Има ли срамна работа?

Именно. Повечето хора не могат да си позволят такава 'свобода', точно защото издръжката не чака. За мен например това не е свобода, а допълнително усложнение на наченките ми на тревожност (вероятно не само за мен).
Моето лично мнение за такива хора е, че са непостоянни и безотговорни. Интересно ми е понякога да ги гледам, малко на принципа 'и такива като тях трябва да има', а и показват някои страни на света, до които не бих могла да имам личен досег, но определено не изпадам във възторг от такъв несигурен начин на живот.

В Щатите и аз не бих живяла. Следя доста влогъри за финанси и работа и описват неориятна за мен картинка.

Когато работех държавна работа, имах 30 дни платен годишен отпуск и 30 дни неплатен, които можех да ползвам без проблем по всяко време, стига преките ми колеги да са ок да ме заместват (ние се разбирахме прекрасно). Заплатите не бяха високи, но бяха поносими, а на всеки 3-4 месеца даваха ДМС-та, които надскачаха сумата често на 2 месечни заплати. Имахме право на пари за транспорт (осребряваха картите), отчисления за храна, плащаха ни мобилните телефони без ограничения. За празниците винаги имаше бонуси, 13-та заплата. Коментирали сме в други теми, че можеше с одобрен доклад да си разместиш работното време, за да си водиш/прибираш малките деца или да ходиш на курсове за повишаване на квалификацията.
Наистина беше сладка работа.
Единственият минус е политическата несигурност, но пък в МВР конкретно тя не ги лови, защото служителите попълваха преди едни декларации за безпартийност (сега не знам дали още е така).
П.П. Пропуснах парите за облекло. 2 пъти в годината трябваше (т.е. бяхме длъжни) да си купуваме костюм, 2 ризи и чифт обувки, за които ни осребряваха фактурите.

Висшето образование е ресурс - финансов и времеви. Родители пъхат пари за уроци и консултации, кандидат-студентът следи бал, готви се за изпити.
Аз не мога да повярвам, че някой не е разбрал за 1-2 години, че това не е неговата специалност(освен, ако наистина не е само за парламата там, та не му е светнало). Несериозно е просто.
Има варианти за прехвърляне в други специалности. Но и за това трябва усилие - да се разправяш, да видиш как, кои изпити ти се признават, по кои предмети нямаш достатъчно хорариум. Имам позната, която го направи, но след 1 курс разбра. Имам приятелка, която кара в три унита 1 курс. Накрая си намери нейното - работи си, изкарва си пари.
Тук говорим за сходни специалности. Сега някой, ако ми обясни, че е бил математика, пък рязко разбрал трети курс, че иска да е музикант...

Държавната работа не е за всеки, защото дава възможности, които невсеки вижда и усвоява в своя полза, без конфликт на интереси.

Удебеленото в случая в ключовото, защото когато човек знае, че няма кой да го издържа ако нещата се объркат по някакъв начин е със съвсем различно мислене.

Обаче се случва. Петко Каравелов е следвал история три години, когато е решил, че иска да учи право, това е завършил. Коцето Калки не само, че е учил стоматология, но и е работил като зъболекар, преди да стане музикант. Фреди Меркюри е учил дизайн, знаеш. Пол Гоген е работил в банка. Тези се сещам на прима виста.

99% от влогърите не изкарват дори колкото да си покриват разходите, камо ли да обикалят по света. Ама не го признават, защото искат да се изкарват голями знаменитости. Или харчи спестявания от преди или семейството ѝ я издържа, но не го признава. Въпроса е като стане на 35 и е изгърмяла спестяванията ще има ли пари, време и сили да се преквалифицира или ще работи като стюардеса до живот.

Иначе подобни "влогъри" има и в България, ама всичките накрая избиват само на простотии.

Коцето май продължава да работи като стоматолог, не се е отказал от професията си.
Много често добрите математици са и добри музиканти. Има нещо, което върви в комплект - хора, които имат множество таланти, като древните философи - математици, философи, музиканти, поети, архитекти, лекари, инженери. 
Когато човек няма друг избор се хваща с каквото и да е, но пак остава горчивият привкус на принудата. Не на случайността, да речем и човекът да избере или да помисли - не съм за това, а съм за онова. Липсата на избор е принуда, а тя не се харесва на никого.

Въпросът е на какъв етап се прави изборът. Като кандидатстваш, би трябвало да имаш поне няколко врати отворени пред теб (няколко предмета/комбинации от предмети по които да можеш да издържиш приемните изпити) и избираш през коя от тях да влезеш. После всяка промяна на решението коства повече - например, като се присетиш след няколко години, че искаш да учиш химия, ама си позабравил наученото в училище, е едно, ако след 10 години от завършването ти дойде тая мисъл - друго, а на 45 да речем - хептен различно.

Забравеното се възстановява с няколко месеца преговор. Ако човек не може да възстанови поне част от знанията си, значи не е за химия. Веднъж усвоена логиката в една наука, тя се възстановява относително лесно от паметта. Според мен няма излишно образование, дори да не се ползва конкретно като работа. Различните специалности дават широта на знанията и преплитане на основните принципи в науките, а те имат основни общо принципи. Примерно, аз имам две различни образования, които би трябвало изобщо да не се пресичат, но реално лягат на все едни и същи принципи на организация и основа на знанието, защото се изучават винаги не само фундаментални науки като предмети, а и се надгражда с приложните. С времето започнах да разбирам защо философията и математиката са цариците на науките.

Ами не мога да обобщавам за всички, но ще кажа как стана при мен - от невръстна възраст винаги, ама винаги съм искала, не ами съм знаела, че ще стана лекар. Знаех и какъв точно лекар ще стана, химия и биология (и другите точни науки) са ми сила колкото и нескромно да звучи. Иииии в 11-ти клас реших, че искам да пиша, а не да ровя в хорските карантии. Дори не кандидатствах в медицинския, а учителката ми по биология ме умоляваше, искаше тя да ми плати изпитите, щеше да ми уреди и пълна стипендия за таксите... Не. Влязох желаната специалност, дипломата ми е за филолог с профил журналист (за кратко ВТУ имаше такава опция). Нямаш представа с каква жар учих, четох, писах, бях в клубове по поезия, специализирах авторско писане... И като видях какви л@йна са в журналистиката се отвратих. Честно, до физическа погнуса. Дори новини не гледам. Телевизията, в която ми беше стажа, ми предложиха редовно място, но отказах. Сега пиша за собствено удоволствие, а работя коренно различни неща. Понякога пиша дипломни работи по поръчка, основно на медици. Дали помня биологията? В подробности, в които не съм предполагала, че мозъкът е способен. Сега следвам... Математика. И е жестоко готино! На 36 съм и имам още много до пенсия - няма да работя нещо, което мразя. Работя си по хобито, изкарвам някакви нелоши пари, работя и като копирайтър колкото и когато искам. Защо живота да е "трябва"? Живота е първо удоволствие, после всичко друго. Живее се и с много, и с малко. Децата ми са облечени, нахранени и спят под собствен покрив. Да, не съм им купила телефони за по 2 бона, а за по 500 лева, но имат. Не ходим на почивка на Малдивите или Бали, но това лято сме били 3 седмици по морето на различни места. Докато обикаляхме си поработвах колкото да покривам дневните нужди от пари - докато си пия сутрин кафето на плажа примерно.
Като обобщение мога да кажа, че никога не е "твърде късно" да си търсиш щастието. Всеки има право на това.

Snow-angel, ти си направила успешен избор за промяна и е чудесно, че си имала тази възможност. Но мисля, че няма как това са стане, ако твоите доходи са важни за семейството. Така може, но само ако мъжът ти е основният носещ финансовата тежест. По тази причина за други хора няма да е възможно да направят подобна промяна.

Човек с неистово желание да бъде лекар изведнъж да се осъзнае, че рови в карантии…после пък друго, айде и там не било каквото го искаме. Малко….как да ти кажа…абе - мотивацията не е искам.

thewishmaster, важни са доходите ми, как да не са важни. Ако не бяха, нямаше да работя три различни неща докато уча, а щях да се почесвам и да си ходя на лекциите.

Дренка, за пореден път, колкото и да опитвам, не успявам да ти разгадая "посланията". Важното е, че ти си знаеш какво си искала да кажеш де. А интересува ли ме някой "одобрява" ли изборите ми - ще оставя да се досетите и сами

Извинявам се. Пропуснала съм, че си работила три различни неща.