Има ли срамна работа?

  • 21 538
  • 486
# 60
Последната ми работа беше продавач в книжарница. Много любима работа, срещи с много хора, учители, четящи, деца. В свободното време четях неограничавана да чета от никого. Още ми липсва тази работа. Имах си постоянни клиенти , с които да говорим за книги, кой какво е прочел, на различни теми.
Като завърших гимназия, продавах за седмица зеленчуци на пазара, ама случайно стана
 После в магазин за обувки. После в магазин за мебели, накрая се изучих и мебели чертаех и интериори правех, по изложения ходих.
Виж целия пост
# 61
Срамно е всичко, което е в сивия сектор- кражби, проституция, разпространение на наркотици и т.н.т. Изкарването на пари с честен труд, все още не се е превърнало в срамна работа.
Мисля, че може и политик да сложим в списъка. Иначе съм напълно съгласна.
Виж целия пост
# 62
Странно е, когато например родителите плащат за образование,  занимават се да те записват в разни занимания, да се развиваш и накрая да решиш да работиш на работа с ниска позиция до края на живота си дори без да показваш амбиции за нещо друго.
Но има много случаи, в които се налага да работиш работа различна от тази, за която си учил - било то допълнителен доход, оставане временно без работа, липса на възможности, препятствия и т.н. Има и професии, които се смятат за такива с много ниско ниво, но пък хората получават големи доходи. Разбира се, че не е срамно...
Виж целия пост
# 63
Не знам темата дали е за тук, но я пускам смятайки, че ще събере повече гласност.
Бих искала да Ви попитам срамно ли е за млад човек да работи на позицията “ продавач-консултант”, било то в голяма верига магазини за дрехи или хранителни стоки?
Според мен срамна работа няма, още повече, че в днешно време за по-сериозните професии играе и ролята на връзките на доста места..
Продавач разбира се че не е срамна, нормална работа си е. Включвам се обаче за това с връзките - изобщо не е вярно! Точно в днешно време не ти трябват връзки ако си образован, работлив и компетентен, виж по време на соц-а и в първите години на прехода си трябваха връзки - особено ако се некадърник с претенции беше добре баща ти да е член на партията ...
Виж целия пост
# 64
Срамна работа няма. НО има професии, които считам за несериозни след една определена възраст. Да бъдеш сервитьор или продавач на каквото и да е в продължение на години и да нямаш никакво развитие за мен говори за човек, примирил се и задоволил се с малко. Това са прекрасни професии, през които всеки е минал, но докато учи или докато търси себе си и това, в което иска да се развива. Някак си тъжно ми е, сякаш нямат друг избор. За мен е немислимо когато установиш живота си и създадеш семейство да продължавам да работя на смени до през нощта, на празници, да не мога да отида на тържество на децата си примерно, все неща, присъщи за т.нар. обслужващ персонал, без да го казвам с обида, много уважавам и ми става приятно, когато са учтиви с мен в магазина и си вършат добре работата, но аз не бих могла да стоя на такава работа години наред без развитие.
Продавач може да е всеки, но за инженер или лекар да кажем, се учи години. И ми става смешно понякога като прочета обява за продавач с милион изисквания за 3 висши, 5 езика и какво ли още не... а заплатата малко над минималната...
Виж целия пост
# 65
Мисля, че тук автора бърка 2 понятия, срам и неудовлетворение. Срамна работа няма, стига да не е нещо, което е свързано с накарняване достойнството и правата на другите.
Иначе има работа, от която работещият може да не е удовлетворен. Например, представял си е по-добра реализация или е принуден да я върши под напора на различни обстоятелства.
Това че някой около теб не харесва работата ти също може да е резултат от много фактори.
В крайна сметка всички сме различни, променяме се с времето. Особено в днешно време професионалния път е толкова дълъг, че който желае може да сменя поприщата, който не, просто работодателите в една сфера.
Виж целия пост
# 66
Липсата на връзки е добро оправдание, но си остава оправдание.
Не знам на кого е нужно да се оправдава, че иска да работи като продавач-консултант. Съпругът/партньорът си е избрал за себе си професия,  авторката сама трябва да си избере какво да работи в рамките на закона, защото все пак тя ще го работи, не мъжът й.

Завиждам на неамбициозните хора. Смятам, че са по-спокойни, по-дзен, не са винаги "на педал". Аз това не го мога, но съм го планирала за следващия живот. Освен ако не стана монах-пустинник, там ще е Големият релакс.
Виж целия пост
# 67
Срамна работа няма. НО има професии, които считам за несериозни след една определена възраст. Да бъдеш сервитьор или продавач на каквото и да е в продължение на години и да нямаш никакво развитие за мен говори за човек, примирил се и задоволил се с малко. Това са прекрасни професии, през които всеки е минал, но докато учи или докато търси себе си и това, в което иска да се развива. Някак си тъжно ми е, сякаш нямат друг избор. За мен е немислимо когато установиш живота си и създадеш семейство да продължавам да работя на смени до през нощта, на празници, да не мога да отида на тържество на децата си примерно, все неща, присъщи за т.нар. обслужващ персонал, без да го казвам с обида, много уважавам и ми става приятно, когато са учтиви с мен в магазина и си вършат добре работата, но аз не бих могла да стоя на такава работа години наред без развитие.
Продавач може да е всеки, но за инженер или лекар да кажем, се учи години. И ми става смешно понякога като прочета обява за продавач с милион изисквания за 3 висши, 5 езика и какво ли още не... а заплатата малко над минималната...
Напълно съм съгласна.
Преди години напуснах и си смених професията, защото при нас на почна да работи доведената дъщеря на една колежка. Много се стреснах, реших, че няма какво да чакам и се махнах. А работата ми харесваше, още сънувам как работя там.
Иначе бих допълнила, че и в "сервитьорстването" има как да учиш и да се развиваш. В България няма много ресторанти на много високо ниво, но пак можеш да учиш и да израстваш.
Виж целия пост
# 68
Вече бях завършила и работих няколко месеца като сервитъор. След това започнах работа по специалността при нотариус. Е, в началото определено исках да се върна в ресторанта. Само заплатата, без бакшишите, беше 3 пъти повече. Пък нека е срамно.
Виж целия пост
# 69
Няма срамна работа .

 Докато си съдираш гъза от работа и си отнемаш от съня за да изкараш някой лев независимо дали е като чистачка, камериерка или на нивата , НЕ  е срамно .

Работила съм на нивата , и в оранжерии , дрехите ми са били в тръни , зелени от доматите , ръцете ми кални и в рани .
Но тази работа ми доставяше такова голямо удоволствие , че не мога да опиша . Прибирала съм се като пребита , но на следващия ден като отида сутринта и видя изгрева ми минава всяка болка .
Никога не ме е било срам . Не се притеснявам , че ще си съсипя маникюра или че ще си изцапам дрехите .


АКО ИСКАШ ДА КУПУВАШ НЕЩА БЕЗ ДА ГЛЕДАШ ЦЕНАТА, ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИШ ДА РАБОТИШ БЕЗ ДА ГЛЕДАШ ЧАСОВНИКА !!!!!
Виж целия пост
# 70
Е, в началото определено исках да се върна в ресторанта. Само заплатата, без бакшишите, беше 3 пъти повече. Пък нека е срамно.
Е точно за това толкова много хора в България седят на такива обслужващи професии до "дълбока старост" - защото там могат да се "спястят" данъците и осигуровките на почти 100%. И така си вдигаш доходите без да правиш нищо в повече, без да се развиваш. И това вече е срамно според мен.
Виж целия пост
# 71
Не е срамно да си продавач, освен това имаш и достатъчно поле за професионално развитие, за управител на магазин например не се изисква висше. Дава и безценен опит, ако човек иска да развива частен бизнес по-късно.
Срамно е обаче да се оправдаваш, че ти си с ниска заплата, само защото нямаш връзки. Това просто не е вярно. Срамно е също така да не познаваш законите на собствената си държава и да не правиш разлика между освобождаване по време на изпитателен срок и съкращение. И е срамно да си учил нещо и от един момент нататък да очакваш, че вече държава и общество са длъжни да ти осигурят пари за приличен стандарт и добри условия на труд. Защото хората на добри позиции и с добри заплати реално не спират да учат.
Виж целия пост
# 72
Единствената работа, която може да бъде окачествена като срамна, за която се сещам извън сивия сектор, е Индустрията. Вярно, в нея има прилични пари, но от друга страна не включва пенсионен план...Satisfied
Виж целия пост
# 73
Е, в началото определено исках да се върна в ресторанта. Само заплатата, без бакшишите, беше 3 пъти повече. Пък нека е срамно.
Е точно за това толкова много хора в България седят на такива обслужващи професии до "дълбока старост" - защото там могат да се "спястят" данъците и осигуровките на почти 100%. И така си вдигаш доходите без да правиш нищо в повече, без да се развиваш. И това вече е срамно според мен.

Не уцели кого да хапеш. Мен лично, а и всички на конкретното място, ни осигуряваха на реална заплата. Даже си вдимах и 1/2 от втората година майчинство. А точно при нотариуса бях на граждански договор, както всички там.
Виж целия пост
# 74
Всяка работа, която не нарушава административно наказателния и наказателния кодекс не е срамна и не би могла да бъде.
Това за връзките може би е било вярно преди 20 години. Сега не мисля, че е така. Ако знаеш, можеш и си способен да “се продадеш”, то връзки не ти трябват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия