради комфорта, който съм си създала - обстановка, дом, ежедневие. Любовта въобще не я коментирам, нея я има, но не смятам, че връзката трябва да се крепи на нея, още повече че от подобни отношения тя неминуемо ще изчезне.
Кажете ми - аз ли бъркам с разбиранията си за живота? Нормално ли е да има такива спорове и дребнавости в една връзка свързани с пари? И тук не става дума за липса на такива - и двамата имаме около и понякога над средния доход, а по-скоро става дума за това, че единият от нас (в случая той) иска да си пази неговите и да ги влага персонално другаде (в детето си), но не в целия семеен бюджет и разходи.
След вчерашния ни пореден спор на тази тема, той се ядоса и каза, че вече от тук нататък той щял да си пазарува за него и детето и да готви за тях двамата, а аз да си пазарувам за мене и кучето.... И аз останах безмълвна... От тук нататък съм сигурна, че следва много правене на пук и още много дребнавости, което за мен лично не е присъщо на един мъж на тази възраст...