лечебен глад - има ли желаещи?

  • 38 332
  • 311
# 270 25 фев. 2005, 13:36 ч.
От "лечебния" глад по-голяма глупост едва ли някога е измисляна и налагана като панацея. Това е все едно всяка болест да се лекува с аспирин, смешно е просто. За някакво определено време може би има някакъв ефект, но никой не може да ме убеди, че гладуването е полезно- то тогава всички сомалийци щяха да пращят от здраве.
Виж целия пост
# 271 25 фев. 2005, 13:43 ч.
Цитат на: belalim
От "лечебния" глад по-голяма глупост едва ли някога е измисляна и налагана като панацея. Това е все едно всяка болест да се лекува с аспирин, смешно е просто. За някакво определено време може би има някакъв ефект, но никой не може да ме убеди, че гладуването е полезно- то тогава всички сомалийци щяха да пращят от здраве.

Между глада по принуда и глада по желание и с точна мотивация има голяма разлика.
За себе си,аз вече съм се убедила в ефикасността му.Но в никакъв случай не бих се опитвала да убедя някой в нещо,което той отрича и не е го изпробвал. Simple Smile
Виж целия пост
# 272 25 фев. 2005, 18:01 ч.
Мина и деншния ден- 17 поред. Аз обаче продължавам да съм непрекъснато гладна. Направо се чудя защо така. Ще издържа разбира се до 20-ти ден, но този вълчи глад ме притеснява. Как ще го озаптя, направо не знам. От 2 дни не съм се качвала на кантара, да не се растройвам!
Искрице, как върви захранването? Килограмите продължават ли да се топят?
Vassbil, кога започваш захранването?
Успех на всички!!!
Виж целия пост
# 273 25 фев. 2005, 18:30 ч.
Цитат на: iskrica_nadejda

Между глада по принуда и глада по желание и с точна мотивация има голяма разлика.
За себе си,аз вече съм се убедила в ефикасността му.Но в никакъв случай не бих се опитвала да убедя някой в нещо,което той отрича и не е го изпробвал. Simple Smile
 202uu
Искрице, абсолютно права си!
Желая ти успех, както и на всички гладуващи!
Виж целия пост
# 274 25 фев. 2005, 19:17 ч.
Цитат на: anuschka
Мина и деншния ден- 17 поред. Аз обаче продължавам да съм непрекъснато гладна. Направо се чудя защо така. Ще издържа разбира се до 20-ти ден, но този вълчи глад ме притеснява. Как ще го озаптя, направо не знам. От 2 дни не съм се качвала на кантара, да не се растройвам!
Искрице, как върви захранването? Килограмите продължават ли да се топят?
Vassbil, кога започваш захранването?
Успех на всички!!!

Не се топят,но аз съм доволна на тези 10кг,важното е да ги задържа.И почивка около две седмици,след което наново.Като се замисля,тази темичка,може и до лятото да откара Laughing
anuschka,да ти кажа,че не ми се е прияждало,ще те излъжа...но нали имаме мотивация Wink Много внимавай,като започнеш захранването,защото апетита се завръща с бясна сила #Milti  #Silly  и може да прекалиш без да искаш.Просто спазвай точно порциите,както са дадени и не ги увеличавай. Flutter
Виж целия пост
# 275 26 фев. 2005, 08:51 ч.
Благодаря ти още веднъж, искрице. Наистина трябва да внимавам, защото иначе става лошо. Днес се притеглих, вече съм - 9 и съм много доволна. Определено се чувствам по- лека и по- красива!
Имам още 11 кг, за да съм на теглото преди раждане, но вече не ми изглежда толкова илюзорно свалянето им. Още обмислям след 20 дена глад и 10 дни захранване и 14 дни пауза на разделно хранене, дали да направя още един кратък курс (14 дни) или да започна нисковъглехидратна диета. Има време още за мислене.
Успех на всички!!!
Виж целия пост
# 276 26 фев. 2005, 22:25 ч.
Момичета,докато се ровех из сайтовете намерих нещо интересно за гладуването.Но е доста дълго,затова ще го принтвам на части Simple Smile

Тайните на гладуването

автор: ANG

(тази глава за първи път вижда бял свят - мисля, че читателите Тук я заслужават. Това ви го казва гладуващ в момента на 40-тия ден АНГ)

6. Гладуването е самоизтерзание, самонаказание, садомазохизъм (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА, УМА И ТЯЛОТО (АНГ)
“Никъде в тази книга не съм ви казвал, че да се гладува е лесно”, предупреждава Пол Брег. И добавя: “Усмихвай се и търпи. Изтърпи с усмивка”. “Когато гладувате от 3 до 10 дни вие сте на операционната маса на Природата. “Врагове на гладуването…”, “Победата, постигната чрез гладуване…”.
Борба, битки, сражения…
Разтваряме Новият Завет при думите на Христос: “… обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание” (Иоил 2:12).
Старозаветният Давид казва: “Изнурявах душата си с пост.” (Ис. 34:13).
Мъчения, мъка, мазохизъм съпровождат гладуването и поста. Откъде се е събрало такова отношение?
Като начало, нека потърсим корените на негативизма в анимистичните (езически) религии. За да оцелеят, анимистките общества е трябвало, от една страна, да бъдат жестоки, а от друга, са се мъчели да предотвратяват нещастията, връхлитащи ги отвсякъде под формата на глад, болести, епидемии, мор. Защитните сили получавали чрез магьосничество, гадателство, вещерство. Усвояването на магията, лечителството, шаманизма ставало в изолирани далеч от племето “училища”. След месеци или години на лишения, гладуване, привикване към болки, монотонно пеене и триене на кожата, “удушаване” с кожен ремък и прочие, само един избраник от племето се квалифицирал като издържал “изпитите” в практически условия.
За разлика от анимистичните, “учредените” религии се стремели да избегнат “тясната специализация” на отделни просветени. Избирателно и контролирано познанието се насочвало към широките слоеве на обществото. Индивидът престанал да мисли и самостоятелно да взема решения. Колко трябва да гладува енорията и кога - се определяло с Правила, произлизащи от “божиите заповеди”.
Отначало Законът предписвал един-единствен пост в годината – в деня на умилостивението – и то си е било откровено гладуване в съвременен смисъл, посветено на Бога. По времето на Исус Христос фарисеите са гладували или постели вече два пъти седмично – всяка сряда и петък. Броят на гладуваните дни по заповед “отгоре” шеметно нараствал и все по-трудно било на обикновения вярващ да се ориентира какво е забранено и кога. “Наръчниците с наставления и упътвания, които привидно се основавали на апостолския авторитет, превърнали в крайна сметка постите в Закон… Постите станали особено много и особено строги през четвърти век, времето на църковните събори и на организациите” (Уолъс).
След институциализирането на религията и обвързването й с държавата се префасонирала и идеята на гладуването. Оказало се, че децата, болните, бременните и нисковолевите хора не могат да гладуват или не издържат на трудностите. Църквата обаче не се отказала от обвързването на такива хора – преди големите религиозни празници им назначавала ПОСТ – компромисна форма на гладуване/хранене, например с немазна храна.
Подмяната на понятието и целите е осъществена, запазило се е обаче разбирането за лишения, “изнуряване”, ограничаване. “Пост” в буквален смисъл означава стража, пазител на нещо от друго нещо.

@ Значи заемането на политически пост, означава да пазиш с пушка в ръка своите идеи от набезите на “лошите” хора с “лоши” идеи?

Нещо такова.
Религиозният пост в християнството и мюсюлманството означава поставяне на доброволна преграда на светските удоволствия с цел концентрация в определена посока за известно време. Процедурата обикновено “ограничава храната без пълно лишаване от нея”.
Смисълът на “стража” се запазва: постът, който се практикува с чисто сърце и искрени мотиви може да се превърне в ключ, отварящ врати, които са оставали отворени за други ключове, може да открие хоризонти в невидимия свят и да се превърне в духовно оръжие на Божията промисъл, силно за събаряне на крепости.
Обикновено постът е част от молитвата – пост и молитва вървят ръка за ръка. Тъй като молитвата несъмнено е интимен акт на единение с Бога, по аналогия и на съпровождащия молитвата пост се привнасят такива “свещени” качества. Никой не тръби с каква молитва се е усамотил днес, следователно никой не бива да знае, че си предприел пост или че гладуваш. Дали обаче е така?
Виж целия пост
# 277 26 фев. 2005, 22:26 ч.
@ Нима твърдиш обратното, че гладуването/постът трябва да се разгласяват, да има прозрачност около тях?

Въпросът е деликатен. Ако имаш силите да понесеш евентуалните несгоди на присмеха и душевния тормоз, ако притежаваш защитни средства, какво пречи да обявиш и на “непросветените”, че гладуваш?!
Аз лично вече го правя, например пред моите студенти, но след 20-30-ти ден от гладуването и не пред всеки. След като твърдя, че гладуването е празник за душата, ума и тялото – естествено изглежда човек да споделя своите празници, а не да ги крие.

@ Щастието се състои в споделената радост?

Да. Нали гладуването не е грях, а е богоугодно дело. Тогава?

@ Много езотерични истини тепърва ще разбулят своята тайнственост. Току що направих разбулване на въпроса за интимността на гладуването – няма тайнство и мистерия. Слава Богу, по всяко време се намирали хора с различно от общоприетото виждане. Такива са великите атрибутори Питагор, Платон, Сократ, Христос, Буда, Мохамед…

Така е. ПИТАГОР гладувал 40 дни за да подобри умствените си възможности преди изпитите си в Александрийския университет. ПЛАТОН И СОКРАТ редовно гладували в продължение на 10 денонощия, за да могат по-добре да възприемат духовните истини и да се поддържат в добра физическа форма. От Вехтия Завет научаваме за двата абсолютни поста от по 40 дни на МОЙСЕЙ, следващи непосредствено един след друг. Първият е бил когато получава от Бога Десетте заповеди (Втор. 9:9,18). Вторият – когато открива, че народът му се покланя на златния телец и с това нарушава закона (Изх. 34:28). ХРИСТОС се оттегля в пустинята, гладувайки преди да вземе важно за човечеството решение: “…“И след като пости четирийсет дни и четирийсет нощи, най сетне огладня” (Мат. 4:2).

@ Да обърнем палачинката от другата страна. В какво се изразява “празнуването” на различните нива: душа-съзнание-тяло?

На физиологично ниво то е празник за олекотеното тяло и жадуващите натоварване мускули. На следващото ниво - умът също изисква и издържа на голямо натоварване. Чуй колко живописно описва случилото се в първото му 12-дневно гладуване писателят Синклер:

“Друго характерно явление беше продължителната активност на ума – четях и пишех непрекъснато. И накрая, непреодолимото желание за физическа работа… мускулите ми буквално пеят и изведнъж откривам в себе си възможността да се превърна в атлет”.

Съзнателната част от психиката ни, която взема решения, мисли, анализира, насочва, решава какво да стори, по време на продължително гладуване е в апогея си. Действа така, сякаш всичко е в нейните “обективни” възможности. Прилича на нещо от рода на прожектор. Изхвърля светлината на разума върху безкрайната тъмнина, която ни заобикаля и успява да види (анализира) само това, което попада под лъчите на светлината. Може да повярва, че това, което вижда, е всичко, съвсем всичко съществуващо.
“Виждам, помирисвам и усещам повече неща, отколкото в “нормално състояние”, следователно те съществуват, поне Тук и Сега реално съществуват” – анализира съзнанието на гладуващия.

@ А подсъзнанието?

Под- или над-, без-съзнателната част от психиката ни има далеч по-големи възможности. Тя е все още онази неосъзната част на съзнанието, която засега е неосветена от прожектора. Нахлуването на светлината обаче е неотменно предстоящо – иначе защо ще провеждаш толкова упорито дълги гладувания.

@ На духовно ниво как се усеща приливът на енергия?

Това пък аз, подобно на Синклер, съм описал преди време и сега не ми остава друго, освен да го повторя:

“Някъде в началото на 90-те направих едно десетдневно гладуване, по-голямата част от което премина на Пирин-планина. Започнах го в Големия мръсен град. Третият ден беше свързан с пътуване на теснолинейка и пренощуване на 2000 метра надморска височина. На четвъртия ден двамата с ДУЧЕ-то се добрахме до хижа Синаница на 2200 м. н. в. Вярно – за 8 часа, вместо за четири, но си заслужаваше усилията и мъкненето на 25-килогорамови раници на гърба. Следващите два дни релаксирах на това особено красиво място в Пирин. На седмия ден от гладуването направихме четиричасов преход до хижа Беговица. Там прекъснах гладуването след десетия ден, а туризмът ми продължи още няколко дни.
Ефектът на десетте гладувани дни беше колкото на 20 - 30-дневно гладуване. Прочистването на организма беше превъзходно, душата пееше. Двете ми слабости – Пирин и гладуването, сигурно ме бяха направили прозрачен за околните туристи.
Сократ твърди, че Индивидът бива носен към Единството в колесница, теглена от два коня. Тази година на Пирин бях по-добър от двата коня, защото ползвах Енергия направо от Извора!
(“Вече ще ходим на Пирин само с вилици и лъжици”, коментирали асистентките на Колежа Еми и Лора, прочитайки този откъс от “Гладувайте правилно”).
Виж целия пост
# 278 26 фев. 2005, 22:26 ч.
@ Да поговорим за цялостното проявление на триединството Дух-Съзнание-Тяло по време на гладуване.

То не е по-различно, отколкото в каквато и да е друга ситуация. По време на гладуване само си по-чувствителен към Енергията, приемаш я и излъчваш с по-фина антена.

“Задачата на душата е да покаже желанието си, а не да го наложи. Задачата на ума е да избере измежду различните възможности. Задачата на тялото е да изиграе този избор. Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога. Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват”, казва Н. Уолш.
Тържествуването на небесата е някак по-ярко осезаемо и интуитивно по-“разбираемо” за гладуващия.

@ Така изглежда е по принцип, а някакви по-конкретни проявления по време на самото гладуване?

Външните прояви на “тържествуването на небесата” са много и разнообразни. По време на гладуване контролирам тялото и ума си на по-висше ниво на съзнанието и осъзнавам с натрапчиво постоянство факта, че Аз не съм идентичен само с тях, а и с духа си. “Тържеството” е равномерно балансирано на всички нива.
Освен видимия творчески кипеж, равнозначен на вулканична дейност, друга осезаема проява на системата дух-ум-тяло е намалената необходимост от сън. Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън. По време на гладуване необходимостта от сън се намалява до 3-4 часа при запазване на огромна работоспособност по време на бодърстването.
Всичко това е признак на душевно обновление, пробуждане на съзнанието и левитиране на тялото с намалена тегловност. Чистият екстаз от познанието на Единството е признак на еволюиране.

@ Не можем да избегнем въпроса за кризите – тези черни петънца, които помрачават празника на душата, ума и тялото. “Кризите” нещо не кореспондират с “празника”.

Напротив! “Всяка криза трябва да се приветства!”, ме учеше преди десетилетия Шелтън. Може би под това влияние през въпросните десетилетия мотото на моя живот включваше смисъла на тибетския надпис върху камък: “Научи ли се да се радваш на препятствията?”, издялан преди хилядолетия.

@ В какво се състои същността на така наречената “ацидозна криза” и въобще на кризите?

Според теорията, това е период на увеличаване на киселинните аниони в кръвта и тъканите, съпътствано респективно с намаляване на алкалния резерв. Процесът е започнал още от първите гладувани минути, но все още не го забелязваме, не му отдаваме внимание. Нарушаването на баланса между киселинност и алкалност започва по-явно да се усеща след като се изчерпят запасите от гликоген.
Първите два дни от моето първо гладуване изкарах много леко, в еуфория.
То е резултат на началния импулс. Някъде в края на втория ден или началото на третия се усещат първите “болестни” симптоми на кризата. Алкалните резерви бързо се изчерпват, благодарение на непълното изгаряне на мазнините.

@ Знам, те се разграждат в мастни киселини и ацетон.

Првилно.
Ацидозата нараства с всеки изминат ден и това може инструментално да се проследи в клинична обстановка със съответна измервателна апаратура. Върхът на ацидозата се нарича ацидозен пик, иначе казано, това е най-силно непоносимото състояние, в което се намираш.

@ В какво се изразява видимо или осезаемо?

Вече говорихме за облагане на езика, налеп по зъбите, остро проявяващо се главоболие, подобно на мигреничното, понякога отваряне и кървене на венците, забавяне на рефлексите, непреодолимо чувство за студ по крайниците, лошо настроение и слаба памет и неизменно присъстващият “лош” ацетонов дъх, идващ от хранопровода, който държи твоите приятели и неприятели на по-голямо разстояние по необходимост. В много редки случаи може да се прояви сърцебиене, анемия, общо психично неразположение.
Виж целия пост
# 279 26 фев. 2005, 22:27 ч.
@ На кой ден от гладуването се проявява ацидозният пик?

Върхът на първата ацидозна криза се очаква да се прояви между шестия и десетия ден. За начинаещите се случва по-скоро между осми и десети, дори единадесети ден.
Аналитичното проследяване на серия от мои гладувания показа тенденция към преместване от десетия към шестия ден. Такава тенденция в гладуванията на ДУЧЕ-то липсва. При нея биологичните ритми действат много по-култивирано и като по правило или по някакво вътрешно споразумение се проявяват винаги на или около седмия ден от нейните гладувания.

@ Излиза, че аз съм прекъснал преди да се изкача до върха на моята ацидоза.

Един от най-важните изводи, до който сме достигнали с ДУЧЕ-то е, че абсолютно е нежелателно прекъсване на гладуването по време на ацидозен пик. Кризата трябва да се изживее, да се преодолее. “Усмихвай се и търпи” – е написал с големи букви Пол Брег в Твоето съзнанието, повторено още веднъж в Твоето подсъзнанието.
Ако продължа с езиковите средства в стила на Пол Брег, то ще заявя смело, че ацидозата мобилизира в една посока всички Твои жизнени сили с една цел – борба за оцеляване. Прекъсване на гладуването по време на ацидозен пик е равностойно на дезертьорство – не Си изпълнил Своя свещен дълг пред разума и тялото – наградата да преминеш през триумфалната арка на победител в борбата с токсините и натрупаната шлака.

@ Моля те, забрави стилът на 50-те и 60-те години и общувай с мен чрез езика на настоящето. Какво ще спечеля, след като изтърпя несгодите на ацидозната криза?

Слушам и изпълнявам.
Счита се, че повишената киселинност по време на ацидозна криза благоприятства изявата на “хроничните заболявания”, които само изглеждат “излекувани”, а имат склонността да се появяват отново. Проявата им по време на ацидозна криза е в съвсем лека форма, разбира се, по-скоро като симптоми.
Твърди се, че ще получиш имунизация срещу тези болести, след като изтърпиш тяхната проява. Симптомите скоро ще изчезнат с последващ благоприятен ефект – имунизиране срещу същата болест.

@ Всичко това проверено ли е, експериментирано ли е?

Няма база данни?

@ Как тогава да повярвам?

На този въпрос вече съм отговарял.
Какво ти върши работа?

@ Да вярвам.

Това е отговорът на твоя въпрос. Отговорът, който те задоволява. Ако не вярваш, то няма да съществува за Теб и няма да ти върши работа.

@ “Усмихвай се и търпи” може да означава, да се правя, че не забелязвам наличието на криза.

Да, означава.
Една от възможните Твои реакции е “да вземеш мерки”. Те няма да бъдат много ефективни – можеш например да пийнеш водица. Или да се разходиш и пак да пийнеш водица. Или да се завиеш през глава и да визуализираш някои по-щастливи твои мигове, които са ти се случвали и пак да пийнеш водица. Не прибягвай до лекарства, обаче, дори и до “безобидния” аспирин или аналгин.
Другата възможна реакция е да не обръщаш внимание на болежките. В този случай ефектът от гладуването ще бъде значително по-голям, поне в психологически аспект, след преодоляване на кризата. Да оставиш Природата да си свърши своето и сама да се справи с проблемите изисква смелост и решимост от Твоя страна.
Надявам се, че не ти прилича на садомазохизъм. Така се калява волята.

@ В какво друго се проявява ацидозната криза?

Ще забележиш, че сетивата ти са силно изострени. Отнася се в най-голяма степен за обонянието – ще улавяш разнообразие от всякакви миризми от необичайно голямо разстояние. И петте Твои сетива ще разширят възприятията си. По-ярко ще се проявява и “шестото чувство” – интуицията. По-често ще ти се случват синхронизирани “случки” – необичайни съвпадения, “случайни” срещи и прочие. Въобще, ще се проявяваш като екстрасенс. “Странните” явления ще си обясняваш на физиологично ниво, или пък рационално, логично. Или пък мистично – ще се чувстваш като галено дете на Природата…

@ Дотук говорим за “първата ацидозна криза”. Логично е да се предположи, че съществува и втора, трета…

Вероятно съществува. Първите 25 години от моите наблюдения върху моите гладувания бяха свързани с една предопределена цел – да открия закономерности и принципи. Те се търсят в повторяемостта на събитията, в очакването за цикличност в появата и развитието на явлението, защото точно цикличност наблюдаваме навсякъде около нас, като се започне от денонощния и годишния цикъл и се стигне до месечния биологичен цикъл на жените.
Не открих такава цикличност в моите гладувания. Открих, защото исках да открия, строга закономерност в появата на кризи в гладуванията на ДУЧЕ-то. По някакъв начин открих (“констатирах”), че при нея около 7-ми, 14-ти, 21-ви, 28-ми, 35-ти и 42-ри ден се проявяват такива кризи. В много лека форма, едва забележими понякога.
Може и да има такива неща. Обикновено човек вижда това, което иска да види. Внушавах си, че се очаква появата на втора ацидозна криза някъде към 14-ия ден от моето гладуване и това понякога се случваше, макар и значително по-слабо, отколкото първата.
Според някои практикуващи гладуване специалисти, втората ацидозна криза се появява точно по това време – около 14-15-ти гладуван ден. Според други, нейната изява е след 17-ия ден. Мнозинството обаче въобще не се занимават с този фантом, наречен “Втора ацидозна криза”, такова нещо за тях въобще не съществува…

@ Задължителна ли е проявата на първата ацидоза и от какво зависи силата на нейните проявления, ако все пак се пръкне и ме тормози?

Слава Богу, не е задължителна. Напълно е възможно първото, или някои от началните ти гладувания да протече леко, без усещане за някаква криза.
Класическото разбиране по въпроса е следното: колкото повече е затлачен, запушен Твоя организъм, толкова по-трудно протича ацидозата.

@ Последното прилича на руладинка.

Проверявай такива твърдения, следователно.
Изключенията от “правилото” са толкова много, че по-добре изглежда да не си поставяш такава “козирка”. Наскоро ТЕДИ сподели, че не е усетил нито една криза в последното си 25-дневно гладуване, а неговият опит е едва четири-пет годишен.
В моите гладувания ацидозната криза е забравен “мил спомен” – всичко отдавна е изравнено и хармонизирано и само отвреме-навреме се проявяват някакви некомфортни ситуации.
От последното споделено не бива да оставяш с впечатлението, че ацидозата не съществува или може с лекота да се избягва. Първите десет дни на всяко гладуване са по принцип най-трудните. Понякога доста трудни за преодоляване.

Виж целия пост
# 280 26 фев. 2005, 22:27 ч.
@ Повече трудности – по-големи празници, нали така?

Ако си научил да се радваш на препятствията!

@ И какво следва после – безкрайни празници?

След преодоляване на първата ацидозна криза следва наслагване на процеси, водещи до втора ацидозна криза.

@ Как така, нали отрече съществуването на фантоми – втора, трета криза, четвърта!

Нищо не съм отрекъл. Само съм казал, че АЗ не ги забелязвам СЕГА, не ги преживявам в ярка осезаема форма. Когато съм ги очаквал, наблюдавал изследвал (преди десетина години), втората ацидозна криза “наистина” се е появявала между 11-ти и 16-ти ден с ацидозен пик в края на маркирания период.
Преодоляването на първата криза е победа на волята, а не празник. Пробита е една зона на комфорта, преодолян е нейният статус, изкачен е нов връх. Истински празнични дни за организма са следващите няколко поредни. В тях се стабилизира новият статус, новата зона на комфорта. Физиологически се изразява в задържане на килограмите на едно и също ниво за няколко дни.
Приспособяването към новите условия е свързано със защитни реакции на организма, които те предпазват от вирусни и простудни заболявания, например. Чувството за студ в крайниците все още ще се проявява, но това не означава, че ще се простудиш или че ще се заразиш от грип. От тук нататък организмът ти е тера инкогнита за такива и други подобни заболявания, той поставя табу – “свещена граница”, за тях.
При продължаване на гладуването достигнатия статус от определен момент започва да се руши, комфортът се превръща в дискомфорт. Наслагват се условия за нова криза. следва ново изкачване и преодоляване на нов ацидозен връх. Цикличността продължава, “колелото” продължава да се върти. Ако използваме образни сравнения, по-добре би било да говорим за “пружина”, елипсовидно растяща нагоре (растяща елипсовидно нагоре)…
“И така – до края на света”, както се пее в една песен на намиращите се “на всеки километър” партизани…
Ти обаче знаеш, че светът е безкраен…

@ Защо ти си “откривал” втория ацидозен пик между 13-ти и 16-ден, а в други случаи се очаква да се прояви едва към 30-ти ден.

Зависи от количеството натрупани мазнини, които трябва да се стопяват. Ако началното ти тегло е 140 килограма при “норма” 80-90 килограма, много има да чакаш стопяването им.
Без да претендирам за точност, необходимото условие за да прехвърлиш бариерата на втория ацидозен пик е да стопиш 80-90 % от мазнините си. Едва тогава даваш възможност на организма си да мине към “самоизяждането”, наречено автолиза.

@ Канибализмът “самоизяждане”, който е създал толкова много врагове на гладуването?

Да. Би могъл да замениш “канибализъм” с нещо по-цивилизовано…

@ Впрягаш ли се?

Сключил съм Договор със Себе Си, изразяващ се в четири споразумения. Второто от тях гласи: “Не приемай нищо лично”. Старая се.

@ It’s Time For Lunch!

Yes, it is.



*************************
Виж целия пост
# 281 26 фев. 2005, 22:28 ч.
Предлагам този път празничният ни “обяд” да започне с фантастична приказка - басня. Това е любимата ми приказка.
Представям я в неподправен вид, така както я разказва Мерилин Фергюсън:

ПРИКАЗКА ЗА “РАВНИНИЯ” - В стигналата до нас викторианска фантазия “Равниния (Плоскандия)” героите са общност от геометрични фигури, които живеят в напълно двуизмерен свят.
Започва се с това, че разказвачът, Квадрат на средна възраст, сънува тревожен сън, че посещава едноизмерната страна “Линия”, чиито обитатели могат да се придвижват само от точка до точка. Все по-притеснен, той прави опит да се представи кой е – че е линия на линиите, че идва от страна, където можеш да се движиш не само от точка до точка, но и от една права до друга. Разгневените линейци са готови да се нахвърлят върху него, когато той се събужда…
По-късно същия ден той се опитва да помогне в уроците на внука си, малкия Шестоъгълник. Внукът изказва предположението, че е възможно да съществува Трето измерение – място както с различни плоскости, така и с “горе” и “долу”. Квадратът заявява, че това е глупава и невъобразима идея.
На входа се почуква и вратата се отваря. Посетителят се представя като Кълбо. Привидната промяна на размерите му и изчезването му от полезрението на Квадрата се дължат на това, че се движи в пространството по посока на Квадрата и се спуска едновременно с това надолу. Като разбира, че по този начин няма да убеди Квадрата в съществуването на Третото измерение, вбесеното Кълбо го кара да преживее дълбочината.
Квадратът навлиза в преживяването: “Изпитвам главозамаймащо, болезнено зрително усещате, което не е точно гледане. Виждам Линия, която не е съвсем Линия. Пространство, което не е само Пространство. Не съм на себе си – това е или лудостта, или Адът”.
“Нито едното, нито другото – спокойно отвърнал гласът на Кълбото – Това е познание. Това е Триизмерност. Отвори отново очи и се опитай да гледаш спокойно”.
След като видял другото измерение, Квадратът станал евангелист и се опитал да убеди своите сънародници от Равниния, че Пространството е отвъд примитивните понятия на математиците-плоскандци.
При тази негова упоритост най-накрая го хвърлили в затвора за обществено назидание.
От тогава нататък всяка година го навестявал върховният жрец на Равниния, Главният кръг, за да види дали не му е дошъл умът, но твърдоглавият Квадрат продължавал да настоява, че съществува Трето измерение. Той не можел да го обясни, но не искал и да го забрави, защото го бил преживял.

Сега Ти разбра една от поуките от тази история: единственият начин да “узнаеш” нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Още нещо: освен поучителна, историята е и красиво начало на Твоето пътешествие по следващите страници на Познанието. Така че - на добър път!
Виж целия пост
# 282 27 фев. 2005, 08:27 ч.
Както винаги си супер, искрице!
Много интересо четиво. Разпознах без проблем "първата си ацетонна криза". При мен беше около 9-тия ден. Надявам се, че съм минала вече и втората (нали пише, че е най-късно до 16-ти ден), че да съм изгорила повечко мазнини.

На мен днес ми е 19-ти ден. Много малко остана, гордея се със себе си, че издържах толкова!
Упсех на всички!!!
Виж целия пост
# 283 27 фев. 2005, 13:17 ч.
Цитат на: anuschka
Както винаги си супер, искрице!
Много интересо четиво. Разпознах без проблем "първата си ацетонна криза". При мен беше около 9-тия ден. Надявам се, че съм минала вече и втората (нали пише, че е най-късно до 16-ти ден), че да съм изгорила повечко мазнини.

На мен днес ми е 19-ти ден. Много малко остана, гордея се със себе си, че издържах толкова!
Упсех на всички!!!

19 ден без да ядеш? Колко кг свали?
Виж целия пост
# 284 27 фев. 2005, 14:50 ч.
Цитат на: new*
Цитат на: anuschka
Както винаги си супер, искрице!
Много интересо четиво. Разпознах без проблем "първата си ацетонна криза". При мен беше около 9-тия ден. Надявам се, че съм минала вече и втората (нали пише, че е най-късно до 16-ти ден), че да съм изгорила повечко мазнини.

На мен днес ми е 19-ти ден. Много малко остана, гордея се със себе си, че издържах толкова!
Упсех на всички!!!

19 ден без да ядеш? Колко кг свали?

Е, не че не съм яла абсолютно нищо. Нали знаеш през 2 часа билков чай с мед и плод.
Свалих 9 кг досега. Предполагам, че по време на захранването още сваля оше 1-2 (поне се надявам много!).
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало