Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 10

"Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях. "
Оскар Уайлд

"За да създадеш своя собствен рай, трябва да вземеш малко от личния си ад."

Фрида Кало, мексиканска художничка

"От всички страсти любовта е най-силната, защото атакува едновременно главата, сърцето и тялото."

Волтер

"... Сега ще да видим, чада,
кой наука любил,
кой поиграл в празник, чада,
времето си губил...

 И с вяра, с младежка сила ний се разпиляхме в живота...

Ала... вече не можахме пак всички да си намерим една икона. Едни от нас се пръснаха в името на тая икона от училището да сеят знание и светлина из тъмните глъбини на родината, но измъчени, сломени вече, като да изтриват от сърца светостта на тези образи. Други хвърлиха кал върху тая икона, а колко срещам, обвесили я на шия, да простират ръце по кръстопътищата на света, колко пък се лутат без вяра, без икона в живота, като жерави в мъгла?...

Само старата икона стои и досега в училището. Понякога мина ли край тази свята ограда, аз виждам, със заруменени лица, вдигнати към нея русокоси главички и като малки лястовички из гняздо как нетърпеливо подемат незакрепнали крила навън..."

Петко Ю. Тодоров

Не знаех, че боли толкова много. Раждането. Бях изчела всичко по въпроса. Бях запозната с всеки детайл от протичането на родилния процес. Толкова много те исках. С такава огромна любов те обсипвах, докато растеше в мен. Но изобщо не бях подготвена за раждането. Изобщо не бях подготвена за тази болка. Нечовешка. Разкъсваща вътрешностите ми, разкъсваща кръвоносните ми съдове, разкъсваща клетките ми - една по една. Взривяваха се като милиони малки бомби по цялото ми тяло. Всяка клетка избухваше, после пак събираше частичките си, притискаше ги една в друга със силата на огромен вакуум. После пак избухваше. Стотици пъти. Не знаех, че боли толкова много. Раждането. Тялото ми до този момент не познаваше подобна болка. Не беше подготвено. Молех се. Виках. Извиквах всички жени по целия свят, молих всички майки, молих Богородица, молих Бог. Не можеше да е чак толкова трудно. Не можеше да е чак толкова мъчно и тежко. Толкова много жени бяха раждали толкова човеци хилядолетия. Мислех, че просто нещо не е наред. Мислех, че умирам. Докторът каза, че  докато не се изтрие усмивката от лицето ми, значи не е дошъл моментът. Нима се усмихвах? Коя част от мен се усмихваше. Може би се е усмихвала самата смърт, гледаща зловещо през очите ми. Продължи часове. Дълги десетки мъчителни часове. Бях сигурна, че всяко взривяване на клетките ми ще е последно. Че стягащото менгеме ще стисне толкова силно, че сърцето ми ще се пръсне. Бях сигурна, че ще умра.
Тогава, някъде на границата между двата свята, дойде новият ден, а с него и ти.
Появи се ти и още в първия миг, щом те видях, исках да те родя отново. Бях готова да преживея всичко, за да те родя пак. Да чуя шепота на Бог, тържествуващ в плача ти. Да видя сгушена цялата Вселена в мъничката ти ръчичка. Да усетя с всяка своя клетка Чудото!
Появи се ти, мое мъничко момченце! Появи се със съвършеното си носле и съвършените си устнички. Появи се ти и аз усетих как ухае Господ!
Тогава разбрах всичко. Разбрах защо хиляди жени по света продължават да раждат. Защото заедно с теб се роди и най-голямата любов на света, онази, безкористната, дето всичко прощава, нищо не иска и всичко дава.
Благословена е тази болка, благословена е всяка жена, станала майка! Благословена е, защото ражда Любовта! А любовта винаги, винаги, винаги побеждава! Побеждава и болката, побеждава и смъртта, побеждава и мрака, и ужаса, и страха.
Любовта винаги побеждава! ❤
/Бояна Николова/

НЕЛЮБОВ
Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.
Не бива да разказваш за преживяванията си – защото са глупости, нищо важно.
Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?
Не може да разчиташ на помощ, защото големите хора трябва да се справят самостоятелно. Дори когато са на 5 години. Това вече си е солидна възраст. А 35 си е направо старост. И не е редно да се обличаш по този начин на твоите години.
Нелюбов е, когато не ти се карат кой знае колко, но и не те хвалят. Не те забелязват.
Когато ти е неудобно да ядеш пред близък човек, защото може да ти каже, че ядеш твърде много. А приготвената от теб храна този човек ще изяде бързо и без да каже нищо. И няма да забележи, че си сложил цветя във вазата.
Нелюбов е, когато нищо не бива.
Когато дразниш, пречиш, месиш се, говориш глупости, досаждаш, стой мирно в ъгъла и чакай да дойде време за разходка. И не скимти, не мрънкай, не плачи – стой мирно и чакай.
Когато не се застъпват за теб и казват – сам си си виновен! – това е нелюбов.
Когато нищо никога не ти подаряват – нелюбов.
Когато не им се дават пари заради теб, е нелюбов.
Това не е омраза. Това е нещо по-лошо, защото може да те мразят от завист например. И можеш да си тръгнеш или да отвърнеш с удар. А така просто не те обичат.
Макар да казват: Оф, разбира се, че те обичам, стига вече с това!“. Ето това е нелюбов. И от нея се умира. Особено старите хора, децата и кучетата. И хората, които са беззащитни и чувствителни.
Нелюбовта прави човека кротък, непохватен, свит и некрасив; той се бои да не пречи, да не дразни, да е ненужен… И няма какво да се направи; ако са останали сили – трябва да си тръгнеш оттам, дори и това да значи, че оставаш без нищо.
Или поне ясно да разбереш – това е нелюбов. Не е любов.
Автор: Анна Кирянова

"Увереността е пантата на вратата на успеха."

„Любовта не е съвършенство.
Любовта е когато две несъвършени души изберат да не се отказват една от друга.“

Дженива Лий

Лъгал те бил, мамил те бил! Какво ти дреме бе, жена?! Такива са мъжете, те дивото си гонят. А ти цял живот така смирено го обсебваше с доверие. Какво очакваше да стане? Загуби себе си да му угаждаш. Яденето му да не изстива, а ризите изпрани и изгладени по ръб. После кротко шиеш копчета, разкъсани от чужди маникюри. Девица и половина. Даже мрънкането ти е подредено. Очи имаше само за него, а неговите и да ги беше избола, пак встрани щяха да гледат. Ръкопляска ли ти някой? Получи ли награда? Мълчиш. Ами на истината как да отговориш?! Стоиш с наведена глава и си броиш сълзите дето капят в чая. И сега? Изброи ли ги вече, или да слагам нова вода на котлона? От мен да го знаеш, тоя чай не помага! Налей си едно вино и сваляй престилката, преди да съм те удушила с нея! Имаш хубави дрехи, облечи ги! Изпъквай бе, момиче! Стига си живяла в сянка и то на мъжки силует! Сложи малко цвят в живота си и двойно повече на устните си. Нищо че на червеното червило в шкафа, годността му е изтекла заедно със гордостта ти. Ами тоя нос? Не мисли, че ти е даден само за симетрия. Вирвай го нагоре и не спирай, докато врата не ти се схване! И с токчетата така ще постъпиш, кръв да ти тече от краката, няма да ги сваляш! И не за да се харесаш на поредния глупак, за себе си ще го направиш. Две болки не болят едновременно. По - добре да се разпадаш красиво отвън, отколкото опустошително отвътре!

Автор: Искра Дичева

“…(Дъмбълдор каза:)той е “способен да сее раздори и вражди. Ние можем да се противопоставим само с не по-малко силни връзки на приятелство и доверие…”.”

Хари Потър и Орденът на феникса, Дж. К. Роулинг

"Най-лошото чувство е разочарованието. Не е обидата, нито ревността, нито омразата. След тях остава нещо в душата. След разочарованието остава само празнота."
Ерих Мария Ремарк

"Времето лекува оскърбленията и обидите, защото човек се променя, той вече не е онзи, който е бил. И обидилият, и обиденият са станали други хора."

Блез Паскал

"Казвам си, че мога да спра, за да мога да продължа."

"Най-прекрасните места на света са
в нечии мисли, в нечии молитви,
и в нечие сърце."

Джоди Бергсма

"Имай вяра в Безкрайната Сила, която
действа чрез теб. Това е чиста позитивна
мощ, която можеш да насочиш накъдето
пожелаеш, като съсредоточиш своя
ум. Трябва обаче да бъдеш в синхрон
с Безкрайната Сила - тоест да се
съсредоточиш върху позитивното. Когато
се съсредоточаваш върху негативното, ти
прекъсваш връзката си с Безкрайната Сила.

Има една Безкрайна Сила и тя може да се
използва само за добро."

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

"Винаги си по-добър съпруг тогава, когато имаме публика."
Алис Фини