Има ли срамна работа?

  • 21 547
  • 486
# 225
Когато бяхме студентки, с моя приятелка метяхме паркове. Раздадоха ни едни големи гащиризони и едни големи метли, от тези, дето сега ги яхаме. Wink
Тя много се дразнеше, наистина, от това, какви пропаднали типове ни подвикваха. Как смеят те! На мен само ми беше забавно. За нито един момент не съм се чувствала неудобно. А и не виждам разумна причина за това!
Виж целия пост
# 226
Никога не ме е било срам да работя, каквото и да е, дори и с вишУто. Тия деца трябва да ядат, сметки да се плащат. Би ме било срам да легна на помощи, здрава и права жена. Е, като знам, че имам други перспективи, ще си ги гоня. Но дотогава - каквото дойде. Завърших на 29, започнах сегашната си работа на 34. През тия 5 години, а и преди това, минах през какво ли не, вкл. карах такси, боядисвах, сервитъорствах, помощник кухня, какви ли не видове търговия. Това за мен сега е само полезен опит.
Виж целия пост
# 227
Мои съученички завършиха специалност, която предполага реализация, като учител.
Едната от тях, дълги години работеше в един копирен център - набираше текстове на компютър, форматиране, изпращаше електронни съобщения, правеше ксерокопия на документи и т.н.
Другата беше помощник-възпитател в детско заведение.
И двете са с диплома и би трябвало да имат претенции, ама претенциите са за хора, които могат и искат да лежат на чужд гръб. Така го виждам аз, не може млад, здрав и прав човек да го носят на гръб родителите или съпруга.
То всеки с претенциите си де.
Виж целия пост
# 228
Ама чакай сега, като нямат претенции за работа, тогава защо са имали претенции да ходят да трошат (вероятно чужди) пари за учене?
Виж целия пост
# 229
Те са тръгнали да учат, с идеята да я работят тази професия. Но когато не се получи по-добре ли е да стоят и да чакат, отколкото да работят нещо друго, но да вземат заплата?
Виж целия пост
# 230
Разбирам довода, но не мисля, че е уместен в случая. Не знам какво се разбира под дълги години тук, но не звучи като да е имала желание жената да се реализира като учител. Като чета по другите теми, сега явно е друго, но преди 5-10-20 години педагогическите специалности и тези с най-реалистична реализация 'даскал' се записваха, колкото да се вземе някаква там диплома и да се избегне започване на по-срамна обща работа. Но реално почти никой не е искал да става учител.
Виж целия пост
# 231
Аз мисля, че е много труден избора на 19, когато трябва да решаваш какво да учиш. И аз съм съгласна, че преди 10-15 години за даскал се записваха, ако не те приемат друго. Рядко имаше някой, който наистина искаше да го учи. Не искам да обидя никого, казвам какво аз съм виждала.

Аз завърших много желана специалност в СУ. Имах два изпита, висок бал, взимаха ми оценки от матури, от не знам си какво. Моята приятелка записа БГ филология задочно, колкото там да има нещо. Самите преподаватели им казваха в началото "Здравейте, нереализирани адвокати и журналисти", защото беше ясно, че който не е влязъл право или журналистика, влиза филология.

С педагогиките беше същото.

Обаче... на 19 не мислиш за сметки, пари, доход и т.н. Не съм си мислила колко пари изкарва един журналист, че да сметна ще ми стигат ли, няма ли. Затова хората завършват нещо, което може да им се е струвало примамливо, но реалността става различна, когато си потърсиш работа.

Аз лично "се отказах" още докато бях 3 курс. Добутах последната година, за да завърша и правя кариера в сфера, в която не съм мислила, че ще работя.

Също така на 18-19 си доста повлиян от родителите, а насаждането на чужд избор не води винаги до успешна кариера.
Виж целия пост
# 232
Всъщност повечето специалности освен педагогика предполагат и друга реализация. Но през 90-те започна спада на раждаемостта, вълните миграция, затварянето на малките училища... Изведнъж имаше доста учители, вече завършили и с опит, които се оказаха без работа. Освен това програмите многократно се променяха. В един момент изгоряха чуждите филологии - имаше бум да се наложи английският, но се преподаваше от разни преквалифицирани набързо учители, само с курс или английска гимназия (в по-добрият случай), а учители по френски, немски и руски останаха без работа, защото часовете им бяха първо намалени, после взети. Същото го имаше и в други специалности. Търсенето на информатици и учители по английски не отговаряше на това, което предлага пазарът на труда. И вярно, че имаше и такива, които имаха други планове за бъдещето, както и в начална и предучилищна педагогика влизаха и хора което просто да учат там ВиШУ. С навлизането на технологиите и тестовете, започна и бизнесът на копирните центрове. Тогава малко учители можеха да си позволят компютър, не всеки от онова поколение умееше да работи на такъв. Да набираш и форматираш текст, колкото и да изглежда елементарно, всъщност е трудно дори и за технологичното сегашно поколение ученици, макар че се учи още от 5 клас.
Виж целия пост
# 233
Аз неслучайно писах за най-реалистична реализация. Един историк може да работи на разнообразни места по специалността си, но истината е, че повечето от тези места физически просто не съществуват като опция - броят се на пръсти и вече са заети.
Филолозите също, особено с чужд език- ако четеш брошурите на университетите, излизаш готов дипломат или министър, в реалния живот изпитваш затруднения първо да намериш изобщо какво да превеждаш, а после и да вземеш добри пари за превода.
Което обаче пак не оправдава да седиш с години някъде, където не ти харесва, защото иначе ще те обявят за претенциозен и как можело да искаш да работиш по специалността си, а не обща работа колкото за тока и водата.
Виж целия пост
# 234
Сетих се за още един случай , този път е на жена завършила история и проявяваща претенции да учителствува, ама не къде да е. Искаше да започне директно в някое голямо училище в градЪ, отхвърляше всякакви предложения да практикува, като учител в близките села.
И това всъщност , защото беше свикнала да е на издръжка от мъжО. Да започнеш, като учител на село - ми това не е престижно, то пък и трябва да се пътува до там. Абе въобще голяма разправия. Като се замисли човек, щом има мъж готов да издържа жена си, понеже няма достойно работно място за нея, ами  тя защо да се мори.
Виж целия пост
# 235
Аз отказах работа в общежитие в гимназия, при това в друг град на 40-50кв от моя. Бях току-що завършила, на 24 и нямах куража да поема отговорността на възпитател в общежитие в предимно мъжки техникум, понеже като студентка имах възможност да наблюдавам средношколското общежитие в града, в който учех. 15-16 години по-късно приех такава работа, но в моя град, защото останах без часове и щях да съм с орязана заплата (1/2). 9-10 години изкарах на тази позиция, докато нещата не се промениха. Все пак имах зад гърба си достатъчно опит в горен курс и увереността, че ще справя и мога да поема тази отговорност. В последствие се върнах към учителстването. Била съм възпитател и в занималня на село, била съм и учител на село. Не съм си позволявала да съм претенциозна в това отношение.
Виж целия пост
# 236
Срамно като се сетя е моят първи опит.
Тъкмо завършила, лятото преди да започна в университета.
Средата на 90-те. Нова фирма,нова услуга - топла витрина за закуски и обяд.
Ни трудов договор, ни спомената заплата. Мен ме беше срам да питам за заплата, в същото време въодушевена:)
Е..попариха ме яко!
Същото се случи и с внука на шефката ми, преди 7г. Тя побесня и ходи да се разправя.
Моят младеж пък обратно е действал във ваканцията. Важни са му били парите за да си покрие глезотиите - море примерно.

Та ми прави впечатление,че масово има оплакване за липса на качествена работна ръка .
Но как да задържиш такава ако не предлагаш отношение и стимул.
Виж целия пост
# 237
О, това последното ми напомни две мемета от фейсбук тези дни - едното обява търси се служител, който вярва, че щастието не е в парите, а второто - терапевтична сбирка на шефове, на която един се оплаква вече ни пицата в петък се оценява, нито джагата. Само пари искат.
Виж целия пост
# 238
Е, те малцина работят само за джобни и стаж,  повечето работят за заплата/ пари.
Виж целия пост
# 239
Нарциса, то хубаво, ама мама и татко ли плащат тока и водата, докато ти НЕ стоиш, където не ти харесва? И по-важно - какво правиш в това време, квалифицираш се активно, или...? И колко време така?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия